четвъртък, 12 юни 2008 г.

Евро’2008 по Диема – двойната загуба на рек-ламодателите

За първи път един от най-голе-мите и атрактивни форуми на световния футбол се излъчва у нас от кабелна телевизия. Това веднага породи проблема с по-ниската гледаемост, която Ди-ема може да осигури, в срав-нение с Българската нацио- нална телевизия.
.

По груби данни една трета от българските домакинства ня-мат кабелна телевизия. Това означава, че тези зрители ще трябва да се спасяват /и вероятно някои от тях вече го правят/ на принципа „какдойде” или да приемат философски новата реалност и да се откажат от съпреживяването на футболните емоции, разпалили цяла Европа.

Освен за зрителите, обаче, излъчването на първенството от телевизия Диема създава и сериозен проблем на рекламодателите. Всъщност, проблемите са два – рекламна инфлация и „реализирането” на пропуснати ползи.

Тук отварям скоба, за да подчертая, че съвсем нарочно няма да се спра на въпроса дали наддаването пред УЕФА /което само по себе си, означава, че футболната централа е гонила по презупмция един-единствен резултат - да достигне максималните финансови стойности на правата за излъчване/ е довело до оскъпяване на мизата за рекламиране по време на първенството или не, защото доказването на подобна тенденция е проблематично по много причини и трудно може да се приеме за достоверно.

Въпреки това, обаче, можем да кажем, че оскъпяване на рекламното време така или иначе има, защото дори и рекламодателят да заплати същата сума за 30 секунден видео спот, подобно на предишни години, то вече за тези пари ще достигне до 2/3 от онази аудитория. Или преведено по-просто, за да може неговото рекламно послание да „облъчи” 1 респондент той ще трябва да заплати вече 30 % отгоре. Това си е чиста проба рекламна инфлация.

Другата финансова загуба на рекламодателите я наричам условно „реализирането” на пропуснати ползи, заради окастрената аудитория. Разбира се, за някои рекламодатели, гражданите, които нямат кабелна телевизия, по икономическа или друга причина не влизат в таргетната група на техните продукти, но какво да кажем за една марка бира, например, която буквално преследва всички мъже, гледащи футболната фиеста. Ето този тип рекламодатели, според мен, имат пълното право да се чувстват ощетени, защото предишни години европейското първенство ги е допускало в дома на повече хора. Което, според маркетинговата теория, ако всичко останало е било наред, им е носело по-големи продажби и респективно печалби.

Ако аз бях рекламодател по времето на Евро’2008 щях да задам много, разнообразни и сериозни въпроси на самата телевизия, обслужващата ме рекламна агенция или медия шоп. И едва тогава щях да взема решение дали да рекламирам или не.

Но данните, които сочат, че рекламното време за Евро’2008 е било продадено безапелационно 100 %, ме карат да си мисля, че бизнесът и този път е рекламирал просто по инерция.

Нещо, което за съжаление той прави доста често.


Бойко Христов

понеделник, 9 юни 2008 г.

ЦСКА - самоспасяването на една марка








Левски и ЦСКА са нещо като Кока-Кола и Пепси Кола в българския футбол- топ брандове, концентрирали в себе си голяма история, огромна потребителска лоялност и емоционална привързаност. Помислете си само какво би станало ако утре разберете, че повече никога няма да пиете Кока-Кола /е, за мен такава е бирата, ама това е друг въпрос ;)/, помислете си какво би се случило по света при тази новина....
.

Нещо подобно мъчи сърцата на червените фенове у нас през последните дни – тяхната Кока-Кола повече няма да се произвежда или евентуално ще придобие вкуса и цвета на долнопробна лимонада.

ЦСКА се оказа в уникална ситуация, не заради това, че отива във В група и изпада от Шампионската лига, а защото предстои да разберем доколко силната марка притежава способност да се самоспаси.

Защо да се самоспаси?

Защото няма друг избор- в България спортът и в частност футболът трудно намират своите спонсори, защото от тях просто не се печели или ако се печели, то е малко. И почти единствените меценати са тези, които в покровителството на един или друг клуб виждат благоприятна възможност да изперат някой и друг лев. Но ЦСКА е потънала в дългове и това прави вдигането й на крака неизгодно дори за най - изпечените перачи.

Един бърз SWOT анализ на ЦСКА и Кока-Кола ясно показва, че голямата разлика между тях се крие във факта, че емблематичната марка на безалкохолната напитка струва безчет пари, докато емблематичната марка на родния гранд има единствено огромно емоционално значение. Защо? Ами защото, ако купиш фалиралата Кока-Кола ще можеш да направиш отново много пари, докато въпросът с отбора на армейците изобщо не стои по същия начин.

ЦСКА се намира на ръба на изпадането в летаргична кома, защото ако прекрачи във В група, нейното Ill be back ще стане неимоверно трудно, тъй като за разлика от Ювентус, когото преди време го сполетя подобна съдба, ЦСКА няма финансовата мощ да съхрани елитния си екип. А това ще й отреже възможността да изплува от блатото на аматьорския футбол.

За мен критичната ситуация, в която се намира ЦСКА, е нещо като да стоиш между тоя и оня свят. А нейната уникалност се състои в това, че сме на прага на един истински лабораторен опит взет от живия свят, който ще докаже степента на вероятност емоционалната сила на една марка да привлече пари за нейното спасяване и просъществуване. И това- в един комерсиален свят, където парите би следвало да се възпроизведат в повече пари. Отварям скоба, за да подчертая, че единственото изключение би могло да се случи ако кабинетът успее да продаде на „д-р Живаго” в пакет „Кремиковци” и закъсалия отбор на принципа „кон за пет лева и кокошка за петдесет”.

Аз лично пожелавам на клуба експериментът да бъде успешен, въпреки че съм левскар.

Не мога да не споделя и моето учудване от една друга тенденция, която се открои покрай драмата на закъсалия отбор- огромната и твърда подкрепа от страна на феновете и чевръстото ангажиране на официалната власт с проблемите на една иначе частна фирма.

Защо не заставаме така и на барикадите, когато трябва да защитаваме собствените си жизненоважни социални интереси? Това сравнение, без да искам, ме води до логичното заключение, че ние просто не обичаме себе си и своята държава.

Искам да попитам и още нещо - защо премиерът не се активира така моменталически и когато ставаше въпрос за корупцията в Министерството на вътрешните работи?

Все въпроси с тъжни отговори.

Иначе на ЦСКА пожелавам успех!

.

Бойко Христов

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Барак Обама – скритият коз на републикан-ците

Републиканците в Америка вече могат да си отдъхнат. Надвисналата ги опасност да се простят с президентс-
кото кресло при следващи-
те избори се отдалечава от хоризонта с бързите криле на лястовица. Техният скрит коз, който ги върна неочаквано в голямата игра, се казва Барак Обама.

снимка: mediapool.bg

Казвам неочаквано, защото след „мъдрото” началничество на Буш, който успя да оплеска всичко, до което се докосна, републиканците можеха да сънуват повторен мандат на техен избраник само през крив мексикански макарон.


Нещата, обаче, се обърнаха...
.
С номинирането на Барак Обама за кандидат-президент, демократите наистина показаха на света защо са демократи - да избереш чернокож за лице на страната си /която между другото е родина и на ку клукс клан (ККК)/ изисква да си модерно мислещ, цивилизован, образован и напредничав субект. Демонстрирайки своя демократичен възглед за бъдещето на Америка и пилеейки напразни усилия във вътрешния остър дебат жена или чернокож трябва да управлява кормилото на американския флагман, демократите, обаче, допуснаха стратегическа грешка, която може да им коства почти сигурната иначе изборна победа.
.
За какво става въпрос?

Според щатските социолози за Обама са гласували чернокожите, по-младите и образованите и хората с по-високи доходи. За Хилъри пък своята подкрепа са дали испаносите, по-възрастните и белите избиратели от работническата класа. С други думи, като оставим настрана етническия вот, за г-жа Клинтън са гласували, нека да ги наречем условно, по-консервативната и по-назадничава част от демократическия електорат“. Това са хора, които в по-голяма степен носят предразсъдъците от миналото на американското общество, част от която са и проявите на расизъм и нетолерантност към цветнокожите. Те стоят по-близко до парадигмата на консервативна Америка и затова и по- близо до републиканската идея. Каквото и да си говорим Америка все още не е преодоляла расизма- това е видно във всичките проявления на щатския обществен живот.

Независимо, че сега се правят опити да се обедини разцепения като Титаник демократичен вот чрез похвалите, които Обама изсипа срещу своя бивш враг и чрез спряганата идея за кандидат-президентски тандем между тях двамата, сигурно е, че част от избирателите на Хилъри ще предпочетат да гласуват за по-консервативния Джон Маккейн или най-малкото ще се откажат от гласуване. А това работи само и единствено за възкръсналите като птицата феникс републиканци.

Демократите са разединени, докато републиканците демонстрираха по-голямо единство и като електорат и като партийно поведение. В техните редици бързо-бързо отпаднаха конкурентите на Маккейн още в мига, когато стана ясно кой има най-големи шансове за успех. Битката при демократите, обаче, произведе дълбока вирусна инфекция в техния микроклимат и това неминуемо ще се отрази по време на генералното шоу.

Не е за подценяване и факта, че ожесточената битка между Клинтън и Обама доведе в голяма степен до тяхното принизяване в очите на електората, образно казано, защото успяха в някаква степен взаимно да се „омаскарят”. Джон Маккейн пък няма този проблем и се радва на значителен комфорт, поне що се отнася до това.

Докато всички тръпнат в очакване дали Хилъри Клинтън все пак ще се откаже от предизборното „клане” ние можем да кажем със сигурност едно- ако демократите заложат на Обама, Америка най-вероятно ще има отново президент републиканец.

И това ще се случи, освен ако Маккейн не допусне драстични грешки в своята кампания по време на президентските избори. Както, впрочем, направи самата Хилъри, която в началото на предварителните избори беше ясно очертания фаворит, но впоследствие, заради груби грешки в своята кампания се удави в дълбоките води на демократическия електорат.

Сега на дневен ред стои въпроса дали демократите ще осъзнаят, че ако искат да имат свой президент през следващите години би следвало да пренебергнат резултатите от първичните избори и да жертват сенатора от Илинойс в името на крайната победа.

.

Бойко Христов

вторник, 3 юни 2008 г.

Изборно насилие в Македония - че това е толкоз просто и логично!

Изборно насилие в Македония - че това е толкоз просто и ло-
гично!

Ех, бедна ми, бедна Българийо, колко ли още срамни компро-
миси ти предстои да направиш със себе си...


Повече по темата: http://pr-master.blogspot.com/2008/02/blog-post_20.html


Бойко Христов