Преслава с очила- прогрес или регрес на поп-фолка

Преди седмица поп-фолк певицата Преслава се появила с изискани очила ала Надето Михайлова на свое участие в популярното чалга заведение в Студен-тски град „Ориент 33”. Съдейки по погледа на случайно попаднало в обектива момиче на една от снимките, новата фасада на гърлата с прабългарско име определено плаши заклетите й почитатели.

Шегата на страна, питам съвсем сериозно- префинизирането на чалгата е началото на нейното размиване и деградация на понятието или напротив- възход и нови хоризонти?

Всички знаем откъде тръгна музикалният стил- от чалгата. Хитови парчета от зората на бранша бяха- „Камъните падат”, „Радка пиратка”, „Дърт козел млада върба лющеше” и т.н и т.н. В същото време външният вид на певачките беше елементарен и вулгарен- силикон до дупка, кичозни дрешки и аксесоари, дървени подрусвания, слаби и често пошли текстове, евтини клипчета и недодялани бицепси.

И въпреки това, въпреки всичките тези недостатъци, въпреки ежедневното недоволство на уважавания от мен Васко Кеца и компания, изливано по повод и без повод, чалгата се наложи, стигна до небивал разцвет и то такъв, че единствено поп-фолк компаниите затвориха целия цикъл на музикално производство и разпространение. / Всъщност всеки народ се заслужава музиката, нали?/

А, беше все още чалга...но изведнъж започнаха промените. Чалгата се прекръсти на поп-фолк, започна да се родее с етното, да експериментира, най-често безпринципно, с вплитането на различни популярни и етно стилове и накрай- някои парчета се опитаха да зазвучат почти като тяхната посестрима поп музиката.

Промяната не подмина и певиците- някои от тях с откровено кръчмарски, е, хайде, нека да го кажем по- евфемистично- с ресторантски стил, започнаха да се припознават във външния си вид на поп певици. Първа се преобрази Глория. Започна да експериментира и Десислава.

Сега друга певица от Топ 4 на чалгата- Преслава също, май, залита в нехарактерна за нея посока. Популярно с голямата си гръдна обиколка и дължащо до голяма степен успеха си на нея, смуглото момиче изведнъж реши да започне да носи по-малък номер сутиени, а ето, че вече се вживява и с елегантни очила, такива каквито не подхождат нито на нейната визия, нито на нейния публичен образ. Да не говорим, че ако прекали с метаморфозите си, изтънее като фиданка, започне да носи дискретни тоалети и начене да къдри „Боса по асфалта вървя си” ще остане без пукнат фен и с нулеви участия.

Преслава, внимавай-хората си обичат чалгата. Тя те направи известна. Да не се наложи след време да те питат журналистите „Поради что се срамиш да се наречеш чалга певица?”

Още веднъж- шегата на страна, но не ме напуска следната мисъл. Имам чувството, че много от поп-фолк певиците биха пяли нещо различно от чалгата...ако можеше...

Когато наберат скорост, започват с метаморфозите и единственото, което ги задържа в руслото на чалгата са гарантираните участия в кръчмите и спонсорите, които им плащат, за да пеят...чалга. Ако не беше така, тези момичета отдавна щяха да запеят поп, защото май някакси ги е срам от този т.нар. „нисък стил”.

Горките им фенове, бих казал също така. Сигурен съм, че много от тях си харесват именно чалгата, такава каквато си беше преди, а сега са принудени да получават безвкусни за техните рецептори дози странни музикални миксове.

Бойко Христов

Турция- нашествието на забрадките

Турция- дуалистичната държава, разкъсвана между цивилизацията на 21 век и консервативните корени на Ориента е на път да върне забрадките в училищата.

Това е нищо повече от безмислен автогол в стремежа й да стане един ден част от Европейския съюз. Защо?

Ами защото,
географското разположение на държавния субект не е задължително условие за принад-лежност към европейската парадигма, а само предпоставка.

Да станеш част от обединена Европа, означава да споделяш нейният цивилизационен избор, да споделяш общо-европейските духовни и културни постижения и императиви. Защото може да имаш лаптоп със сателитна връзка и да изстрелваш спътници в космоса, но при все това летобороенето ти да крета с няколко века назад.

А, връщането на забрадките се приема точно така- като повторен опит за автокапсулация в миналото. Така го интерпретират както светските сили в страната, така и загрижените архитекти на Европейския съюз.

Тревожен сигнал, тревожен ПР ход, силно контрастиращ на фона на многобройните проевропейски ангажименти, поети от турските правителства. Ход, който едва ли ще донесе някакви конкретни ползи вътре в страната, но със сигурност ще сложи прът в спиците на набралата инерция външнополитическа ориентация.

В други времена, нашествието на забрадките едва ли щеше да бъде толкова лоша новина, но днес, когато световният ислям е в разгара на своя кръстоносен поход, това плаши, отблъсква и отдалечава... И никой после няма да има право да обвинява Европа в прекомерна подозрителност.

Широко разкрачена над Босфора, Турция продължава да бъде, досущ като Силвестър Сталуон- най-добрият боксьор сред артистите и най-добрият артист сред боксьорите. В геополитически аспект, този шпагат едва ли ще й донесе конкретна полза, а ако все пак й донесе, едва ли ще е задълго.

Накрай, тази вътрешна хамлетовска борба на югоизточната ни съседка заслужава уважение и европейски ангажименти за насочване на процесите в правилната посока.

Бойко Христов

Бритни Спиърс-метаморфози почти като по Кафка

Какво ви е необходимо ако искате да ви направят некролог приживе? Не, не трябва да плащате. Просто трябва да сте много известен, да освободите парата като пуснете духа от бутилката, да проявите завидно усърдие и постоянство, да го правите пред медиите и моментът ще си дойде сам. Ще бъде добре, ако само се преструвате, но ако това е наистина...

Тя все още е само на 26 години, все още е жива, но някои хора се опитват да прогнозират смъртта й, а вероятно и да си направят нестандартен ПР за нейна сметка.

Ето какво натрупа в актива си бившата поп „Барби”, любимка на 13 годишните момиченца по цял свят- Бритни Спиърс. Тя си обръсна главата, обича да се бие, смесва наркотиците и алкохола без да й мигне окото, чест клиент е на болниците, отнеха й родителските права, направи опит за самоубийство, напада папараците, подготвила е списък на хората, чиято смърт желае. И, всъщност, ама ни най-малко не й пука с какви нейни снимки ще осъмне на другата сутрин светът...

В началото всички мислеха, че може би е уволнила личния си ПР и това е неговото отмъщение или, че това е просто новата бунтарска визия на младото момиче. Може би имидж експеримент, нова модна линия в нейното творческо развитие. Но пропуснаха да си припомнят, че много от най-големите бунтари в шоу бизнеса, всъщност изпитват остра невъзможност да се разберат със самите себе си, имат куп лични проблеми и ги пренасят навън, опитвайки се понякога да ги маскират като творчество. Та нали на творците им е позволено всякакво поведение? Ето как дефектът се превръща в ефект с публичната благословия на аудиторията.

Нагласите на хората към нейното публично гилотиниране преминаха от учудването, през опита за разбиране, съжалението, докато в един момент станаха или ще станат безразлични. А това ще е началото на нейната информационна смърт, защото вместо да е интересна, ще ЗАПОЧНЕ ДА ДОСАЖДА. Адски много да досажда.

Защото едно е да го правиш нарочно, за да провокираш- тогава може и да станеш идол, но съвсем друго е да го правиш от собствено безсилие- тогава си личи, твърде много си личи. Жалко за момичето!

Така с пълно право Бритни се самокоронова като абсолютна кралица по деградация на имиджа. Ако беше дяволски талантлива, хората щяха да й „простят” изцепките, но тя не е и занапред ще я свързват единствено с рояците от шумни скандали.
Ето как, за съжаление, "преминава световната слава"!

P.S. Преди години жертва на подобна деградация стана и Железния Майки- до такава степен, че май щеше да става и порно актьор. Да не говорим пък за Джако, който отиде направо в небитието, заради шумните публични процеси по обвинение в педофилия.

Бойко Христов

Радвам се, че те познавах, Боби...

За човекa, който не беше подвластен на шахматни-те закони

Радвам се, че те познавах, Боби...Сега, като се позамисля, нашето приятелство започна, май, преди има-няма 25 години. Спомням си, че баща ми ме запозна с теб- разказа ми за гениалния американец, който единствен успял да се саморазправи по нетрадиционен и безапелационен начин с хегемонията на руската школа. Човекът-машина, “вкарал в болница” дори хладнокръвния питон-Петросян.

Оттогава те познавам, Боби, и колкото повече те изучавах през годините, толкова по-голямо ставаше уважението ми към теб. Колко прав се оказа баща ми!

“Незаменими хора няма”, са казали някои, но и двамата с теб знаем, че тези думи не са нищо повече освен хилава и суетна самозащита на посредствения, малкия човек, гузно опитващ се да прикрие нелицеприятната гледка под собствената си повърхност. Шахматът никога нямаше да бъде същият без теб, без твоят вечен стремеж да отидеш отвъд теорията, отвъд познатото, отвъд възможното...

Не се е раждал друг като Робърт Фишер. Вглъбен, ексцентричен, мистичен, предизвикателен, неумолим, блестящ, неподражаем...Такъв ще те запомня!

Често пъти съм се питал какво ли би станало ако можеше да се пренесеш на древното бойно поле и да премериш силите на своите войски срещу отрупаните с военна слава отряди на Македонски? Знам, сигурен съм, че щеше да спечелиш респекта и уважението на легендарния пълководец.

Боби, светът не те разбра, но историята те призна... Такава е съдбата на господарите на духа- онези странни хора, които уж приличат на останалите, но са толкова различни.

Боби, е2-е4, стари приятелю... радвам се, че те познавах.... предстои ти да играеш най-дългата Испанска партия в своята кариера...

P.S. Малцина знаят, че Боби Фишер е единственият шампион, за когото световната титла никога не е била самоцел и единственият, който се е осмелил да я пожертва в името на едно по-добро бъдеще на световния шахмат.

Бойко Христов

IN MEMORIAM:Почина бившият световен шампион по шахмат Боби Фишер

Световноизвестният американ-ски шахматист Боби Фишер, известен както с гениалната си шахматна игра, така и с ексцен-тричното си и нестандартно поведение, почина на 64-годишна възраст в болница в столицата на Исландия Рейкявик. Там той живееше от дълго време, след като получи и исландско гражданство.

.
Американецът стана известен с това, че детронира руснаците от върха на шахмата с брилятна игра и с партии, влезли в теорията на шахмата.

.
Фишер е роден в Чикаго, но израства в Бруклин. Големите си победи в световния шахмат прави още на 15-годишна възраст. През 1972 година побеждава Борис Спаски и става световен шахматен лидер за три години, когато загубва от Анатолий Карпов.

.
Заради поведение в разрез с официалната политика на САЩ през 70-те години и ексцентрични претенции за участието му в турнири, Фишер има неприятности с американските власти, включително и арест в чужбина по искане на САЩ. Той напуска родната си страна и се заселва в Рейкявик.

.

Животът му продължава встрани от големия шах и е белязан от странното му поведение, съпътствало го през всичките години на слава и забрава.
.

Mediapool

Хайде на бас за Америка!

След като през годините успях да се пре-върна в спец в познаването коя ще е поредната Мис или кой жребец ще се надмогне в стипълчейс надбягванията, дойде време да се занимая с нещо по-сериозно и смислено, като предварител-ните избори за президент в Америка, например.

.
Освен световна тема с най-висок приоритет, модното дефиле на претендентите представлява 100 %-ов интерес и за братята ПР-и от близо и далеч. И с пълно право-та нали точно в тази надпревара на "покрива на света" са впрегнати най-добрите експерти по комуникации, политолози, социолози, психолози и политици от кариерата. Обиграни и натренирани екипи трошат още от сега милиони долари, за да убедят в преимуществото на своя кандидат раздвоеното между Левски и ЦСКА и политически активно население на Америка. Същото правят и анализаторите- упражняват своите пера, изтъквайки какви ли не, преди всичко комуникационни, причини за победата на Обама в Айова или на Хилари Клинтън в Ню Хемпшър.

.

"Дяволът е в детайлите", са казали умните хора и точно този дявол дърпа в момента опашките на анализаторите и прогностиците, които, оплитайки се в джунглата от "профи" детайли, са на път да допуснат /и всъщност вече допускат/ множество грешки, относно изхода на битката.

.
Ето защо,
въпреки голямото ми уважение към правилното таргетиране, произнасянето на интригуваща телевизионна реч без употребата на аутокю или успешното отиграване на телевизионен диспут, истината за крайните резултати е една и всъщност доста проста- действителната надпревара за президентското кресло вече е започнала и се води между двете топ кандидатури на демократите. Един от тях ще стане следващият US President. Причината- със своето голямо омазване "Буши" загроби априори всички мераци на републиканците за триумф.

.

.
Mr. President or Mrs. President?
That is the question!
Това също е история с предизвес-тен край и така на практика се оказва, че всъщност в изборите за господар на Белия дом драма просто НЯМА.
.
Въпреки пословичната расова търпимост на американците, още дълго време негрите ще свирят на първа цигулка само в музиката, спорта и от време на време в киното...От друга страна, който поне малко е запознат с нравите в тази страна знае колко големи права са си извоювали тамошните представителки на нежния пол.
.
С други думи- САЩ не са готови да имат черен президент, все още не. Но са напълно готови да пуснат в Белия дом една жена, защото освен всичко останало те са и генетично предраз-положени към такъв тип решение- тяхната прародина-Великата Британия си има кралица, имаше си и ''желязна лейди"...
.
Честит първи президентски мандат, г-жо Клинтън!!!
.
Коментар: Бойко Христов

Ех ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum*

"Ех ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum". Както можете да се досетите това трудно разбираемо и възтромаво изречение не е нищо друго освен една от многото латински сентенции, запазили се, ей така, напук на нас-твърдоглавите и неразумни представители на съвременната цивилизация. Тези крилати мисли би трябвало да се явяват нещо като "конското", което, докато сме били малки, са обичали да ни "четат" различни хора по различни поводи. Аз, обаче, нямам такива намерения, а единствената ми цел да си услужа с това премъдро умотворение от гробницата на световното културно наследство е съвсем благородна, досущ както са били праведни и намеренията на моряците от Бари, когато са "краднали" мощите на Свети Николай :)))

В превод изречението означава "Лъвът се познава по ноктите, а магарето – по ушите" и с него давам началото на нова рубрика в скромния си блог. Рубриката ще има за цел да бъде нещо като "Осанна!" или "Разпни го!" за опитните воини или безумците, дръзнали да ангажират вниманието ни в умозрителното пространство познато на всеки от нас като "публично". А, каква е връзката между предмета на рубриката с нейното заглавие... е, сигурен съм, че вие не сте от ленивите читатели и ще стигнете сами до брега на отговора, без патерица от моя страна.

Ех, какво да се прави, бай Иване, Sic transit gloria mundi...

КОЙ “РАЗВРАЩАВА” МЕДИИТЕ?

Основно медията “живее” от реклама. В този случай всичко е ясно- искаш 30 секунди рекламно време, плащаш тарифата и го имаш. Законът е спазен и както се казва- “И вълкът сит, и агнето цяло!”. Безмилостната битка за рекламните бюджети обаче и изпитаното в практиката правило, че “парите никога не достигат” карат медиите да обърнат взор и към друга посока в търсене на финансова “захранка”. Така се поставя основата на т.нар. stand-by предразположение към корупция. Остава само да се намери кой да се възползва от него и кръгът се затваря. Е, повече от естествено е, че ще се намери...

Всяко уважаващо себе си училище за журналисти възпитава своите питомци никога, ама никога да не стават близки или да не изпадат в каквато и да било зависимост от хората или организациите, за които пишат. Защо ли? Защото това би захвърлило техния професионален морал на боклука, разрушавайки мита за независмата журналистика. Да де, ама както се казва сме хора и нищо човешко не ни е чуждо!

ПРОЯВИ НА ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ
Случай 1
Най-безобидния повод да погалиш някого с перото си е уважение или приятелство със съответната персона. Представете си например, че най-добрият ви приятел от детинство е министър-председател на страната, а пък вие като деен журналист сте попаднали на силно компроментираща информация, свързана с него. Какво правите вие? Ами просто предупреждавате приятеля за надвисналата опасност и унищожавате документите. В друг случай, когато го атакуват в публичното пространство, вие пък ще му подадете едно медийно рамо. Тук все още не говорим за истинска корупция.

Случай 2
Той е налице, когато започнете да получавате извънредно внимание от страна на ПР-а на съответния човек или организация. Той ви казва колко е доволен от работата ви, колко сте добър като журналист и как заради това иска да ви покани да вземете участие на един семинар в Швейцария. Не стига това, ами все ще намери и повод да ви подари някой интригуващ подарък. Приемете ли офертата- с вас е свършено.

Случай 3
Това е класическият случай на парите, дадени кеш. Във всяка медия се знае кой човек може да прокара вашия материал и каква е неговата тарифа. Стига да имате точните познати лесно ще уредите въпроса. Естествено, ако ще подкупвате редактор, трябва да приготвите повечко финикийски знаци, отколкото за обикновен репортер. Често пъти пък журналистът ще ви поиска и пари за своя пряк началник, който да благослови материала.

Случай 4
Най-крупното ниво на изкривените пазарни взаимоотношения е когато, цялата медия е впрегната да обслужва нечии корпоративни или политически мераци. Тук става въпрос за огромни залози и огромни интереси.

PR VS. МЕДИИ
Кой обаче най-често става причина за това развращаване на медиите? Съществува една категория хора, която като компютърен вирус, създаден специално, за да се възползва от невидим бъг в операционната система на медиите, размахва пред носа на журналистите примамливи стимули като змията ябълката от дървото на познанието и ги кара да съгрешат- първо пред своята съвест и после пред висшия морален императив на журналистиката в който са се клели. Да дойдат на сцената ПР-мените! Колкото и странно да звучи, причините, които карат ПР-ите да престъпят всичките версии на публично лансираните си етични кодекси са същите, както и при медиите- парите никому не достигат, а пренаселените сегменти с политици, фирми, организации могат да докарат до истерия всеки един, дръзнал да премери сили с преките си конкуренти. Така ожесточеното желание да си едни гърди пред другите заражда търсенето на корупция. Търсенето намерило предлагането и БУМ!- ключът влязъл в ключалката.

ЕПИЛОГ
Така е в България, така е и по света. Едните дават, другите вземат, никой нищо не е разбрал, статията се получи чудесна, а и хората май ще повярват...а ако пък не повярват, скоро ще забравят. Да живее приятелството между котката и мишката!

Автор: Бойко Христов

Статията е публикувана в списание "Медиа свят".