понеделник, 14 декември 2009 г.

Ето кой е Властелинът на общественото мнение в Македония :)

БУГАРИТЕ СПРЕМААТ ШОУ ВО СТИЛОТ НА ЕВРОВИЗИЈА

Балканика ќе ги награди најпопуларните во музиката

Музичката телевизија "Балка-ника" во април го закажа шоуто на кое ќе бидат доделени награди за најдобрите балкански песни и музичари, во стилот на Евросонг.

Бугарската музичка телеви-зија планира да ја собере целата балканска музичка елита, а како промоција на настанот кој што следи на пролет, минатата недела Софија се одржа забава во новоотворениот ноќен клуб "Ноќен Лет" во Софија. Од Македонија, специјална гостинка беше Каролина Гочева.


- Имавме гости од целиот Балкан на минатонеделната забава, а освен познатите музички имиња, присутни беа и многу политичари и претставници од амбасадите од многу земји. Од Македонија гостинка ни беше Каролина Гочева која е доста популарна и сакана во Бугарија. Од Словенија гостинка беше Ребека Дремељ, групата Луна од Србија, Армин Музаферија од Босна и Херцеговина, Диџеј Пантелис од Грција, "Мурат Боз" од Турција, а од Бугарија се појавија пејчката Мариа Илиева, Тони Стораро, Емануела, Крум и Теодора. Балканските Музички Награди ќе се одржат во Софија во април, а шоуто ќе се пренува во живо на ТВ Балканика, но и на многу други телевизии во целиот балкански регион. Ние од Балканика искрено се надеваме дека манифестацијата ќе стане една од најпопуларните на Балканот, нешто слично на тоа што е Евровизија за Европа, но овде првенствено ќе си дадеме шанса на нашите балкански уметници. Бугарскиот министер за надворешни работи Румиана Јелева го поддржа целиот настан", ни рече Бојко Христов, портпаролот на познатата телевизија.

Балканските Музички Награди ќе се доделат во 17 категории. Ќе се избира најдобра песна,пејач, пејачка, дует, група, најдобар спот... Номинираните учесници во сите категории ќе бидат најавени во февруари на специјална церемонија, а според Бојко Христов, засега имињата на номинираните од Македонија и од другите земји се држат во тајност. (В. К.)



Източник: сп. "Вест"- Македония

вторник, 8 декември 2009 г.

„Балканика мюзик телевижън” събира в Со-фия елита на балканския музикален шоубиз-нес за първите в историята „Балкански музи-кални награди”

Българската музикална телевизия „Балканика мюзик телеви-жън ” ще организира и проведе първите в историята на Балканския полуостров „БАЛКАНСКИ МУЗИКАЛНИ НАГРАДИ”. Това съобщи изпълнителният директор на медията Камен Воденичаров на официалното представяне на амбициозния музикален проект, което се проведе вчера, 07.1 2.2009 г. /понеделник/ в новооткрития клуб „Night Flight” в сърцето на София.
.


Бойко Христов & Murat Boz

Събитието беше уважено от многобройни гости, сред които изтъкнати представители набългарския шоубизнес, представители на посолства на балканските страни и др.

В специално официално писмо министърът на външните работи Румяна Желева приветства инициативата на „Балканика мюзик телевижън”. Ето какво смята тя за „Балканските музикални награди”:

„Като истински почитател на балканската музика, аз искрено се радвам, че най-после имаме възможност да се насладим на нашата обща музикална култура на Балканите, обединена върху една съвместна платформа. Музиката винаги е била много важна част от балканската култура и идентичност.Тя служи като инструмент за сприятеляване, разбирателство и хармония между народите с различно минало. Затова този проект за обединена, преминаваща държавните граници платформа за музикална изява на Балканите е представителна за европейската култура на нашия регион.”


В специално видеообръщение, своята подкрепа и ангажимент към „Балканските музикални награди” изказаха и едни от най-значимите дейци на балканската музика. Те са част от новосформирната „БАЛКАНСКА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ”, която ще номинира песните-финалисти в раздел „Песен на Балканите” за съответната държава.

За да подкрепят значимия медународен проект, в София пристигнаха и част от най-известните музиканти от различни балкански държави. Сред тях бяха националните представители на Евровизия- Каролина Гочева от Македония и Ребека Дремел от Словения, група „Луна” от Сърбия, босненецът Армин Музафери и DJ Pantelis от Гърция. Всички те, заедно с българските им колеги – Мария Илиева, Тони Стораро, Емануела, Крум и Теодора, успяха да загатнат за предстоящото грандиозно музикално шоу, което очаква Балканите през пролетта на следващата година.

„Балкански музикални награди” на „Балканика мюзик телевижън”
През месец април 2010 г. елитът на балканския музикален шоубизнес ще се събере в София за първото издание на „Балканските музикални награди”. Официалната церемония ще се излъчва наживо по „Балканика мюзик телевижън” и от партньорски национални телевизии във всичките 11 държави- участнички в конкурса.

Призовете ще се раздават в 17 категории, както следва:

- 1-11.Песен на Балканите от: Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Черна гора, Турция и Хърватия.
- 12. Песен на Балканите за 2009 г.
- 13. Изпълнител на Балканите за 2009 г.
- 14. Изпълнителка на Балканите за 2009 г.
- 15. Дует/Група на Балканите за 2009 г.
- 16. Видеоклип на Балканите за 2009 г.
- 17. За принос към балканската музика

Номинациите в отделните категории ще бъдат обявени на специална церемония в средата на февруари 2010 година.

Стратегическата цел на „Балканските музикални награди” е да развиват междукултурния и междуетнически обмен в региона и да спомагат за развитието на балканската музикална индустрия, като предоставят на балканските изпълнители и творци възможността за изява пред огромната зрителска аудитория на Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Черна гора, Турция и Хърватия.

Екипът на „Балканика мюзик телевижън” има всичките основания да смята, че наградите ще се превърнат в най-мащабното събитие в музикалния календар на страната и региона.


Източник: Balkanika Music Television & No Limits Group Ltd.

понеделник, 23 ноември 2009 г.

Кой всъщност пише историята




В повечето случаи PR-ът създава историята, защото много често е било по-важно не какво точно се е случило, а как ни се е искало и как е било записано...За съжаление!



Бойко Христов

неделя, 8 ноември 2009 г.

Качването на Луната-най-големият успех на световния PR



Качването на Луната е най-големият успех на световния PR!


Да ни е честито!!! :)


сряда, 4 ноември 2009 г.

Камен Воденичаров - изпълнителен директор на телевизия "Балканика"

Едно от най-популярните лица на малкия екран у нас - Камен Воденичаров вече има ново поприще, след като пое ръководството на музикалната телевизия „Балканика мюзик телевижън”.

„Чувствам се отлично в новата си роля. С екипа ми вече обсъдихме много интересни идеи за развитие на телевизията. Това, което мога да кажа на почитателите на хубавата музика, е да очакват големи изненади в най-скоро време. ” - споделя Камен Воденичаров.

Това не е първото подобно предизвикателство в кариерата на известния водещ, актьор и певец. Припомняме, че през 1998 г. той пое управлението на телевизионния канал „ММ” и създаде придобилите голяма популярност годишни музикални награди на медията.



Източник: Balkanika MTV, No Limits Group-Ultimate PR&Advertisement

неделя, 11 октомври 2009 г.

Споразумението между Армения и Турция или битият- бит, е***ният- е***н

Армения и Турция подписаха споразумение за стопляне на кон-тактите. Поредният красноречив пример за това как в човешките взаимоотношения изобщо важи фразата „Битият-бит, е***ният- е***н”.

А България пак неадекватно, както винаги напоследък, изказа задоволство от предприетата стъпка.

Задоволство от какво? От това, че т.нар. международна общност е неспособна и донякъде не желае да се справи с турското дебелокожие и непукизъм? Или пък от това, че живеещият някъде в средните векове турски дух, ще изтълкува този факт като разхлабване на примката от някои и като подаване на задкулисен гръб от други участници в международното надцакване?
.
Приемам твърдението, че в безжалостната геополитическа игра трябва да умееш да правиш компромиси, но правилните компромиси, а не по принцип.
.
А България, отново в ролята на жабата, която си вдигнала крака, си постила пътя на собственото саморазрушение. Този политически мазохизъм, един ден ще доведе до абсурда, българската държава да изрази задоволство и от отделянето на турски анклав на собствената й територия.
.
Ясно е защо представителите на ДПС са толкова спокойни, уверени и упорити.
.
Как можа една Германия да се извини на целия свят за ужаса на Втората световна война. Русия, обаче не го направи. Да, защото Германия е цивилизована страна.
.
Браво на Полша в тази ситуация- те имаха смелостта да захвърлят своето обвинение и осъждане в лицето на вездесъщия Путин. Армения обаче се предаде (тя вероятно е нямала друг избор) и подписа с изкълчени кокълчета спорната договорка.
.
Изобщо Полша трябва да бъде пример как малките играчи на световната сцена трябва да отстояват своите позиции с мъжество.
.
България си прилича с Полша единствено по това, че е от малките играчи.
.
Мисля си, че малките играчи, днес повече от всякога имат възможността да се обединят и да влияят на големите мастодонти.
.
Къде е връзката с ПР-а ли?
Ами в сигналът, който излъчват различните замесени в подписването на въпросното споразумение. В това, че ясно се вижда кой е мъж, кой- роб.
.
А историята, както винаги се повтаря- цивилизованите народи предпоставят наличието на хуманност у гледащите ги насреща с кървясъл поглед варвари, докато не рухнат под техните удари, като резултат единствено на собствената си цивилизационна грешка.
.
Докато свят светува Рим винаги ще пада посечен от варварската брадва. Това е дълбока, завършена и безжалостна диалектика.
.
.
.
Бойко Христов

вторник, 22 септември 2009 г.

Чудна работа е това НЕЗАВИСИМОСТТА...

Преди 101 години сме се борили за своята НЕЗАВИСИМОСТ, а сега, в най-новата демократична история, с всички сили се борим да станем ЗАВИСИМИ...
.
Чудна работа е това НЕЗАВИСИМОСТТА!


Бойко Христов

вторник, 15 септември 2009 г.

Радвам се, че видях Хелън Томас



Наскоро американският президент Барак Обама обърна специално внимание на журналистката-доайен в Белия дом Хелън Томас (89 г.). Радвам се, че имах възможността да я видя наживо :))) Тя е наистина забележителна жена!



Бойко Христов

петък, 11 септември 2009 г.

На 11 септември, преди 8 години

Днес се навър-шват 8 години от терорис-тичните атаки в Америка. Няколко ме-сеца след тях видях пораже-нията на Пентагона със собствените си очи... Страховито е и дано никога на се повтаря!

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Меглена Кунева- новият лидер на НДСВ

Меглена Кунева ще бъде замене-на на поста еврокомисар. Това вече е почти сигурно.

Какво би могло да се случи оттук нататък? Ето един вероятен и интересен сценарий.

Меглена Кунева е личност с голям pr потенциал, който може да се трансформира и в успешна политическа кариера. Най-красноречивото дока-зателство за това бяха последните евроизбори у нас, където тя се оказа в позицията на единствен, но достатъчно силен pr коз на иначе неактуалната вече политическа партия НДСВ.

Това, което трябва да направят оттук нататък нейните съпартийци, ако искат да не ги последва съдбата на Титаник, е да я изберат на поста председател на НДСВ, защото това е единственият начин да спасят оловнотежката лодка на партията от студената целувка с политическото дъно.
.
Българският избирател има нужда и от успешни жени-лидери. Ето защо твърдя, че тя би мола да акумулира достатъчно добра избирателска подкрепа, ако разбира се, успее по подходящ начин да дистанцира имиджа на НДСВ от този на старото ръководство.
.
Ако се окаже в тази ситуация, нейното USP* би било, че тя е легитимираният от ЕС успешен български политик, който би бил идеалният проводник за навлизането у нас на европейския цивилизационен модел и преодоляването на ретроградните елементи на балканския ни манталитет, които, оказва се, са единствената причина за нашия досегашен провал да живеем по европейски.
.
Тя обаче ще има и някои сериозни комуникационни проблеми, свързани с необходимостта от непрекъснато туширане на ефекта от атаките, че „продава” на ЕС българските национални интереси.
.
Бъдещето е в нейните ръце, както се казва. Тя би могла да се превърне в много интересен проект от pr гледна точка и аз ще следя събитията.
.

.
*USP- unique sells proposition (уникално предложение за продажба)


Бойко Христов

сряда, 2 септември 2009 г.

Роди се No Limits Group Ltd. Ultimate PR&Advertisement

Приятели,
Просто няма как да не ви се похваля, че вече съм горд управител на собствена агенция за пълно pr и рекламно обслужване!

No Limits Group Ltd. Ultimate PR&Advertisement

www.nlg.bg

Благодаря ви предварително за всички блОгопожелания и добри думи!

петък, 31 юли 2009 г.

Днес...


Днес моето майче трябваше да навърши 62 години...

Толкова много те обичам и толкова много ми липсваш!

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Моята Странджа

Залез над Странджа баир...


Тук Бог е по-близо


Странджанският дъб


Рядка гледка


Понеже тясна е вратата...


Подслон за уморени нозе


Крачун и Малчо


Килим от детелини


И щъркелите станаха пешеходци


Бодлива вода




Photo by Boyko Hristov' 08-09.06.2009, Gorno Jabalkovo, Strandza Mountain

сряда, 10 юни 2009 г.

Хоризонтална граница...между тоя и оня свят

Заставата на турската граница край село Горно Ябълково, Странджа-някога кипяща от живот, аскер и блясък на оръжие, днес- пълна с призраци, овехтели спомени и празни бункери...


Залез зад телените мрежи


Забранено небе


Тръни


The Gate


The Fugitive


The Forbidden City


Някъде там е Турция- Оня свят


Кръстът и венец от тръни


Коридорът на смъртта



Photo by Boyko Hristov' 09.06.2009, Gorno Jabalkovo, Strandza Mountain

четвъртък, 28 май 2009 г.

Седемте скъсайнервички в ПР-а

Скъсайнервичките са онази част от диалектиката, която някой тотален гадняр е поставил като минирани полета, накъдето и да се обърнеш- от спуканата опаковка на прясното мляко, опикаващо кварталния магазин, през спирането на тока, точно когато си в асансьора между етажите, та чак до Светая Светих- мястото на нашата кариера. Скъсайнервичките са буквално навсякъде и от опит знам, че са отегчаващо упорити и без грам фантазия.

Вярно е, че някои ги възприемат като необходимото зло, но в някои случаи, особено, когато си загубил всякакво чувство за хумор, скъсайнервичките могат да те доведат до трайно обезумяване.

И понеже, както казахме, те са навсякъде, значи има ги и във фамозния ПР. И без значение дали работите за някой клиент или пряк началник, нещата винаги са едни и същи:

Скъсайнервичка 1: Суетата на отделния субект
Той е толкова суетен, че твърде често поставя собственото си отразяване над имиджа на организацията, която представлява. Това е порочна практика, но как да му кажеш, че греши? Не, че не си го правил, но това винаги е криело сериозен риск от бракоразводно дело.

Скъсайнервичка 2: Аз всезнайко съм голям
Той много често е такъв всезнайко, че не те оставя да си вършиш работата и непрекъснато ти се бърка, като дава “блестящи” идеи, които много държи да бъдат реализирани. А после, когато нещата се омажат, търси отговорност от теб.

Скъсайнервичка 3: ПР-ът обича секретарките
Той се занимава с толкова значими неща, че когато му обясняваш, че комуникациите са критично важни за неговата дейност, той се усмихва със снизхождение. За него ПР-ът е нищо повече от отлично средство да намери работа на своята любовница или секретарка. А той ще продължи да се занимва дълбокомислено с наистина “важните” неща, на които се е посветил.

Скъсайнервичка 4: Смелите идеи остават само на хартия
Той е много смел, но само на думи или около масата за заседания на чаша топло кафе. Тогава целият свят е коленичил в краката му. Но, когато яйцето му дойде до...знаете докъде :))), той моменталически препоръчва да оставите смелите идеи за по-подходящи времена и да действате благоразумно.

Скъсайнервичка 5: Кои са най-големите клюкарки
Той и неговите подчинени ви имат за двоен шпионин и потенциален конспиратор :))) Смятат ви за клюкарката, която ще издрънка на първия срещнат журналист, всичко което е чула на тъмно. А, по ирония на съдбата, щурчето, което “пее на ушенце” винаги се оказва друго- сред най-доверените лица.

Скъсайнервичка 6: Ама, какво е това ПР-ът, бе
Много мразя да говоря с хора, които не могат и не могат, и не могат, и не могат, и не могат, и не могат... просто не могат да разберат какво работя.

Скъсайнервичка 7: Кръглата папка и метаморфозата на добрата идея
Винаги ще се намери някой, който да каже, че вашата идея не струва. И понеже в ПР-а, за незрящите, много често единственото доказателство, че дадена идея заслужава внимание, минава през нейното реализиране, то посещението й в РЕЦИКЛЕ БИНЕ е често явление. А тя беше гениална, мамка му! Оказва се, че разликата между добрата и лошата идея е в кошчето за отпадъци.

To be continued...



Бойко Христов

четвъртък, 7 май 2009 г.

Какво си казахме с Царя

“Помня ясно смъртта на трима души. Единият беше най-богатият човек на столетието. Изпълзял до своето благосъстояние през душите и труповете на много хора, той бе прахосал дълги години, съсипвайки се да откупи обичта, с която бе злоупотребил, и през това време остави на света ценен принос, който може би далеч надхвърли причиненото при издигането му зло. Когато умря, пътувах по море. Вестта бе окачена на таблото за обяви – едва ли не всички я приеха със задоволство. Неколцина казаха: “Слава богу, мръсникът умря!”

Другият, умен като сатана, нямаше почти никакво усещане за човешкото достойнство, но изтънко познаваше всички страни на човешката слабост и лукавство. Той бе се възползвал от особените си познания, за да деформира хората и да ги купува, да подкупва, заплашва и прелъстява, додето накрая се оказа с доста голяма власт. Всяка своя постъпка обличаше в одеждите на порядъчността и аз съм се питал дали му е хрумвало някога, че никой подарък не е в състояние да ти върне обичта на човека, когото си лишил от личното му самоуважение. Продалият се не може да изпитва към онзи, който го е подкупил, нищо друго освен ненавист. Когато този човек се помина, нацията гръмна от славословия, но току под тях се ширна радостта, че е мъртъв.

Третият допусна може би редица грешки в постъпките си, ала целият му съзнателен живот бе посветен на мисията да вдъхва на хората мъжество, достойнство и добрина в едно време, когато те бяха бедни и наплашени и когато злите сили в света беснееха, за да оправдават страховете им. Малцина бяха ония, които не обичаха този мъж. Когато той умря, хората плачеха по улиците, а мислите им се вайкаха:”Какво ще правим сега? Как ще живеем по-нататък без него?” /”На изток от рая”, Джон Стайнбек/

По този цитат мога да напиша дисертация, но това сигурно ще го направя друг път.:) Това, което искам да споделя сега с вас е една случка, моя житейска опитност, която прерасна в разговор, които пък години след това, т.е. днес – се превърнаха в следните редове.

Изминаха доста години оттогава. Беше зима и съвсем наскоро беше навалял хубав, пресен сняг. Пътувах за Конгреса на Либералната младежка асамблея към НДСВ. Гвоздей на програмата беше избирането на Национален съвет на младежката организация. Аз закъснявах...подобаващо костюмиран и с една дебела книга под ръка. Знаех, че отивам като фигурант, като чукче-слушател - по предварителен сценарий други щяха да бъдат избирани и в центъра на вниманието. Причината, заради която отивах там беше да споделя свои виждания относно това, какви личности искат народите за свои водачи. Исках по един по-вдъхновяващ начин, извън суховатите и изтъркани фрази, да изкажа своите идеи пред една уж елитна аудитория.

Влязох в залата, всички комсомолци вече разпалени разказваха за своите брилянтни инициативи и сигурно си вярваха, че света се върти около тях. Наложи ми се да почакам две-три приветствени слова, една-две лекции,една дузина хвалби. И накрай дойде и моят момент- точно преди процедурата по избиране на съвета, във времето за “Кой иска думата да каже нещо”. Вдигнах ръка, взех си книгата, изтъпанчих се пред всички и им прочетох именно този цитат от Джон Стайнбек. Цитатът, уважаеми приятели, според мен е твърде красноречив, за да ви го тълкувам или за да ви преразказвам моите интерпретации върху него. Спомням си, че говорих доста, дори се разпалих...:))Точно до трибуната от лявата ми страна седеше царя-Негово Величество Симеон Сакскобургготски и слушаше внимателно.

След хилави ръкопляскания отмина и този момент, сгънах любимата книга и се запътих към своето място на последния ред. Започна най-важната част, тази, която единствено вълнуваше младите комсомолци и заради която беше цялата тази суетня. Дойде мигът на преразпределянето на власт. Къде ли и аз бях тръгнал да обяснявам вдъхновени идеи за истински водачи?

Последващите събития ме накараха да се почувствам като в “Клонингите атакуват”. Седях, а около мен залата беше пълна с клонинги, точно като тези от Междузвездни войни- еднакви, маршируващи и безидейно отиващи в една посока, водени от невидима властна сила. Ръководството на Младежката асамблея публично оповести своите предложения за Национален съвет и какво мислите, че стана...ами всички те, без изключение, бяха избрани с пълно мнозинство. Честно казано, очаквах повече от едни млади хора.

Както си седях сред клонингите, неочаквано усетих леко потупване по дясното си рамо. Обърнах се и видях млад мъж, който, усмихвайки се, ми каза: “Ние сме от Троян /като посочи още няколко млади хора до себе си/ и ще те предложим за член на Съвета.” Бях много изненадан и за да не ви лъжа – и доста поласкан. Очевидно все пак сред клонингите имаше и хора. Такива, които имат собствено мнение и дори да не е най-правилното са готови да го отстояват. Стана ми приятно, че все пак някой е чул и разбрал какво казвам и идването ми не е било напразно.

И така, вероятно като пълна изненада, ни в клин, ни в ръкав беше представена и моята кандидатура. Но както можете да се досетите, приятели, клонингите гласуват за клонинги- аз не бях в списъка спуснат от ръководството. Ясно!!!! Обърнах се и благодарих на новите си приятели не за друго, а защото ми повярваха.

Дойде моментът на обедната пауза. Излязох навън и застанах да си правя компания с една от масите на кетъринга. От залата излезе Царя, заобиколен от пърхащи царедворци. И понеже пътят му минаваше покрай мен, го поздравих от учтивост. Той обаче ми отвърна и се спря. Говорихме дълго и за различни неща. Естествено, нямам намерение да ви ги разказвам. Единственото, което има отношение към нашата тема е неговото твърдение, че най-важното за политика е да бъде прагматичен. Той това слагаше над всичко /Ако сте следили внимателно всичките му публични изяви ще видите, че това е основен лайтмотив в тях /. Дори над това, което аз твърдях с цитата.

Е, не мога да се съглася!!!! Аз лично съм виждал купища прагматични мръсници, разплакали не един и двама. Всъщност, повечето мръсници, с които съм се сблъсквал все са били прагматични- преследващи целта по най-краткият път, без много емоции и с всички средства. Не си мислете, приятели, че имам нещо против прагамтичността като качество, но много по-важно е пред теб да стои човек, на когото можеш да се довериш, да знаеш, че е с теб и няма да те подведе. Аз лично бих предпочел такъв политик, вместо някой прагматичен бездушен кожодер. То и интелекта е невероятно качество, но най-страшни са именно умните мръсници. /Иначе, за да съм честен, трябва да отбележа все пак, че от личния си разговор с Царя останах с много приятно впечатление./

Всъщност, цитатът от Стайнбек отлично описва трите вида лидери, респективно политици. Сами можете да се досетите, приятели, кои са най-рядко представените в нашия политически живот.

От гледна точка на ПР-а, чисто професионално, бих препоръчал на всички мераклии, които съвсем скоро ще се напъват да ни яхат, да се стремят, не да ни се представят като прагматици, не да ни развиват теории, хипотези и компромати, а да станат по-искрени, по-честни, да уважават народа си. Вие, приятели, в момента сигурно ми се подсмихвате и ме мислите за смахнат, нали? По-скоро бира да стане шампанско, отколкото нашите кандидат-водачи да се променят. Да, прави сте, така е. Но на мен не ми пука, важното е, че това е истината и “който има уши да слуша, нека слуша”.

Осъзнавам, че говоря за химери, за утопии и което е най-жалкото - във всесветската история много хора са тръгвали към властта с най-добри и възвишени намерения, но когато са тръгвали по стълбата нагоре, лека-полека, неусетно дори за самите тях са се превръщали в изпечени властогонци и техен основен принцип е ставал: “Майната им на другите, светът се върти около мен, започва и свършва с мен. Майната им на другите!”. Може би и затова истинските мъдреци не се стремят към властта, защото тя сериозно може да размъти кристалното им съзнание. /Да живее “Приказка за стълбата”!/

На предстоящите избори аз бих гласувал само за човек, който успее да убеди сърцето ми, че мисли само доброто за народа си. И ще му простя дори и да направи много грешки по пътя си! Знам обаче, че е малко вероятно да се появи такъв водач. Кажете ми тогава, уважаеми, защо да избирам слепци, които да ме водят за носа??!!! Не, аз не съм мечка!

Като професионалист по ПР бих препоръчал на всички властогонци да се стремят да влязат в тези дрехи. Тази формула действа безотказно и тя ще им спечели 100 процента от народното доверие. Само че има една малка подробност, върху която искам да заостря тяхното внимание- от гледна точка на комуникацията и човешката психология “праведните дрехи” са тесни и всяка лъжа и лицемерие лъсват неминуемо като наднормени тлъстини, които освен издайнически са и вредни за здравето.

Днешните политици много приличат на лошия човек, който с всичките си лоши дела, които върши безогледно, всъщност се стреми отчаяно да спечели обичта на хората. Но, за негово съжаление, прастара истина е, че обичта се печели с обич, доверието с доверие, уважението с уважение.




Бойко Христов

сряда, 29 април 2009 г.

Президентът на Rotary International Донг Кърн Лий посети България- Дистрикт 2482

На 28.04.2009 г. /вторник/, Президентът на Rotary International Донг Кърн Лий и неговата съпруга Янг посетиха България за среща с ротарианците, ротаракторите и интеракторите на Дистрикт 2482. Тържествената сесия по случай гостуването му- “Децата на България и Ротари” се проведе в конгресната зала на хотел “Кемпински”- София. Лекции изнесоха г-жа Ширин Местан-председател на “Държавната агенция за закрила на детето”, д-р Иван Костов-изпълнителен директор на болница “Шейново”,г-н А. Кисяков- секретар на “Комисията по безопасност на движението” при Министерския съвет и г-н Румен Михайлов- Дистрикт преподавател.

В чест на Президента се състоя гала вечеря, по време на която г-н Лий връчи чартърните листове на на Ротари клубовете – РК Гоце Делчев, РК Мездра, РК Ихтиман и РК Ботевград приети в Ротари Интернационал през 2008-2009 година, чартърните листове на Ротаракт клуб София Интернационал и Интеракт клубовете: ИАК София Интернационал, ИАК Панагюрище, ИАК Пирдоп, ИАК Габрово приети в Ротари Интернационал през 2008-2009 година, както и грамоти, медали и значки на отличените със званието “Paul Harris Fellow” ротарианци от Д 2482 с вноски във Фондация Ротари през 2008-2009 година


Нека всички заедно да превърнем мечтите в реалност!

неделя, 26 април 2009 г.

Политическият “вампор” на Яне Янев или колко струва примера на еднодневката

Само за няколко месеца, невзрачният доскоро политик Яне Янев се превърна като с магическа пръчица в четвъртият по доверие лидер на политическа партия, нареждайки се на почетното място след имена като Бойко Борисов, Георги Първанов и Сергей Станишев. Така поне показват изследванията на МБМД, а към момента аз нямам основания да се съмнявам в тяхната достоверност. Но как изобщо е възможно това и как старият мушморок Яне Янев си осигури място сред политическия ни елит?

Дори и за страничните, неподмамени от политиката наблюдатели е ясно, че новоизпеченият политик буквално осъмна на гребена на вълната. Всичко стана рязко и неочаквано, но не беше лишено от своите основания и предпоставки. За да стигне дотук, г-н Янев преживя значителна метаморфоза и от кърджалия се превърна в хайдутин, ако разбирате какво искам да кажа. Той предприе сериозна кампания по тунинговане на публичния си фасон като заряза старото си и опърпано политическо сетре, прекръсти се и “Боже, помози!” започна да плува вампор в тихите води на консерваторите, привлече към своята игра няколко добре познати ни парламентарни лисунгери, които надушиха далаверата и започна да вади от ръкави, джобове и изобщо откъдето свари, по фокуснически маниер, “секретна” информация, с която да “бори” корупцията и да “защитава” националната сигурност на нашата измъчена татковина. Боже, докъде я докарахме, щом Яне Янев е последният стожер и съвест на българската държавност?! Вай, вай, вай...:)

Някои казват, че той получава “знанието” си направо от ДАНС, други твърдят, че неговото посвещаване е дело на чуждестранни разузнавателни служби, поставили си за цел да оказват влияние на вътрешните процеси в страната. Че е налице нерегламентиран теч на строго охранявана информация е ясно като бяла мечка в полярна нощ, но дори и да контактуваше директно с вездесъщите извънземни, не това хваща окото в неговия казус.

По-важен за нас като избиратели и за останалите политици е въпросът как Яне Янев постигна своите 15 минути слава.

Ето ги според мен основните опорни точки на неговия успех:

1. Притежание на “ценна” информация, с която другите “не разполагат”
2. Търсене на актуалността и злободневността
3. Активно медийно артикулиране
4. Демонстрация на увереност и решителност

Като прибавим към тях пълната липса на политическо послание и култура, на принципи, на управленска визия и намерения за мениджиране на належащите държавнически процеси, веднага ни става ясно, че в своите предизборни напъни г-н Янев е заложил единствено и само на ПР техники. Този извод се засилва още повече и от факта, че до този момент в своята скромна политическа биография той не извършил нито едно значимо дело.

Относно контекста, в който се формира и разгръща публичния образ на Яне Янев, следва да отбележим, че той се характеризира с тоталното износване на старите форми на правене на политика- даване на обещания за по-светло бъдеще, лансиране на управленски платформи, себеутвърждаване, чрез дискредитиране на противника, преследване на значими национални цели и т.н. Но за разлика от много други партии и политици той е осъзнал, че тази почва е блатиста и заложи на нещо много по-ефективно и безотказно- на атавистичния страх на българите от радикалните пориви на исляма и на антикорупционната реторика. Но тъй като и тези две форми вече също се експлоатират като златна мина в Аляска, към думите, на които вече никой избирател не хваща вяра, Яне добави и малко “дела” - участие в махленска свада в ефира на “Сеизмограф” с кмета на Рибново, щедро предоставена на медиите “секретна” информация около разследването на сгафилата шефка на НАП, а преди броени дни “засрами” незнаещото МВР с точни данни за похитителите, вгорчаващи живота на богатите българи. Но с това “делата” на Янев се изчерпват и всичко свършва дотук.

Това е г-н Янев от А до Я. Той повече просто не може. Може и да влезе в парламента, но какво от това? И Атака бях там- и какво от това???? Яне Янев не е поборник за национално добруване, а политически еквилибрист, възползващ се от тласъка, който му дават заинтересовани кръгове.

Всъщност Яне Янев е едновременно и добър и лош пример за нашите политици, ПР спецове, че дори и избиратели.

Добър пример е, защото ясно показва как прилагането на активна и подходяща ПР стратегия работи и резултатите не закъсняват. Аз с голямо удоволствие например наблюдавах как всеки нов ПР ход на претендентите за американската корона моменталически предизвикваше реакцията на аудиторията и това водеше до изразителни промени в техните рейтинги. Там наистина ПР-ът е вездесъщ и печели или губи избори, умножава пачките с гущери или води до фалити. Не е случаен също така и фактът, че във всяка една голяма и уважаваща себе си американска компания един от вицепрезидентите отговаря за Public Relations. Но ето как, моля ви се, България отвръща на удара- с Евгени Минчев и амбициозни манекенки :))

Но Яне е и лош пример, който показва как ПР-ът също и изкушава да се хлъзгаш по наклонената плоскост с минимално съпротивление и вместо в политик да се превърнеш в професионален вербален илюзионист. А той, провалът, никога на закъснява. Знакови примери от нашия политически живот дал Господ.

Рано или късно Яне ще си отиде, защото той е акциденция в субстанцията на обществения ни живот. Но ние трябва да се учим от всичко, защото това е пътя на диалектиката на социалните ни взаимоотношения. А ПР-ът играе изключително важна роля в тях.


Автор: Бойко Христов

понеделник, 13 април 2009 г.

Днес Малкият Принц на мама и тати става на цели 5 годинки






Днес Малкият Принц на мама и тати става на цели 5 годинки!!!!! Той ще стане по-умен, по-хубав и по-силен от тати!!! Малко мое лъвче, ти си всичко за нас!





Когато Сашко се роди, на небето имаше огромна и много красива дъга.

вторник, 7 април 2009 г.

Така изглежда идеалният PR мъдрец



Така изглежда, според мен, идеалният PR мъдрец. Той е гранично същество...


Бойко Христов

понеделник, 30 март 2009 г.

ХРИСТО, но не Стоичков


Преди няколко дни имах възможността да почувствам вече позабравеното усещане от приятния бриз на задоволеното ми национално его. По една от моите любими телевизии, Explorer, наблюдавах опита на британската армия да се възкачи на Покрива на света. Правеха го за втори път в историята на британската корона, по “Жестокия път”...и никак, ама никак не бяха уверени, че ще успеят.

Единственият чуждестранен алпинист, който споменаха и показаха във филма, във връзка с подчиняването на “Жестокия път”, беше Христо...но не Стоичков, а един друг много по-стойностен Христо.

Христо Проданов. В този миг на своеобразен международен поклон бях невероятно PROUD...Какъв по-стойностен ПР за мъничката ни и подритвана страна?

Кажете и вие нещо за него, бе, българи!!! Стига с тоя VIP Brother! Само след 20-ина дни ще имате възможността да се гордеете с 25 годишнината от българското покоряване на Еверест. Ама, ядец, колцина ще са тези, които ще си спомнят за това наистина голям дело??? Май пак ще трябва да чакам някоя чуждоземна филмова продукция да ми даде редкия шанс да се почувствам горд с този или онзи голям българин...

Във времената на дълбокия социализъм по едно време и аз бях “Алпинист на НРБ” )). Клуб “Планинец”. Легендарен клуб. Още си спомням за Николай Петков, Валери Паунов, Кирил Тафраджийски-Тафрата... все печени момчета, със силни характери и широка душа.

Вярно, реката на живота ме повлече по друго течение, но още, когато гледам такива филми, настръхвам целия.

Ето малко повече за Христо:
“Христо Проданов е български алпинист, полярен изследовател и планинар. Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово. Той е първият българин, стъпил на 8-хилядник - Лхоце (8516 м) през 1981 г, първият българин изкачил връх Еверест през 1984 и загинал при спускането от върха на 22 април. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокият път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.
Удостоен е посмъртно със званието „Герой на Народна република България“.”


Бойко Христов

петък, 20 март 2009 г.

Ротариански факти и артефакти



"75 години Ротари в София"
Парк "Заимов", гр.София

неделя, 15 март 2009 г.

МАКЕДОНЕЦЪТ

Банско. Буквално след две почуквания на сърцето се виждам удобно увиснал на дебелото стоманено въже на път към заснежените облаци. Буквално след миг... Да, ама напук на цялата нервна тълпа, бързаща кой знае накъде, някакъв възрастен мъж с малко дете очевидно разполага с цялото време на света и това честно казано ме дразни. „Защо ли ми се мотае в краката?” си викам и бързо го “прегазвам”, устремен към лелеяната кабинка-кутийка. Но, както често става в живота, само след броени минути, пардон,секунди щях да съжалявам...

Вече съм в кабинката, постигнал “целта” си. И дали по ирония на съдбата или на кой знае кого, ето, че отново съм в компанията на същия този възрастен господин и двамата му спътници-един млад мъж и малко русо момиченце. Така срещнах Македонеца.

Заслушвам се в разговора им и веднага ме обзема онова странно усещане, когато чувам да говорят македонци. Първо винаги ми се струва, че това са може би някакви сърби, но почти моменталически осъзнавам заблуждението си и се прехвълям в нашите си, местни диалектни води.

“Ясно, македонци са”, казах си и си спомних за вчерашния разговор между други македонци на пистата, когато типично в стил “Гроздето е кисело” едно младо момиче каза на приятеля си: ”А, тук сините писти са по-лоши и по-лесни от тези в Австрия!”. И започна едно изтъкване на предимства пред местното Банско. Абе, бейби, вместо да се държиш неадекватно, що не спреш да идваш в “скапаната” България или пък просто покарай малко на червените или черните писти в Банско щом си такова профи? Но може би и тогава нашите писти пак ще са по-лоши и по-лесни от тези в Австрия. Както и да е, такива хора дори не искам и да ги помня!

