сряда, 27 февруари 2008 г.

Медийната теория според Скот Лаш

"Ако критиката вече не може да бъде трансцендентална, а тряб-ва да бъде иманентна на информационния ред, критиката на информацията все повече се превръща в медийна теория", твърди Скот Лаш в книгата си "Критика на информаци-ята".разбери повече
.
в-к "Култура"

понеделник, 25 февруари 2008 г.

Не трябваше ли, все пак, някой първо да запоз-нае Михаел Шумахер с Максим Стависки

Михаел Шумахер е новото рекламно лице на Martini и в продължение на две години ще съветва любителите на на-питката от рекламни клипове „Don't drink and drive".

Това е новината, а ето ги и моите страхове.

Някой все пак, май, трябваше да си направи труда първо да запознае Шуми с Максим Стависки, преди сключването на примамливия рекламен договор. Защото приликите между тях взеха да стават опасно много, а ще бъде жалко легендарния германец да последва съдбата на световния шампион по фигурно пързаляне.
.
Какво имам предвид.

И двамата, очевидно, обичат високите скорости и агресивното каране.
.

И двамата участват в кампании против шофирането в нетрезво състояние /на Шуми тепърва му предстои да го прави за Мартини/.

И двамата произхождат от народи, които обичат огнената вода под една или друга форма-руснаците- водката, германците- бирата.

Това, разбира се, го казвам на шега! Ама знае ли се?

Може би, наистина няма да е зле някой да запознае пилота от "Формула 1", ако не с Максим, то поне с фактите от печалния български инцидент, ей така, за всеки случай...


Бойко Христов

четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Криворазбраната звездомания на Линдзи Лоън

Хората обичат митовете и си създават звезди. А обичат митове-те, защото отчаяно се нуждаят да материализират мечтите си.

От своя страна звездите са егоцентрични и с удоволствие приемат да бъдат коронясани за звезди. А са егоцентрични, защото изпитват остра екзистенциална нужда за получаване на повече любов и гаранции за себеутвърждаване.

Хората също искат да станат звезди и много от тях се опитват.

Едните имат качества и залагат на тях. А когато ги признаят влизат в директен сблъсък с ресорната си звезда.

Другите нямат качества, но същият този екзистециален стремеж да бъдат обичани и да получат гаранции за собственото си себеутвърждаване им дава сили да продължат напред, за да се превърнат в собствената си мечта.

Е, да, обаче, но нали казахме, че те нямат качества за това.

А когато и те осъзнаят нелицеприятната истина /защото аудиторията е чувствителна и го разбира доста преди тях/, започват да мимикрират...и да подражават на звездите.

Тъжно. Бих ги посъветвал да не го правят, ама кой ли ме слуша.

Такъв черен, автоубийствен ПР си направи тези дни Линдзи Лоън, която позира гола за сп. New York Magazine, както казват „в нещо като римейк на знаменитата фотосесия на Мерилин Монро, направена от фоторепортера Бърт Стърн през 1962 г.”

Доколко въпросната фотосесия е знаменита ще оставим настрана.
.
Предлагам да видим снимките на Линдзи...








.

На мен те-зи снимки ми изгле-ждат тра-гично!

Никаква прилика с Мерилин. Само тук-таме може да се каже, че имат нещо общо, ама то и мен така да ме напляскат и аз ще заприличам на нея.

Да не говорим, че и самата Линдзи изглежда зле.

Глупаво е да искаш да подражаваш на други звезди, когато самия ти искаш да отидеш „на небето”. А и когато опитът, освен всичко друго, се окаже и неуспешен, ще предизвикаш единствено снизходителна усмивка по лицата на хората.

И сигурно е, че няма да станеш нито звезда, нито падаща звезда, а което е още по-жалко- нито дори светулка в храстите.

Както в случая!
.
.
Бойко Христов

сряда, 20 февруари 2008 г.

ПР опашката на казуса Косово

Косово се отцепи...

Освен разместване на геополитическите пластове, прецедентът ще поднесе на световния организъм една сериозна опашка от последствия, имащи своя генезис в ПР частта на проблемата. Защото, ако на някой не му е ясно- геополитиката и ПР-а вървят ръка за ръка. Ще посоча само един типичен пример за невярващите- болката на България- многострадалната Македония, неуморно утвърждава своето място сред независимите държавни субекти с помощта на пропагандата /едно популярно и познато откак свят светува оръжие на ПР-а/, ежедневно бълвайки към международната общественост пр-матрици за своята иден-тичност, самосъзнание, историческа действителност и т.н. и т.н.

С други думи, в една значителна степен геополитиката реализира своите цели с помощта на различни ПР похвати и комуникационните сигнали, които държавните субекти излъчват във външното пространство предопределят значително бъдещите междудържавни взаимоотношения, техния характер, цели, стратегия и резултати.

