неделя, 11 октомври 2009 г.

Споразумението между Армения и Турция или битият- бит, е***ният- е***н

Армения и Турция подписаха споразумение за стопляне на кон-тактите. Поредният красноречив пример за това как в човешките взаимоотношения изобщо важи фразата „Битият-бит, е***ният- е***н”.

А България пак неадекватно, както винаги напоследък, изказа задоволство от предприетата стъпка.

Задоволство от какво? От това, че т.нар. международна общност е неспособна и донякъде не желае да се справи с турското дебелокожие и непукизъм? Или пък от това, че живеещият някъде в средните векове турски дух, ще изтълкува този факт като разхлабване на примката от някои и като подаване на задкулисен гръб от други участници в международното надцакване?
.
Приемам твърдението, че в безжалостната геополитическа игра трябва да умееш да правиш компромиси, но правилните компромиси, а не по принцип.
.
А България, отново в ролята на жабата, която си вдигнала крака, си постила пътя на собственото саморазрушение. Този политически мазохизъм, един ден ще доведе до абсурда, българската държава да изрази задоволство и от отделянето на турски анклав на собствената й територия.
.
Ясно е защо представителите на ДПС са толкова спокойни, уверени и упорити.
.
Как можа една Германия да се извини на целия свят за ужаса на Втората световна война. Русия, обаче не го направи. Да, защото Германия е цивилизована страна.
.
Браво на Полша в тази ситуация- те имаха смелостта да захвърлят своето обвинение и осъждане в лицето на вездесъщия Путин. Армения обаче се предаде (тя вероятно е нямала друг избор) и подписа с изкълчени кокълчета спорната договорка.
.
Изобщо Полша трябва да бъде пример как малките играчи на световната сцена трябва да отстояват своите позиции с мъжество.
.
България си прилича с Полша единствено по това, че е от малките играчи.
.
Мисля си, че малките играчи, днес повече от всякога имат възможността да се обединят и да влияят на големите мастодонти.
.
Къде е връзката с ПР-а ли?
Ами в сигналът, който излъчват различните замесени в подписването на въпросното споразумение. В това, че ясно се вижда кой е мъж, кой- роб.
.
А историята, както винаги се повтаря- цивилизованите народи предпоставят наличието на хуманност у гледащите ги насреща с кървясъл поглед варвари, докато не рухнат под техните удари, като резултат единствено на собствената си цивилизационна грешка.
.
Докато свят светува Рим винаги ще пада посечен от варварската брадва. Това е дълбока, завършена и безжалостна диалектика.
.
.
.
Бойко Христов