Барак Обама – скритият коз на републикан-ците

Републиканците в Америка вече могат да си отдъхнат. Надвисналата ги опасност да се простят с президентс-

кото кресло при следващи-
те избори се отдалечава от хоризонта с бързите криле на лястовица. Техният скрит коз, който ги върна неочаквано в голямата игра, се казва Барак Обама.

снимка: mediapool.bg

Казвам неочаквано, защото след „мъдрото” началничество на Буш, който успя да оплеска всичко, до което се докосна, републиканците можеха да сънуват повторен мандат на техен избраник само през крив мексикански макарон.

Нещата, обаче, се обърнаха...

.
С номинирането на Барак Обама за кандидат-президент, демократите наистина показаха на света защо са демократи - да избереш чернокож за лице на страната си /която между другото е родина и на ку клукс клан (ККК)/ изисква да си модерно мислещ, цивилизован, образован и напредничав субект. Демонстрирайки своя демократичен възглед за бъдещето на Америка и пилеейки напразни усилия във вътрешния остър дебат жена или чернокож трябва да управлява кормилото на американския флагман, демократите, обаче, допуснаха стратегическа грешка, която може да им коства почти сигурната иначе изборна победа.

.

За какво става въпрос?

Според щатските социолози за Обама са гласували чернокожите, по-младите и образованите и хората с по-високи доходи. За Хилъри пък своята подкрепа са дали испаносите, по-възрастните и белите избиратели от работническата класа. С други думи, като оставим настрана етническия вот, за г-жа Клинтън са гласували, нека да ги наречем условно, “по-консервативната и по-назадничава част от демократическия електорат“. Това са хора, които в по-голяма степен носят предразсъдъците от миналото на американското общество, част от която са и проявите на расизъм и нетолерантност към цветнокожите. Те стоят по-близко до парадигмата на консервативна Америка и затова и по- близо до републиканската идея. Каквото и да си говорим Америка все още не е преодоляла расизма- това е видно във всичките проявления на щатския обществен живот.

Независимо, че сега се правят опити да се обедини разцепения като Титаник демократичен вот чрез похвалите, които Обама изсипа срещу своя бивш враг и чрез спряганата идея за кандидат-президентски тандем между тях двамата, сигурно е, че част от избирателите на Хилъри ще предпочетат да гласуват за по-консервативния Джон Маккейн или най-малкото ще се откажат от гласуване. А това работи само и единствено за възкръсналите като птицата феникс републиканци.

Демократите са разединени, докато републиканците демонстрираха по-голямо единство и като електорат и като партийно поведение. В техните редици бързо-бързо отпаднаха конкурентите на Маккейн още в мига, когато стана ясно кой има най-големи шансове за успех. Битката при демократите, обаче, произведе дълбока вирусна инфекция в техния микроклимат и това неминуемо ще се отрази по време на генералното шоу.

Не е за подценяване и факта, че ожесточената битка между Клинтън и Обама доведе в голяма степен до тяхното принизяване в очите на електората, образно казано, защото успяха в някаква степен взаимно да се „омаскарят”. Джон Маккейн пък няма този проблем и се радва на значителен комфорт, поне що се отнася до това.

Докато всички тръпнат в очакване дали Хилъри Клинтън все пак ще се откаже от предизборното „клане” ние можем да кажем със сигурност едно- ако демократите заложат на Обама, Америка най-вероятно ще има отново президент републиканец.

И това ще се случи, освен ако Маккейн не допусне драстични грешки в своята кампания по време на президентските избори. Както, впрочем, направи самата Хилъри, която в началото на предварителните избори беше ясно очертания фаворит, но впоследствие, заради груби грешки в своята кампания се удави в дълбоките води на демократическия електорат.

Сега на дневен ред стои въпроса дали демократите ще осъзнаят, че ако искат да имат свой президент през следващите години би следвало да пренебергнат резултатите от първичните избори и да жертват сенатора от Илинойс в името на крайната победа.

.

Бойко Христов