четвъртък, 24 юли 2008 г.

Созопол се намира в Турция

Созопол се намира в Турция...Или поне това е желанието на турската държава.

Аз поне нямам друго разумно обяснение на факта, че едно бързо прехвърляне на късовълновия созополски ефир от моя страна доведе до трагични резултати – поне 40 турски радиостанции от всякакъв калибър и едва около 5 български.

Какво ли си мисли за нас чуждестранният турист, докато пили гумите на луксозното си возило по разнебитения асфалт и отчаяно се опитва да послуша поне малко европейска музика, за да убие времето, прекарано в досадно оцеляване по българските пътища?

Ама Sorry, Michael, само гюбеци предлагаме.

Сещам се за една анкета отпреди години, правена сред чешките туристи, посещавали бреговете на Черно море в блажените соц времена. На въпрос с какво впечатление са останали от пребиваването си в България, братята славяни заковаваха без колебание, че страната ни е Ориента.

Сигурно така си мислят и на Босфора, щом провеждат толкова мощна медийна пропаганда в един район, където единственият наличен турчин, бай Мустафа, е дошъл погрешка на курорт. Слуша си той турски гюбеци и се чувства като в Кушадасъ. Кеф, баш кеф, мама му стара!

Между другото, ситуацията с радиостанциите е същата по цялото Южно Черноморие, та чак до Несебър и е така, поне според моя опит, от 15-20 години.

Това си е чиста проба груба пропаганда, опит за създаване на сфери на влияние и културна асимилация. Като отчетем необратимия и бързоскоростен демографски срив сред гяурите, турската информационна инвазия си изглежда съвсем закономерна и на място.

Големият въпрос тук е, защо позволява това българската държава? Едно е да се хващат 40 турски радиостанции в Ахтопол, а съвсем друго е това да се случва в Несебър. Защото тогава, по същата логика, в Пловдив би трябвало да слушат само сиртаки. А за София направо да не говорим- от ранни зори до късна вечер- яко сръбско и Лепа Брена.

Нещо не се връзва, нали?

Good bye, Созопол! Merhaba*, СозополЪ!


P.S. Чувствам се задължен да отбележа, че отношението към България от страна на Турция е държавна политика, а не стремеж на обикновените хора. Преди години имах едно страхотно преживяване в Турция, където бях много повече от „комшу”, радвах се на голямо уважение и спечелих много приятели.

*Merhaba- на турски „Здравей!”



Бойко Христов

Няма коментари: