ХРИСТО, но не Стоичков

Преди няколко дни имах възможността да почувствам вече позабравеното усещане от приятния бриз на задоволеното ми национално его. По една от моите любими телевизии, Explorer, наблюдавах опита на британската армия да се възкачи на Покрива на света. Правеха го за втори път в историята на британската корона, по “Жестокия път”...и никак, ама никак не бяха уверени, че ще успеят.

Единственият чуждестранен алпинист, който споменаха и показаха във филма, във връзка с подчиняването на “Жестокия път”, беше Христо...но не Стоичков, а един друг много по-стойностен Христо.

Христо Проданов. В този миг на своеобразен международен поклон бях невероятно PROUD...Какъв по-стойностен ПР за мъничката ни и подритвана страна?

Кажете и вие нещо за него, бе, българи!!! Стига с тоя VIP Brother! Само след 20-ина дни ще имате възможността да се гордеете с 25 годишнината от българското покоряване на Еверест. Ама, ядец, колцина ще са тези, които ще си спомнят за това наистина голям дело??? Май пак ще трябва да чакам някоя чуждоземна филмова продукция да ми даде редкия шанс да се почувствам горд с този или онзи голям българин...

Във времената на дълбокия социализъм по едно време и аз бях “Алпинист на НРБ” )). Клуб “Планинец”. Легендарен клуб. Още си спомням за Николай Петков, Валери Паунов, Кирил Тафраджийски-Тафрата... все печени момчета, със силни характери и широка душа.

Вярно, реката на живота ме повлече по друго течение, но още, когато гледам такива филми, настръхвам целия.

Ето малко повече за Христо:
“Христо Проданов е български алпинист, полярен изследовател и планинар. Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово. Той е първият българин, стъпил на 8-хилядник - Лхоце (8516 м) през 1981 г, първият българин изкачил връх Еверест през 1984 и загинал при спускането от върха на 22 април. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокият път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.
Удостоен е посмъртно със званието „Герой на Народна република България“.”


Бойко Христов

Ротариански факти и артефакти

"75 години Ротари в София"
Парк "Заимов", гр.София

МАКЕДОНЕЦЪТ

Банско. Буквално след две почуквания на сърцето се виждам удобно увиснал на дебелото стоманено въже на път към заснежените облаци. Буквално след миг... Да, ама напук на цялата нервна тълпа, бързаща кой знае накъде, някакъв възрастен мъж с малко дете очевидно разполага с цялото време на света и това честно казано ме дразни. „Защо ли ми се мотае в краката?” си викам и бързо го “прегазвам”, устремен към лелеяната кабинка-кутийка. Но, както често става в живота, само след броени минути, пардон,секунди щях да съжалявам...

Вече съм в кабинката, постигнал “целта” си. И дали по ирония на съдбата или на кой знае кого, ето, че отново съм в компанията на същия този възрастен господин и двамата му спътници-един млад мъж и малко русо момиченце. Така срещнах Македонеца.

Заслушвам се в разговора им и веднага ме обзема онова странно усещане, когато чувам да говорят македонци. Първо винаги ми се струва, че това са може би някакви сърби, но почти моменталически осъзнавам заблуждението си и се прехвълям в нашите си, местни диалектни води.

“Ясно, македонци са”, казах си и си спомних за вчерашния разговор между други македонци на пистата, когато типично в стил “Гроздето е кисело” едно младо момиче каза на приятеля си: ”А, тук сините писти са по-лоши и по-лесни от тези в Австрия!”. И започна едно изтъкване на предимства пред местното Банско. Абе, бейби, вместо да се държиш неадекватно, що не спреш да идваш в “скапаната” България или пък просто покарай малко на червените или черните писти в Банско щом си такова профи? Но може би и тогава нашите писти пак ще са по-лоши и по-лесни от тези в Австрия. Както и да е, такива хора дори не искам и да ги помня!

Нашите спътници се оказват усмихнати и контактни. Възрастният мъж, очевидно чул от разговорите ми с жена ми и сина ми, че сме българи (щото в Банско, докато не чуеш реч, никога не можеш да бъдеш сигурен, кой какъв е) се обърна и ни в клин, ни в ръкав каза: ”България е голяма страна, влезе в Европейския съюз и върви напред, а Македония не се развива и изостава”.

Когато чух това, сякаш всички богове от връх Тодорка се бяха опитали да ме погубят с гръм и мълнии! Минаха няколко мига, преди да мога да асимилирам казаното. Как е възможно един македонец да говори така благо за България и да критикува “родината” си? Дали Александър Македонски ще му прости, Боже? :)))

Изпаднах в душевно смущение и трескав размисъл.

Разменихме си няколко думи от любезност, от които разбрах, че той е пенсиониран съдия от Охрид, че неговият по-млад спътник е баща на малкото момиченце, което странно как се оказа, че е от Черна гора. (Не попитах, защо е така.) Дошли за уикенда да покарат малко ски.

След кратко мълчание получавам поредната доза гръм и мълнии от коварните богове на връх Тодорка. :))) Възрастният мъж се обърна към мен и започна да ми разказва, как преди време бил в Белград и отседнал в един от най-скъпите им хотели. Когато излезнал пред централния вход, не се въздържал и викнал с цяло гърло: “Да живее България! Македонийо, земьо българска!”. А това било в соц. времената на сръбската диктатура.

Знам, че звучи като клише, но наистина не можех да повярвам на ушите си. Македонец се дере с цяло гърло в Сърбия??? Дълбок поклон!

Бил съм в компанията на много чужденци от страните, с които “делим” ревностно "обща" история и знам колко е тегаво да говориш с хора, които нямат мъжеството да се изправят срещу собствените си комплекси. Затова и в началото на моя разговор с Македонеца бях много предпазлив и внимателно го изучавах. Но след последното му признание се отпуснах и добре си поговорихме на дълго и на широко за Велика България. Представяте ли си - да говориш с македонец за Велика България? Това е като да срещнеш папуас на постановка в Сатиричния театър.

Поговорихме си за България на Самуил, за Климент Охридски, за Охридската школа, за България на три морета, за кондурите и общия ни език, за Яворов и българите дали живота си за присъединяването на Македония към Майка България, за смешната и несъстоятелна смяна на имената и още, и още. Дълбок поклон, човече! Короновам те за истинския Македонец, нищо, че може би си последния Македонец.

По едно време му зададох резонния въпрос- “Много ли проблеми ви създават албанците?” Дръжте се за масите, уважаеми, или за каквото ви попадне, защото неговият отговор направо ме уби - “Не, те са кротки и работливи. Проблемите у нас ги правят македонците. Те просто не са на себе си!”

Всъщност да, съвсем правилно, приятели, навярно и вие ще се съгласите с моя неочакван и мимолетен спътник.

Ех, бедна ми, бедна Македонийо, защо не умря при Гредетин? С пълно право бих могъл да кажа, че ти си жертва на вездесъщия ПР или по-скоро на едно от неговите най-стари, но и най-компрометирани оръжия- The Propaganda. Тя е успяла буквално да побърка една “страна” до такава степен, че да заприлича на гротеска. Така ПР-ът може да предизвика много бели и който не го владее, губи. Винаги съм казвал, че той е един от най-могъщите лостове на днешната геополитика. А ние, българите, за съжаление не го владеем!

Но, докато и последният истински македонец е жив има надежда- за нас, за него и за обезумялата Македония. Да не говорим, че това е и единствения начин тя да оцелее.
А на последния Македонец аз лично свалям шапка! Още съжалявам за моментното раздразнение, което изпитах към него в първия момент. Но той е благ човек, пък и толкова силно обича България, че ще ми прости.

А най-тъжното е, че обича България много повече от много от нас, т.нар. българи.

“Ние сме един народ!”, завърши Македонецът.


Автор: Бойко Христов

Аз, Януш Бугайски и газовата криза

На 06 януари т.г., в разгара на газовата война, лансирах идеята, че една основна причина за сюрреалистичния спор между Украйна и Русия е желанието на Москва да затвърди и ускори петимността на Европа за изграждането на алтернативните енергийни пътища, заобикалящи Украйна, като Южен поток и така да изпревари конкурентните проекти , визирам Набуко, с което да затвърди монополните си позиции на Европейския енергиен пазар(виж Спреният газ за България-PR сценарий на КГБ?)

По това време не срещнах разбиране от никой. Просто идеята беше нестандартна, защото излизаше от границите на клишираните тълкувания, с които ни засипваха отвсякъде. Едва по-късно /след 20 дни!!!/ уважаваният анализатор Януш Бугайски лансира същата теза. Това искрено ме зарадва, г-н Бугайски! Лека-полека започнах да чувам подобни твърдения и от други места...

Всъщност няма значение кой е пръв, важното е да се изслушваме и да възприемаме добрите идеи на другите.

Моето малко лъвче вече кара ски

Моето малко лъвче вече кара ски! Толкова много се гордея с теб, миличък!

Коя мадама е по-добрият ПР-Циндил-Пиндил или Джаста-Праста

Изборите наближават и напъните на политическия PR ще стават все по-актуални. Дано шоуто си заслужава...

Преди броени дни АТАКА направи предизборен маньовър и реши да скъса с Парламента. Хубав ход, но след дъжд качулка!

С реализирането на това на пръв поглед драматично решение, видно е, стратезите на партията се целят в две неща- да „впечатлят” електората си, демонстрирайки политическо мъжество и да си спестят времето, прекарано в търкане на депутатските скамейки, за да го използват активно за политическа агитация.

По отношение на политическото мъжество- то щеше да бъде уместно, ако беше направено много, много по-рано. Тогава техния ход наистина щеше да означава смело и твърдо решение за политическа принципност и безкомпромисност. Но сега, то просто е кухо и лицемерно.

Много от бъдещите гласоподаватели на предстоящите избори, повече от естествено, ще схванат кухата матрица на политическия им „патриотизъм”, но опасявам се, че за тази част от избирателите, които така или иначе гравитират около идеите на атакистите, това напускане ще окаже търсения ефект. В този смисъл ходът на Атака има своята логика и основание.

Аз съм 100 процентов анти-атакист, но не мога да не призная, че за разлика от много други кютащи партийки /някои от които бивши мастодонти/ Атака много по-често показва отношение към ПР-а и себеусещане за собствената си диференциация!

Ха, сега да ви попитам, коя мадама владее по-добре похватите на ПР-а- Циндил-Пиндил или Джаста-Праста ? :)))

Бойко Христов

Спреният газ за България-PR сценарий на КГБ?

Днес в 3:30 ч. са били прекратени доставките на природен газ на украино-румънската граница към България, Гърция, Турция и Македония, съобщиха от Минис- терството на икономиката и енергетиката.

.

Към тази топ новина бих искал да направя следните бележки:

.
На пръв поглед нито Русия, нито Украйна имат полза от спирането на синьото гориво за Европа. Русия-защото тази криза ще превърне в категорична решимостта на Стария континент да търси сериозна енергийна алтернатива на бившия СССР, както от гледна точка на доставчици, така и по отношение на употребата на алтернативни видове енергия. По този начин би спечелила единствено позицията на Америка, която е основният лобист за енергийна еманципация на ЕС.

.
Украйна също няма видима изгода от този конфликт, защото ако се окаже, че тя е причината за него, това сериозно ще я отдалечи от така желаното партньорство с ЕС и НАТО, които са единствената й разумна алтернатива, ако не иска да попадне отново в руска орбита.

.
Въпреки това обаче никой сериозен анализатор не би повярвал в хипотезата, че създадената криза е просто безогледна ескалация на „братското” дърляне между двете страни. Сценарий има, по-важният въпрос е какъв е той!

.
Русия отново е в голямата геополитическа игра. А тя е геополитическа именно, защото става въпрос не само за политика, но и географско местоположение, природни ресурси, икономика и т.н. Че мегадържавата иска да свири първа цигулка на европейския газов пазар, е повече от ясно. Недвусмислени знаци за това са нарастващата капитализация на „Газпром”, анонсът на неговия мениджмънт за нарастване на добивите на синьо гориво, заявлението на Путин, че ерата на евтиния газ е вече минало, създаването на „газовия ОПЕК” и т.н. и т.н. От другата страна стои Америка, която непрекъснато дърпа плахата Европа, към откъсване от руската енергийна зависимост. Тук отварям скоба, за да почертая, че енергийните боричкания, не са нищо друго всъщност, освен продължението на Студената война, но с други средства.

.
Скорошните сериозни драми със строителството на петролопровода Бургас-Александруполис показаха на Сибирската мечка, че демокрацията само пречи за реализирането на нейните трансевропейски енергийни проекти. /Спомнете си само яростната съпротива на местната общественост в Бургас, относно построяването на петролопровода/.

.
Ето защо, прилагането на малко сила и изнудване, ще има каталитичен ПР ефект за ускорената реализация на обходните енергийни пътища, заобикалящи „лошата Украйна”. А Европа ще клекне, защото към момента не притежава сериозна алтернатива.

.

И така един ден, например, съвсем "случайно" Южен поток ще изпревари Набуко и понеже природен газ има само за една тръба /а ако има за повече, пак ще има само за една!/ газовият монопол на Русия ще стане реалност, защото това, което прави в момента славянската държава е, че просто събира пръстите си в юмрук.

.
В момента две от мега силите на световния енергиен пазар - Русия и Иран са си подали братски ръце и извиват кокълчетата на цивилизования свят с газовата гилотина... и бързат да продават колкото се може по-ускорено своите енергийни ресурси, защото светът необратимо е поел по пътя на „енергията на бъдещето”, каквато и да е тя. А това означава в един не чак толкова дългосрочен план, намаляване на продажбите на природен газ и петрол и драматичен спад в техните цени. Сега е момента да се продава и Русия е решена да го прави, къде доброволно, къде насила.


Бойко Христов

Приказката, която нетърпеливо очаква да бъде разказана

Позволи ми да ти подаря една история. Искаш, нали ? Знам, че искаш, защото ти самата обичаш приказките. А тази приказка не е обикновена,тя е вълшебна…

.
Една вечер, когато сънят ревностно странеше от мен и не знаех какво да правя, тъничко гласче прекъсна ленивите мисли, които ме отегчаваха не по-малко от безсънието; то изпищя: “ Не можеш да заспиш без приказка, нали ? Слушай, ще ти разкажа една ! “ Бях много изненадан, защото за първи път чувах моята магическа оранжева възглавница, с врабчета-момиченца и врабчета-момченца, да говори. С глас на нетърпеливо хлапе аз казах: “ Пожелавам си една много, много чудесна приказка. Благодаря ти !” Сетне наострих уши, за да не пропусна нито една дума от тази красива история.

.

Сега искам да я подаря на теб и ще знаем за нея само ти, аз и моята възглавница. Тя ще е щастлива да я имаш, защото всяка приказка иска да бъде нечия и желана. Така, когато си сама и ти е тъжно или весело, всъщност няма да си сама и ще можеш да заспиш, както заспиват малките деца. А после ще сънуваш…
.

Премръзналата капка роса се търкулна в цветната камбанка.

-Ох, колко е студено !- повтаряше тя с разтреперано гласче.
-Кой е там ?- попита плахо мъничката сълза, която стоеше свита в най-отдалечения ъгъл. Но понеже никой не отговори, тя повтори отново:

-Кой е там ?
-Аз съм капка роса- отвърна новодошлата- А ти коя си ?
-Аз съм сълзата на това цвете.
-Нима цветята плачат ?
-Плачат, разбира се. На тях много често им се случва да тъгуват, и понеже не могат да говорят, изливат тъгата си в кристални капки.
-Колко е несправедливо! Щом нямат глас сигурно се чувстват много самотни и нямат никой, с когото да споделят мъката си.

-Всъщност не е точно така, аз ги разбирам- рече сълзата- защото съм част от тях.
Капката роса каза трогната:
-Колко си добра само! Искам да те видя, но е толкова тъмно. Защо не дойдеш насам ? Така поне ще мога да те усетя, пък и когато сме заедно ще се стоплим повече.

.

Крехката сълза се приближи полека, като малка балерина; росата я прегърна и тя се сгуши в ръцете и.

.

-Ти трепериш. Страх ли те е ?- попита гостенката.
-Не …всъщност…малко. Но вече не толкова, защото ти си тук. Споделената самота не е страшна. Но защо е толкова студено и тъмно ?
-Не само тук е така, но и там, откъдето идвам е същото. Изглежда всичко се състои от ледени зрънца и висулки.

Кристалната сълза се притисна по-силно към росата и каза невинно:
-Но твоето сърце не е студено. Ето…то е същинско топло гнездо. Виж, докосни и моето…Имаме еднакви сърца!
-Наистина… съвсем еднакви са! Беше време, когато знаех за малкия огън, който гори в гърдите ми, но после лека-полека забравих, защото аз идвам отвън, а там винаги става така, че започва да ти се струва, че всичко в теб е угаснало и сковано. Навън е прашно, силен вятър смразява дъха. Там е много по-студено, отколкото тук.
-Какво ще кажеш да потанцуваме ?- предложи сълзата.
Тази идея се хареса много на росата и без да чака дори миг, уви ръцете си около кръста на кристалната капка и започнаха да пристъпват весело, понесени от звуците на невидима мелодия. А беше тъмно и студено...

.
Още дълго време щастливите им гласове кънтяха в цветната хралупа и се смесваха със стъпките на танца. Най-сетне те се умориха от многото лудории (защото дори и хубавите неща са уморителни и понякога имаме нужда да си починем за малко от тях, но само за малко) и се отпуснаха прималели, но доволни, една до друга. Не чувстваха вече студа и не беше толкова тъмно.

.

Капката роса каза:
-Колко странно, познавам те съвсем отскоро, а те чувствам толкова близка до мен. Имам чувството, че сме заедно от дълго време. Чувствам се прекрасно с теб и някак спокойна. Не изпитвам вече дори страх от леда и мрака.
Малката сълза се изчерви и промълви смутено:
-Аз… усещам същото. После замълчаха…
.
Утрото запали в небето огъня на своя фенер и сякаш всички звезди се бяха приближили до земята, а техните усмивки-лъчи стопляха и огряваха. Двете невинни същества стояха притихнали на дъното на цветната кошничка и с възхищение наблюдаваха утринното зарево. С прохождането на деня ставаше все по-топло и по-топло, а това беше края за сгушените, малки души. Те не знаеха това и продължаваха да се радват на приятелството си и на това, че света е толкова хубав денем.

.

Но както всяко нещо си има край, така удари и техният час. Слънцето безмилостно ги притегляше към себе си. Постепенно лицата им ставаха все по-безплътни и тъмни, а гласовете им едва се чуваха. Те се държаха за ръцете и не можеха да повярват промяната. А когато станаха съвсем леки, като нежни власинки, полетяха нагоре към небосвода. Малката сълза прошепна тихо на росата ( всъщност тя викаше, но гласа и странно защо не се чуваше ):
-Моля те, не ме изоставяй! Имам си само теб!
-Няма- отвърна със същото усилие росата- дори и като пара ще бъдем пак заедно!


Така, държейки се за ръце, те се изгубиха в необятната вис…

.

.

Автор: Бойко Христов

Норче, грим си имаш предостатъчно, ама ти липсва...PR

“Градски легенди”. TV2. Елеоно-ра Манчева. За тези, които не знаят - това е “Мисис Бълга-рия’2006”.

Благодаря ти, Господи, че ми отвори очите за такива дълбоки истини, които до този момент съвсем закономерно са убяг-вали от явно залинелия ми мозък. Как досега не съм разбрал, например, че е дос-татъчно да знаеш само испански език, да изпратиш снимка и да те поканят за водещ не къде да е, ами в Rai Uno! А той, италианският, бил лесен, учел се бързо. УАУ! Какви широки хоризонти се откриват пред мен само- кеф ти Америка, кеф ти Евразия! Всъщност, не- с моите възможности и те са ми малко.

Разбрах и много други житейски уроци, но не това е най-важ- ното. Преди всичко ме потресе самочувствието и увереността, с които бяха изтърсени тези думи.

Норче, грим си имаш предостатъчно, ама ти липсва...да кажем PR! Казвам PR, защото, както е известно, интелектуалните способности на човек се развиват до 21 години и след това колкото си може, толкова си може...

Бях си обещал преди време да не се занимавам с изцепките на безтегловни хора, но този път наруших правилото, защото, за съжаление, това ЯВЛЕНИЕ, което ме споходи от телевизионния екран, е симптоматично за една голяма част от днешния ни шоу елит. Казвам го от личен опит! Но най-жалкото е, че има “ДЗвезди”, на които и най-печеният имиджмейкър не може да помогне. Дори и да ги крие от критичното око на публиката, като им забранява вербалните изяви и лично им пише вестникарските интервюта, истината пак ще лъсне рано или късно. По ред причини...

За тях спасение няма!

Не знам защо, но докато пиша тези редове, в главата ми Тошко Колев натрапчиво припява:”Че ти купим лека кола, зиме да не одиш гола, оооооо......”

Бойко Христов

ATTENTION!!! In case of emergency read Infor-mation Agency Focus

Снощи, броени минути след първото земетресение, когато бях взел всички известни ми мерки, за да предпазя близките си от евентуален бъдещ неблагоприятен развой на събитията, реших да се информирам какво точно се е случило и какво евентуално предстои. Знаете, човек винаги иска да е ориентиран. Но като оставим настрана простото любопитство, ясно е, че точната и добре насочена информация е най-важното нещо в първите минути на една криза или бедствие, а опита показва, че в такива моменти тя почти винаги липсва.

.

Как реагираха на това предизвикателство снощи българските институции и медии? Ето какво показва моя личен опит:

.

1. От всички предвидени за целта "горещи" телефони работещ се оказа само 112. Другите просто даваха заето. На него наистина любезен женски глас ми обясни, че единственото нещо, което могат да ми кажат е, че е имало земетресение от 4-та степен по Рихтер, но не знаеха нищо повече- дали да очакваме нови трусове и т.н. Е да, но това вече го бях прочел в Интернет, или с други думи държавните институции не ми бяха от особена полза.

.

2. При медиите картинката беше шарена-едни реагираха веднага, други малко по-тромаво, а някои едва днес се престрашиха да кажат и те две-три думи за инцидента. Първи на земетресението реагираха Агенция "Фокус" и БТА, малко по-късно по "Хоризонт" направиха и първото включване с дежурния сеизмолог на БАН.

.

Като лично усещане мога да кажа, че останах най-доволен от Агенция "Фокус", защото те първи, най-подробно и през цялото време се стремяха да информират за земетресението. Така постъпиха и рано сутринта след втория трус-отново бяха първи. Както казах вече БТА също реагираха добре, но проблемът им се състои в това, че трябва да си техен абонат, за да можеш да прочетеш цялата новина.

.

В резюме, ако в бъдеще ми се наложи, да получа моменталическа информация, ще търся първо на адрес: http://www.focus-news.net/.

.

Знам, че сега много от вас ще ме сложат, без много да му мислят, в графата "Платен клакьор", но аз съм чист пред съвестта си. И все пак, ако някой ден ви се наложи спешна информация, спомнете си за думите ми...Вярно е, че дотогава агенцията може да е развалила качеството на услугата, но все пак си мисля, че е добре да знаете за този факт.

Първият световен конкурс "Мистър Свят"-Mr.World'96

Приятели, предлагам на Вашето внимание един запис с вече поч- ти антикварна стойност :). Това е първият световен кон- курс "Мистър Свят", който се проведе през далечната 1996 година. Тогава бях на 21 г. /eeeехххх!/, а конкурсът е част от моите скромни 15 минути слава на този свят. Никога няма да го забравя!!!!!

.

.

1.

2.

.

.

"ЦЕНТЪРЪТ"

Един мой филм за развитието на системата за оперативно управ- ление и контрол на столичния транспорт. Винаги ще помня този проект по мои си, лични причини...а г-н Васил Найденов е един от най-големите мениджъри, с които съм имал честта да работя!

.

Филмът е в две части:

1.

2.

Спуканият балон на Димитър Бербатов

Да те издига балон нагоре е доста несигурно занимание, защото той, балонът, във всички случаи е въздух под налягане и почти винаги се пука. А, когато се спука, абсолютно сигурно е, че и твоята работа е спукана.

Ако един от най-скъпите нападатели в света, Димитър Бербатов, знаеше тази проста истина или пък беше чел или чул дори поне малко за “Принципът на Питър” никога нямаше да приеме офертата на “Манчестър Юнайтед”. Но какво да се прави- футболът не е университет и там за добро или зло не четат книги, а ритат топки.

Най-общо казано “Принципът на Питър” гласи, че всеки един човек се стреми да достигне върха на своята некомпетентност /която винаги е всъщност следващото стъпало след върха на неговата компетентност/ и това, образно казано, представлява неговия край. За да сме по-ясни, ще вземем живия и често срещан пример от футбола, според който масова практика е изявените футболисти да стават треньори, с презумпцията, че щом се били отличници на зеленото поле, ще бъдат такива и на треньорската скамейка. Yes, Yes, but No! или Да, да, ама не! по български. :)

Един от бившите наставници на българския футболист в “Байер Леверкузен”, ако не се лъжа след конфликт с него, беше казал, че Митко никога няма да стане мегазвезда, защото не играе със сърце. И въпреки, че Бербатов в крайна сметка беше “изкушен” от “Червените дяволи”, треньорът все пак се оказа прав. Защото каква мегазвезда си щом като нито един път не се осмеляваш да играеш с лице към противников защитник, никога не си показал бразилски финт, не си задържал топката у себе си повече от две секунди, а щом я получиш веднага гледаш да се отървеш от нея, отклонявайки я накъдето ти видят бутонките? Какъв звезден нападател си щом нито веднъж не си организирал сам атака към противниковата врата и повечето ти голове са вкарани от два метра от “гюмеджийската” позиция? Ех, Бербо, а има нападатели, които вкарват сами от центъра...Какъв суперстар си щом срещу отбор като Грузия си един от най-слабите на терена и единственото, с което ще останеш в спомените на разочарованите запалянковци са няколкото отървавания от топката и нулева заплаха за противниковата врата? На фона на всичко това, трагикомично звучи финалния ти акорд: “Ами явно толкова си можеме! ” Да, Митко, да, толкова си можеш наистина...

И за да се върна пак към “Принципът на Питър”, най-добре за българския футболист щеше да бъде ако беше останал в Тотнъм, защото там щеше да продължи да бъде звезда, съобразно максимата “По-добре цар на село, отколкото пъдар в града”. Той обаче избра второто и дръпна “Червеният дявол” за опашката, а там футболисти като Кристиано Роналдо и Уейн Рууни, ще му стопят лагерите, както се казва, и ще го пратят бодро да крачи по стъпките на “разочарованието на Челси” Шевченко.

Аз като българин винаги се радвам на успехите на свои сънародници, но като обективен човек не мога да си затварям очите пред явните недоразумения. А решението на сър Алекс Фъргюсън да прахоса луди пари за Бербо е точно такова недоразумение, което аз си обяснявам с факта, че преди да вземе окончателното си решение за трансфер успешният треньор за жалост не е гледал нито един български мач на“златния” си нападател. Сега със сигурност вече го прави, но е твърде късно.

И на края, за да бъде бетониран безоблачният хоризонт пред английския гранд предлагам на британския военачалник да уволни Кристиано Роналдо и да вземе Гонзо. Така легендарният тим ще разполага с две дървета, които ще увеличат противниковите греди до четири и това ще доведе до по-голяма математическа вероятност за вкарване на гол. А на противниковите отбори “Майка им жална!”, както се казва.


По отношение на ПР-а, този материал идва да покаже, как се придобива псевдо имидж, как този псевдо имидж може да доведе до реални практически резултати, но и как веднъж достигнал до върха на своята некомпетентност, когато твърде много се отдалечи от реалните факти, лъсва голата истина, че великанът всъщност е с глинени крака. Впрочем подобни примери от шарената ни обществена практика, дал Господ.

Бойко Христов

Дистрикт гуверньора на България се срещна с Ротари клубовете Тангра, Sofia City и Средец

На 07.10.2008 г. д-р Любен Атанасов, Дистрикт гуверньор на България' 2008-2009 се срещна с Ротари клубовете Тангра, Sofia City и Средец. Срещата премина, съпроводена от голям интерес и оживени дискусии.

Г-н Александър Кашукеев от РК Тангра се прояви като най-разпаления защитник на патриотичната теза в дейността на Ротари.

Ето я и нашата "агитка" от РК Sofia City- най-младия Ротари клуб в България.

Един от основните акценти на срещата беше необходимостта да се преодолее разпространеното схващане, че Ротари е затворена "секта", която функционира единствено в полза на своите членове, защото смисълът на Ротарианството е да носи добавена стойност за цялото общество.

LONDON FASHION WEEKEND- гвоздеят на модния календар във Великобритания

Преди два дни, на 24 септември, започна едно от най-престижни-те модни събития в Обединеното кралство- LONDON FASHION WEEKEND. Мега фешън шоуто се провежда в Националния исторически музей, Южен Кенсингтън и ще продължи до 28 септември.

LONDON FASHION WEEKEND е гвоздеят на модния календар във Великобритания, където 150 модни дизайнери и експерти по красота представят своите ключови виждания за сезона есен - зима 2008.

„Модата, представяна на подиума, е в тъмни полутонове, изцяло погълната от доминиращите готически и футуристични тенденции.”- информира по телефона от английската столица модният фотограф Даниел Рачев. „Дори женските фолклорни и шотландски детайли са пресътворени да изглеждат застра-шително, сякаш инспирирани от тъмната фантазия.”-акцентира той.

Всички експерти са единодушни, че това е най-стилният сезон на LONDON FASHION WEEKEND досега.

На снимките, любезно предоставени от популярния български фотограф, манекенки от модна агенция „MODELS 1”, представят топ колекция, дело на няколко дизайнери, изградена от четири различни теми: “Шотландски принцеси”, “Красивото момиче от картината”, “Черната чародейка” и “Готически романс”. Техните прически са дело на модните корифеи от “TONI&GUY". Гримът на Елизабет Андерсън следва двете характерни тенденции за световните подиуми – “Екстревагантни очи” и “Тъмни устни”.
.
Медийни партньори на модната фиеста са списание “ELLE“ и телевизионния канал Channel 4”.

.

Фотографии и кореспонденция : Даниел Рачев

Ротаракт Sofia City по пътя към Личната си легенда

Ето я нашата "бодра смяна", както се казва- ротаракторите от клуб Sofia City.

Официалното парти по повод тяхното чартиране се проведе на 06.09.2008 г. в Созопол, в разгара на Аполония.

Много емоционални слова, много гости и приятели, много надежди и планове...ето че и нашите ротарактори тръгнаха по пътя към постигане на Личната си легенда. А, както казва Паулу Коелю: "И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."/Алхимикът/

С тяхното чартиране средната възраст на нашия, иначе най-млад, Ротари клуб драматично спадна :))), но също така драматично се повиши, сигурен съм, нашата виталност и вяра в смелите идеи.

Честито, приятели!

Пирон в ковчега на Обама...йо-хо-хо и бутилка скоч

Отдавна съчиних политическия некро-лог на Барак Обама, просто защото така и не видях подходящите условия във фауната на американския изби-рател, които да способстват реалната му метаморфоза в US President. Не че не е добра кандидатура, дори напротив, но просто властовите му напъни се случват в неподходящото време и във все още неподходящата страна. Цяла Европа се е прехласнала по симпатичния политик и аз лично също бих гласувал най-вероятно за него ако бях америкън ситизън. Е да, ама не съм, а само американците, подобно на Зума, имат тежката дума.

.

Защо не Обама, а друг - това вече няколко пъти разяснявах. Наскоро, обаче, беше забит и последния пирон в ковчега на... сенатора от Илинойс. А помощта за Маккейн дойде от неочаквана посока- Mother Russia.

.
Новите имперски мераци на Сибирската мечка, богато гарнирани с военна техника и безпардонно отношение към мнението на световната общественост, получили най-ярко проявление в скорошните грузински драми, със сигурност са опънали нервите на американския избирател. А неговият почти атавистичен страх от възкръсналия богатир ще го накара да залепне като първокачествено тиксо към кандидатурата на Маккейн- железният ветеран, който спрямо Русия винаги е бил хардлайнер.

.

Какъв куриоз само- със своето непремерено поведение славянската мегадържава на практика предреши избирането на своя по-голям враг.

.

В контекста на новата геополитическа матрица Барак Обама изглежда повече като балерина, а на американците със сигурност не им се гледа аржентинско танго.

.

.

Бойко Христов

Известни хора говорят глупости в кампания на БНР

Знаете я тази кампания по БНР, в която известни личности ко- ват твърдоглавия български шофьор да кара по-полечка, нали? Ако не сте- бързо беж към Вефа и се образовайте!

Подобна кампания едва ли ще промени посоката в мисловния процес на родните хард драйвъри, но щом като си решил да бъдеш фронтмен в морализаторстването, поне го изпипай формално, за да не предизвикваш снизходителни усмивки.

В едно средно дълго „конско” как трябва да управляваме личните си МПС-та, за да няма ПТП-та, уважавания иначе от мен Андрей Слабаков, казва приблизително следното: „...дори не е необходимо да спазвате знаците, просто карайте внимателно!”

????????????????????????????

Опаааа, г-н Слабаков, опааааа БНР! Вчера един злощастник видя слънцето за последен път, защото не спази знака STOP на околовръстното до Младост. Ми той май е приел буквално вашето внушение.

Горкият Максим, и той може да се чувства подведен от вас. Не спазвал ограниченията в скоростта, но бил нащрек през цялото време, човекът. А то, за зла беда, какво се случило накрая...

Дайте тогава да махнем всички пътни знаци, защото са излишни и само хабим материала.

.

Скоро, отново по БНР, един египтянин разказваше за организацията на движението в Кайро. Направо да паднеш от кемъла! Там, при „директен сблъсък”, пешеходецът и шофьорът се разбирали с очи, кой кого ще пусне с предимство. Било въпрос на невербални negotiations!
.

Айде, писна ми да сме Ориента! А, вие господа и госпожи морализатори, ако продължавате така с гафовете, съвсем ще компрометирате иначе благородната кауза!

Бойко Христов

И все пак AC/DC идват в България

Скъпи приятели, просто не мога да се въздържа да не ви споде-

ля радостната вест - "ВЕЛИКИТЕ" AC/DC най-сетне ще дойдат за концерт у нас. А това ще се случи през юни месец другата година и както се казва "знам го от извора"!

.

Няма какво повече да направя, освен да изрева "УРА!" и да започна да се готвя за така дългоочакваната визита.

.

Помнете ми думата, това ще бъде най-добрият и най-посетен концерт в България за всички времена!

.

Айде, ще се видим там! А дотогава...

Политическият прецедент на Николай Камов след финансовия и морален шамар на ЕС

Финансовият шамар на ЕС, с който ни зашлевиха от Брюксел по късо остригания врат, се оказа преди всичко морален. Оттам, всъщност ни заявиха, че не ни вярват, че в техните очи сме не само крадци, но и лъжци.

Приятелският плесник, обаче, не доведе до очаквания катарзис. Според физичните закони, съвсем закономерно, акумулираната от наказанието енергия причини поривисто брауново движение на българските политици, но то за съжаление се оказа хаотично и лишено от усвояването на нов тип мислене и поведение. Без НИКАКВИ ПРОБЛЯСЪЦИ.

Като резултат от драматичния европейски полъх управляващите предприеха “гениална” кръгова защита, изпълнявана преди всичко с похватите на ПР-а, а техните политически опоненти и към момента точат вилици и ножове в канибалски порив. И нито един от тях не постъпи по правилния и очакван от Брюксел начин. NO HOPE!

.
Но в потвърждение на максимата, че “Всяко правило си има изключение” над оловнотежкия и мрачен пейзаж прелетя и една бяла лястовица. Две кратки изречения, публикувани от Николай Камов на неговия блог, предизвикаха голям интерес. На 23 юли политикът отбелязва:“Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.”

.
Без да се впускам в подробности, само ще кажа, че това е истински прецедент в българския политически живот. За да признаеш такова нещо под светлините на прожектора е необходимо, най-малкото, да ти стиска и да не си морален кастрат. Нещо, което за съжаление, управляващите не показаха.

Много бих искал “прецедентът Камов” да не остане изолиран случай и да се забрави. Баш драго ще ми бъде ако и други политици, особено управляващите, се почувстват виновни. Само така политиците ще дадат ясен знак към своя народ, че най-сетне има шанс изтерзаното отечество да поеме по правилния път на ПРОМЯНАТА! Да не говорим, че това ще бъде и по-вярната реакция от ПР гледна точка.

Предлагам на медиите да попитат персонално всеки действащ политик дали изпитва вина и срам от европейския шамар. Тази импровизирана анкета ще има изключително интересни и забавни резултати! Дано се проведе.



Бойко Христов