събота, 27 декември 2008 г.

Приказката, която нетърпеливо очаква да бъде разказана

Позволи ми да ти подаря една история. Искаш, нали ? Знам, че искаш, защото ти самата обичаш приказките. А тази приказка не е обикновена,тя е вълшебна…
.
Една вечер, когато сънят ревностно странеше от мен и не знаех какво да правя, тъничко гласче прекъсна ленивите мисли, които ме отегчаваха не по-малко от безсънието; то изпищя: “ Не можеш да заспиш без приказка, нали ? Слушай, ще ти разкажа една ! “ Бях много изненадан, защото за първи път чувах моята магическа оранжева възглавница, с врабчета-момиченца и врабчета-момченца, да говори. С глас на нетърпеливо хлапе аз казах: “ Пожелавам си една много, много чудесна приказка. Благодаря ти !” Сетне наострих уши, за да не пропусна нито една дума от тази красива история.
.
Сега искам да я подаря на теб и ще знаем за нея само ти, аз и моята възглавница. Тя ще е щастлива да я имаш, защото всяка приказка иска да бъде нечия и желана. Така, когато си сама и ти е тъжно или весело, всъщност няма да си сама и ще можеш да заспиш, както заспиват малките деца. А после ще сънуваш…
.
Премръзналата капка роса се търкулна в цветната камбанка.
-Ох, колко е студено !- повтаряше тя с разтреперано гласче.
-Кой е там ?- попита плахо мъничката сълза, която стоеше свита в най-отдалечения ъгъл. Но понеже никой не отговори, тя повтори отново:
-Кой е там ?
-Аз съм капка роса- отвърна новодошлата- А ти коя си ?
-Аз съм сълзата на това цвете.
-Нима цветята плачат ?
-Плачат, разбира се. На тях много често им се случва да тъгуват, и понеже не могат да говорят, изливат тъгата си в кристални капки.
-Колко е несправедливо! Щом нямат глас сигурно се чувстват много самотни и нямат никой, с когото да споделят мъката си.
-Всъщност не е точно така, аз ги разбирам- рече сълзата- защото съм част от тях.
Капката роса каза трогната:
-Колко си добра само! Искам да те видя, но е толкова тъмно. Защо не дойдеш насам ? Така поне ще мога да те усетя, пък и когато сме заедно ще се стоплим повече.
.
Крехката сълза се приближи полека, като малка балерина; росата я прегърна и тя се сгуши в ръцете и.
.
-Ти трепериш. Страх ли те е ?- попита гостенката.
-Не …всъщност…малко. Но вече не толкова, защото ти си тук. Споделената самота не е страшна. Но защо е толкова студено и тъмно ?
-Не само тук е така, но и там, откъдето идвам е същото. Изглежда всичко се състои от ледени зрънца и висулки.
Кристалната сълза се притисна по-силно към росата и каза невинно:
-Но твоето сърце не е студено. Ето…то е същинско топло гнездо. Виж, докосни и моето…Имаме еднакви сърца!
-Наистина… съвсем еднакви са! Беше време, когато знаех за малкия огън, който гори в гърдите ми, но после лека-полека забравих, защото аз идвам отвън, а там винаги става така, че започва да ти се струва, че всичко в теб е угаснало и сковано. Навън е прашно, силен вятър смразява дъха. Там е много по-студено, отколкото тук.
-Какво ще кажеш да потанцуваме ?- предложи сълзата.
Тази идея се хареса много на росата и без да чака дори миг, уви ръцете си около кръста на кристалната капка и започнаха да пристъпват весело, понесени от звуците на невидима мелодия. А беше тъмно и студено...
.
Още дълго време щастливите им гласове кънтяха в цветната хралупа и се смесваха със стъпките на танца. Най-сетне те се умориха от многото лудории (защото дори и хубавите неща са уморителни и понякога имаме нужда да си починем за малко от тях, но само за малко) и се отпуснаха прималели, но доволни, една до друга. Не чувстваха вече студа и не беше толкова тъмно.
.
Капката роса каза:
-Колко странно, познавам те съвсем отскоро, а те чувствам толкова близка до мен. Имам чувството, че сме заедно от дълго време. Чувствам се прекрасно с теб и някак спокойна. Не изпитвам вече дори страх от леда и мрака.
Малката сълза се изчерви и промълви смутено:
-Аз… усещам същото. После замълчаха…
.
Утрото запали в небето огъня на своя фенер и сякаш всички звезди се бяха приближили до земята, а техните усмивки-лъчи стопляха и огряваха. Двете невинни същества стояха притихнали на дъното на цветната кошничка и с възхищение наблюдаваха утринното зарево. С прохождането на деня ставаше все по-топло и по-топло, а това беше края за сгушените, малки души. Те не знаеха това и продължаваха да се радват на приятелството си и на това, че света е толкова хубав денем.
.
Но както всяко нещо си има край, така удари и техният час. Слънцето безмилостно ги притегляше към себе си. Постепенно лицата им ставаха все по-безплътни и тъмни, а гласовете им едва се чуваха. Те се държаха за ръцете и не можеха да повярват промяната. А когато станаха съвсем леки, като нежни власинки, полетяха нагоре към небосвода. Малката сълза прошепна тихо на росата ( всъщност тя викаше, но гласа и странно защо не се чуваше ):
-Моля те, не ме изоставяй! Имам си само теб!
-Няма- отвърна със същото усилие росата- дори и като пара ще бъдем пак заедно!


Така, държейки се за ръце, те се изгубиха в необятната вис…
.
.
Автор: Бойко Христов

неделя, 14 декември 2008 г.

Норче, грим си имаш предостатъчно, ама ти липсва...PR

“Градски легенди”. TV2. Елеоно-ра Манчева. За тези, които не знаят - това е “Мисис Бълга-рия’2006”.

Благодаря ти, Господи, че ми отвори очите за такива дълбоки истини, които до този момент съвсем закономерно са убяг-вали от явно залинелия ми мозък. Как досега не съм разбрал, например, че е дос-татъчно да знаеш само испански език, да изпратиш снимка и да те поканят за водещ не къде да е, ами в Rai Uno! А той, италианският, бил лесен, учел се бързо. УАУ! Какви широки хоризонти се откриват пред мен само- кеф ти Америка, кеф ти Евразия! Всъщност, не- с моите възможности и те са ми малко.

Разбрах и много други житейски уроци, но не това е най-важ- ното. Преди всичко ме потресе самочувствието и увереността, с които бяха изтърсени тези думи.

Норче, грим си имаш предостатъчно, ама ти липсва...да кажем PR! Казвам PR, защото, както е известно, интелектуалните способности на човек се развиват до 21 години и след това колкото си може, толкова си може...

Бях си обещал преди време да не се занимавам с изцепките на безтегловни хора, но този път наруших правилото, защото, за съжаление, това ЯВЛЕНИЕ, което ме споходи от телевизионния екран, е симптоматично за една голяма част от днешния ни шоу елит. Казвам го от личен опит! Но най-жалкото е, че има “ДЗвезди”, на които и най-печеният имиджмейкър не може да помогне. Дори и да ги крие от критичното око на публиката, като им забранява вербалните изяви и лично им пише вестникарските интервюта, истината пак ще лъсне рано или късно. По ред причини...

За тях спасение няма!

Не знам защо, но докато пиша тези редове, в главата ми Тошко Колев натрапчиво припява:”Че ти купим лека кола, зиме да не одиш гола, оооооо......”



Бойко Христов

неделя, 16 ноември 2008 г.

ATTENTION!!! In case of emergency read Infor-mation Agency Focus

Снощи, броени минути след първото земетресение, когато бях взел всички известни ми мерки, за да предпазя близките си от евентуален бъдещ неблагоприятен развой на събитията, реших да се информирам какво точно се е случило и какво евентуално предстои. Знаете, човек винаги иска да е ориентиран. Но като оставим настрана простото любопитство, ясно е, че точната и добре насочена информация е най-важното нещо в първите минути на една криза или бедствие, а опита показва, че в такива моменти тя почти винаги липсва.
.
Как реагираха на това предизвикателство снощи българските институции и медии? Ето какво показва моя личен опит:
.
1. От всички предвидени за целта "горещи" телефони работещ се оказа само 112. Другите просто даваха заето. На него наистина любезен женски глас ми обясни, че единственото нещо, което могат да ми кажат е, че е имало земетресение от 4-та степен по Рихтер, но не знаеха нищо повече- дали да очакваме нови трусове и т.н. Е да, но това вече го бях прочел в Интернет, или с други думи държавните институции не ми бяха от особена полза.
.
2. При медиите картинката беше шарена-едни реагираха веднага, други малко по-тромаво, а някои едва днес се престрашиха да кажат и те две-три думи за инцидента. Първи на земетресението реагираха Агенция "Фокус" и БТА, малко по-късно по "Хоризонт" направиха и първото включване с дежурния сеизмолог на БАН.
.
Като лично усещане мога да кажа, че останах най-доволен от Агенция "Фокус", защото те първи, най-подробно и през цялото време се стремяха да информират за земетресението. Така постъпиха и рано сутринта след втория трус-отново бяха първи. Както казах вече БТА също реагираха добре, но проблемът им се състои в това, че трябва да си техен абонат, за да можеш да прочетеш цялата новина.
.
В резюме, ако в бъдеще ми се наложи, да получа моменталическа информация, ще търся първо на адрес: http://www.focus-news.net/.
.
Знам, че сега много от вас ще ме сложат, без много да му мислят, в графата "Платен клакьор", но аз съм чист пред съвестта си. И все пак, ако някой ден ви се наложи спешна информация, спомнете си за думите ми...Вярно е, че дотогава агенцията може да е развалила качеството на услугата, но все пак си мисля, че е добре да знаете за този факт.

вторник, 28 октомври 2008 г.

Първият световен конкурс "Мистър Свят"-Mr.World'96

Приятели, предлагам на Вашето внимание един запис с вече поч- ти антикварна стойност :). Това е първият световен кон- курс "Мистър Свят", който се проведе през далечната 1996 година. Тогава бях на 21 г. /eeeехххх!/, а конкурсът е част от моите скромни 15 минути слава на този свят. Никога няма да го забравя!!!!!
.
.
1.
2.
.
.

сряда, 22 октомври 2008 г.

"ЦЕНТЪРЪТ"

Един мой филм за развитието на системата за оперативно управ- ление и контрол на столичния транспорт. Винаги ще помня този проект по мои си, лични причини...а г-н Васил Найденов е един от най-големите мениджъри, с които съм имал честта да работя!
.
Филмът е в две части:

1.

2.

понеделник, 20 октомври 2008 г.

Спуканият балон на Димитър Бербатов

Да те издига балон нагоре е доста несигурно занимание, защото той, балонът, във всички случаи е въздух под налягане и почти винаги се пука. А, когато се спука, абсолютно сигурно е, че и твоята работа е спукана.

Ако един от най-скъпите нападатели в света, Димитър Бербатов, знаеше тази проста истина или пък беше чел или чул дори поне малко за “Принципът на Питър” никога нямаше да приеме офертата на “Манчестър Юнайтед”. Но какво да се прави- футболът не е университет и там за добро или зло не четат книги, а ритат топки.

Най-общо казано “Принципът на Питър” гласи, че всеки един човек се стреми да достигне върха на своята некомпетентност /която винаги е всъщност следващото стъпало след върха на неговата компетентност/ и това, образно казано, представлява неговия край. За да сме по-ясни, ще вземем живия и често срещан пример от футбола, според който масова практика е изявените футболисти да стават треньори, с презумпцията, че щом се били отличници на зеленото поле, ще бъдат такива и на треньорската скамейка. Yes, Yes, but No! или Да, да, ама не! по български. :)

Един от бившите наставници на българския футболист в “Байер Леверкузен”, ако не се лъжа след конфликт с него, беше казал, че Митко никога няма да стане мегазвезда, защото не играе със сърце. И въпреки, че Бербатов в крайна сметка беше “изкушен” от “Червените дяволи”, треньорът все пак се оказа прав. Защото каква мегазвезда си щом като нито един път не се осмеляваш да играеш с лице към противников защитник, никога не си показал бразилски финт, не си задържал топката у себе си повече от две секунди, а щом я получиш веднага гледаш да се отървеш от нея, отклонявайки я накъдето ти видят бутонките? Какъв звезден нападател си щом нито веднъж не си организирал сам атака към противниковата врата и повечето ти голове са вкарани от два метра от “гюмеджийската” позиция? Ех, Бербо, а има нападатели, които вкарват сами от центъра...Какъв суперстар си щом срещу отбор като Грузия си един от най-слабите на терена и единственото, с което ще останеш в спомените на разочарованите запалянковци са няколкото отървавания от топката и нулева заплаха за противниковата врата? На фона на всичко това, трагикомично звучи финалния ти акорд: “Ами явно толкова си можеме! ” Да, Митко, да, толкова си можеш наистина...

И за да се върна пак към “Принципът на Питър”, най-добре за българския футболист щеше да бъде ако беше останал в Тотнъм, защото там щеше да продължи да бъде звезда, съобразно максимата “По-добре цар на село, отколкото пъдар в града”. Той обаче избра второто и дръпна “Червеният дявол” за опашката, а там футболисти като Кристиано Роналдо и Уейн Рууни, ще му стопят лагерите, както се казва, и ще го пратят бодро да крачи по стъпките на “разочарованието на Челси” Шевченко.

Аз като българин винаги се радвам на успехите на свои сънародници, но като обективен човек не мога да си затварям очите пред явните недоразумения. А решението на сър Алекс Фъргюсън да прахоса луди пари за Бербо е точно такова недоразумение, което аз си обяснявам с факта, че преди да вземе окончателното си решение за трансфер успешният треньор за жалост не е гледал нито един български мач на“златния” си нападател. Сега със сигурност вече го прави, но е твърде късно.

И на края, за да бъде бетониран безоблачният хоризонт пред английския гранд предлагам на британския военачалник да уволни Кристиано Роналдо и да вземе Гонзо. Така легендарният тим ще разполага с две дървета, които ще увеличат противниковите греди до четири и това ще доведе до по-голяма математическа вероятност за вкарване на гол. А на противниковите отбори “Майка им жална!”, както се казва.


По отношение на ПР-а, този материал идва да покаже, как се придобива псевдо имидж, как този псевдо имидж може да доведе до реални практически резултати, но и как веднъж достигнал до върха на своята некомпетентност, когато твърде много се отдалечи от реалните факти, лъсва голата истина, че великанът всъщност е с глинени крака. Впрочем подобни примери от шарената ни обществена практика, дал Господ.



Бойко Христов

събота, 11 октомври 2008 г.

Дистрикт гуверньора на България се срещна с Ротари клубовете Тангра, Sofia City и Средец

На 07.10.2008 г. д-р Любен Атанасов, Дистрикт гуверньор на България' 2008-2009 се срещна с Ротари клубовете Тангра, Sofia City и Средец. Срещата премина, съпроводена от голям интерес и оживени дискусии.



Г-н Александър Кашукеев от РК Тангра се прояви като най-разпаления защитник на патриотичната теза в дейността на Ротари.

Ето я и нашата "агитка" от РК Sofia City- най-младия Ротари клуб в България.



Един от основните акценти на срещата беше необходимостта да се преодолее разпространеното схващане, че Ротари е затворена "секта", която функционира единствено в полза на своите членове, защото смисълът на Ротарианството е да носи добавена стойност за цялото общество.

петък, 26 септември 2008 г.

LONDON FASHION WEEKEND- гвоздеят на модния календар във Великобритания

Преди два дни, на 24 септември, започна едно от най-престижни-те модни събития в Обединеното кралство- LONDON FASHION WEEKEND. Мега фешън шоуто се провежда в Националния исторически музей, Южен Кенсингтън и ще продължи до 28 септември.

LONDON FASHION WEEKEND е гвоздеят на модния календар във Великобритания, където 150 модни дизайнери и експерти по красота представят своите ключови виждания за сезона есен - зима 2008.

„Модата, представяна на подиума, е в тъмни полутонове, изцяло погълната от доминиращите готически и футуристични тенденции.”- информира по телефона от английската столица модният фотограф Даниел Рачев. „Дори женските фолклорни и шотландски детайли са пресътворени да изглеждат застра-шително, сякаш инспирирани от тъмната фантазия.”-акцентира той.

Всички експерти са единодушни, че това е най-стилният сезон на LONDON FASHION WEEKEND досега.

На снимките, любезно предоставени от популярния български фотограф, манекенки от модна агенция „MODELS 1”, представят топ колекция, дело на няколко дизайнери, изградена от четири различни теми: “Шотландски принцеси”, “Красивото момиче от картината”, “Черната чародейка” и “Готически романс”. Техните прически са дело на модните корифеи от “TONI&GUY". Гримът на Елизабет Андерсън следва двете характерни тенденции за световните подиуми – “Екстревагантни очи” и “Тъмни устни”.
.
Медийни партньори на модната фиеста са списание “ELLE“ и телевизионния канал Channel 4”.
.






Фотографии и кореспонденция : Даниел Рачев


понеделник, 15 септември 2008 г.

Ротаракт Sofia City по пътя към Личната си легенда

Ето я нашата "бодра смяна", както се казва- ротаракторите от клуб Sofia City.
Официалното парти по повод тяхното чартиране се проведе на 06.09.2008 г. в Созопол, в разгара на Аполония.

Много емоционални слова, много гости и приятели, много надежди и планове...ето че и нашите ротарактори тръгнаха по пътя към постигане на Личната си легенда. А, както казва Паулу Коелю: "И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."/Алхимикът/

С тяхното чартиране средната възраст на нашия, иначе най-млад, Ротари клуб драматично спадна :))), но също така драматично се повиши, сигурен съм, нашата виталност и вяра в смелите идеи.

Честито, приятели!

понеделник, 25 август 2008 г.

Пирон в ковчега на Обама...йо-хо-хо и бутилка скоч

Отдавна съчиних политическия некро-лог на Барак Обама, просто защото така и не видях подходящите условия във фауната на американския изби-рател, които да способстват реалната му метаморфоза в US President. Не че не е добра кандидатура, дори напротив, но просто властовите му напъни се случват в неподходящото време и във все още неподходящата страна. Цяла Европа се е прехласнала по симпатичния политик и аз лично също бих гласувал най-вероятно за него ако бях америкън ситизън. Е да, ама не съм, а само американците, подобно на Зума, имат тежката дума.
.
Защо не Обама, а друг - това вече няколко пъти разяснявах. Наскоро, обаче, беше забит и последния пирон в ковчега на... сенатора от Илинойс. А помощта за Маккейн дойде от неочаквана посока- Mother Russia.
.
Новите имперски мераци на Сибирската мечка, богато гарнирани с военна техника и безпардонно отношение към мнението на световната общественост, получили най-ярко проявление в скорошните грузински драми, със сигурност са опънали нервите на американския избирател. А неговият почти атавистичен страх от възкръсналия богатир ще го накара да залепне като първокачествено тиксо към кандидатурата на Маккейн- железният ветеран, който спрямо Русия винаги е бил хардлайнер.
.
Какъв куриоз само- със своето непремерено поведение славянската мегадържава на практика предреши избирането на своя по-голям враг.
.
В контекста на новата геополитическа матрица Барак Обама изглежда повече като балерина, а на американците със сигурност не им се гледа аржентинско танго.
.

.
Бойко Христов

четвъртък, 21 август 2008 г.

Известни хора говорят глупости в кампания на БНР

Знаете я тази кампания по БНР, в която известни личности ко- ват твърдоглавия български шофьор да кара по-полечка, нали? Ако не сте- бързо беж към Вефа и се образовайте!

Подобна кампания едва ли ще промени посоката в мисловния процес на родните хард драйвъри, но щом като си решил да бъдеш фронтмен в морализаторстването, поне го изпипай формално, за да не предизвикваш снизходителни усмивки.

В едно средно дълго „конско” как трябва да управляваме личните си МПС-та, за да няма ПТП-та, уважавания иначе от мен Андрей Слабаков, казва приблизително следното: „...дори не е необходимо да спазвате знаците, просто карайте внимателно!”
????????????????????????????

Опаааа, г-н Слабаков, опааааа БНР! Вчера един злощастник видя слънцето за последен път, защото не спази знака STOP на околовръстното до Младост. Ми той май е приел буквално вашето внушение.

Горкият Максим, и той може да се чувства подведен от вас. Не спазвал ограниченията в скоростта, но бил нащрек през цялото време, човекът. А то, за зла беда, какво се случило накрая...

Дайте тогава да махнем всички пътни знаци, защото са излишни и само хабим материала.
.
Скоро, отново по БНР, един египтянин разказваше за организацията на движението в Кайро. Направо да паднеш от кемъла! Там, при „директен сблъсък”, пешеходецът и шофьорът се разбирали с очи, кой кого ще пусне с предимство. Било въпрос на невербални negotiations!
.
Айде, писна ми да сме Ориента! А, вие господа и госпожи морализатори, ако продължавате така с гафовете, съвсем ще компрометирате иначе благородната кауза!

Бойко Христов

сряда, 13 август 2008 г.

И все пак AC/DC идват в България

Скъпи приятели, просто не мога да се въздържа да не ви споде-
ля радостната вест - "ВЕЛИКИТЕ" AC/DC най-сетне ще дойдат за концерт у нас. А това ще се случи през юни месец другата година и както се казва "знам го от извора"!
.
Няма какво повече да направя, освен да изрева "УРА!" и да започна да се готвя за така дългоочакваната визита.
.
Помнете ми думата, това ще бъде най-добрият и най-посетен концерт в България за всички времена!
.
Айде, ще се видим там! А дотогава...

неделя, 27 юли 2008 г.

Политическият прецедент на Николай Камов след финансовия и морален шамар на ЕС

Финансовият шамар на ЕС, с който ни зашлевиха от Брюксел по късо остригания врат, се оказа преди всичко морален. Оттам, всъщност ни заявиха, че не ни вярват, че в техните очи сме не само крадци, но и лъжци.

Приятелският плесник, обаче, не доведе до очаквания катарзис. Според физичните закони, съвсем закономерно, акумулираната от наказанието енергия причини поривисто брауново движение на българските политици, но то за съжаление се оказа хаотично и лишено от усвояването на нов тип мислене и поведение. Без НИКАКВИ ПРОБЛЯСЪЦИ.

Като резултат от драматичния европейски полъх управляващите предприеха “гениална” кръгова защита, изпълнявана преди всичко с похватите на ПР-а, а техните политически опоненти и към момента точат вилици и ножове в канибалски порив. И нито един от тях не постъпи по правилния и очакван от Брюксел начин. NO HOPE!
.
Но в потвърждение на максимата, че “Всяко правило си има изключение” над оловнотежкия и мрачен пейзаж прелетя и една бяла лястовица. Две кратки изречения, публикувани от Николай Камов на неговия блог, предизвикаха голям интерес. На 23 юли политикът отбелязва:“Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.”
.
Без да се впускам в подробности, само ще кажа, че това е истински прецедент в българския политически живот. За да признаеш такова нещо под светлините на прожектора е необходимо, най-малкото, да ти стиска и да не си морален кастрат. Нещо, което за съжаление, управляващите не показаха.

Много бих искал “прецедентът Камов” да не остане изолиран случай и да се забрави. Баш драго ще ми бъде ако и други политици, особено управляващите, се почувстват виновни. Само така политиците ще дадат ясен знак към своя народ, че най-сетне има шанс изтерзаното отечество да поеме по правилния път на ПРОМЯНАТА! Да не говорим, че това ще бъде и по-вярната реакция от ПР гледна точка.

Предлагам на медиите да попитат персонално всеки действащ политик дали изпитва вина и срам от европейския шамар. Тази импровизирана анкета ще има изключително интересни и забавни резултати! Дано се проведе.



Бойко Христов

събота, 26 юли 2008 г.

God bless Metallica

.
GOD BLESS METALLICA!

В продължение на два часа ураганът Катрина вилня из София! В съседна Сърбия сеизмолозите съобщиха за земетресение с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер с епицентър столицата на България. Земните трусове са били усетени във всички съседни балкански държави. Летище София беше затворено временно за полети.

Аз имах честта да бъда в самия център на природното бедствие, в устата на звяра, както се казва! И по чудо оживях, за да мога сега да ви разказвам.

Със саунд като на първокласна резачка, без излишни приказки и разточително шоу бурята вилня и си отиде с обещанието, че следващия път също няма да ни се размине.

И до сега в ушите ми някой натрапчиво припява Sad, but true! Кое му е sad и кое му е true, тепърва предстои да разбера, но на душичката ми й е гот, че и аз бях там, ядох, пих и се веселих!




И, моля те, Джеймс, ако някъде по широкия свят видиш я Ангъс Йънг, я брат му или Брайън Джонсън, прати им "една българска роза от мен", за да се вземат най-сетне в ръце и да се отбият да ни уважат.


Български "звезди", учете се от големите!

God bless Metallica - The Monsters of Rock!

четвъртък, 24 юли 2008 г.

Созопол се намира в Турция

Созопол се намира в Турция...Или поне това е желанието на турската държава.

Аз поне нямам друго разумно обяснение на факта, че едно бързо прехвърляне на късовълновия созополски ефир от моя страна доведе до трагични резултати – поне 40 турски радиостанции от всякакъв калибър и едва около 5 български.

Какво ли си мисли за нас чуждестранният турист, докато пили гумите на луксозното си возило по разнебитения асфалт и отчаяно се опитва да послуша поне малко европейска музика, за да убие времето, прекарано в досадно оцеляване по българските пътища?

Ама Sorry, Michael, само гюбеци предлагаме.

Сещам се за една анкета отпреди години, правена сред чешките туристи, посещавали бреговете на Черно море в блажените соц времена. На въпрос с какво впечатление са останали от пребиваването си в България, братята славяни заковаваха без колебание, че страната ни е Ориента.

Сигурно така си мислят и на Босфора, щом провеждат толкова мощна медийна пропаганда в един район, където единственият наличен турчин, бай Мустафа, е дошъл погрешка на курорт. Слуша си той турски гюбеци и се чувства като в Кушадасъ. Кеф, баш кеф, мама му стара!

Между другото, ситуацията с радиостанциите е същата по цялото Южно Черноморие, та чак до Несебър и е така, поне според моя опит, от 15-20 години.

Това си е чиста проба груба пропаганда, опит за създаване на сфери на влияние и културна асимилация. Като отчетем необратимия и бързоскоростен демографски срив сред гяурите, турската информационна инвазия си изглежда съвсем закономерна и на място.

Големият въпрос тук е, защо позволява това българската държава? Едно е да се хващат 40 турски радиостанции в Ахтопол, а съвсем друго е това да се случва в Несебър. Защото тогава, по същата логика, в Пловдив би трябвало да слушат само сиртаки. А за София направо да не говорим- от ранни зори до късна вечер- яко сръбско и Лепа Брена.

Нещо не се връзва, нали?

Good bye, Созопол! Merhaba*, СозополЪ!


P.S. Чувствам се задължен да отбележа, че отношението към България от страна на Турция е държавна политика, а не стремеж на обикновените хора. Преди години имах едно страхотно преживяване в Турция, където бях много повече от „комшу”, радвах се на голямо уважение и спечелих много приятели.

*Merhaba- на турски „Здравей!”



Бойко Христов

петък, 11 юли 2008 г.

Обичам България, но ме е срам от...

Наскоро се завърнах от Гърция и както винаги, когато се прибирам някъде отвън, почти задължително трябва да се боря с добре познатата ми вече депресийка, траеща поне няколко дни.


Но, както и да е, да започна все пак отначало...


Веднага след граничния пункт, на гръцка територия, започва един хубав път, който все още е в ремонт. Аз съм трета кола, а колоната я водят две келешчета нашенчета в Голф, точно като тези, които бутат бременните майки по спирките у нас. Няколкостотин метра след „цедката” започват ограничителни знаци. Наближаваме един, на който пише максимално допустима скорост 50 километра. И какво мислите, че става? Същите тези юнаци, натискат спирачки и ни принуждават да пълзим след тях със заветните 50 километра. После стигнахме и до 30. И така в продължение на поне километър и половина...


Е, честно, не бях виждал толкова примерни шофьори. Стана ми и смешно, и тъжно, и жал за тях. Защото тук, сигурно са царе на пътя- свирят гуми, минават на червено, натискат газта до дупка, псуват и показват средни пръсти. Жалка работа!


При първия възможен момент всички ги отрязахме и оставихме да пълзят унизително по мъчните гръцки пътища.


Не ме разбирайте погрешно- аз съм много примерен и умерен шофьор, но нали се сещате за правилните думи „Прекален светец и богу не е драг.” А какво остава, когато този светец е и фарисей?


За мен и моето семейство последва една превъзходна и безоблачна почивка, гарнирана с красиви и екзотични гледки, изпипани къщички, без свине, кокошки, краставици и домати, гори от цветя покрай пътищата, нито една дупка в асфалта, усмихнати и купонясващи гърци, спокойни и доволни туристи, отлично уважение към клиента и т.н. и т.н.


Няма смисъл да продължавам!


Какво се случи навръщане- ами веднага една яка дупка на шосето ни засмука, разтърси автомобила и съзнанието ми до основи, за да слезна на земята и да осъзная, че все пак съм вече в България. А тя, нашата мила татковина, изглежда почти така...И в духовен, и в материален план...




(снимките съм ги направил в София)


И така ще бъде винаги, докато важи поговорката „Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле”. Трудно и мъчително се оказва за нас да осъзнаем, че нашето собствено щастие и просперитет минава задължително през уважението към другия.


Излезте само по улиците и ще видите за какво иде реч- един кошер от нервни оси, които се гърчат безпомощно, жилейки се една друга!


Това, че сме на опашката в Европа си е само наша заслуга и на никой друг. Въпрос на интелект, въпрос и на манталитет. Ето защо вече не искам и да чувам, че сме били на второ място по интелект след евреите. Дрън-дрън!!! Ако беше така, отдавна щяхме да сме разбрали и осъществили интереса си. Нито пък искам някой да ми помпа самочувстието със Самиула, Симеон Велики или прабългарите на Аспарух. От тях за съжаление няма и следа. Още дълго време ще виждам в нашите очи приведената и продажна рая с ориенталски манталитет.


Извинявам се, че съм толкова краен в изказванията си! Но си го позволявам, защото обичам България, но ме е срам от...


Преди време пуснах в Свежо един материал, в който казвам, че е жизненоважно за нас като народ и държава да започнем да правим ПР в името на собственото си оцеляване. (Целият текст може да видите тук:За държавата, ПР-а и затихващите функции...) Той, обаче, се претъркаля през сайта без почти никакъв интерес, за разлика от други мои материали, касаещи доста по- незначителни и невзрачни теми.


И от това ме боли. Не ни пука ли, харесваме си кочината ли, правим го от омраза към Вуте ли или просто сме дебили?


Всички ние страшно много приличаме на момчетата от Голфа- "царе" у нас и мушмороци в чужбина!



Бойко Христов

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Евро’2008 по Диема – двойната загуба на рек-ламодателите

За първи път един от най-голе-мите и атрактивни форуми на световния футбол се излъчва у нас от кабелна телевизия. Това веднага породи проблема с по-ниската гледаемост, която Ди-ема може да осигури, в срав-нение с Българската нацио- нална телевизия.
.

По груби данни една трета от българските домакинства ня-мат кабелна телевизия. Това означава, че тези зрители ще трябва да се спасяват /и вероятно някои от тях вече го правят/ на принципа „какдойде” или да приемат философски новата реалност и да се откажат от съпреживяването на футболните емоции, разпалили цяла Европа.

Освен за зрителите, обаче, излъчването на първенството от телевизия Диема създава и сериозен проблем на рекламодателите. Всъщност, проблемите са два – рекламна инфлация и „реализирането” на пропуснати ползи.

Тук отварям скоба, за да подчертая, че съвсем нарочно няма да се спра на въпроса дали наддаването пред УЕФА /което само по себе си, означава, че футболната централа е гонила по презупмция един-единствен резултат - да достигне максималните финансови стойности на правата за излъчване/ е довело до оскъпяване на мизата за рекламиране по време на първенството или не, защото доказването на подобна тенденция е проблематично по много причини и трудно може да се приеме за достоверно.

Въпреки това, обаче, можем да кажем, че оскъпяване на рекламното време така или иначе има, защото дори и рекламодателят да заплати същата сума за 30 секунден видео спот, подобно на предишни години, то вече за тези пари ще достигне до 2/3 от онази аудитория. Или преведено по-просто, за да може неговото рекламно послание да „облъчи” 1 респондент той ще трябва да заплати вече 30 % отгоре. Това си е чиста проба рекламна инфлация.

Другата финансова загуба на рекламодателите я наричам условно „реализирането” на пропуснати ползи, заради окастрената аудитория. Разбира се, за някои рекламодатели, гражданите, които нямат кабелна телевизия, по икономическа или друга причина не влизат в таргетната група на техните продукти, но какво да кажем за една марка бира, например, която буквално преследва всички мъже, гледащи футболната фиеста. Ето този тип рекламодатели, според мен, имат пълното право да се чувстват ощетени, защото предишни години европейското първенство ги е допускало в дома на повече хора. Което, според маркетинговата теория, ако всичко останало е било наред, им е носело по-големи продажби и респективно печалби.

Ако аз бях рекламодател по времето на Евро’2008 щях да задам много, разнообразни и сериозни въпроси на самата телевизия, обслужващата ме рекламна агенция или медия шоп. И едва тогава щях да взема решение дали да рекламирам или не.

Но данните, които сочат, че рекламното време за Евро’2008 е било продадено безапелационно 100 %, ме карат да си мисля, че бизнесът и този път е рекламирал просто по инерция.

Нещо, което за съжаление той прави доста често.


Бойко Христов

понеделник, 9 юни 2008 г.

ЦСКА - самоспасяването на една марка








Левски и ЦСКА са нещо като Кока-Кола и Пепси Кола в българския футбол- топ брандове, концентрирали в себе си голяма история, огромна потребителска лоялност и емоционална привързаност. Помислете си само какво би станало ако утре разберете, че повече никога няма да пиете Кока-Кола /е, за мен такава е бирата, ама това е друг въпрос ;)/, помислете си какво би се случило по света при тази новина....
.

Нещо подобно мъчи сърцата на червените фенове у нас през последните дни – тяхната Кока-Кола повече няма да се произвежда или евентуално ще придобие вкуса и цвета на долнопробна лимонада.

ЦСКА се оказа в уникална ситуация, не заради това, че отива във В група и изпада от Шампионската лига, а защото предстои да разберем доколко силната марка притежава способност да се самоспаси.

Защо да се самоспаси?

Защото няма друг избор- в България спортът и в частност футболът трудно намират своите спонсори, защото от тях просто не се печели или ако се печели, то е малко. И почти единствените меценати са тези, които в покровителството на един или друг клуб виждат благоприятна възможност да изперат някой и друг лев. Но ЦСКА е потънала в дългове и това прави вдигането й на крака неизгодно дори за най - изпечените перачи.

Един бърз SWOT анализ на ЦСКА и Кока-Кола ясно показва, че голямата разлика между тях се крие във факта, че емблематичната марка на безалкохолната напитка струва безчет пари, докато емблематичната марка на родния гранд има единствено огромно емоционално значение. Защо? Ами защото, ако купиш фалиралата Кока-Кола ще можеш да направиш отново много пари, докато въпросът с отбора на армейците изобщо не стои по същия начин.

ЦСКА се намира на ръба на изпадането в летаргична кома, защото ако прекрачи във В група, нейното Ill be back ще стане неимоверно трудно, тъй като за разлика от Ювентус, когото преди време го сполетя подобна съдба, ЦСКА няма финансовата мощ да съхрани елитния си екип. А това ще й отреже възможността да изплува от блатото на аматьорския футбол.

За мен критичната ситуация, в която се намира ЦСКА, е нещо като да стоиш между тоя и оня свят. А нейната уникалност се състои в това, че сме на прага на един истински лабораторен опит взет от живия свят, който ще докаже степента на вероятност емоционалната сила на една марка да привлече пари за нейното спасяване и просъществуване. И това- в един комерсиален свят, където парите би следвало да се възпроизведат в повече пари. Отварям скоба, за да подчертая, че единственото изключение би могло да се случи ако кабинетът успее да продаде на „д-р Живаго” в пакет „Кремиковци” и закъсалия отбор на принципа „кон за пет лева и кокошка за петдесет”.

Аз лично пожелавам на клуба експериментът да бъде успешен, въпреки че съм левскар.

Не мога да не споделя и моето учудване от една друга тенденция, която се открои покрай драмата на закъсалия отбор- огромната и твърда подкрепа от страна на феновете и чевръстото ангажиране на официалната власт с проблемите на една иначе частна фирма.

Защо не заставаме така и на барикадите, когато трябва да защитаваме собствените си жизненоважни социални интереси? Това сравнение, без да искам, ме води до логичното заключение, че ние просто не обичаме себе си и своята държава.

Искам да попитам и още нещо - защо премиерът не се активира така моменталически и когато ставаше въпрос за корупцията в Министерството на вътрешните работи?

Все въпроси с тъжни отговори.

Иначе на ЦСКА пожелавам успех!

.

Бойко Христов

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Барак Обама – скритият коз на републикан-ците

Републиканците в Америка вече могат да си отдъхнат. Надвисналата ги опасност да се простят с президентс-
кото кресло при следващи-
те избори се отдалечава от хоризонта с бързите криле на лястовица. Техният скрит коз, който ги върна неочаквано в голямата игра, се казва Барак Обама.

снимка: mediapool.bg

Казвам неочаквано, защото след „мъдрото” началничество на Буш, който успя да оплеска всичко, до което се докосна, републиканците можеха да сънуват повторен мандат на техен избраник само през крив мексикански макарон.


Нещата, обаче, се обърнаха...
.
С номинирането на Барак Обама за кандидат-президент, демократите наистина показаха на света защо са демократи - да избереш чернокож за лице на страната си /която между другото е родина и на ку клукс клан (ККК)/ изисква да си модерно мислещ, цивилизован, образован и напредничав субект. Демонстрирайки своя демократичен възглед за бъдещето на Америка и пилеейки напразни усилия във вътрешния остър дебат жена или чернокож трябва да управлява кормилото на американския флагман, демократите, обаче, допуснаха стратегическа грешка, която може да им коства почти сигурната иначе изборна победа.
.
За какво става въпрос?

Според щатските социолози за Обама са гласували чернокожите, по-младите и образованите и хората с по-високи доходи. За Хилъри пък своята подкрепа са дали испаносите, по-възрастните и белите избиратели от работническата класа. С други думи, като оставим настрана етническия вот, за г-жа Клинтън са гласували, нека да ги наречем условно, по-консервативната и по-назадничава част от демократическия електорат“. Това са хора, които в по-голяма степен носят предразсъдъците от миналото на американското общество, част от която са и проявите на расизъм и нетолерантност към цветнокожите. Те стоят по-близко до парадигмата на консервативна Америка и затова и по- близо до републиканската идея. Каквото и да си говорим Америка все още не е преодоляла расизма- това е видно във всичките проявления на щатския обществен живот.

Независимо, че сега се правят опити да се обедини разцепения като Титаник демократичен вот чрез похвалите, които Обама изсипа срещу своя бивш враг и чрез спряганата идея за кандидат-президентски тандем между тях двамата, сигурно е, че част от избирателите на Хилъри ще предпочетат да гласуват за по-консервативния Джон Маккейн или най-малкото ще се откажат от гласуване. А това работи само и единствено за възкръсналите като птицата феникс републиканци.

Демократите са разединени, докато републиканците демонстрираха по-голямо единство и като електорат и като партийно поведение. В техните редици бързо-бързо отпаднаха конкурентите на Маккейн още в мига, когато стана ясно кой има най-големи шансове за успех. Битката при демократите, обаче, произведе дълбока вирусна инфекция в техния микроклимат и това неминуемо ще се отрази по време на генералното шоу.

Не е за подценяване и факта, че ожесточената битка между Клинтън и Обама доведе в голяма степен до тяхното принизяване в очите на електората, образно казано, защото успяха в някаква степен взаимно да се „омаскарят”. Джон Маккейн пък няма този проблем и се радва на значителен комфорт, поне що се отнася до това.

Докато всички тръпнат в очакване дали Хилъри Клинтън все пак ще се откаже от предизборното „клане” ние можем да кажем със сигурност едно- ако демократите заложат на Обама, Америка най-вероятно ще има отново президент републиканец.

И това ще се случи, освен ако Маккейн не допусне драстични грешки в своята кампания по време на президентските избори. Както, впрочем, направи самата Хилъри, която в началото на предварителните избори беше ясно очертания фаворит, но впоследствие, заради груби грешки в своята кампания се удави в дълбоките води на демократическия електорат.

Сега на дневен ред стои въпроса дали демократите ще осъзнаят, че ако искат да имат свой президент през следващите години би следвало да пренебергнат резултатите от първичните избори и да жертват сенатора от Илинойс в името на крайната победа.

.

Бойко Христов

вторник, 3 юни 2008 г.

Изборно насилие в Македония - че това е толкоз просто и логично!

Изборно насилие в Македония - че това е толкоз просто и ло-
гично!

Ех, бедна ми, бедна Българийо, колко ли още срамни компро-
миси ти предстои да направиш със себе си...


Повече по темата: http://pr-master.blogspot.com/2008/02/blog-post_20.html


Бойко Христов

сряда, 21 май 2008 г.

Ето ме и мен- "новоизпеченият" ротарианец

Приемането ми в Rotary club Sofia City-едно изключително въл-нуващо и важно събитие в живота ми!!!
.
Горещо благодаря на всички членове на клуба за подкрепата, приятелството и споделените общи каузи!!!
.




Sofia'20.05.2008

вторник, 20 май 2008 г.

Известният моден фотограф Даниел Рачев с изложба в любимото заведение на Fashion TV в Лондон





Известният моден фотограф Даниел Рачев откри авторска изложба в тузарското заведение The Collection, намиращо се в луксозния лондонски квартал Челси. От вчера, 19.05.2008, в продължение на един месец, ценителите на модната фотография и изтънчената естетика на големите майстори ще могат да се насладят на експозицията от топ кадри на български звезди от шоу бизнеса и модния подиум, позирали пред обектива на талантливия българин и няколко от последно създадените му творби в английската столица за местни дизайнери.

The Collection е популярно като любимото място на модния телевизионен канал Fashion TV, а в него често се организират престижни модни събития.

Изложбата на българския фотограф е организирана по покана на заведението.


Бойко Христов

събота, 17 май 2008 г.

KISS изнесоха майсторски урок на родните звезди как се прави истинско шоу



снимки: www.dnevnik.bg

И аз като други 25 000 хиляди българи не се сдържах и отидох на концерта на легендарната банда KISS.

Честно да си призная тръгнах с предубеждението, че заради десетките години прекарани на сцената сеньорите на метъла са вече поизносени и едва ли ще могат да вдигнат летвата до нивото на добрите стари, славни времена, обаче...

Много бързичко разбрах, че МАЙСТОРЪТ ВИНАГИ СИ ОСТАВА МАЙСТОР!

Още след първата минута-

виках с цяло гърло,

времето спря и ме върна във дните, когато бях шестокласник
/в онези времена единствената касетка с heavy metal, която имахме беше един концерт на Judas Priest/,

забравих за проблемите си и бях щастлив,

почувствах се за миг, както много отдавна не съм се чувствал- БЕЗСМЪРТЕН!,

целувах любимото момиче

и исках да задържа този момент, ако може, завинаги!


Не знам какво ще правя, когато групи като KISS, AC/DC, Metallica, Judas Priest, Twisted Sister слезнат от сцената.

Самите KISS са перфектни професионалисти, всеки детайл на шоуто им беше изпипан докрай и освен отлична музика, демонстрираха уважение към публиката и умения да разгорещяват страстите до точката на кипене.

Когато се върнах вкъщи, пуснах случайно концерт на “Б.Т.Р.” /между другото харесвам песните им/ и веднага ми стана кристално ясно защо нито един български изпълнител или група никога няма да станат световни звезди.

За да покориш света, не стига само да пееш добре и да се друсаш на сцената все едно минаваш оттам случайно, а трябва да се раздаваш, да провокираш, да гориш- да бъдеш истински ШОУМЕН!

И публиката ще те обича и ще бъде с теб докрая!

KISS си отидоха, да заповядат Metallica...а за AC/DC направо се моля Богу горещо!!!!



Бойко Христов

понеделник, 12 май 2008 г.

ПР-ите - ортаци на адвокатите

Уважаеми кандидат-подсъдими,

Време е в масовото съзнание да навлезе и да се утвърди представата за една нова ниша на пр-ите в социалните взаимоотношения. Тази на адвокат по комуникациите.

Обръщам се първо към вас, защото, сигурен съм- вие ще ме разберете най-добре.

Адвокат по комуникациите.
„Ами, че то пр-ите винаги са били такива”- ще ме контрират със задоволство някои. Е, да, но аз като стар букво/из/ед говоря буквално и имам предвид тяхната директна намеса в „свещения” правораздавателен процес.

„Сакън”- ще викнат други- „Той е обективен, свещен и гарантиран от Конституцията. В него няма място за хора, като пр-ите, които за пари са готови да извъртят всичко”.

Има и още как. Първо, защото той не е обективен, нито пък свещен и второ, защото докато свят светува под маската на неговата „обективност” и „свещеност” ще се разиграват всевъзможни машинации. Кои явни до наглост, кои на четири очи и пет уши, но все пак машинации...

Я, да ви попитам, вие вярвате ли в обективността и свещеността на правораздавателния процес „По света и у нас”? Мълчите, а?


Уважаеми кандидат-подсъдими,

Ето какво предложение отправям към всички вас, мои уважавани бъдещи клиенти:
Когато дългата и леко закривена ръка на закона надвисне над нищо неподозиращата ви и, разбира се, невинна глава, трябва да направите две неща- да се огледате за добър адвокат, но не пропускайте и мен-печения пр.

Тази препоръка се отнася за вас толкава повече, колкото по-известна личност сте и колкото по-голям е обществения интерес към делото, по което сте подсъдим.

Досега повечето ви „колеги” слушат единствено адвокатите си, относно своите вербални словоизлияния пред разследващите и пред медиите. И затова, всъщност, в болшинството от случаите ставаме свидетели именно на словоизлияния, а не на добре конструирана и пресметната публична защита.

От днес нататък, обаче, под вещото кукловодство на тандема от адвокат и ПР, невинността на обвиняемия ще звучи много по-достоверно както пред съдиите и прокуратурата, така и пред широката общественост.

Не забравяйте, че и служителите на Темида са хора и се влияят от тезите в публичното пространство.

А, ако в българското правораздаване някой ден, дай боже, се привнесе състава от съдебни заседатели /както го знаем от американските филми/, тогава ползата от ПР-а ще стане просто неизмерима.

В други случаи, уважаеми, вие ще се сблъскате с едни много любезни, разбрани и услужливи съдии, които по някаква си тяхна многозначителна причина ;)) искат да ви помилват, независимо от степента на прегрешението ви. Помислете и за тях- все пак ще им трябва някакво оправдание пред вечно подозрителното общество за грубото потъпкване на фактите и законите, което се готвят да осъществят, водени от спонтанния лъч на алтруизъм, който сте успели да разпалите у тях по незнаен начин. ;)) И пак ще опрете до мен.

Скъпи и многоуважавани мои бъдещи клиенти, помислете добре върху това, което ви прошепнах на ухо. То може да ви спести години натрупвания на мазоли от търкане на затворническите нарове.

Епилог
И ще дойде ден, когато американският полицай, този супермен от филмите, ще казва на току-що хванатите от него пиленца- “Имате право да мълчите без присъствието на Вашия адвокат и пр”/бел. авт. не прочие, а ПР/.

А, аз пък вече доволно потривам ръце от бъдещата фирма с жена ми, която е юрист. ;))))



Бойко Христов

сряда, 7 май 2008 г.

Дузината уроци, на които ме научи PR-a

С времето разбрах, че ПР-ът не е просто професия, а е мъдър съветник по житейските въпроси и ако имаш уши да слушаш, както се казва, по-добре го слушай.

Ето дузината уроци, които пр-ската практика бетонира в крехката ми душа и по които вече НЕ ПРИЕМАМ СПОР С НИКОГО.

1. Дарвин греши- не маймуната, а хамелеонът е предшественик на homo sapiens. Учените да си говорят каквото искат.

2. От времето на неандерталеца изправеният човек страда от една неизлечима и генетично обусловена болест- остър хроничен солипсизъм. Това ще рече, че дори и свинар, той се чувства като Краля Слънце и го вълнуват преди всичко само неговите си височайши дела. Хроничният солипсизъм, за разлика от хроничния запек, НЕ СЕ ЛЕКУВА.

3. Не само Дарвин, но и народното творчество се провали в опита си да даде обяснение на човешките дълбини-ХУБАВИЯТ ВОЛ ПОД СКЪСАН ЧУЛ НЕ СЕ ВИЖДА.

4. Да живее акциденцията-всичко е условно и преходно. Всичко е ценно и нищо няма стойност. Така, гонейки Михаля в лабиринта на несъщественото, изпускаме най-важното.

5. Библията е права: Не бива да хвърляме бисерите си на прасетата.

6. Ако попиташ прилепа какво представлява света, животинчето ще ти отвърне простодушно, че той е една голяма пещера.

7. Еклисиаст казва: “Окото не се напълня с гледане, нито ухото със слушане”.

8. Сърцето предпочита да чуе това, което иска, а не това, което трябва.

9. Овцата и вълкът са първи братовчеди.

10. На доброто трябва да се помага. За да успее, то трябва да се научи да борави с оръжията на злото. И от двете обаче има нужда.

11. Последната ос, около която се върти света е лицемерието. Най-доходоносният занаят е правенето на маски. В такъв случай, КУКЕРИТЕ СА УЖАСНИ ЛИЦЕМЕРИ ;))).

12. Проповедникът казва: “Суета и гонене на вятъра. Всичко е суета!”
.
.
To be continued...

Бойко Христов

сряда, 23 април 2008 г.

Какво е Ротари

Ротари – една над 100-годишна организация

На 23 февруари преди 103 години се е родило ротарианското движение. Пол Ха­рис, то­га­ва млад юрист, кой­то се чу­в­с­т­вал са­мо­тен в раз­ра­с­т­ва­щия се Чи­ка­го, се сре­щ­нал с три­ма при­я­те­ли, за да об­съ­ди ед­на своя идея. При­я­те­ли­те би­ли Сил­ве­с­тър Ший­л, тър­го­вец на въ­г­ли­ща, Гу­с­та­вус Е. Ло­ер, ми­нен ин­же­нер, и Хи­рам Шо­ри от ши­ва­ш­кия би­з­нес. Те се сре­щ­на­ли в офи­са на Ло­ер - стая 711 в сгра­да­та Unity Building.


В спо­ра се ро­ди­ла иде­я­та да се съ­з­да­де мъ­ж­ки клуб, в кой­то да чле­ну­ват по един пре­д­с­та­ви­тел на все­ки би­з­нес и про­фе­сия. Би­ло ре­ше­но вся­ка сле­д­ва­ща сбир­ка да пре­до­с­та­вя въз­мо­ж­ност на чле­но­ве­те да се за­по­з­на­ват с при­з­ва­ни­я­та на ко­ле­ги­те си и да пре­д­с­та­вят своя би­з­нес, а се­д­ми­ч­ни­те сбир­ки да ста­ват на те­ри­то­ри­я­та на различни офиси, като се ре­ду­ват. И от­тук на­з­ва­ни­е­то Ро­та­ри (“rotary” - вър­тящ се).

Че­ти­ри­ма­та ос­но­ва­те­ли са не само с различни професии, но и с аме­ри­кан­с­ки, гер­ман­с­ки, шве­д­с­ки и ир­лан­д­с­ки про­из­ход, и ка­то про­дукт на тогавашната аме­ри­кан­с­ка­ дей­с­т­ви­тел­ност се ока­з­ват по­д­хо­дя­щи­те ро­ди­те­ли на съ­з­да­де­но­то от тях дви­же­ние.

След при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на пе­тия член - Ха­ри Ра­гълс - гру­па­та за­по­ч­ва офи­ци­ал­но да се на­ри­ча Ро­та­ри клуб от Чи­ка­го.

Чи­ка­г­с­ки­ят клуб в пре­д­с­та­ви­те на Пол Ха­рис ни­ко­га не е бил са­мо­цел­на ор­га­ни­за­ция, ко­я­то да на­сър­ча­ва един­с­т­ве­но би­з­не­са ме­ж­ду сво­и­те чле­но­ве. Още от са­мо­то на­ча­ло той ви­ж­дал сво­я­та идея, пре­въ­п­лъ­те­на в по-ши­ро­ки со­ци­ал­ни изя­ви, за­ся­га­щи ця­ло­то об­ще­с­т­во.

През 1910 го­ди­на Ро­та­ри сви­к­ва пър­вия си кон­г­рес в Чи­ка­го и ше­с­т­на­де­сет­те съществуващи тогава клу­ба се обе­ди­ня­ват в Национална асоциация на Ротари клубовете.
.
Иде­а­лът на Ро­та­ри за­по­ч­ва да се офор­мя през то­зи на­ча­лен пе­ри­од, ко­га­то Ар­тър Шел­дън ста­ва член на чи­ка­г­с­кия клуб. Ка­то чо­век, кой­то пре­по­да­ва но­ва­та на­у­ка «из­ку­с­т­во­то да се при­в­ли­чат кли­ен­ти», той е убе­ден, че на би­з­не­са тря­б­ва да се гле­да ка­то на сре­д­с­т­во, ко­е­то слу­жи на об­ще­с­т­во­то, и на пър­вия кон­г­рес на Ро­та­ри през 1910 го­ди­на той ци­ти­ра фра­за­та: “Ко­и­то слу­жи на съ­б­ра­тя­та си, пе­че­ли най-мно­го.” Следват промени ка­то “То­зи, кой­то слу­жи най-до­б­ре, той пе­че­ли” и “Слу­жи над со­б­с­т­ве­ни­те си ин­те­ре­си”. Те бър­зо са въз­при­е­ти от вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци и ста­ват де­виз вър­ху клу­б­ни­те ем­б­ле­ми на Ро­та­ри. По-късно за­ко­но­да­тел­ни­ят съ­вет ре­ша­ва, че де­ви­зът на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл ще бъде “Service Above Self” - “За безкористна слу­жба”.

Пър­ви­ят клуб из­вън гра­ни­ци­те на САЩ е основан в Канада през 1911 г. С това Ротари ста­ва ме­ж­ду­на­ро­дна организация. По-къ­с­но съ­ща­та го­ди­на е създаден клуб и в Лондон.
.
Ве­д­нъж пре­ми­на­ло Ат­лан­ти­ка, дви­же­ни­е­то бър­зо се раз­ра­с­т­ва, в ре­зул­тат на ко­е­то на кон­г­ре­са в Ми­не­со­та, през 1912 г. ор­га­ни­за­ци­я­та ве­че се на­ри­ча Ме­ж­ду­на­ро­д­на асо­ци­а­ция на клу­бо­ве­те Ро­та­ри и по-къ­с­но през 1922 г. името й е съ­к­ра­те­но на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл.
.
Пър­ви­ят Ро­та­ри клуб в стра­на, в ко­я­то не се го­во­ри ан­г­ли­й­с­ки, е сфор­ми­ран през 1916 го­ди­на в Ха­ва­на, Ку­ба. Та­ка Ро­та­ри за­по­ч­ва да пре­о­до­ля­ва не са­мо на­ци­о­нал­ни гра­ни­ци, но и ези­ко­ви ба­ри­е­ри. Ро­та­ри ста­ва на­и­с­ти­на све­то­в­на ор­га­ни­за­ция след 1920 г., ко­га­то дви­же­ни­е­то до­с­ти­га до Юж­на и Цен­т­рал­на Аме­ри­ка, Аф­ри­ка, Ав­с­т­ра­лия и Азия. Та­зи ши­ро­ка по­д­к­ре­па доказва че при­н­ци­пи­те на организацията са жи­з­не­ни и до­при­на­сят за пре­въз­мо­г­ва­не на раз­ли­чи­я­та в ра­си­те, цве­та, ве­ро­и­з­по­ве­да­нието, езика и ге­о­г­ра­ф­с­кото раз­по­ло­же­ние.
.
Пър­ва­та ем­б­ле­ма на Ро­та­ри е оби­к­но­ве­но ко­ле­ло на ка­ру­ца - сим­вол на “ци­ви­ли­за­ция и дви­же­ние”. През 1923 го­ди­на към ко­ле­лото с 24 зъ­бци и шест спи­ци се до­ба­вя и ключ на ос­та, за да по­ка­же, че ко­ле­ло­то не е в за­с­той. На кон­г­ре­са в Да­лас, Те­к­сас, през 1929 го­ди­на е пре­д­с­та­ве­но офи­ци­ал­но­то опи­са­ние на ем­б­ле­ма­та. Крал­с­ко­то си­ньо и зла­т­но са из­б­ра­ни за офи­ци­ал­ни цве­то­ве на Ро­та­ри, а фла­гът на Ро­та­ри е бял с ко­ле­ло­то, изо­б­ра­зе­но в сре­да­та. И до днес, по­с­та­вен на ре­ве­ра, то­зи знак от­ли­ча­ва вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци по све­та.

