Ротари – една над 100-годишна организация
На 23 февруари преди 103 години се е родило ротарианското движение. Пол Харис, тогава млад юрист, който се чувствал самотен в разрастващия се Чикаго, се срещнал с трима приятели, за да обсъди една своя идея. Приятелите били Силвестър Шийл, търговец на въглища, Густавус Е. Лоер, минен инженер, и Хирам Шори от шивашкия бизнес. Те се срещнали в офиса на Лоер - стая 711 в сградата Unity Building.
В спора се родила идеята да се създаде мъжки клуб, в който да членуват по един представител на всеки бизнес и професия. Било решено всяка следваща сбирка да предоставя възможност на членовете да се запознават с призванията на колегите си и да представят своя бизнес, а седмичните сбирки да стават на територията на различни офиси, като се редуват. И оттук названието Ротари (“rotary” - въртящ се).
Четиримата основатели са не само с различни професии, но и с американски, германски, шведски и ирландски произход, и като продукт на тогавашната американска действителност се оказват подходящите родители на създаденото от тях движение.
След присъединяването на петия член - Хари Рагълс - групата започва официално да се нарича Ротари клуб от Чикаго.
Чикагският клуб в представите на Пол Харис никога не е бил самоцелна организация, която да насърчава единствено бизнеса между своите членове. Още от самото начало той виждал своята идея, превъплътена в по-широки социални изяви, засягащи цялото общество.
През 1910 година Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и шестнадесетте съществуващи тогава клуба се обединяват в Национална асоциация на Ротари клубовете.
.
Идеалът на Ротари започва да се оформя през този начален период, когато Артър Шелдън става член на чикагския клуб. Като човек, който преподава новата наука «изкуството да се привличат клиенти», той е убеден, че на бизнеса трябва да се гледа като на средство, което служи на обществото, и на първия конгрес на Ротари през 1910 година той цитира фразата: “Които служи на събратята си, печели най-много.” Следват промени като “Този, който служи най-добре, той печели” и “Служи над собствените си интереси”. Те бързо са възприети от всички ротарианци и стават девиз върху клубните емблеми на Ротари. По-късно законодателният съвет решава, че девизът на Ротари Интернешънъл ще бъде “Service Above Self” - “За безкористна служба”.
Първият клуб извън границите на САЩ е основан в Канада през 1911 г. С това Ротари става международна организация. По-късно същата година е създаден клуб и в Лондон.
.
Веднъж преминало Атлантика, движението бързо се разраства, в резултат на което на конгреса в Минесота, през 1912 г. организацията вече се нарича Международна асоциация на клубовете Ротари и по-късно през 1922 г. името й е съкратено на Ротари Интернешънъл.
.
Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори английски, е сформиран през 1916 година в Хавана, Куба. Така Ротари започва да преодолява не само национални граници, но и езикови бариери. Ротари става наистина световна организация след 1920 г., когато движението достига до Южна и Централна Америка, Африка, Австралия и Азия. Тази широка подкрепа доказва че принципите на организацията са жизнени и допринасят за превъзмогване на различията в расите, цвета, вероизповеданието, езика и географското разположение.
.
Първата емблема на Ротари е обикновено колело на каруца - символ на “цивилизация и движение”. През 1923 година към колелото с 24 зъбци и шест спици се добавя и ключ на оста, за да покаже, че колелото не е в застой. На конгреса в Далас, Тексас, през 1929 година е представено официалното описание на емблемата. Кралското синьо и златно са избрани за официални цветове на Ротари, а флагът на Ротари е бял с колелото, изобразено в средата. И до днес, поставен на ревера, този знак отличава всички ротарианци по света.
Движението Ротари поставя също така основите на други световноизвестни организации като Международно общество на децата инвалиди, основано през 1922 година и наричано днес Международна рехабилитация, а също така и организацията ЮНЕСКО, идеята за която се родила на една конференция на Ротари в Лондон през 1942 г.
През 1947 г. около 50 членове на Ротари стават делегати и консултанти при основаването на Обединените нации. Днес Ротари е с най-високия статут на консултант в Организацията на обединените нации, който може да придобие неправителствена организация. В това си качество Ротари има глас в системата на ООН, позволяващ му достъп до нейните специалисти и ресурси в целия свят.
Непосредствено след смъртта на Пол Харис през 1947 г. е съставен първият план за награди на Фондация Ротари в областта на образованието. Фондацията Ротари оттогава е напълно зависима от доброволните дарения на ротарианци и неротарианци от целия свят. Сериозен източник на финанси са вноските от по 1000 и повече щатски долара във фондацията, срещу които дарителите получават знак «Пол Харис Фелоу». Отличието може да се дава и на лица ротарианци и неротарианци, ако същата сума е внесена в негова чест.
През 1985 г. Ротари постави началото на програма-та «ПолиоПлюс» - амбициозна програма, чиято цел е всички деца в света да бъдат имунизирани срещу детски паралич. Партньори в глобалното унищожение на полиомиелита са Световната здравна организация, Ротари Интернешънъл, Американските центрове за превенция и контрол на болестите и УНИЦЕФ.
.
Като резултат от това партньорство случаите на детски паралич намаляха с 99% от 1988 г. насам и светът застана на прага на унищожаването на болестта. Членовете на Ротари са допринесли за тези решаващи усилия с повече от 600 милиона долара и безброй часове доброволен труд.
.
Спестяванията, които ще бъдат направени след изкореняването на полиомиелита, са 1.5 милиарда долара годишно – средства, които могат да бъдат използвани за решаването на други здравни проблеми. А спестеното човешкото страдание не може да бъде измерено по никакъв начин.
.
Други значими програми на фондацията са: Matching Grants - субсидии, отпускани подкрепа на сериозни проекти на Ротари клубовете по места и дистриктите. Програмата «Здраве, глад, хуманност» е изготвена, за да отбележи 75-годишнината на Ротари и да допринесе за “по-добро здраве, по-малко глад и да насърчи развитието на човека и обществото, на международното разбирателство, добрата воля и мира”. Програмата “Ротари доброволци” субсидира ротарианци, ротарактори или бивши възпитаници на Ротари, желаещи да служат в чужда страна, която се нуждае от техните умения. През 2002 г. Ротари основа Центровете за Международни науки по въпросите на мира и решаването на конфликти – една новаторска програма за обучение на утрешните миротворци.
.
В редица страни по време на Втората световна война някои Ротари клубове се разпускат, но по-късно голяма част от тях се включват в Ротари Интернешънъл. В семейството на Ротари се включват Италия (1946), Германия и Япония (1948), Испания (1977). Клубовете в някои страни с комунистическо управление остават разформировани до 1989 година, когато след съгласувани усилия и политически промени Ротари се появява отново в Източна Европа. През същата тази година клубове се появиха в Унгария и Полша. През 1990 г. Ротари навлезе в бившия Съветски съюз, и то за първи път с учредяването на московския Ротари клуб. Настъплението продължи със сформирането на клубове в Чехия и Словакия, бивша Югославия, България и Румъния.
.
Според статистиката на Ротари Интернешънъл България е страната с най-бързо развиващо се ротарианско движение.
.
И ако погледнем в историята, можем да се гордеем, че в България само пет години след основаването на първия клуб в Европа (извън Обединеното кралство) са правени проучвания за условията за създаване на Ротари клуб от първия българин ротарианец – панагюреца Събо Николов, който е член на Ротари от 1915 г. На 22 април 1933 г. се подписва протоколът за учредително събрание на софийския Ротари клуб. Членове на клуба са изтъкнати личности: учени, предприемачи, финансисти и др., които със своята безкористна служба на обществото и страната допринасят много за развитието и на България, и на ротарианството, за да се стигне през 1940 г. до обявяването на България за самостоятелен дистрикт (област). И въпреки двукратната забрана на ротарианското движение в нашата страна – през 1941 и 1951 г., духът на Ротари се възражда през 1991 г. и вече 17 години увлича със своята магия стотици български мъже и жени, изпълвайки сърцата и душите им с решимост да работят всеотдайно, безкористно и с любов за България, за българския народ, за човечеството.
.
Сега в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци в почти всички големи градове. От началото на възстановяването на ротарианското движение досега българските ротарианци са помогнали на нашето общество с програми и действия за над половин милион долара.
.
Това е накратко историята на тази клубна организация в служба на света - осъществена идея на един млад човек, почувствал се самотен - станала мотивиращ фактор за служба чрез приятелство.
.
Това е Ротари. Ротари е голям благодарение на приноса и единството на хилядите ротарианци от целия свят!
Наско Начев, ДГ 2007-2008, Дистрикт 2482-България
