неделя, 27 юли 2008 г.

Политическият прецедент на Николай Камов след финансовия и морален шамар на ЕС

Финансовият шамар на ЕС, с който ни зашлевиха от Брюксел по късо остригания врат, се оказа преди всичко морален. Оттам, всъщност ни заявиха, че не ни вярват, че в техните очи сме не само крадци, но и лъжци.

Приятелският плесник, обаче, не доведе до очаквания катарзис. Според физичните закони, съвсем закономерно, акумулираната от наказанието енергия причини поривисто брауново движение на българските политици, но то за съжаление се оказа хаотично и лишено от усвояването на нов тип мислене и поведение. Без НИКАКВИ ПРОБЛЯСЪЦИ.

Като резултат от драматичния европейски полъх управляващите предприеха “гениална” кръгова защита, изпълнявана преди всичко с похватите на ПР-а, а техните политически опоненти и към момента точат вилици и ножове в канибалски порив. И нито един от тях не постъпи по правилния и очакван от Брюксел начин. NO HOPE!
.
Но в потвърждение на максимата, че “Всяко правило си има изключение” над оловнотежкия и мрачен пейзаж прелетя и една бяла лястовица. Две кратки изречения, публикувани от Николай Камов на неговия блог, предизвикаха голям интерес. На 23 юли политикът отбелязва:“Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.”
.
Без да се впускам в подробности, само ще кажа, че това е истински прецедент в българския политически живот. За да признаеш такова нещо под светлините на прожектора е необходимо, най-малкото, да ти стиска и да не си морален кастрат. Нещо, което за съжаление, управляващите не показаха.

Много бих искал “прецедентът Камов” да не остане изолиран случай и да се забрави. Баш драго ще ми бъде ако и други политици, особено управляващите, се почувстват виновни. Само така политиците ще дадат ясен знак към своя народ, че най-сетне има шанс изтерзаното отечество да поеме по правилния път на ПРОМЯНАТА! Да не говорим, че това ще бъде и по-вярната реакция от ПР гледна точка.

Предлагам на медиите да попитат персонално всеки действащ политик дали изпитва вина и срам от европейския шамар. Тази импровизирана анкета ще има изключително интересни и забавни резултати! Дано се проведе.



Бойко Христов

събота, 26 юли 2008 г.

God bless Metallica

.
GOD BLESS METALLICA!

В продължение на два часа ураганът Катрина вилня из София! В съседна Сърбия сеизмолозите съобщиха за земетресение с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер с епицентър столицата на България. Земните трусове са били усетени във всички съседни балкански държави. Летище София беше затворено временно за полети.

Аз имах честта да бъда в самия център на природното бедствие, в устата на звяра, както се казва! И по чудо оживях, за да мога сега да ви разказвам.

Със саунд като на първокласна резачка, без излишни приказки и разточително шоу бурята вилня и си отиде с обещанието, че следващия път също няма да ни се размине.

И до сега в ушите ми някой натрапчиво припява Sad, but true! Кое му е sad и кое му е true, тепърва предстои да разбера, но на душичката ми й е гот, че и аз бях там, ядох, пих и се веселих!




И, моля те, Джеймс, ако някъде по широкия свят видиш я Ангъс Йънг, я брат му или Брайън Джонсън, прати им "една българска роза от мен", за да се вземат най-сетне в ръце и да се отбият да ни уважат.


Български "звезди", учете се от големите!

God bless Metallica - The Monsters of Rock!

четвъртък, 24 юли 2008 г.

Созопол се намира в Турция

Созопол се намира в Турция...Или поне това е желанието на турската държава.

Аз поне нямам друго разумно обяснение на факта, че едно бързо прехвърляне на късовълновия созополски ефир от моя страна доведе до трагични резултати – поне 40 турски радиостанции от всякакъв калибър и едва около 5 български.

Какво ли си мисли за нас чуждестранният турист, докато пили гумите на луксозното си возило по разнебитения асфалт и отчаяно се опитва да послуша поне малко европейска музика, за да убие времето, прекарано в досадно оцеляване по българските пътища?

Ама Sorry, Michael, само гюбеци предлагаме.

Сещам се за една анкета отпреди години, правена сред чешките туристи, посещавали бреговете на Черно море в блажените соц времена. На въпрос с какво впечатление са останали от пребиваването си в България, братята славяни заковаваха без колебание, че страната ни е Ориента.

Сигурно така си мислят и на Босфора, щом провеждат толкова мощна медийна пропаганда в един район, където единственият наличен турчин, бай Мустафа, е дошъл погрешка на курорт. Слуша си той турски гюбеци и се чувства като в Кушадасъ. Кеф, баш кеф, мама му стара!

Между другото, ситуацията с радиостанциите е същата по цялото Южно Черноморие, та чак до Несебър и е така, поне според моя опит, от 15-20 години.

Това си е чиста проба груба пропаганда, опит за създаване на сфери на влияние и културна асимилация. Като отчетем необратимия и бързоскоростен демографски срив сред гяурите, турската информационна инвазия си изглежда съвсем закономерна и на място.

Големият въпрос тук е, защо позволява това българската държава? Едно е да се хващат 40 турски радиостанции в Ахтопол, а съвсем друго е това да се случва в Несебър. Защото тогава, по същата логика, в Пловдив би трябвало да слушат само сиртаки. А за София направо да не говорим- от ранни зори до късна вечер- яко сръбско и Лепа Брена.

Нещо не се връзва, нали?

Good bye, Созопол! Merhaba*, СозополЪ!


P.S. Чувствам се задължен да отбележа, че отношението към България от страна на Турция е държавна политика, а не стремеж на обикновените хора. Преди години имах едно страхотно преживяване в Турция, където бях много повече от „комшу”, радвах се на голямо уважение и спечелих много приятели.

*Merhaba- на турски „Здравей!”



Бойко Христов

петък, 11 юли 2008 г.

Обичам България, но ме е срам от...

Наскоро се завърнах от Гърция и както винаги, когато се прибирам някъде отвън, почти задължително трябва да се боря с добре познатата ми вече депресийка, траеща поне няколко дни.


Но, както и да е, да започна все пак отначало...


Веднага след граничния пункт, на гръцка територия, започва един хубав път, който все още е в ремонт. Аз съм трета кола, а колоната я водят две келешчета нашенчета в Голф, точно като тези, които бутат бременните майки по спирките у нас. Няколкостотин метра след „цедката” започват ограничителни знаци. Наближаваме един, на който пише максимално допустима скорост 50 километра. И какво мислите, че става? Същите тези юнаци, натискат спирачки и ни принуждават да пълзим след тях със заветните 50 километра. После стигнахме и до 30. И така в продължение на поне километър и половина...


Е, честно, не бях виждал толкова примерни шофьори. Стана ми и смешно, и тъжно, и жал за тях. Защото тук, сигурно са царе на пътя- свирят гуми, минават на червено, натискат газта до дупка, псуват и показват средни пръсти. Жалка работа!


При първия възможен момент всички ги отрязахме и оставихме да пълзят унизително по мъчните гръцки пътища.


Не ме разбирайте погрешно- аз съм много примерен и умерен шофьор, но нали се сещате за правилните думи „Прекален светец и богу не е драг.” А какво остава, когато този светец е и фарисей?


За мен и моето семейство последва една превъзходна и безоблачна почивка, гарнирана с красиви и екзотични гледки, изпипани къщички, без свине, кокошки, краставици и домати, гори от цветя покрай пътищата, нито една дупка в асфалта, усмихнати и купонясващи гърци, спокойни и доволни туристи, отлично уважение към клиента и т.н. и т.н.


Няма смисъл да продължавам!


Какво се случи навръщане- ами веднага една яка дупка на шосето ни засмука, разтърси автомобила и съзнанието ми до основи, за да слезна на земята и да осъзная, че все пак съм вече в България. А тя, нашата мила татковина, изглежда почти така...И в духовен, и в материален план...




(снимките съм ги направил в София)


И така ще бъде винаги, докато важи поговорката „Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле”. Трудно и мъчително се оказва за нас да осъзнаем, че нашето собствено щастие и просперитет минава задължително през уважението към другия.


Излезте само по улиците и ще видите за какво иде реч- един кошер от нервни оси, които се гърчат безпомощно, жилейки се една друга!


Това, че сме на опашката в Европа си е само наша заслуга и на никой друг. Въпрос на интелект, въпрос и на манталитет. Ето защо вече не искам и да чувам, че сме били на второ място по интелект след евреите. Дрън-дрън!!! Ако беше така, отдавна щяхме да сме разбрали и осъществили интереса си. Нито пък искам някой да ми помпа самочувстието със Самиула, Симеон Велики или прабългарите на Аспарух. От тях за съжаление няма и следа. Още дълго време ще виждам в нашите очи приведената и продажна рая с ориенталски манталитет.


Извинявам се, че съм толкова краен в изказванията си! Но си го позволявам, защото обичам България, но ме е срам от...


Преди време пуснах в Свежо един материал, в който казвам, че е жизненоважно за нас като народ и държава да започнем да правим ПР в името на собственото си оцеляване. (Целият текст може да видите тук:За държавата, ПР-а и затихващите функции...) Той, обаче, се претъркаля през сайта без почти никакъв интерес, за разлика от други мои материали, касаещи доста по- незначителни и невзрачни теми.


И от това ме боли. Не ни пука ли, харесваме си кочината ли, правим го от омраза към Вуте ли или просто сме дебили?


Всички ние страшно много приличаме на момчетата от Голфа- "царе" у нас и мушмороци в чужбина!



Бойко Христов