Нашите спътници се оказват усмихнати и контактни. Възрастният мъж, очевидно чул от разговорите ми с жена ми и сина ми, че сме българи (щото в Банско, докато не чуеш реч, никога не можеш да бъдеш сигурен, кой какъв е) се обърна и ни в клин, ни в ръкав каза: ”България е голяма страна, влезе в Европейския съюз и върви напред, а Македония не се развива и изостава”.

Когато чух това, сякаш всички богове от връх Тодорка се бяха опитали да ме погубят с гръм и мълнии! Минаха няколко мига, преди да мога да асимилирам казаното. Как е възможно един македонец да говори така благо за България и да критикува “родината” си? Дали Александър Македонски ще му прости, Боже? :)))

Изпаднах в душевно смущение и трескав размисъл.

Разменихме си няколко думи от любезност, от които разбрах, че той е пенсиониран съдия от Охрид, че неговият по-млад спътник е баща на малкото момиченце, което странно как се оказа, че е от Черна гора. (Не попитах, защо е така.) Дошли за уикенда да покарат малко ски.

След кратко мълчание получавам поредната доза гръм и мълнии от коварните богове на връх Тодорка. :))) Възрастният мъж се обърна към мен и започна да ми разказва, как преди време бил в Белград и отседнал в един от най-скъпите им хотели. Когато излезнал пред централния вход, не се въздържал и викнал с цяло гърло: “Да живее България! Македонийо, земьо българска!”. А това било в соц. времената на сръбската диктатура.

Знам, че звучи като клише, но наистина не можех да повярвам на ушите си. Македонец се дере с цяло гърло в Сърбия??? Дълбок поклон!

Бил съм в компанията на много чужденци от страните, с които “делим” ревностно "обща" история и знам колко е тегаво да говориш с хора, които нямат мъжеството да се изправят срещу собствените си комплекси. Затова и в началото на моя разговор с Македонеца бях много предпазлив и внимателно го изучавах. Но след последното му признание се отпуснах и добре си поговорихме на дълго и на широко за Велика България. Представяте ли си - да говориш с македонец за Велика България? Това е като да срещнеш папуас на постановка в Сатиричния театър.

Поговорихме си за България на Самуил, за Климент Охридски, за Охридската школа, за България на три морета, за кондурите и общия ни език, за Яворов и българите дали живота си за присъединяването на Македония към Майка България, за смешната и несъстоятелна смяна на имената и още, и още. Дълбок поклон, човече! Короновам те за истинския Македонец, нищо, че може би си последния Македонец.

По едно време му зададох резонния въпрос- “Много ли проблеми ви създават албанците?” Дръжте се за масите, уважаеми, или за каквото ви попадне, защото неговият отговор направо ме уби - “Не, те са кротки и работливи. Проблемите у нас ги правят македонците. Те просто не са на себе си!”

Всъщност да, съвсем правилно, приятели, навярно и вие ще се съгласите с моя неочакван и мимолетен спътник.

Ех, бедна ми, бедна Македонийо, защо не умря при Гредетин? С пълно право бих могъл да кажа, че ти си жертва на вездесъщия ПР или по-скоро на едно от неговите най-стари, но и най-компрометирани оръжия- The Propaganda. Тя е успяла буквално да побърка една “страна” до такава степен, че да заприлича на гротеска. Така ПР-ът може да предизвика много бели и който не го владее, губи. Винаги съм казвал, че той е един от най-могъщите лостове на днешната геополитика. А ние, българите, за съжаление не го владеем!

Но, докато и последният истински македонец е жив има надежда- за нас, за него и за обезумялата Македония. Да не говорим, че това е и единствения начин тя да оцелее.
А на последния Македонец аз лично свалям шапка! Още съжалявам за моментното раздразнение, което изпитах към него в първия момент. Но той е благ човек, пък и толкова силно обича България, че ще ми прости.

А най-тъжното е, че обича България много повече от много от нас, т.нар. българи.

“Ние сме един народ!”, завърши Македонецът.


Автор: Бойко Христов

неделя, 22 февруари 2009 г.

Аз, Януш Бугайски и газовата криза

На 06 януари т.г., в разгара на газовата война, лансирах идеята, че една основна причина за сюрреалистичния спор между Украйна и Русия е желанието на Москва да затвърди и ускори петимността на Европа за изграждането на алтернативните енергийни пътища, заобикалящи Украйна, като Южен поток и така да изпревари конкурентните проекти , визирам Набуко, с което да затвърди монополните си позиции на Европейския енергиен пазар(виж Спреният газ за България-PR сценарий на КГБ?)

По това време не срещнах разбиране от никой. Просто идеята беше нестандартна, защото излизаше от границите на клишираните тълкувания, с които ни засипваха отвсякъде. Едва по-късно /след 20 дни!!!/ уважаваният анализатор Януш Бугайски лансира същата теза. Това искрено ме зарадва, г-н Бугайски! Лека-полека започнах да чувам подобни твърдения и от други места...

Всъщност няма значение кой е пръв, важното е да се изслушваме и да възприемаме добрите идеи на другите.




неделя, 15 февруари 2009 г.

Моето малко лъвче вече кара ски

Моето малко лъвче вече кара ски! Толкова много се гордея с теб, миличък!