вторник, 29 януари 2008 г.

Турция- нашествието на забрадките

Турция- дуалистичната държава, разкъсвана между цивилизацията на 21 век и консервативните корени на Ориента е на път да върне забрадките в училищата.

Това е нищо повече от безмислен автогол в стремежа й да стане един ден част от Европейския съюз. Защо?

Ами защото,
географското разположение на държавния субект не е задължително условие за принад-лежност към европейската парадигма, а само предпоставка.

Да станеш част от обединена Европа, означава да споделяш нейният цивилизационен избор, да споделяш общо-европейските духовни и културни постижения и императиви. Защото може да имаш лаптоп със сателитна връзка и да изстрелваш спътници в космоса, но при все това летобороенето ти да крета с няколко века назад.

А, връщането на забрадките се приема точно така- като повторен опит за автокапсулация в миналото. Така го интерпретират както светските сили в страната, така и загрижените архитекти на Европейския съюз.

Тревожен сигнал, тревожен ПР ход, силно контрастиращ на фона на многобройните проевропейски ангажименти, поети от турските правителства. Ход, който едва ли ще донесе някакви конкретни ползи вътре в страната, но със сигурност ще сложи прът в спиците на набралата инерция външнополитическа ориентация.

В други времена, нашествието на забрадките едва ли щеше да бъде толкова лоша новина, но днес, когато световният ислям е в разгара на своя кръстоносен поход, това плаши, отблъсква и отдалечава... И никой после няма да има право да обвинява Европа в прекомерна подозрителност.

Широко разкрачена над Босфора, Турция продължава да бъде, досущ като Силвестър Сталуон- най-добрият боксьор сред артистите и най-добрият артист сред боксьорите. В геополитически аспект, този шпагат едва ли ще й донесе конкретна полза, а ако все пак й донесе, едва ли ще е задълго.

Накрай, тази вътрешна хамлетовска борба на югоизточната ни съседка заслужава уважение и европейски ангажименти за насочване на процесите в правилната посока.

Бойко Христов

Няма коментари: