понеделник, 31 март 2008 г.

Как чрез Валентина Хасан и „Ken Lee” синдро-мът на Малкия присмехулник се превърна в имиджов актив

Сред многото атавизми, които съвременното общество от веко-ве наред носи тихичко в най-дълбоките ъгли на своите джобове, се нарежда и Негово Превъзходителство Малкият присмехулник.
.
Аз понеже съм го виждал, мога да ви кажа, че доста прилича на Педя човек-Лакът брада и е страшно хитър, така щото, когато се наложи да влезе в действие, го прави като изпитан нинджа. Разполага с поне сто лица, безгръбначен е, действа бързо и също така бързо си отива. А, когато си отиде ние със сигурност оставаме дълбоко заблудени, относно същността на малкия тарикат, току-що ушил ни с дебели бели конци.

Последният групов хипнотичен сеанс, който Н.П. Малкия присмехулник проведе пред българската, че дори и световната общественост се случи покрай „небивалия” успех на самоуверения природен талант Валентина Хасан и нейния саморасляк “Ken Lee”.

На пръв поглед тя стана звезда- милиони сваляния от мрежата, мултикултурни опити за пресъздаване на самородното злато от Кърджали, статия в “People”, участие в “топ-шоута” по националния ефир, безсънни нощи за поп иконата Марая Кери ;)) и т.н. и т.н.

Тя стана звезда... тя стана звезда, ама според критериите на съвременното ни преобладаващо консуматорско общество, робуващо на собствените си недостатъци и огледалните им нововъведения в маркетинговите комуникации.

Иначе е жертва... жертва, според добрия тон на човешките взаимоотношения, основани на морала, взаимното зачитане и уважение.

За мое най-голямо съжаление и въпреки всичките гръмогласно афиширани морални императиви на специалистите по комуникации, почти ежедневна практика в тяхното поприще е да яхват, дори и най-низшите и елементарни човешки качества и слабости, само и само да угодят на вездесъщото търсене и да реализират печалба от всякакво естество.

Така етиката и стремежът към култивирането на добър вкус у масовия потребител отстъпи място на дивото поощряване на често пъти дори и най-низшите страни на човешката природа. Оправданието в такива случаи е „Клиентът има право. Щом има търсене има и предлагане.”

Ето как т.нар. съвременно цивилизовано общество загърбва с лека ръка хилядолетната диалектика на одухотворяването и прегърна варварското сеирджийство на далечните ни прадеди.

Върна на сцената средновековното сеирджийство, когато мърлявата тълпа, жадна за зрелища се радва неистово на поредната публична екзекуция, на поредния женски бой в калта или на мършавия изрод, показван за развлечение по панаири и площади.

А тълпата, тя иска още...още извратени развлечения, още сеир, защото Малкият присмехулник в нея /ах, този стар сериджия?!/ иска още жертви.
.
Той кара човека да изпитва егоистично удоволствие от нещастието и унижението на другия, да изпитва извратена радост, вместо съчувствие, да затвърждава своето варварско чувство за превъзходство над ближния. И всичко това- тихо гарнирано с блудкавата увереност за собствената си неприкосновеност.

Нищо повече от едно духовно садистично воайорство, породено от крайно неуважение към личността на другия.

И днес, ние, съвременните хора, сме до болка склонни да си строшим вратовете да зяпаме сеирджийски някоя тежка катастрофа, да цъкаме с език, тайно да се радваме, че не сме на мястото на жертвите, без обаче да помогнем...

Ето защо, Валентина Хасан не е звезда, а е мечка, която водят с халка на носа по пазарите, докато развеселената тълпа щедро развързва ръцете на Малкия присмехулник и се присмива на воля над иначе доказаното нещастие на самоуверената кърджалийка.

Известността на Валентина се дължи на обществения присмех.

Хайде да си признаем- ние й се присмиваме, нали? Смешен външен вид, неадекватно поведение, липса на самооценка, това някой от вас „нормалните” би ли го направил, би ли поискал да бъде на нейно място,а? „Да, да, ама не!”, както се казва.

Ето защо казвам, че тя е жертва...жертва на нас, егоистите- консуматори!

И сега, въпреки, че по-скоро зрителят би трябвало да изпитва съжаления към нея, тя е популярна, желан гост в рейтингови предавания, насърчават я да продължава да ни показва своя будещ присмех цирков номер.

Тя е популярна, акумулирала е огромен интерес от страна на аудиторията и затова може да се каже, макар и с половин уста, че е звезда...И нищо чудно един ден някой спец маркетолог да реши да я направи рекламно лице за чудо и приказ...Нищо чудно!

А дотогава ще продължат да я яхат различни тарикати, целящи да прихванат някой и друг зрител в повече за импотентните си предавания, ще я използват и един ден ще я захвърлят, превърнали я в жертва на собствените си комерсиални подбуди.

Ето къде, всъщност, минава тънката линия между здравия смях и присмеха, между истинската стойност и псевдо славата.

Валентина Хасан е жертва и има право да ни съди за нарушаване на човешките й права, защото е станала жертва на обществен присмех и е била подлъгана с нечисти цели.

Е, това ще стане на някоя друга планета, в някой друг живот, в някое друго общество!!!! Но не и при нас!



Автор: Бойко Христов

1 коментар:

Анонимен каза...

Много яко! Ама и тя все пак сама си стана за смях, батенка. За нея хич не ми е мъчно - то бива простотия, ама... По мое определение простотията е комбинация от две качества - глупост и нахалство, работят само в комплект. Само като видиш глупавата селянка с какво самочувствие влиза на кастинга, как с нетърпящ възражение тон обявява, че възнамерява да дари аудиторията с парчето "Кен лий" (което между впрочем хич не е на Марая Кери, а е много яко рок парче на една английска банда - "Fast finger" или нещо такова), като видиш как се е накиприла, като за пазарен ден на мегдана и накрая като чуеш народните мотиви в тази, иначе лирична, творба, е тогава как да я съжалявам. Ами нали тя не отива да покаже талант, тя отива да стане звезда, да забие всички от село Едикоеси - Кърджалийско. Тя си е за смях, по-мъчно ми беше за онова лудо момченче, което искаше да бъде като Майкъл Джексън. Е, на негов гръб голям смях падна, а той не го заслужаваше. Както и да е, кой им гледа тъпите предавания иначе...
P.S. Блогът е мноооого як!!!