сряда, 16 април 2008 г.

Кой сте Вие, д-р Чирков?

Нямам намерение да пиша много-словно...Може би е достатъчно само да цитирам думите на хи-рурга, изречени от него, веро-ятно без никакъв свян и подобно на Лили Иванова, във връзка с отправените му обвинения за извършване на незаконни транс-плантации: „Това ми е отврати-телно. Ден и нощ бърша задни-ците на всички мои сънародници и сега ще давам обяснения за нещо, което са способни да из-мислят само психопати” /източник: Медиапул/.

Но ще си позволя да отида и още малко по-нататък...

Минете само покрай „Света Екатерина”, болницата, на която той беше доскоро директор. Вижте я отвън, а ако сте малко по-любопитни надникнете и вътре. Ще ви трябва по-малко от секунда време, за да ви светне пред очите, че е някакси невъзможно една иначе държавна болница да изглежда като ултра модерна западна клиника само с парите от Здравната каса.

Черната хроника помни случая, когато пред здраво залостените врати на Чирковата „крепост” умря нещастник, имал лошия късмет да зависи от неговото милосърдие. Болницата нямала пари- така се оправда човекът...и до ден днешен със сигурност спи здрав и лишен от угризения сън на самарянина, бърсал денонощно задниците на всички ни.

Черната хроника помни и други случаи, но не за това искам да говоря сега.

Суетнята около незаконните трансплантации ме върна във времето, когато Чирков се появи в България. Спомням си, че беше никому неизвестен, агресивен и уверен в себе си. Хвалеше се с бляскавата си кариера на Запад, която и до днес, впрочем, виси под една голяма въпросителна.

По това време най-голямото име на сърдечната хирургия у нас беше покойният вече проф. Чавдар Драгойчев. Аристократ човек- усмихнат, артистичен, умерен, без капка завист за успехите на другите. И за разлика от Чирков неговата кариера е била изкована с много талант и изнурително себераздаване тук, пред очите на всички ни.

Мургавият „младок” обаче, както се оказа, беше дошъл да се саморазправи с именития си колега. Неговата болна амбиция, чувство за малоценност, отсъствие на етика и подкрепа от силните на деня го тласнаха в директен двубой с проф. Драгойчев.

Когато се връщам към тези времена най-яркият спомен, който се откроява в главата ми е споменът за непристойното държание на напористия Чирков.

И както винаги става в такива случаи- доброто загуби! Доброто загуби, защото е незлобливо, предпочита да дава вместо да взима, не е злопаметно и не гради потайни планове и стратегии за саморазправа с противника.

Аз съм сигурен, че проф. Драгойчев не би имал нищо против да допусне младия си колега под светлините на прожектора. Но, уви, за д-р Чирков нещата винаги са стояли според максимата „Аз или никой друг”.

Проф. Драгойчев си отиде кротко, без да обижда, без да ни занимава със себе си, без да ни се натрапва, без да парадира...и остана единствено в спомените на хората, които отново върна към живот и които го обичаха. Сред тях беше и моята майка! Запомнил съм разказите й за неговите златни ръце, голямо и добро сърце и денонощното му дежурство пред болничното й легло.

Никой никога няма да може да обвини големия проф. Драгойчев, че е взимал пари под масата, че е принуждавал умиращи хора да правят „дарение” за клиниката му, че е извършвал незаконни операции или че е хлопнал безсърдечно вратата на своята клиника пред човек изпаднал в беда.

Тази история, която ви разказах, впрочем, е много показателна за това какви са подбудите на агресивния ПР, изграден върху чуждото отричане и елиминиране, натрапчиво изискващ преклонение пред собствената личност и постижения! Такъв ПР в 100% от случаите говори за тежък и изкривен характер и нечисти намерения.

Най-активните и обиграни бойци в публичното пространство обичайно са и най-изпечените мошеници. А защитниците на „правата вяра”, за съжаление си отиват по правило от бойното поле огорчени, победени и забравени.

Едно от любимите ми описания на доброто и злото е дело на големия Франц Кафка, който без да е имал и понятие от ПР, казва, че доброто е праволинейно, а злото многолико и променящо се според обстоятелствата. Затова то често побеждава и умело си служи с хватките на съвремения ПР.

Всъщност и днес много актуални герои на нашето време разиграват коня си по същия начин, както го правеше и прави и до днес д-р Чирков!

Аз обаче съм сигурен, приятели, че вашето вътрешно око ще ги разпознае! Както съм сигурен и че ще отдадете чест на добрите герои!



Бойко Христов

2 коментара:

Анонимен каза...

Кой е Бойко Христов ?

Бойко Христов каза...

Аз съм, който съм...но вие за съжаление сте анонимковец :)