Основно медията “живее” от реклама. В този случай всичко е ясно- искаш 30 секунди рекламно време, плащаш тарифата и го имаш. Законът е спазен и както се казва- “И вълкът сит, и агнето цяло!”. Безмилостната битка за рекламните бюджети обаче и изпитаното в практиката правило, че “парите никога не достигат” карат медиите да обърнат взор и към друга посока в търсене на финансова “захранка”. Така се поставя основата на т.нар. stand-by предразположение към корупция. Остава само да се намери кой да се възползва от него и кръгът се затваря. Е, повече от естествено е, че ще се намери...
Всяко уважаващо себе си училище за журналисти възпитава своите питомци никога, ама никога да не стават близки или да не изпадат в каквато и да било зависимост от хората или организациите, за които пишат. Защо ли? Защото това би захвърлило техния професионален морал на боклука, разрушавайки мита за независмата журналистика. Да де, ама както се казва сме хора и нищо човешко не ни е чуждо!
ПРОЯВИ НА ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ
Случай 1
Най-безобидния повод да погалиш някого с перото си е уважение или приятелство със съответната персона. Представете си например, че най-добрият ви приятел от детинство е министър-председател на страната, а пък вие като деен журналист сте попаднали на силно компроментираща информация, свързана с него. Какво правите вие? Ами просто предупреждавате приятеля за надвисналата опасност и унищожавате документите. В друг случай, когато го атакуват в публичното пространство, вие пък ще му подадете едно медийно рамо. Тук все още не говорим за истинска корупция.
Случай 2
Той е налице, когато започнете да получавате извънредно внимание от страна на ПР-а на съответния човек или организация. Той ви казва колко е доволен от работата ви, колко сте добър като журналист и как заради това иска да ви покани да вземете участие на един семинар в Швейцария. Не стига това, ами все ще намери и повод да ви подари някой интригуващ подарък. Приемете ли офертата- с вас е свършено.
Случай 3
Това е класическият случай на парите, дадени кеш. Във всяка медия се знае кой човек може да прокара вашия материал и каква е неговата тарифа. Стига да имате точните познати лесно ще уредите въпроса. Естествено, ако ще подкупвате редактор, трябва да приготвите повечко финикийски знаци, отколкото за обикновен репортер. Често пъти пък журналистът ще ви поиска и пари за своя пряк началник, който да благослови материала.
Случай 4
Най-крупното ниво на изкривените пазарни взаимоотношения е когато, цялата медия е впрегната да обслужва нечии корпоративни или политически мераци. Тук става въпрос за огромни залози и огромни интереси.
PR VS. МЕДИИ
Кой обаче най-често става причина за това развращаване на медиите? Съществува една категория хора, която като компютърен вирус, създаден специално, за да се възползва от невидим бъг в операционната система на медиите, размахва пред носа на журналистите примамливи стимули като змията ябълката от дървото на познанието и ги кара да съгрешат- първо пред своята съвест и после пред висшия морален императив на журналистиката в който са се клели. Да дойдат на сцената ПР-мените! Колкото и странно да звучи, причините, които карат ПР-ите да престъпят всичките версии на публично лансираните си етични кодекси са същите, както и при медиите- парите никому не достигат, а пренаселените сегменти с политици, фирми, организации могат да докарат до истерия всеки един, дръзнал да премери сили с преките си конкуренти. Така ожесточеното желание да си едни гърди пред другите заражда търсенето на корупция. Търсенето намерило предлагането и БУМ!- ключът влязъл в ключалката.
ЕПИЛОГ
Така е в България, така е и по света. Едните дават, другите вземат, никой нищо не е разбрал, статията се получи чудесна, а и хората май ще повярват...а ако пък не повярват, скоро ще забравят. Да живее приятелството между котката и мишката!
ПРОЯВИ НА ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ
Случай 1
Най-безобидния повод да погалиш някого с перото си е уважение или приятелство със съответната персона. Представете си например, че най-добрият ви приятел от детинство е министър-председател на страната, а пък вие като деен журналист сте попаднали на силно компроментираща информация, свързана с него. Какво правите вие? Ами просто предупреждавате приятеля за надвисналата опасност и унищожавате документите. В друг случай, когато го атакуват в публичното пространство, вие пък ще му подадете едно медийно рамо. Тук все още не говорим за истинска корупция.
Случай 2
Той е налице, когато започнете да получавате извънредно внимание от страна на ПР-а на съответния човек или организация. Той ви казва колко е доволен от работата ви, колко сте добър като журналист и как заради това иска да ви покани да вземете участие на един семинар в Швейцария. Не стига това, ами все ще намери и повод да ви подари някой интригуващ подарък. Приемете ли офертата- с вас е свършено.
Случай 3
Това е класическият случай на парите, дадени кеш. Във всяка медия се знае кой човек може да прокара вашия материал и каква е неговата тарифа. Стига да имате точните познати лесно ще уредите въпроса. Естествено, ако ще подкупвате редактор, трябва да приготвите повечко финикийски знаци, отколкото за обикновен репортер. Често пъти пък журналистът ще ви поиска и пари за своя пряк началник, който да благослови материала.
Случай 4
Най-крупното ниво на изкривените пазарни взаимоотношения е когато, цялата медия е впрегната да обслужва нечии корпоративни или политически мераци. Тук става въпрос за огромни залози и огромни интереси.
PR VS. МЕДИИ
Кой обаче най-често става причина за това развращаване на медиите? Съществува една категория хора, която като компютърен вирус, създаден специално, за да се възползва от невидим бъг в операционната система на медиите, размахва пред носа на журналистите примамливи стимули като змията ябълката от дървото на познанието и ги кара да съгрешат- първо пред своята съвест и после пред висшия морален императив на журналистиката в който са се клели. Да дойдат на сцената ПР-мените! Колкото и странно да звучи, причините, които карат ПР-ите да престъпят всичките версии на публично лансираните си етични кодекси са същите, както и при медиите- парите никому не достигат, а пренаселените сегменти с политици, фирми, организации могат да докарат до истерия всеки един, дръзнал да премери сили с преките си конкуренти. Така ожесточеното желание да си едни гърди пред другите заражда търсенето на корупция. Търсенето намерило предлагането и БУМ!- ключът влязъл в ключалката.
ЕПИЛОГ
Така е в България, така е и по света. Едните дават, другите вземат, никой нищо не е разбрал, статията се получи чудесна, а и хората май ще повярват...а ако пък не повярват, скоро ще забравят. Да живее приятелството между котката и мишката!
Автор: Бойко Христов
Статията е публикувана в списание "Медиа свят".
Няма коментари:
Публикуване на коментар