Дви­же­ни­е­то Ро­та­ри по­с­та­вя съ­що та­ка ос­но­ви­те на дру­ги све­то­в­ноиз­ве­с­т­ни ор­га­ни­за­ции ка­то Ме­ж­ду­на­ро­д­но об­ще­с­т­во на де­ца­та ин­ва­ли­ди, ос­но­ва­но през 1922 го­ди­на и на­ри­чано днес Ме­ж­ду­на­ро­д­на ре­ха­би­ли­та­ция, а съ­що та­ка и ор­га­ни­за­ци­я­та ЮНЕ­С­КО, иде­я­та за ко­я­то се ро­ди­ла на ед­на кон­фе­рен­ция на Ро­та­ри в Лон­дон през 1942 г.

През 1947 г. около 50 членове на Ротари стават делегати и консултанти при основаването на Обединените нации. Днес Ротари е с най-високия статут на консултант в Организацията на обединените нации, който може да придобие неправителствена организация. В това си качество Ротари има глас в системата на ООН, позволяващ му достъп до нейните специалисти и ресурси в целия свят.

Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след смърт­та на Пол Ха­рис през 1947 г. е съ­с­та­вен пър­вият план за на­г­ра­ди на Фон­да­ци­я­ Ротари в об­ла­ст­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то. Фон­да­ци­я­та Ро­та­ри от­то­га­ва е на­пъл­но за­ви­си­ма от до­б­ро­вол­ни­те да­ре­ния на ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци от це­лия свят. Се­ри­о­зен из­то­ч­ник на фи­нан­си са вно­с­ки­те от по 1000 и по­ве­че ща­т­с­ки до­ла­ра във фон­да­ци­я­та, сре­щу ко­и­то да­ри­те­ли­те по­лу­ча­ват знак «Пол Ха­рис Фелоу». Отличието мо­же да се да­ва и на ли­ца ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци, ако съ­ща­та су­ма е вне­се­на в не­го­ва чест.

През 1985 г. Ротари постави началото на програма-та «ПолиоПлюс» - амбициозна програма, чиято цел е всички деца в света да бъдат имунизирани срещу детски паралич. Партньори в глобалното унищожение на полиомиелита са Световната здравна организация, Ротари Интернешънъл, Американските центрове за превенция и контрол на болестите и УНИЦЕФ.
.
Като резултат от това партньорство случаите на детски паралич намаляха с 99% от 1988 г. насам и светът застана на прага на унищожаването на болестта. Членовете на Ротари са допринесли за тези решаващи усилия с повече от 600 милиона долара и безброй часове доброволен труд.
.
Спестяванията, които ще бъдат направени след изкореняването на полиомиелита, са 1.5 милиарда долара годишно – средства, които могат да бъдат използвани за решаването на други здравни проблеми. А спестеното човешкото страдание не може да бъде измерено по никакъв начин.
.
Дру­ги зна­чи­ми про­г­ра­ми на фон­да­ци­я­та са: Matching Grants - субсидии, отпускани по­д­к­ре­па на се­ри­о­з­ни про­е­к­ти на Ротари клу­бо­ве­те по места и ди­с­т­ри­к­ти­те. Про­г­ра­мата «Здраве, глад, хуманност» е из­го­т­ве­на, за да от­бе­ле­жи 75-го­ди­ш­ни­на­та на Ро­та­ри и да до­при­не­се за “по-до­б­ро здра­ве, по-мал­ко глад и да на­сър­чи раз­ви­ти­е­то на чо­ве­ка и об­ще­с­т­во­то, на ме­ж­ду­на­ро­д­но­то раз­би­ра­тел­с­т­во, до­б­рата во­ля и мира”. Про­г­ра­ма­та “Ро­та­ри до­б­ро­вол­ци” су­б­си­ди­ра ро­та­ри­ан­ци, ро­та­ра­к­то­ри или би­в­ши въз­пи­та­ни­ци на Ро­та­ри, же­ла­ещи да слу­жат в чу­ж­да стра­на, ко­я­то се ну­ж­дае от те­х­ни­те уме­ния. През 2002 г. Ротари основа Центровете за Международни науки по въпросите на мира и решаването на конфликти – една новаторска програма за обучение на утрешните миротворци.
.
В ре­ди­ца стра­ни по вре­ме на Вто­ра­та све­то­в­на вой­на ня­кои Ро­та­ри клу­бо­ве се раз­пу­с­кат, но по-къ­с­но го­ля­ма част от тях се вклю­ч­ват в Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл. В се­мей­с­т­во­то на Ро­та­ри се вклю­ч­ват Ита­лия (1946), Гер­ма­ния и Япо­ния (1948), Ис­па­ния (1977). Клу­бо­ве­те в ня­кои стра­ни с ко­му­ни­с­ти­че­с­ко уп­ра­в­ле­ние ос­та­ват раз­фор­ми­ро­ва­ни до 1989 го­ди­на, ко­га­то след съ­г­ла­су­ва­ни уси­лия и по­ли­ти­че­с­ки про­ме­ни Ро­та­ри се по­я­вя­ва от­но­во в Из­то­ч­на Ев­ро­па. През съ­ща­та та­зи го­ди­на клу­бо­ве се по­я­ви­ха в Ун­га­рия и По­л­ша. През 1990 г. Ро­та­ри на­в­ле­зе в би­в­шия Съ­ве­т­с­ки съ­юз, и то за пър­ви път с уч­ре­дя­ва­не­то на мо­с­ко­в­с­кия Ро­та­ри клуб. На­с­тъ­п­ле­ни­е­то про­дъл­жи със сфор­ми­ра­не­то на клу­бо­ве в Че­хия и Словакия, бивша Юго­с­ла­вия, България и Румъния.
.
Според статистиката на Ротари Интернешънъл България е страната с най-бързо развиващо се ротарианско движение.
.
И ако погледнем в историята, можем да се гордеем, че в България само пет години след основаването на първия клуб в Европа (извън Обединеното кралство) са правени проучвания за условията за създаване на Ротари клуб от първия българин ротарианец – панагюреца Събо Николов, който е член на Ротари от 1915 г. На 22 април 1933 г. се подписва протоколът за учредително събрание на софийския Ротари клуб. Членове на клуба са изтъкнати личности: учени, предприемачи, финансисти и др., които със своята безкористна служба на обществото и страната допринасят много за развитието и на България, и на ротарианството, за да се стигне през 1940 г. до обявяването на България за самостоятелен дистрикт (област). И въпреки двукратната забрана на ротарианското движение в нашата страна – през 1941 и 1951 г., духът на Ротари се възражда през 1991 г. и вече 17 години увлича със своята магия стотици български мъже и жени, изпълвайки сърцата и душите им с решимост да работят всеотдайно, безкористно и с любов за България, за българския народ, за чове­чеството.
.
Сега в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци в почти всички големи градове. От началото на възстановяването на ротариан­ското движение досега българските ротарианци са помогнали на нашето общество с програми и действия за над половин милион долара.
.
То­ва е на­к­ра­т­ко ис­то­ри­я­та на та­зи клу­б­на ор­га­ни­за­ция в слу­ж­ба на све­та - осъ­ще­с­т­ве­на идея на един млад чо­век, по­чу­в­с­т­вал се са­мо­тен - ста­нала мо­ти­ви­ращ фа­к­тор за слу­ж­ба чрез при­я­тел­с­т­во.
.
То­ва е Ро­та­ри. Ро­та­ри е го­лям бла­го­да­ре­ние на при­но­са и единството на хи­ля­ди­те ро­та­ри­ан­ци от целия свят!

Наско Начев, ДГ 2007-2008, Дистрикт 2482-България