Но да се върнем към Косово. Преинтересна е темата, кой и по какъв начин ще излезе от създалото се блато,обилно изпълнено с лепкава кал:

.
Косово и Албания
Двете вече държави ще разчетат съгласието на международната общност за отцепване на Косово като сигнал за безпрецедентна възможност за бъдещо обединение и превръщането в реалност на мечтата им за Велика Албания. А, те ще се опитат- повече от ясно е.

Македония
Албанците в Македония доволно потриват ръце и вече предвкусват касовия успех на бъдещия хит-филма „Косово 2”, но този път със снимачна площадка до Охридското езеро. От това Гърция потреперва, докато на нас изобщо не ни пука!

Турция
Турция е толкова доволна от случилото се, че дори собственоръчно уши знамената на косоварската „незави-симост”. За югоизточната ни съседка отцепването:

1.Служи като допинг за собствената й кауза спрямо Европа

2.Отдалечава я още повече от членство в Европейския съюз

Сърбия
Поставена на колене, Сърбия се очертава да бъде вечния троянски кон на Москва в Европа. И Европа сама си е виновна.

Европейският съюз
Единственото шизофренно същество в цялата ситуация е Европейският съюз, защото:

1. Хем иска да ограничи влиянието на Русия в Европа, хем го засилва, предавайки Сърбия

2. Подобно на расов скорпион се самоизяжда, създавайки огнища за бъдещи пожари на собствената си територия. Такива потенциални огнища са малцинствата в различни европейски страни, като: Испания, Германия /само преди дни турският премиер Ердоган наля масло в огъня със свое изказване в страната/, Румъния, Македония и не на последно място България

3. За пореден път затвърждава пред другите суперсили образа си на нехомогенно и импотентно същество, на което му трябва много малко, за да се разпадне на съставните си части. Тук отварям запетая, за да споделя, че според мен Европа много отдавна трябваше да проведе вътрешен дебат, каква позиция трябва да отстоява при подобни ситуации. По случая с Косово ЕС трябваше да излезе с единно становище, било то и погрешно. И щеше да се представи далеч по-достойно, отколкото с последвалите смехотворни и ялови изявления на Съвета на външните министри на ЕС.

4. Показа бъговете в собствената си матрица, от които геополитическите хакери на другите суперсили ще продължат да се възползват.

Русия
Русия получи отлична възможност да засили своите позиции в Европа и да поднови вече позабравената си реторика на играч от голямата сцена. При това без да й коства почти нищо- а най-вече само думи, заемане на позиция и тук-таме някой блъф, като изпращането на военен кораб-наблюдател по време на американските въздушни издевателства над Сърбия и т.н.

България
България е един от големите губещи, защото:
1.Когато искаш да се харесаш на всички, няма да се харесаш на никого-едно старо и изпитано практическо правило в ПР-а. България хем признава Косово, хем го прави с половин уста, хем съчувства на Сърбия. Ужас! Импотентна и малодушна политика от наша страна.

2. Дава много позитивни сигнали на един български (?!) политик- "философ", че е на прав път.

3.Кара Македония да си отдъхне, че остана само комай Гърция, която да я тормози, че всъщност е измислена държава

4.Показва на чуждите държави и на собствения си народ, че не защитава националните си интереси- първа с гордост призна Македония, а сега ще признае и Косово (между другото, Косово в голяма част от историята си е било българска територия и при това сравнително доскоро)

5.Затвърждава впечатлението у другите членки на ЕС, че е един безмълвен, мекогръбначен член на съюза, който никога няма да защити сериозна позиция и винаги ще се носи по течението на мнозинството и по-силните на деня. ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГО ДРУГИ СТРАНИ.

Християнството и исляма
1. Християнството за пореден път показа на исляма две от слабите си черти- да бъде пасивно и хуманно по криворазбран начин и неспособността на неговите съставни елементи да се обединяват пред обща заплаха. За разлика от исляма.

2. По време на османското нашествие Европа се отърва на косъм от ислямизацията, но сега е на път да пусне нейния дух от бутилката, този път след „нежна революция”.


Абе, както казаха руснаците, кутията на Пандора се поотвори май...


Автор: Бойко Христов

сряда, 13 февруари 2008 г.

Ердоган вкара втори автогол за отбора на Турция в Европейското първенство

С втори автогол, реализиран още в пър-вото полувреме на мача с отбора на Еurope United, Турция е на път да отпадне от официалната класация на Европейското първенство.

В рамките само на броени дни, най-светската мюсюлманска държава дава втори тревожен сигнал, относно своята готовност да стане част от Нова Европа.


Ето какво се надпреварваха да предават информационните агенции по све-та: „Електронното издание на автори-тетното немско списание „Шпигел“ съобщава, че турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган е поискал по време на дискусия, организирана в сградата на немското канцлерство, Германия да позволи на нейна територия да се основат турски учебни заведения. Той обосновал желанието си с това, че за да говорят немски, турските имигранти трябвало първо да владеят собствения си език.

Според Ердоган в Германия „трябва да се основат гимназии, където се преподава на турски език,а федералното правителство не трябва да смята това за проблем“. Трябвало да има също така и турски университети, защото по думите на Ердоган „науката не признава граници“.

В допълнение турският премиер е предложил да изпрати турски учители и педагози , които да работят към немските училища. Той помолил германското правителство да предприеме всичко, което е по силите му, за да подпомогне живеещите в Германия турци.”

Да поискаш това от най-мощната държава в Европейския съюз означава само едно- да смениш билета си за Стария континент с билет до Луната.

Европа отлично знае какво се случва, когато едно малцинство се самокапсулира, както от предългата си история, така и от някои съвсем свежи примери, като- гордиевият възел Косово, етническите размирици в Париж, надвисналата опасност над двуезична Македония и т.н., и т.н.

А искането на премиера Ердоган е точно това- да задържи затворени и компактни значителните турски маси в Германия, да ги предпази от асимилация и един ден...това може да се окаже сериозна заплаха за суверинитета на флагмана на европейската флотилия.

Това поведение на Турция от последните дни ще резултира със сигурност в хроничното оглушаване на Европа за чукащата на портите й все още, както се вижда, азиатска държава.

Между другото, от цялата история можем да си направим две ПР поуки, ако мога така да се изразя.

Първата е добре познатата ни учебникарска истина, че само с един-два комуникационни гафа можеш да сринеш за миг дълго и грижливо изграждания публичен образ.

А втората е, че както в живота, така и в дълбоките води на имиджмейкърството, докато свят светува, ще важи народната поговорка за вълкът и неговото отношение към собствената му козина и нрав.

Само за справка: „По повод безпокойството в и извън Турция, че идването на власт на партия с ислямистки корени може да представлява заплаха за светския характер на държавата, Ердоган и другите партийни лидери дадоха уверения, че ПСР няма таен религиозен план и представиха една про-западна консервативна програма. Ердоган определи като първо-степенен приоритет приемането на страната в ЕС, обещавайки реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС.” -http://www.balkan-times.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/infoBios/setimes/resource_centre/bios/erdogan_recep
.
Изводите ще предоставя на вас.

А за мен ще остане съжалението за светски мислещите модерни хора в Турция, които уви, поне засега ще трябва да се задоволят с голите демонстрации и рухването на мечтите.

Бойко Христов

вторник, 5 февруари 2008 г.

Бракът на Никола Саркози и Карла Бруни-безпрецедентната микстура, с привкус на бонвиванство и ПР

Това можеше да се случи само във Фран-ция, поне на този етап. И е интересно отвсякъде-най-вече от ПР гледна точка.

Невъзможният брак на Никола Саркози с Карла Бруни-една безпрецедентна микстура, с привкус на бонвиванство и ПР стана реалност.

Че той е бонвиван, спор няма. Мосю Саркози има отработеното поведение на човек, който се отдава на своите желания и взима решенията само, защото „ей, така му се е приискало в момента”.

Само така може да се обясни актива му от три брака в съпружеското поприще, светкавичното и ненадей-но „освобождаване” на българските медици, още по-светкавичния развод след това и най-светкавичния брак с бившата манекенка.

Че за нея президентският брак е ПР, спор също няма. Който е добре запознат със съдбата на манекенките знае отлично, че за тях модата не е нищо повече от трамплин и писта за ускорение в приключението живот. И, когато тази кариера приключи, те отчаяно се нуждаят от ново поприще и нова патерица, за да не останат безработни.

Та, в тази връзка, някой да е чувал за певицата Карла Бруни? Не, нали? Е, бракът й със Саркози я изстреля отново в орбита.

Те се ожениха- дотук добре!
Светът си поприпомни за позабравената Карла и разбра, най-сетне (!), как се казва президентът на една от двете най-влиятелни страни на Евросъюза. Защото сигурен съм, че дори след освобождаването на медиците ни, много изтерзани умове все още сричаха малкото му име и се питаха за фамилията му. Но сега е друго, сега всички го знаят.

Какви са перспективите пред тях оттук нататък?
Проучвания на общественото мнение показват, че доверието в президента-бонвиван спада, като приписват нерадостния факт до голяма степен на връзката му с Карла. За съжаление, обаче, някак с половин уста смачкват, че хората не били доволни и от неговата икономическа политика.
.
Е, тази част от допитванията наистина би могла да изяде главата на президента, а не любовните му похождения, както преобладаващо се твърди... защото франзуците са толерантни хора, още повече пък на тази тема.
.
В тази връзка, ако новата президентска двойка не досади на аудиторията с преекспониране в публичното пространство, този експеримент има всичките шансове да се превърне от прецедент в един успешен челен опит.

Аз лично им стискам палци- в името на ПР-а. Защото този брак е истинско явление за пр-мените, откъдето и да го погледнеш- нещо като минаването на комета близо покрай земното кълбо.

Стискам палци и на президентския ПР щаб, защото, както се разбра от пресата, и те също са кумували на височайшата сватба.

Оттук нататък всичко е единствено в ръцете на Никола и Карла- за оцеляването им както в любовта, така и под светлините на прожектора...и ако спечелят, ще спечелят и двамата, но ако загубят, ще загуби само Саркози!



Бойко Христов