понеделник, 9 юни 2008 г.

ЦСКА - самоспасяването на една марка








Левски и ЦСКА са нещо като Кока-Кола и Пепси Кола в българския футбол- топ брандове, концентрирали в себе си голяма история, огромна потребителска лоялност и емоционална привързаност. Помислете си само какво би станало ако утре разберете, че повече никога няма да пиете Кока-Кола /е, за мен такава е бирата, ама това е друг въпрос ;)/, помислете си какво би се случило по света при тази новина....
.

Нещо подобно мъчи сърцата на червените фенове у нас през последните дни – тяхната Кока-Кола повече няма да се произвежда или евентуално ще придобие вкуса и цвета на долнопробна лимонада.

ЦСКА се оказа в уникална ситуация, не заради това, че отива във В група и изпада от Шампионската лига, а защото предстои да разберем доколко силната марка притежава способност да се самоспаси.

Защо да се самоспаси?

Защото няма друг избор- в България спортът и в частност футболът трудно намират своите спонсори, защото от тях просто не се печели или ако се печели, то е малко. И почти единствените меценати са тези, които в покровителството на един или друг клуб виждат благоприятна възможност да изперат някой и друг лев. Но ЦСКА е потънала в дългове и това прави вдигането й на крака неизгодно дори за най - изпечените перачи.

Един бърз SWOT анализ на ЦСКА и Кока-Кола ясно показва, че голямата разлика между тях се крие във факта, че емблематичната марка на безалкохолната напитка струва безчет пари, докато емблематичната марка на родния гранд има единствено огромно емоционално значение. Защо? Ами защото, ако купиш фалиралата Кока-Кола ще можеш да направиш отново много пари, докато въпросът с отбора на армейците изобщо не стои по същия начин.

ЦСКА се намира на ръба на изпадането в летаргична кома, защото ако прекрачи във В група, нейното Ill be back ще стане неимоверно трудно, тъй като за разлика от Ювентус, когото преди време го сполетя подобна съдба, ЦСКА няма финансовата мощ да съхрани елитния си екип. А това ще й отреже възможността да изплува от блатото на аматьорския футбол.

За мен критичната ситуация, в която се намира ЦСКА, е нещо като да стоиш между тоя и оня свят. А нейната уникалност се състои в това, че сме на прага на един истински лабораторен опит взет от живия свят, който ще докаже степента на вероятност емоционалната сила на една марка да привлече пари за нейното спасяване и просъществуване. И това- в един комерсиален свят, където парите би следвало да се възпроизведат в повече пари. Отварям скоба, за да подчертая, че единственото изключение би могло да се случи ако кабинетът успее да продаде на „д-р Живаго” в пакет „Кремиковци” и закъсалия отбор на принципа „кон за пет лева и кокошка за петдесет”.

Аз лично пожелавам на клуба експериментът да бъде успешен, въпреки че съм левскар.

Не мога да не споделя и моето учудване от една друга тенденция, която се открои покрай драмата на закъсалия отбор- огромната и твърда подкрепа от страна на феновете и чевръстото ангажиране на официалната власт с проблемите на една иначе частна фирма.

Защо не заставаме така и на барикадите, когато трябва да защитаваме собствените си жизненоважни социални интереси? Това сравнение, без да искам, ме води до логичното заключение, че ние просто не обичаме себе си и своята държава.

Искам да попитам и още нещо - защо премиерът не се активира така моменталически и когато ставаше въпрос за корупцията в Министерството на вътрешните работи?

Все въпроси с тъжни отговори.

Иначе на ЦСКА пожелавам успех!

.

Бойко Христов

Няма коментари: