петък, 28 декември 2007 г.

За държавата, ПР-а и затихващите функции...

ПР на една предизвестена смърт или ПР на оцеляването?

Седя си в офиса и чувам по радиото, че специална ПР кампания ни разяснява влизането на страната в Европейския съюз. Вечерта, по телевизора ме “светват” за предвидения ПР на България като туристическа дестинация. На другия ден някой натрапчиво ми обяснява колко брилянтна била ПР акцията на компанията Х или политика Y. ПР на това, ПР на онова...


Браво! – казвам - Модерна професия... Помага на хората да разберат... Имат нужда от нея. Изведнъж, обаче нещо ме бодва право в сърцето. Ами, хубаво де, просветляваме хората /до тук добре/, а какво ще правим ако един ден се събудим и разберем, че просто вече няма на кого да въздействаме? Една елементарна, набързо сглобена равносметка е напълно достатъчна да потвърди: за последната година населението на България е намаляло с 40 224 души, като само от 1990 г. досега сме “олекнали” с около 900 000 нашенци.


Ниска раждаемост, висока смъртност, имиграция, слабо здравеопазване, ниски доходи, все повече деца дори не ходят на училище... И така, къде на шега, къде наистина, определението “земя като човешка длан” започва все повече да звучи като погребален реквием на една държава със затихващи функции.


Социалистическият реализъм VS. The wild west
Спомням си, че едно време се смеехме и презирахме умотворенията на комунистическата пропаганда. И до днес се разправят като анекдоти крилати фрази от рода на “25 години народна власт - 25 години цирк”

“Да не оставим неодрусана слива в нашето село!“ и т.н... И гледахме с надежда и възхищение към Америка. Какво беше учудването ми, когато години по-късно в същия този земен рай през сто метра с почуда се натъквах на билбордове, крещящи от високо своите послания към целокупния американски народ: United we stand, Proud to be American и т.н. Всяка втора фланелка носеше американското знаме, подсилено от подобни послания. Шапки, значки, химикалки и цяла армия от разнообразни артикули повдигат самочувствието на американския народ. Това ме учуди, но не ме подразни. Може би, защото вече бях пораснал. И тогава, осъзнавайки безхаберието на собствената си родина в това отношение, възкликнах в себе си с драматизма на елин пелинов герой: “Боже, колко много слепота има на този свят!” Мислят американците, мислят за себе си и своето оцеляване! Не че и те не правят ПР за това или онова, но просто не забравят най-важното...


Постсоциалистическата реалност на Големия брат
Какво постигна българският модел? Абсолютно нищо. Бързо, бързо зачеркнахме доброто старо лозунгарство, презряхме го и дори от кумова срама не отчетохме неговите добри страни. Че имаше недъзи - това беше ясно на всички. Защо обаче никой не видя, че принципът, върху който то беше изградено (без значение какви бяха целите му), е най-малкото благороден - да възпитава, да изгражда? Ако бяхме измислили нещо друго, по-полезно от него, добре, но ние, какво направихме ние? Отново едно голямо нищо - впуснахме се в дивата оргия на нихилизма, заменихме "смешните лозунги" с вакуум. Да ви кажа честно, по-добре лозунг в студентски стол: “Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.”, отколкото водещи столични рекламни агенции да правят реклама и ПР на безполови чалга певци и то за сметка на Апостола. “Героите” от Биг Брадър станаха едва ли не национални знаменитости и вместо да си тръгнат от предаването с наведени от срам глави, те започнаха тежко да премислят за политическа кариера, да водят предавания и да берат плодовете на своята известност. Свива ме сърцето като се сетя на къде сме тръгнали.


Глобалната роля на съвременния ПР
Топим се, отиваме си... Едва ли е, защото сме достигнали върха на своята некомпетентност или пък можем да вменим цялата вина на повсеместната беднотия. Истината е, че нямаме национални идеали, не защитаваме националните си интереси. А че в това отношение ПР-ът може да бъде от изключителна полза, спор няма. В името на своето възникване и оцеляване държавите пренаписват историята, изграждат у своите граждани фалшиво самочувствие и ни показват на практика кои са най- важните цели на ПР-а днес. ПР-ът създава държави, започва войни и ги прекратява, избира правителства и крои новия световен ред. За нас обаче дребнотемието е преди всичко и така пропускаме същественото. Че каква полза да разясняваш влизането на страната в Европейския съюз, когато, както е тръгнало, тя скоро просто няма да е между живите? С това си поведение България има големите шансове да се превърне в световен феномен и да стане първата изчезнала държава жертва на ПР-а (по-скоро на неговото отсъствие), а страни като Израел и Македония напримeр да ни изнасят нагледен урок как той създава и гради.


Тази отговорност обаче не бива да вменяваме на народа, а на държавата и на всички, които имат отношение към неговото извисяване. Не е ли време да започнем да правим ПР в името на своята държава? Не е ли време да заменим ПР-а на една предизвестена смърт с ПР на оцеляването?

Автор: Бойко Христов

Статията е публикувана в "Софийски вестник" и http://www.marketingavenue.net/

Няма коментари: