сряда, 23 април 2008 г.

Какво е Ротари

Ротари – една над 100-годишна организация

На 23 февруари преди 103 години се е родило ротарианското движение. Пол Ха­рис, то­га­ва млад юрист, кой­то се чу­в­с­т­вал са­мо­тен в раз­ра­с­т­ва­щия се Чи­ка­го, се сре­щ­нал с три­ма при­я­те­ли, за да об­съ­ди ед­на своя идея. При­я­те­ли­те би­ли Сил­ве­с­тър Ший­л, тър­го­вец на въ­г­ли­ща, Гу­с­та­вус Е. Ло­ер, ми­нен ин­же­нер, и Хи­рам Шо­ри от ши­ва­ш­кия би­з­нес. Те се сре­щ­на­ли в офи­са на Ло­ер - стая 711 в сгра­да­та Unity Building.


В спо­ра се ро­ди­ла иде­я­та да се съ­з­да­де мъ­ж­ки клуб, в кой­то да чле­ну­ват по един пре­д­с­та­ви­тел на все­ки би­з­нес и про­фе­сия. Би­ло ре­ше­но вся­ка сле­д­ва­ща сбир­ка да пре­до­с­та­вя въз­мо­ж­ност на чле­но­ве­те да се за­по­з­на­ват с при­з­ва­ни­я­та на ко­ле­ги­те си и да пре­д­с­та­вят своя би­з­нес, а се­д­ми­ч­ни­те сбир­ки да ста­ват на те­ри­то­ри­я­та на различни офиси, като се ре­ду­ват. И от­тук на­з­ва­ни­е­то Ро­та­ри (“rotary” - вър­тящ се).

Че­ти­ри­ма­та ос­но­ва­те­ли са не само с различни професии, но и с аме­ри­кан­с­ки, гер­ман­с­ки, шве­д­с­ки и ир­лан­д­с­ки про­из­ход, и ка­то про­дукт на тогавашната аме­ри­кан­с­ка­ дей­с­т­ви­тел­ност се ока­з­ват по­д­хо­дя­щи­те ро­ди­те­ли на съ­з­да­де­но­то от тях дви­же­ние.

След при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на пе­тия член - Ха­ри Ра­гълс - гру­па­та за­по­ч­ва офи­ци­ал­но да се на­ри­ча Ро­та­ри клуб от Чи­ка­го.

Чи­ка­г­с­ки­ят клуб в пре­д­с­та­ви­те на Пол Ха­рис ни­ко­га не е бил са­мо­цел­на ор­га­ни­за­ция, ко­я­то да на­сър­ча­ва един­с­т­ве­но би­з­не­са ме­ж­ду сво­и­те чле­но­ве. Още от са­мо­то на­ча­ло той ви­ж­дал сво­я­та идея, пре­въ­п­лъ­те­на в по-ши­ро­ки со­ци­ал­ни изя­ви, за­ся­га­щи ця­ло­то об­ще­с­т­во.

През 1910 го­ди­на Ро­та­ри сви­к­ва пър­вия си кон­г­рес в Чи­ка­го и ше­с­т­на­де­сет­те съществуващи тогава клу­ба се обе­ди­ня­ват в Национална асоциация на Ротари клубовете.
.
Иде­а­лът на Ро­та­ри за­по­ч­ва да се офор­мя през то­зи на­ча­лен пе­ри­од, ко­га­то Ар­тър Шел­дън ста­ва член на чи­ка­г­с­кия клуб. Ка­то чо­век, кой­то пре­по­да­ва но­ва­та на­у­ка «из­ку­с­т­во­то да се при­в­ли­чат кли­ен­ти», той е убе­ден, че на би­з­не­са тря­б­ва да се гле­да ка­то на сре­д­с­т­во, ко­е­то слу­жи на об­ще­с­т­во­то, и на пър­вия кон­г­рес на Ро­та­ри през 1910 го­ди­на той ци­ти­ра фра­за­та: “Ко­и­то слу­жи на съ­б­ра­тя­та си, пе­че­ли най-мно­го.” Следват промени ка­то “То­зи, кой­то слу­жи най-до­б­ре, той пе­че­ли” и “Слу­жи над со­б­с­т­ве­ни­те си ин­те­ре­си”. Те бър­зо са въз­при­е­ти от вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци и ста­ват де­виз вър­ху клу­б­ни­те ем­б­ле­ми на Ро­та­ри. По-късно за­ко­но­да­тел­ни­ят съ­вет ре­ша­ва, че де­ви­зът на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл ще бъде “Service Above Self” - “За безкористна слу­жба”.

Пър­ви­ят клуб из­вън гра­ни­ци­те на САЩ е основан в Канада през 1911 г. С това Ротари ста­ва ме­ж­ду­на­ро­дна организация. По-къ­с­но съ­ща­та го­ди­на е създаден клуб и в Лондон.
.
Ве­д­нъж пре­ми­на­ло Ат­лан­ти­ка, дви­же­ни­е­то бър­зо се раз­ра­с­т­ва, в ре­зул­тат на ко­е­то на кон­г­ре­са в Ми­не­со­та, през 1912 г. ор­га­ни­за­ци­я­та ве­че се на­ри­ча Ме­ж­ду­на­ро­д­на асо­ци­а­ция на клу­бо­ве­те Ро­та­ри и по-къ­с­но през 1922 г. името й е съ­к­ра­те­но на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл.
.
Пър­ви­ят Ро­та­ри клуб в стра­на, в ко­я­то не се го­во­ри ан­г­ли­й­с­ки, е сфор­ми­ран през 1916 го­ди­на в Ха­ва­на, Ку­ба. Та­ка Ро­та­ри за­по­ч­ва да пре­о­до­ля­ва не са­мо на­ци­о­нал­ни гра­ни­ци, но и ези­ко­ви ба­ри­е­ри. Ро­та­ри ста­ва на­и­с­ти­на све­то­в­на ор­га­ни­за­ция след 1920 г., ко­га­то дви­же­ни­е­то до­с­ти­га до Юж­на и Цен­т­рал­на Аме­ри­ка, Аф­ри­ка, Ав­с­т­ра­лия и Азия. Та­зи ши­ро­ка по­д­к­ре­па доказва че при­н­ци­пи­те на организацията са жи­з­не­ни и до­при­на­сят за пре­въз­мо­г­ва­не на раз­ли­чи­я­та в ра­си­те, цве­та, ве­ро­и­з­по­ве­да­нието, езика и ге­о­г­ра­ф­с­кото раз­по­ло­же­ние.
.
Пър­ва­та ем­б­ле­ма на Ро­та­ри е оби­к­но­ве­но ко­ле­ло на ка­ру­ца - сим­вол на “ци­ви­ли­за­ция и дви­же­ние”. През 1923 го­ди­на към ко­ле­лото с 24 зъ­бци и шест спи­ци се до­ба­вя и ключ на ос­та, за да по­ка­же, че ко­ле­ло­то не е в за­с­той. На кон­г­ре­са в Да­лас, Те­к­сас, през 1929 го­ди­на е пре­д­с­та­ве­но офи­ци­ал­но­то опи­са­ние на ем­б­ле­ма­та. Крал­с­ко­то си­ньо и зла­т­но са из­б­ра­ни за офи­ци­ал­ни цве­то­ве на Ро­та­ри, а фла­гът на Ро­та­ри е бял с ко­ле­ло­то, изо­б­ра­зе­но в сре­да­та. И до днес, по­с­та­вен на ре­ве­ра, то­зи знак от­ли­ча­ва вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци по све­та.

Дви­же­ни­е­то Ро­та­ри по­с­та­вя съ­що та­ка ос­но­ви­те на дру­ги све­то­в­ноиз­ве­с­т­ни ор­га­ни­за­ции ка­то Ме­ж­ду­на­ро­д­но об­ще­с­т­во на де­ца­та ин­ва­ли­ди, ос­но­ва­но през 1922 го­ди­на и на­ри­чано днес Ме­ж­ду­на­ро­д­на ре­ха­би­ли­та­ция, а съ­що та­ка и ор­га­ни­за­ци­я­та ЮНЕ­С­КО, иде­я­та за ко­я­то се ро­ди­ла на ед­на кон­фе­рен­ция на Ро­та­ри в Лон­дон през 1942 г.

През 1947 г. около 50 членове на Ротари стават делегати и консултанти при основаването на Обединените нации. Днес Ротари е с най-високия статут на консултант в Организацията на обединените нации, който може да придобие неправителствена организация. В това си качество Ротари има глас в системата на ООН, позволяващ му достъп до нейните специалисти и ресурси в целия свят.

Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след смърт­та на Пол Ха­рис през 1947 г. е съ­с­та­вен пър­вият план за на­г­ра­ди на Фон­да­ци­я­ Ротари в об­ла­ст­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то. Фон­да­ци­я­та Ро­та­ри от­то­га­ва е на­пъл­но за­ви­си­ма от до­б­ро­вол­ни­те да­ре­ния на ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци от це­лия свят. Се­ри­о­зен из­то­ч­ник на фи­нан­си са вно­с­ки­те от по 1000 и по­ве­че ща­т­с­ки до­ла­ра във фон­да­ци­я­та, сре­щу ко­и­то да­ри­те­ли­те по­лу­ча­ват знак «Пол Ха­рис Фелоу». Отличието мо­же да се да­ва и на ли­ца ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци, ако съ­ща­та су­ма е вне­се­на в не­го­ва чест.

През 1985 г. Ротари постави началото на програма-та «ПолиоПлюс» - амбициозна програма, чиято цел е всички деца в света да бъдат имунизирани срещу детски паралич. Партньори в глобалното унищожение на полиомиелита са Световната здравна организация, Ротари Интернешънъл, Американските центрове за превенция и контрол на болестите и УНИЦЕФ.
.
Като резултат от това партньорство случаите на детски паралич намаляха с 99% от 1988 г. насам и светът застана на прага на унищожаването на болестта. Членовете на Ротари са допринесли за тези решаващи усилия с повече от 600 милиона долара и безброй часове доброволен труд.
.
Спестяванията, които ще бъдат направени след изкореняването на полиомиелита, са 1.5 милиарда долара годишно – средства, които могат да бъдат използвани за решаването на други здравни проблеми. А спестеното човешкото страдание не може да бъде измерено по никакъв начин.
.
Дру­ги зна­чи­ми про­г­ра­ми на фон­да­ци­я­та са: Matching Grants - субсидии, отпускани по­д­к­ре­па на се­ри­о­з­ни про­е­к­ти на Ротари клу­бо­ве­те по места и ди­с­т­ри­к­ти­те. Про­г­ра­мата «Здраве, глад, хуманност» е из­го­т­ве­на, за да от­бе­ле­жи 75-го­ди­ш­ни­на­та на Ро­та­ри и да до­при­не­се за “по-до­б­ро здра­ве, по-мал­ко глад и да на­сър­чи раз­ви­ти­е­то на чо­ве­ка и об­ще­с­т­во­то, на ме­ж­ду­на­ро­д­но­то раз­би­ра­тел­с­т­во, до­б­рата во­ля и мира”. Про­г­ра­ма­та “Ро­та­ри до­б­ро­вол­ци” су­б­си­ди­ра ро­та­ри­ан­ци, ро­та­ра­к­то­ри или би­в­ши въз­пи­та­ни­ци на Ро­та­ри, же­ла­ещи да слу­жат в чу­ж­да стра­на, ко­я­то се ну­ж­дае от те­х­ни­те уме­ния. През 2002 г. Ротари основа Центровете за Международни науки по въпросите на мира и решаването на конфликти – една новаторска програма за обучение на утрешните миротворци.
.
В ре­ди­ца стра­ни по вре­ме на Вто­ра­та све­то­в­на вой­на ня­кои Ро­та­ри клу­бо­ве се раз­пу­с­кат, но по-къ­с­но го­ля­ма част от тях се вклю­ч­ват в Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл. В се­мей­с­т­во­то на Ро­та­ри се вклю­ч­ват Ита­лия (1946), Гер­ма­ния и Япо­ния (1948), Ис­па­ния (1977). Клу­бо­ве­те в ня­кои стра­ни с ко­му­ни­с­ти­че­с­ко уп­ра­в­ле­ние ос­та­ват раз­фор­ми­ро­ва­ни до 1989 го­ди­на, ко­га­то след съ­г­ла­су­ва­ни уси­лия и по­ли­ти­че­с­ки про­ме­ни Ро­та­ри се по­я­вя­ва от­но­во в Из­то­ч­на Ев­ро­па. През съ­ща­та та­зи го­ди­на клу­бо­ве се по­я­ви­ха в Ун­га­рия и По­л­ша. През 1990 г. Ро­та­ри на­в­ле­зе в би­в­шия Съ­ве­т­с­ки съ­юз, и то за пър­ви път с уч­ре­дя­ва­не­то на мо­с­ко­в­с­кия Ро­та­ри клуб. На­с­тъ­п­ле­ни­е­то про­дъл­жи със сфор­ми­ра­не­то на клу­бо­ве в Че­хия и Словакия, бивша Юго­с­ла­вия, България и Румъния.
.
Според статистиката на Ротари Интернешънъл България е страната с най-бързо развиващо се ротарианско движение.
.
И ако погледнем в историята, можем да се гордеем, че в България само пет години след основаването на първия клуб в Европа (извън Обединеното кралство) са правени проучвания за условията за създаване на Ротари клуб от първия българин ротарианец – панагюреца Събо Николов, който е член на Ротари от 1915 г. На 22 април 1933 г. се подписва протоколът за учредително събрание на софийския Ротари клуб. Членове на клуба са изтъкнати личности: учени, предприемачи, финансисти и др., които със своята безкористна служба на обществото и страната допринасят много за развитието и на България, и на ротарианството, за да се стигне през 1940 г. до обявяването на България за самостоятелен дистрикт (област). И въпреки двукратната забрана на ротарианското движение в нашата страна – през 1941 и 1951 г., духът на Ротари се възражда през 1991 г. и вече 17 години увлича със своята магия стотици български мъже и жени, изпълвайки сърцата и душите им с решимост да работят всеотдайно, безкористно и с любов за България, за българския народ, за чове­чеството.
.
Сега в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци в почти всички големи градове. От началото на възстановяването на ротариан­ското движение досега българските ротарианци са помогнали на нашето общество с програми и действия за над половин милион долара.
.
То­ва е на­к­ра­т­ко ис­то­ри­я­та на та­зи клу­б­на ор­га­ни­за­ция в слу­ж­ба на све­та - осъ­ще­с­т­ве­на идея на един млад чо­век, по­чу­в­с­т­вал се са­мо­тен - ста­нала мо­ти­ви­ращ фа­к­тор за слу­ж­ба чрез при­я­тел­с­т­во.
.
То­ва е Ро­та­ри. Ро­та­ри е го­лям бла­го­да­ре­ние на при­но­са и единството на хи­ля­ди­те ро­та­ри­ан­ци от целия свят!

Наско Начев, ДГ 2007-2008, Дистрикт 2482-България

сряда, 16 април 2008 г.

Кой сте Вие, д-р Чирков?

Нямам намерение да пиша много-словно...Може би е достатъчно само да цитирам думите на хи-рурга, изречени от него, веро-ятно без никакъв свян и подобно на Лили Иванова, във връзка с отправените му обвинения за извършване на незаконни транс-плантации: „Това ми е отврати-телно. Ден и нощ бърша задни-ците на всички мои сънародници и сега ще давам обяснения за нещо, което са способни да из-мислят само психопати” /източник: Медиапул/.

Но ще си позволя да отида и още малко по-нататък...

Минете само покрай „Света Екатерина”, болницата, на която той беше доскоро директор. Вижте я отвън, а ако сте малко по-любопитни надникнете и вътре. Ще ви трябва по-малко от секунда време, за да ви светне пред очите, че е някакси невъзможно една иначе държавна болница да изглежда като ултра модерна западна клиника само с парите от Здравната каса.

Черната хроника помни случая, когато пред здраво залостените врати на Чирковата „крепост” умря нещастник, имал лошия късмет да зависи от неговото милосърдие. Болницата нямала пари- така се оправда човекът...и до ден днешен със сигурност спи здрав и лишен от угризения сън на самарянина, бърсал денонощно задниците на всички ни.

Черната хроника помни и други случаи, но не за това искам да говоря сега.

Суетнята около незаконните трансплантации ме върна във времето, когато Чирков се появи в България. Спомням си, че беше никому неизвестен, агресивен и уверен в себе си. Хвалеше се с бляскавата си кариера на Запад, която и до днес, впрочем, виси под една голяма въпросителна.

По това време най-голямото име на сърдечната хирургия у нас беше покойният вече проф. Чавдар Драгойчев. Аристократ човек- усмихнат, артистичен, умерен, без капка завист за успехите на другите. И за разлика от Чирков неговата кариера е била изкована с много талант и изнурително себераздаване тук, пред очите на всички ни.

Мургавият „младок” обаче, както се оказа, беше дошъл да се саморазправи с именития си колега. Неговата болна амбиция, чувство за малоценност, отсъствие на етика и подкрепа от силните на деня го тласнаха в директен двубой с проф. Драгойчев.

Когато се връщам към тези времена най-яркият спомен, който се откроява в главата ми е споменът за непристойното държание на напористия Чирков.

И както винаги става в такива случаи- доброто загуби! Доброто загуби, защото е незлобливо, предпочита да дава вместо да взима, не е злопаметно и не гради потайни планове и стратегии за саморазправа с противника.

Аз съм сигурен, че проф. Драгойчев не би имал нищо против да допусне младия си колега под светлините на прожектора. Но, уви, за д-р Чирков нещата винаги са стояли според максимата „Аз или никой друг”.

Проф. Драгойчев си отиде кротко, без да обижда, без да ни занимава със себе си, без да ни се натрапва, без да парадира...и остана единствено в спомените на хората, които отново върна към живот и които го обичаха. Сред тях беше и моята майка! Запомнил съм разказите й за неговите златни ръце, голямо и добро сърце и денонощното му дежурство пред болничното й легло.

Никой никога няма да може да обвини големия проф. Драгойчев, че е взимал пари под масата, че е принуждавал умиращи хора да правят „дарение” за клиниката му, че е извършвал незаконни операции или че е хлопнал безсърдечно вратата на своята клиника пред човек изпаднал в беда.

Тази история, която ви разказах, впрочем, е много показателна за това какви са подбудите на агресивния ПР, изграден върху чуждото отричане и елиминиране, натрапчиво изискващ преклонение пред собствената личност и постижения! Такъв ПР в 100% от случаите говори за тежък и изкривен характер и нечисти намерения.

Най-активните и обиграни бойци в публичното пространство обичайно са и най-изпечените мошеници. А защитниците на „правата вяра”, за съжаление си отиват по правило от бойното поле огорчени, победени и забравени.

Едно от любимите ми описания на доброто и злото е дело на големия Франц Кафка, който без да е имал и понятие от ПР, казва, че доброто е праволинейно, а злото многолико и променящо се според обстоятелствата. Затова то често побеждава и умело си служи с хватките на съвремения ПР.

Всъщност и днес много актуални герои на нашето време разиграват коня си по същия начин, както го правеше и прави и до днес д-р Чирков!

Аз обаче съм сигурен, приятели, че вашето вътрешно око ще ги разпознае! Както съм сигурен и че ще отдадете чест на добрите герои!



Бойко Христов

петък, 4 април 2008 г.

Евровнос на политици или вотове до дупка и нова роля за медиите

Живеем в бандитска страна. Бандитите са по улиците, бандити-те са и във властта. Преди време вторите създадоха първите, сега първите хранят вторите. Абе, симбиоза за чудо и приказ!

В нашия BG случай дори не може да се говори за корупция, а става въпрос за престъпност, престъпност от най-низш едно-клетъчен вид, намираща се в най-сурова, груба фаза, далеч от своята посестрима рафинираната европейска корупция, която до балканския си аналог изглежда като балерина до танцьорка на кючеци.

На драматичния въпрос как да преодолеем престъпноко-рупцията има, както при всеки друг подобен случай, два отговора- екзотичен и прагматичен.

Карибска екзотика: Евровнос на политици
В тази връзка предлагам към най-солидните неправителствени организации у нас да бъде създадена длъжността „евроловец на глави” или в превод euro headhunter. Тези юнаци ще имат за задача да си набелязват подходящи политици от европейските страни, към които да отправят предложение да станат част от нашия политически живот.

Това вероятно ще бъдат второразредни професионалисти, загубили последните избори в родните си страни, ама както се казва- все ще прихванем и ний нещичко от европейските обноски.

Ако се съгласят, даваме им българско гражданство по бързата процедура и ги пускаме да орат на обществената нива.

Въпреки че предложението е с мирис на кокос, далеч не е невъзможно да заживее реален живот. Подобни схеми отдавна се отиграват във футбола, пък и по времето, когато у нас са наливали основите на постосманската модерна демокрация, европейският внос във вътрешното ни министерство не се е занимавал със запалки, змии и др. подобни, а е успял да излекува пладнешкото кърджалийство, предписвайки на злосторниците рецепта за моменталическо дървообесване.

И ако все пак се чувстваме неуверени, относно реализацията на този прогресивен ход, препоръчвам да повикаме за съвет нашите колоритни футболни мениджъри, защото и те като бабите от рекламите знаят най-добре.


Прагматичната алтернатива: Вотове до дупка и нова роля за медиите
Тук първо искам да подчертая, че не бива да обвиняваме народа си в пасивност, търпеливост и нежелание да се бори за правата си.

Един от основните атрибути на понятието народ е инертността, което значи, че е твърде енергоемко, да не кажа невъзможно да го вдигаш на крак за щяло и нещяло. Защото в най-новата история на българския преход поводи бол и ако при всеки от тях народът трябваше да каже тежката си дума по барикадите, то щяхме да се превърнем в уличници, така де- от стачки нямаше да имаме време да се приберем по домовете си.

Ето защо предлагам следните възможности:

Вотове на недоверие до дупка
Каквото и да си говорим, всеки нов вот на недоверие е поредния пирон в ковчега на мъртвеца...ъхъ...пардон-на управляващите. А те най-много се ужасяват от властопадане, защото така се прекъсва жизненоважната им хранителна верига, на чието изграждане и поддържане са посветили целия си личен живот и политическа кариера.

Не един партиен мастодонт се е разпаднал от това, че е бил принуден да линее в опозиция дълго време. Да бъдеш в опозиция-това е ужасът на всяка партия, на всеки политик.

Нова роля за медиите
Време е, според мен, медиите да се откажат от изпълнение единствено на традиционната си функция да бъдат преоб-ладаващо информиращи субекти и бойно поле на публичния живот, а да започнат да изразяват и отстояват ясни позиции по важните въпроси на обществото.

Така например в текущия мегаскандал с мирис на пагони, запалки и змии медиите могат да излязат с твърда позиция по въпроса и да подкрепят пред-стоящия пети вот на недоверие, с уговорката, разбира се, че не го правят в услуга на опозицията, а в името на българското общество. Това е само малък пример от големия арсенал за действие, който би се открил пред средствата за масово осведомяване ако прегърнат новата си роля.

Медиите и само медиите могат да бъдат най-верния обществен защитник- омбудсман от ново поколение. Защото, въпреки многото познати ни случаи на журналистически слугинаж, общият медиен фон е единственият възможен и реален бранител на обществените интереси. Все още медиите не са истинска четвърта власт, но могат да станат.

Уверен съм, че с времето тези два механизма ще сработят и ще дадат резултат, като не бива да се съмняваме, че към техния ефект ще се прибави и този на компенсаторното попечителство от страна на Европейския съюз.
.
.
Бойко Христов