Аз, Януш Бугайски и газовата криза

На 06 януари т.г., в разгара на газовата война, лансирах идеята, че една основна причина за сюрреалистичния спор между Украйна и Русия е желанието на Москва да затвърди и ускори петимността на Европа за изграждането на алтернативните енергийни пътища, заобикалящи Украйна, като Южен поток и така да изпревари конкурентните проекти , визирам Набуко, с което да затвърди монополните си позиции на Европейския енергиен пазар(виж Спреният газ за България-PR сценарий на КГБ?)

По това време не срещнах разбиране от никой. Просто идеята беше нестандартна, защото излизаше от границите на клишираните тълкувания, с които ни засипваха отвсякъде. Едва по-късно /след 20 дни!!!/ уважаваният анализатор Януш Бугайски лансира същата теза. Това искрено ме зарадва, г-н Бугайски! Лека-полека започнах да чувам подобни твърдения и от други места...

Всъщност няма значение кой е пръв, важното е да се изслушваме и да възприемаме добрите идеи на другите.

Моето малко лъвче вече кара ски

Моето малко лъвче вече кара ски! Толкова много се гордея с теб, миличък!

Коя мадама е по-добрият ПР-Циндил-Пиндил или Джаста-Праста

Изборите наближават и напъните на политическия PR ще стават все по-актуални. Дано шоуто си заслужава...

Преди броени дни АТАКА направи предизборен маньовър и реши да скъса с Парламента. Хубав ход, но след дъжд качулка!

С реализирането на това на пръв поглед драматично решение, видно е, стратезите на партията се целят в две неща- да „впечатлят” електората си, демонстрирайки политическо мъжество и да си спестят времето, прекарано в търкане на депутатските скамейки, за да го използват активно за политическа агитация.

По отношение на политическото мъжество- то щеше да бъде уместно, ако беше направено много, много по-рано. Тогава техния ход наистина щеше да означава смело и твърдо решение за политическа принципност и безкомпромисност. Но сега, то просто е кухо и лицемерно.

Много от бъдещите гласоподаватели на предстоящите избори, повече от естествено, ще схванат кухата матрица на политическия им „патриотизъм”, но опасявам се, че за тази част от избирателите, които така или иначе гравитират около идеите на атакистите, това напускане ще окаже търсения ефект. В този смисъл ходът на Атака има своята логика и основание.

Аз съм 100 процентов анти-атакист, но не мога да не призная, че за разлика от много други кютащи партийки /някои от които бивши мастодонти/ Атака много по-често показва отношение към ПР-а и себеусещане за собствената си диференциация!

Ха, сега да ви попитам, коя мадама владее по-добре похватите на ПР-а- Циндил-Пиндил или Джаста-Праста ? :)))

Бойко Христов

Спреният газ за България-PR сценарий на КГБ?

Днес в 3:30 ч. са били прекратени доставките на природен газ на украино-румънската граница към България, Гърция, Турция и Македония, съобщиха от Минис- терството на икономиката и енергетиката.

.

Към тази топ новина бих искал да направя следните бележки:

.
На пръв поглед нито Русия, нито Украйна имат полза от спирането на синьото гориво за Европа. Русия-защото тази криза ще превърне в категорична решимостта на Стария континент да търси сериозна енергийна алтернатива на бившия СССР, както от гледна точка на доставчици, така и по отношение на употребата на алтернативни видове енергия. По този начин би спечелила единствено позицията на Америка, която е основният лобист за енергийна еманципация на ЕС.

.
Украйна също няма видима изгода от този конфликт, защото ако се окаже, че тя е причината за него, това сериозно ще я отдалечи от така желаното партньорство с ЕС и НАТО, които са единствената й разумна алтернатива, ако не иска да попадне отново в руска орбита.

.
Въпреки това обаче никой сериозен анализатор не би повярвал в хипотезата, че създадената криза е просто безогледна ескалация на „братското” дърляне между двете страни. Сценарий има, по-важният въпрос е какъв е той!

.
Русия отново е в голямата геополитическа игра. А тя е геополитическа именно, защото става въпрос не само за политика, но и географско местоположение, природни ресурси, икономика и т.н. Че мегадържавата иска да свири първа цигулка на европейския газов пазар, е повече от ясно. Недвусмислени знаци за това са нарастващата капитализация на „Газпром”, анонсът на неговия мениджмънт за нарастване на добивите на синьо гориво, заявлението на Путин, че ерата на евтиния газ е вече минало, създаването на „газовия ОПЕК” и т.н. и т.н. От другата страна стои Америка, която непрекъснато дърпа плахата Европа, към откъсване от руската енергийна зависимост. Тук отварям скоба, за да почертая, че енергийните боричкания, не са нищо друго всъщност, освен продължението на Студената война, но с други средства.

.
Скорошните сериозни драми със строителството на петролопровода Бургас-Александруполис показаха на Сибирската мечка, че демокрацията само пречи за реализирането на нейните трансевропейски енергийни проекти. /Спомнете си само яростната съпротива на местната общественост в Бургас, относно построяването на петролопровода/.

.
Ето защо, прилагането на малко сила и изнудване, ще има каталитичен ПР ефект за ускорената реализация на обходните енергийни пътища, заобикалящи „лошата Украйна”. А Европа ще клекне, защото към момента не притежава сериозна алтернатива.

.

И така един ден, например, съвсем "случайно" Южен поток ще изпревари Набуко и понеже природен газ има само за една тръба /а ако има за повече, пак ще има само за една!/ газовият монопол на Русия ще стане реалност, защото това, което прави в момента славянската държава е, че просто събира пръстите си в юмрук.

