Хората обичат митовете и си създават звезди. А обичат митове-те, защото отчаяно се нуждаят да материализират мечтите си.
От своя страна звездите са егоцентрични и с удоволствие приемат да бъдат коронясани за звезди. А са егоцентрични, защото изпитват остра екзистенциална нужда за получаване на повече любов и гаранции за себеутвърждаване.
Хората също искат да станат звезди и много от тях се опитват.
Едните имат качества и залагат на тях. А когато ги признаят влизат в директен сблъсък с ресорната си звезда.
Другите нямат качества, но същият този екзистециален стремеж да бъдат обичани и да получат гаранции за собственото си себеутвърждаване им дава сили да продължат напред, за да се превърнат в собствената си мечта.
Е, да, обаче, но нали казахме, че те нямат качества за това.
А когато и те осъзнаят нелицеприятната истина /защото аудиторията е чувствителна и го разбира доста преди тях/, започват да мимикрират...и да подражават на звездите.
Тъжно. Бих ги посъветвал да не го правят, ама кой ли ме слуша.
Такъв черен, автоубийствен ПР си направи тези дни Линдзи Лоън, която позира гола за сп. New York Magazine, както казват „в нещо като римейк на знаменитата фотосесия на Мерилин Монро, направена от фоторепортера Бърт Стърн през 1962 г.”
Доколко въпросната фотосесия е знаменита ще оставим настрана.
От своя страна звездите са егоцентрични и с удоволствие приемат да бъдат коронясани за звезди. А са егоцентрични, защото изпитват остра екзистенциална нужда за получаване на повече любов и гаранции за себеутвърждаване.
Хората също искат да станат звезди и много от тях се опитват.
Едните имат качества и залагат на тях. А когато ги признаят влизат в директен сблъсък с ресорната си звезда.
Другите нямат качества, но същият този екзистециален стремеж да бъдат обичани и да получат гаранции за собственото си себеутвърждаване им дава сили да продължат напред, за да се превърнат в собствената си мечта.
Е, да, обаче, но нали казахме, че те нямат качества за това.
А когато и те осъзнаят нелицеприятната истина /защото аудиторията е чувствителна и го разбира доста преди тях/, започват да мимикрират...и да подражават на звездите.
Тъжно. Бих ги посъветвал да не го правят, ама кой ли ме слуша.
Такъв черен, автоубийствен ПР си направи тези дни Линдзи Лоън, която позира гола за сп. New York Magazine, както казват „в нещо като римейк на знаменитата фотосесия на Мерилин Монро, направена от фоторепортера Бърт Стърн през 1962 г.”
Доколко въпросната фотосесия е знаменита ще оставим настрана.
.
Предлагам да видим снимките на Линдзи...
Предлагам да видим снимките на Линдзи...
.
На мен те-зи снимки ми изгле-ждат тра-гично!
Никаква прилика с Мерилин. Само тук-таме може да се каже, че имат нещо общо, ама то и мен така да ме напляскат и аз ще заприличам на нея.
Да не говорим, че и самата Линдзи изглежда зле.
Глупаво е да искаш да подражаваш на други звезди, когато самия ти искаш да отидеш „на небето”. А и когато опитът, освен всичко друго, се окаже и неуспешен, ще предизвикаш единствено снизходителна усмивка по лицата на хората.
И сигурно е, че няма да станеш нито звезда, нито падаща звезда, а което е още по-жалко- нито дори светулка в храстите.
Както в случая!
.
.
Бойко Христов
Няма коментари:
Публикуване на коментар