Живеем в бандитска страна. Бандитите са по улиците, бандити-те са и във властта. Преди време вторите създадоха първите, сега първите хранят вторите. Абе, симбиоза за чудо и приказ!
В нашия BG случай дори не може да се говори за корупция, а става въпрос за престъпност, престъпност от най-низш едно-клетъчен вид, намираща се в най-сурова, груба фаза, далеч от своята посестрима рафинираната европейска корупция, която до балканския си аналог изглежда като балерина до танцьорка на кючеци.
На драматичния въпрос как да преодолеем престъпноко-рупцията има, както при всеки друг подобен случай, два отговора- екзотичен и прагматичен.
Карибска екзотика: Евровнос на политици
В тази връзка предлагам към най-солидните неправителствени организации у нас да бъде създадена длъжността „евроловец на глави” или в превод euro headhunter. Тези юнаци ще имат за задача да си набелязват подходящи политици от европейските страни, към които да отправят предложение да станат част от нашия политически живот.
Това вероятно ще бъдат второразредни професионалисти, загубили последните избори в родните си страни, ама както се казва- все ще прихванем и ний нещичко от европейските обноски.
Ако се съгласят, даваме им българско гражданство по бързата процедура и ги пускаме да орат на обществената нива.
Въпреки че предложението е с мирис на кокос, далеч не е невъзможно да заживее реален живот. Подобни схеми отдавна се отиграват във футбола, пък и по времето, когато у нас са наливали основите на постосманската модерна демокрация, европейският внос във вътрешното ни министерство не се е занимавал със запалки, змии и др. подобни, а е успял да излекува пладнешкото кърджалийство, предписвайки на злосторниците рецепта за моменталическо дървообесване.
И ако все пак се чувстваме неуверени, относно реализацията на този прогресивен ход, препоръчвам да повикаме за съвет нашите колоритни футболни мениджъри, защото и те като бабите от рекламите знаят най-добре.
Прагматичната алтернатива: Вотове до дупка и нова роля за медиите
Тук първо искам да подчертая, че не бива да обвиняваме народа си в пасивност, търпеливост и нежелание да се бори за правата си.
Един от основните атрибути на понятието народ е инертността, което значи, че е твърде енергоемко, да не кажа невъзможно да го вдигаш на крак за щяло и нещяло. Защото в най-новата история на българския преход поводи бол и ако при всеки от тях народът трябваше да каже тежката си дума по барикадите, то щяхме да се превърнем в уличници, така де- от стачки нямаше да имаме време да се приберем по домовете си.
В нашия BG случай дори не може да се говори за корупция, а става въпрос за престъпност, престъпност от най-низш едно-клетъчен вид, намираща се в най-сурова, груба фаза, далеч от своята посестрима рафинираната европейска корупция, която до балканския си аналог изглежда като балерина до танцьорка на кючеци.
На драматичния въпрос как да преодолеем престъпноко-рупцията има, както при всеки друг подобен случай, два отговора- екзотичен и прагматичен.
Карибска екзотика: Евровнос на политици
В тази връзка предлагам към най-солидните неправителствени организации у нас да бъде създадена длъжността „евроловец на глави” или в превод euro headhunter. Тези юнаци ще имат за задача да си набелязват подходящи политици от европейските страни, към които да отправят предложение да станат част от нашия политически живот.
Това вероятно ще бъдат второразредни професионалисти, загубили последните избори в родните си страни, ама както се казва- все ще прихванем и ний нещичко от европейските обноски.
Ако се съгласят, даваме им българско гражданство по бързата процедура и ги пускаме да орат на обществената нива.
Въпреки че предложението е с мирис на кокос, далеч не е невъзможно да заживее реален живот. Подобни схеми отдавна се отиграват във футбола, пък и по времето, когато у нас са наливали основите на постосманската модерна демокрация, европейският внос във вътрешното ни министерство не се е занимавал със запалки, змии и др. подобни, а е успял да излекува пладнешкото кърджалийство, предписвайки на злосторниците рецепта за моменталическо дървообесване.
И ако все пак се чувстваме неуверени, относно реализацията на този прогресивен ход, препоръчвам да повикаме за съвет нашите колоритни футболни мениджъри, защото и те като бабите от рекламите знаят най-добре.
Прагматичната алтернатива: Вотове до дупка и нова роля за медиите
Тук първо искам да подчертая, че не бива да обвиняваме народа си в пасивност, търпеливост и нежелание да се бори за правата си.
Един от основните атрибути на понятието народ е инертността, което значи, че е твърде енергоемко, да не кажа невъзможно да го вдигаш на крак за щяло и нещяло. Защото в най-новата история на българския преход поводи бол и ако при всеки от тях народът трябваше да каже тежката си дума по барикадите, то щяхме да се превърнем в уличници, така де- от стачки нямаше да имаме време да се приберем по домовете си.
Ето защо предлагам следните възможности:
Вотове на недоверие до дупка
Каквото и да си говорим, всеки нов вот на недоверие е поредния пирон в ковчега на мъртвеца...ъхъ...пардон-на управляващите. А те най-много се ужасяват от властопадане, защото така се прекъсва жизненоважната им хранителна верига, на чието изграждане и поддържане са посветили целия си личен живот и политическа кариера.
Не един партиен мастодонт се е разпаднал от това, че е бил принуден да линее в опозиция дълго време. Да бъдеш в опозиция-това е ужасът на всяка партия, на всеки политик.
Нова роля за медиите
Време е, според мен, медиите да се откажат от изпълнение единствено на традиционната си функция да бъдат преоб-ладаващо информиращи субекти и бойно поле на публичния живот, а да започнат да изразяват и отстояват ясни позиции по важните въпроси на обществото.
Така например в текущия мегаскандал с мирис на пагони, запалки и змии медиите могат да излязат с твърда позиция по въпроса и да подкрепят пред-стоящия пети вот на недоверие, с уговорката, разбира се, че не го правят в услуга на опозицията, а в името на българското общество. Това е само малък пример от големия арсенал за действие, който би се открил пред средствата за масово осведомяване ако прегърнат новата си роля.
Медиите и само медиите могат да бъдат най-верния обществен защитник- омбудсман от ново поколение. Защото, въпреки многото познати ни случаи на журналистически слугинаж, общият медиен фон е единственият възможен и реален бранител на обществените интереси. Все още медиите не са истинска четвърта власт, но могат да станат.
Уверен съм, че с времето тези два механизма ще сработят и ще дадат резултат, като не бива да се съмняваме, че към техния ефект ще се прибави и този на компенсаторното попечителство от страна на Европейския съюз.
.
.
Бойко Христов
Бойко Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар