неделя, 26 април 2009 г.

Политическият “вампор” на Яне Янев или колко струва примера на еднодневката

Само за няколко месеца, невзрачният доскоро политик Яне Янев се превърна като с магическа пръчица в четвъртият по доверие лидер на политическа партия, нареждайки се на почетното място след имена като Бойко Борисов, Георги Първанов и Сергей Станишев. Така поне показват изследванията на МБМД, а към момента аз нямам основания да се съмнявам в тяхната достоверност. Но как изобщо е възможно това и как старият мушморок Яне Янев си осигури място сред политическия ни елит?

Дори и за страничните, неподмамени от политиката наблюдатели е ясно, че новоизпеченият политик буквално осъмна на гребена на вълната. Всичко стана рязко и неочаквано, но не беше лишено от своите основания и предпоставки. За да стигне дотук, г-н Янев преживя значителна метаморфоза и от кърджалия се превърна в хайдутин, ако разбирате какво искам да кажа. Той предприе сериозна кампания по тунинговане на публичния си фасон като заряза старото си и опърпано политическо сетре, прекръсти се и “Боже, помози!” започна да плува вампор в тихите води на консерваторите, привлече към своята игра няколко добре познати ни парламентарни лисунгери, които надушиха далаверата и започна да вади от ръкави, джобове и изобщо откъдето свари, по фокуснически маниер, “секретна” информация, с която да “бори” корупцията и да “защитава” националната сигурност на нашата измъчена татковина. Боже, докъде я докарахме, щом Яне Янев е последният стожер и съвест на българската държавност?! Вай, вай, вай...:)

Някои казват, че той получава “знанието” си направо от ДАНС, други твърдят, че неговото посвещаване е дело на чуждестранни разузнавателни служби, поставили си за цел да оказват влияние на вътрешните процеси в страната. Че е налице нерегламентиран теч на строго охранявана информация е ясно като бяла мечка в полярна нощ, но дори и да контактуваше директно с вездесъщите извънземни, не това хваща окото в неговия казус.

По-важен за нас като избиратели и за останалите политици е въпросът как Яне Янев постигна своите 15 минути слава.

Ето ги според мен основните опорни точки на неговия успех:

1. Притежание на “ценна” информация, с която другите “не разполагат”
2. Търсене на актуалността и злободневността
3. Активно медийно артикулиране
4. Демонстрация на увереност и решителност

Като прибавим към тях пълната липса на политическо послание и култура, на принципи, на управленска визия и намерения за мениджиране на належащите държавнически процеси, веднага ни става ясно, че в своите предизборни напъни г-н Янев е заложил единствено и само на ПР техники. Този извод се засилва още повече и от факта, че до този момент в своята скромна политическа биография той не извършил нито едно значимо дело.

Относно контекста, в който се формира и разгръща публичния образ на Яне Янев, следва да отбележим, че той се характеризира с тоталното износване на старите форми на правене на политика- даване на обещания за по-светло бъдеще, лансиране на управленски платформи, себеутвърждаване, чрез дискредитиране на противника, преследване на значими национални цели и т.н. Но за разлика от много други партии и политици той е осъзнал, че тази почва е блатиста и заложи на нещо много по-ефективно и безотказно- на атавистичния страх на българите от радикалните пориви на исляма и на антикорупционната реторика. Но тъй като и тези две форми вече също се експлоатират като златна мина в Аляска, към думите, на които вече никой избирател не хваща вяра, Яне добави и малко “дела” - участие в махленска свада в ефира на “Сеизмограф” с кмета на Рибново, щедро предоставена на медиите “секретна” информация около разследването на сгафилата шефка на НАП, а преди броени дни “засрами” незнаещото МВР с точни данни за похитителите, вгорчаващи живота на богатите българи. Но с това “делата” на Янев се изчерпват и всичко свършва дотук.

Това е г-н Янев от А до Я. Той повече просто не може. Може и да влезе в парламента, но какво от това? И Атака бях там- и какво от това???? Яне Янев не е поборник за национално добруване, а политически еквилибрист, възползващ се от тласъка, който му дават заинтересовани кръгове.

Всъщност Яне Янев е едновременно и добър и лош пример за нашите политици, ПР спецове, че дори и избиратели.

Добър пример е, защото ясно показва как прилагането на активна и подходяща ПР стратегия работи и резултатите не закъсняват. Аз с голямо удоволствие например наблюдавах как всеки нов ПР ход на претендентите за американската корона моменталически предизвикваше реакцията на аудиторията и това водеше до изразителни промени в техните рейтинги. Там наистина ПР-ът е вездесъщ и печели или губи избори, умножава пачките с гущери или води до фалити. Не е случаен също така и фактът, че във всяка една голяма и уважаваща себе си американска компания един от вицепрезидентите отговаря за Public Relations. Но ето как, моля ви се, България отвръща на удара- с Евгени Минчев и амбициозни манекенки :))

Но Яне е и лош пример, който показва как ПР-ът също и изкушава да се хлъзгаш по наклонената плоскост с минимално съпротивление и вместо в политик да се превърнеш в професионален вербален илюзионист. А той, провалът, никога на закъснява. Знакови примери от нашия политически живот дал Господ.

Рано или късно Яне ще си отиде, защото той е акциденция в субстанцията на обществения ни живот. Но ние трябва да се учим от всичко, защото това е пътя на диалектиката на социалните ни взаимоотношения. А ПР-ът играе изключително важна роля в тях.


Автор: Бойко Христов

4 коментара:

Анонимен каза...

И едно малко уточнение за ПР техниката на г-н Янев: разчита се на неосведомеността на българина за работата на държавните институции и системата им за предоставяне на информация. От тази гледна точка, щедрото използване на първо лице, единствено число ( "Аз разкрих едикаквоси..", "Аз проучих едищоси..." ), поставя около главата на г-н Янев възголемичкия ореол на народен будител и поборник. Поне в очите на несведущите, или иначе речено - на средностатистическия гражданин. Сведущите, общо взето, се ограничават с ехидни усмивки. Обикновено толкова могат, или само толкова искат да направят. Важното е, че електората не се състои само от сведущи... А изборите се печелят с гласове, а не с оценки...
По повод разкритията на Янев за радикалния ислям в Рибново, приятелката ми ме попита: " Може ли той, като депутат, да изисква и получава информация от спецслужбите?". След като успях да скрия усмивката си ( не е нужно да и натяквам колко не знае ) и обясних. Обясних и най-общо за действията на народния представител, за комисиите към Народното събрание, за събирането на информация от тези комисии... и затова, че не ми е известно която и да било комисия да е натоварвала Яне Янев със задачата да събира и обработва информация. И на база трудовият стаж, който съм натрупал в МВР и разказах, какво би се случило, ако някой дойде и започне да крещи за достъп до оперативна информация, размахвайки депутатска карта ( да, тук се натрапва аналогията с мръсната котка ). Само че всичко това го разказах на нея, а не на целия избирателен корпус. Ето къде се крие другото условие за успеха на ПР стратегията на г-н Янев - успешно се създава впечатление, как от 240 народни избраника, само той радува за ведро настояще и светло бъдеще. Добавете към това и удивителната ни способност бързо да забравяме вчерашния ден (все пак, къде беше г-н Янев преди две или три години?) и ще получите формула... Формула, която ще осигури на определени хора 4 - годишен договор за ползване на удобно депутатско кресло. С всички екстри...

Бойко Христов каза...

Абсолютно съм съгласен с Вас!!!

Александър Кръстев каза...

Бойко, много важно нещо си забравил: Клиентелисткото поведение да Николай Бареков, който е основен двигател на подвизите на Яне. Откакто бе отсвирен от Бойко Боридов, Бареков си намери друга ракета-носител и засега жъне успехи. Да не говорим, че си направи цял пиар блог, на който да качва възхвали за Янев.

Анонимен каза...

Да, г-н Кръстев, дяволски сте прав... Просто си мисля ( колкото и да е непривична тази дейност за мен) : ако не беше Бареков? Ако сутрешният блок на БТВ не беше толкова популярен? Ако от Нова не бяха взели Цвятко Миленов да им води сутрешното доб'рутро (заради него спрях да гледам "Нова" сутрин и дори Злора Крумова не може да ме върне обратно в аудиторията им)? Ами, щеше да има друг Бареков, друг журналист, плещещ със силен глас какви ли не глупости... Защото у нас независимата журналистика е вписана в Червената книга. Не е изчезнала - осъдена е на непопулярност и бавна смърт. Щото не е готина. И хващаща окото. Я, колко по-популярни ставаме, като си заформяме поръчкови скандали...
И, цитирайки Джек Лондон, ще добавя "Ако вестникът, за когото работите ви плаща по 25 долара на ден, ще пишете, каквото ви се каже! Ако утре аз започна да ви плащам по 30 долара, ще пишете каквото аз кажа!"