Радвам се, че те познавах, Боби...

За човекa, който не беше подвластен на шахматни-те закони

Радвам се, че те познавах, Боби...Сега, като се позамисля, нашето приятелство започна, май, преди има-няма 25 години. Спомням си, че баща ми ме запозна с теб- разказа ми за гениалния американец, който единствен успял да се саморазправи по нетрадиционен и безапелационен начин с хегемонията на руската школа. Човекът-машина, “вкарал в болница” дори хладнокръвния питон-Петросян.

Оттогава те познавам, Боби, и колкото повече те изучавах през годините, толкова по-голямо ставаше уважението ми към теб. Колко прав се оказа баща ми!

“Незаменими хора няма”, са казали някои, но и двамата с теб знаем, че тези думи не са нищо повече освен хилава и суетна самозащита на посредствения, малкия човек, гузно опитващ се да прикрие нелицеприятната гледка под собствената си повърхност. Шахматът никога нямаше да бъде същият без теб, без твоят вечен стремеж да отидеш отвъд теорията, отвъд познатото, отвъд възможното...

Не се е раждал друг като Робърт Фишер. Вглъбен, ексцентричен, мистичен, предизвикателен, неумолим, блестящ, неподражаем...Такъв ще те запомня!

Често пъти съм се питал какво ли би станало ако можеше да се пренесеш на древното бойно поле и да премериш силите на своите войски срещу отрупаните с военна слава отряди на Македонски? Знам, сигурен съм, че щеше да спечелиш респекта и уважението на легендарния пълководец.

Боби, светът не те разбра, но историята те призна... Такава е съдбата на господарите на духа- онези странни хора, които уж приличат на останалите, но са толкова различни.

Боби, е2-е4, стари приятелю... радвам се, че те познавах.... предстои ти да играеш най-дългата Испанска партия в своята кариера...

P.S. Малцина знаят, че Боби Фишер е единственият шампион, за когото световната титла никога не е била самоцел и единственият, който се е осмелил да я пожертва в името на едно по-добро бъдеще на световния шахмат.

Бойко Христов