“Помня ясно смъртта на трима души. Единият беше най-богатият човек на столетието. Изпълзял до своето благосъстояние през душите и труповете на много хора, той бе прахосал дълги години, съсипвайки се да откупи обичта, с която бе злоупотребил, и през това време остави на света ценен принос, който може би далеч надхвърли причиненото при издигането му зло. Когато умря, пътувах по море. Вестта бе окачена на таблото за обяви – едва ли не всички я приеха със задоволство. Неколцина казаха: “Слава богу, мръсникът умря!”
Другият, умен като сатана, нямаше почти никакво усещане за човешкото достойнство, но изтънко познаваше всички страни на човешката слабост и лукавство. Той бе се възползвал от особените си познания, за да деформира хората и да ги купува, да подкупва, заплашва и прелъстява, додето накрая се оказа с доста голяма власт. Всяка своя постъпка обличаше в одеждите на порядъчността и аз съм се питал дали му е хрумвало някога, че никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение. Продалият се не може да изпитва към онзи, който го е подкупил, нищо друго освен ненавист. Когато този човек се помина, нацията гръмна от славословия, но току под тях се ширна радостта, че е мъртъв.
Третият допусна може би редица грешки в постъпките си, ала целият му съзнателен живот бе посветен на мисията да вдъхва на хората мъжество, достойнство и добрина в едно време, когато те бяха бедни и наплашени и когато злите сили в света беснееха, за да оправдават страховете им. Малцина бяха ония, които не обичаха този мъж. Когато той умря, хората плачеха по улиците, а мислите им се вайкаха:”Какво ще правим сега? Как ще живеем по-нататък без него?” /”На изток от рая”, Джон Стайнбек/
По този цитат мога да напиша дисертация, но това сигурно ще го направя друг път.:) Това, което искам да споделя сега с вас е една случка, моя житейска опитност, която прерасна в разговор, които пък години след това, т.е. днес – се превърнаха в следните редове.
Изминаха доста години оттогава. Беше зима и съвсем наскоро беше навалял хубав, пресен сняг. Пътувах за Конгреса на Либералната младежка асамблея към НДСВ. Гвоздей на програмата беше избирането на Национален съвет на младежката организация. Аз закъснявах...подобаващо костюмиран и с една дебела книга под ръка. Знаех, че отивам като фигурант, като чукче-слушател - по предварителен сценарий други щяха да бъдат избирани и в центъра на вниманието. Причината, заради която отивах там беше да споделя свои виждания относно това, какви личности искат народите за свои водачи. Исках по един по-вдъхновяващ начин, извън суховатите и изтъркани фрази, да изкажа своите идеи пред една уж елитна аудитория.
Влязох в залата, всички комсомолци вече разпалени разказваха за своите брилянтни инициативи и сигурно си вярваха, че света се върти около тях. Наложи ми се да почакам две-три приветствени слова, една-две лекции,една дузина хвалби. И накрай дойде и моят момент- точно преди процедурата по избиране на съвета, във времето за “Кой иска думата да каже нещо”. Вдигнах ръка, взех си книгата, изтъпанчих се пред всички и им прочетох именно този цитат от Джон Стайнбек. Цитатът, уважаеми приятели, според мен е твърде красноречив, за да ви го тълкувам или за да ви преразказвам моите интерпретации върху него. Спомням си, че говорих доста, дори се разпалих...:))Точно до трибуната от лявата ми страна седеше царя-Негово Величество Симеон Сакскобургготски и слушаше внимателно.
След хилави ръкопляскания отмина и този момент, сгънах любимата книга и се запътих към своето място на последния ред. Започна най-важната част, тази, която единствено вълнуваше младите комсомолци и заради която беше цялата тази суетня. Дойде мигът на преразпределянето на власт. Къде ли и аз бях тръгнал да обяснявам вдъхновени идеи за истински водачи?
Последващите събития ме накараха да се почувствам като в “Клонингите атакуват”. Седях, а около мен залата беше пълна с клонинги, точно като тези от Междузвездни войни- еднакви, маршируващи и безидейно отиващи в една посока, водени от невидима властна сила. Ръководството на Младежката асамблея публично оповести своите предложения за Национален съвет и какво мислите, че стана...ами всички те, без изключение, бяха избрани с пълно мнозинство. Честно казано, очаквах повече от едни млади хора.
Както си седях сред клонингите, неочаквано усетих леко потупване по дясното си рамо. Обърнах се и видях млад мъж, който, усмихвайки се, ми каза: “Ние сме от Троян /като посочи още няколко млади хора до себе си/ и ще те предложим за член на Съвета.” Бях много изненадан и за да не ви лъжа – и доста поласкан. Очевидно все пак сред клонингите имаше и хора. Такива, които имат собствено мнение и дори да не е най-правилното са готови да го отстояват. Стана ми приятно, че все пак някой е чул и разбрал какво казвам и идването ми не е било напразно.
И така, вероятно като пълна изненада, ни в клин, ни в ръкав беше представена и моята кандидатура. Но както можете да се досетите, приятели, клонингите гласуват за клонинги- аз не бях в списъка спуснат от ръководството. Ясно!!!! Обърнах се и благодарих на новите си приятели не за друго, а защото ми повярваха.
Дойде моментът на обедната пауза. Излязох навън и застанах да си правя компания с една от масите на кетъринга. От залата излезе Царя, заобиколен от пърхащи царедворци. И понеже пътят му минаваше покрай мен, го поздравих от учтивост. Той обаче ми отвърна и се спря. Говорихме дълго и за различни неща. Естествено, нямам намерение да ви ги разказвам. Единственото, което има отношение към нашата тема е неговото твърдение, че най-важното за политика е да бъде прагматичен. Той това слагаше над всичко /Ако сте следили внимателно всичките му публични изяви ще видите, че това е основен лайтмотив в тях /. Дори над това, което аз твърдях с цитата.
Е, не мога да се съглася!!!! Аз лично съм виждал купища прагматични мръсници, разплакали не един и двама. Всъщност, повечето мръсници, с които съм се сблъсквал все са били прагматични- преследващи целта по най-краткият път, без много емоции и с всички средства. Не си мислете, приятели, че имам нещо против прагамтичността като качество, но много по-важно е пред теб да стои човек, на когото можеш да се довериш, да знаеш, че е с теб и няма да те подведе. Аз лично бих предпочел такъв политик, вместо някой прагматичен бездушен кожодер. То и интелекта е невероятно качество, но най-страшни са именно умните мръсници. /Иначе, за да съм честен, трябва да отбележа все пак, че от личния си разговор с Царя останах с много приятно впечатление./
Всъщност, цитатът от Стайнбек отлично описва трите вида лидери, респективно политици. Сами можете да се досетите, приятели, кои са най-рядко представените в нашия политически живот.
От гледна точка на ПР-а, чисто професионално, бих препоръчал на всички мераклии, които съвсем скоро ще се напъват да ни яхат, да се стремят, не да ни се представят като прагматици, не да ни развиват теории, хипотези и компромати, а да станат по-искрени, по-честни, да уважават народа си. Вие, приятели, в момента сигурно ми се подсмихвате и ме мислите за смахнат, нали? По-скоро бира да стане шампанско, отколкото нашите кандидат-водачи да се променят. Да, прави сте, така е. Но на мен не ми пука, важното е, че това е истината и “който има уши да слуша, нека слуша”.
Осъзнавам, че говоря за химери, за утопии и което е най-жалкото - във всесветската история много хора са тръгвали към властта с най-добри и възвишени намерения, но когато са тръгвали по стълбата нагоре, лека-полека, неусетно дори за самите тях са се превръщали в изпечени властогонци и техен основен принцип е ставал: “Майната им на другите, светът се върти около мен, започва и свършва с мен. Майната им на другите!”. Може би и затова истинските мъдреци не се стремят към властта, защото тя сериозно може да размъти кристалното им съзнание. /Да живее “Приказка за стълбата”!/
На предстоящите избори аз бих гласувал само за човек, който успее да убеди сърцето ми, че мисли само доброто за народа си. И ще му простя дори и да направи много грешки по пътя си! Знам обаче, че е малко вероятно да се появи такъв водач. Кажете ми тогава, уважаеми, защо да избирам слепци, които да ме водят за носа??!!! Не, аз не съм мечка!
Като професионалист по ПР бих препоръчал на всички властогонци да се стремят да влязат в тези дрехи. Тази формула действа безотказно и тя ще им спечели 100 процента от народното доверие. Само че има една малка подробност, върху която искам да заостря тяхното внимание- от гледна точка на комуникацията и човешката психология “праведните дрехи” са тесни и всяка лъжа и лицемерие лъсват неминуемо като наднормени тлъстини, които освен издайнически са и вредни за здравето.
Днешните политици много приличат на лошия човек, който с всичките си лоши дела, които върши безогледно, всъщност се стреми отчаяно да спечели обичта на хората. Но, за негово съжаление, прастара истина е, че обичта се печели с обич, доверието с доверие, уважението с уважение.
Бойко Христов
БУГАРИТЕ СПРЕМААТ ШОУ ВО СТИЛОТ НА ЕВРОВИЗИЈА
.JPG)