.
В момента две от мега силите на световния енергиен пазар - Русия и Иран са си подали братски ръце и извиват кокълчетата на цивилизования свят с газовата гилотина... и бързат да продават колкото се може по-ускорено своите енергийни ресурси, защото светът необратимо е поел по пътя на „енергията на бъдещето”, каквато и да е тя. А това означава в един не чак толкова дългосрочен план, намаляване на продажбите на природен газ и петрол и драматичен спад в техните цени. Сега е момента да се продава и Русия е решена да го прави, къде доброволно, къде насила.


Бойко Христов

Приказката, която нетърпеливо очаква да бъде разказана

Позволи ми да ти подаря една история. Искаш, нали ? Знам, че искаш, защото ти самата обичаш приказките. А тази приказка не е обикновена,тя е вълшебна…

.
Една вечер, когато сънят ревностно странеше от мен и не знаех какво да правя, тъничко гласче прекъсна ленивите мисли, които ме отегчаваха не по-малко от безсънието; то изпищя: “ Не можеш да заспиш без приказка, нали ? Слушай, ще ти разкажа една ! “ Бях много изненадан, защото за първи път чувах моята магическа оранжева възглавница, с врабчета-момиченца и врабчета-момченца, да говори. С глас на нетърпеливо хлапе аз казах: “ Пожелавам си една много, много чудесна приказка. Благодаря ти !” Сетне наострих уши, за да не пропусна нито една дума от тази красива история.

.

Сега искам да я подаря на теб и ще знаем за нея само ти, аз и моята възглавница. Тя ще е щастлива да я имаш, защото всяка приказка иска да бъде нечия и желана. Така, когато си сама и ти е тъжно или весело, всъщност няма да си сама и ще можеш да заспиш, както заспиват малките деца. А после ще сънуваш…
.

Премръзналата капка роса се търкулна в цветната камбанка.

-Ох, колко е студено !- повтаряше тя с разтреперано гласче.
-Кой е там ?- попита плахо мъничката сълза, която стоеше свита в най-отдалечения ъгъл. Но понеже никой не отговори, тя повтори отново:

-Кой е там ?
-Аз съм капка роса- отвърна новодошлата- А ти коя си ?
-Аз съм сълзата на това цвете.
-Нима цветята плачат ?
-Плачат, разбира се. На тях много често им се случва да тъгуват, и понеже не могат да говорят, изливат тъгата си в кристални капки.
-Колко е несправедливо! Щом нямат глас сигурно се чувстват много самотни и нямат никой, с когото да споделят мъката си.

-Всъщност не е точно така, аз ги разбирам- рече сълзата- защото съм част от тях.
Капката роса каза трогната:
-Колко си добра само! Искам да те видя, но е толкова тъмно. Защо не дойдеш насам ? Така поне ще мога да те усетя, пък и когато сме заедно ще се стоплим повече.

.

Крехката сълза се приближи полека, като малка балерина; росата я прегърна и тя се сгуши в ръцете и.

.

-Ти трепериш. Страх ли те е ?- попита гостенката.
-Не …всъщност…малко. Но вече не толкова, защото ти си тук. Споделената самота не е страшна. Но защо е толкова студено и тъмно ?
-Не само тук е така, но и там, откъдето идвам е същото. Изглежда всичко се състои от ледени зрънца и висулки.

Кристалната сълза се притисна по-силно към росата и каза невинно:
-Но твоето сърце не е студено. Ето…то е същинско топло гнездо. Виж, докосни и моето…Имаме еднакви сърца!
-Наистина… съвсем еднакви са! Беше време, когато знаех за малкия огън, който гори в гърдите ми, но после лека-полека забравих, защото аз идвам отвън, а там винаги става така, че започва да ти се струва, че всичко в теб е угаснало и сковано. Навън е прашно, силен вятър смразява дъха. Там е много по-студено, отколкото тук.
-Какво ще кажеш да потанцуваме ?- предложи сълзата.
Тази идея се хареса много на росата и без да чака дори миг, уви ръцете си около кръста на кристалната капка и започнаха да пристъпват весело, понесени от звуците на невидима мелодия. А беше тъмно и студено...

.
Още дълго време щастливите им гласове кънтяха в цветната хралупа и се смесваха със стъпките на танца. Най-сетне те се умориха от многото лудории (защото дори и хубавите неща са уморителни и понякога имаме нужда да си починем за малко от тях, но само за малко) и се отпуснаха прималели, но доволни, една до друга. Не чувстваха вече студа и не беше толкова тъмно.

.

Капката роса каза:
-Колко странно, познавам те съвсем отскоро, а те чувствам толкова близка до мен. Имам чувството, че сме заедно от дълго време. Чувствам се прекрасно с теб и някак спокойна. Не изпитвам вече дори страх от леда и мрака.
Малката сълза се изчерви и промълви смутено:
-Аз… усещам същото. После замълчаха…
.
Утрото запали в небето огъня на своя фенер и сякаш всички звезди се бяха приближили до земята, а техните усмивки-лъчи стопляха и огряваха. Двете невинни същества стояха притихнали на дъното на цветната кошничка и с възхищение наблюдаваха утринното зарево. С прохождането на деня ставаше все по-топло и по-топло, а това беше края за сгушените, малки души. Те не знаеха това и продължаваха да се радват на приятелството си и на това, че света е толкова хубав денем.

.

Но както всяко нещо си има край, така удари и техният час. Слънцето безмилостно ги притегляше към себе си. Постепенно лицата им ставаха все по-безплътни и тъмни, а гласовете им едва се чуваха. Те се държаха за ръцете и не можеха да повярват промяната. А когато станаха съвсем леки, като нежни власинки, полетяха нагоре към небосвода. Малката сълза прошепна тихо на росата ( всъщност тя викаше, но гласа и странно защо не се чуваше ):
-Моля те, не ме изоставяй! Имам си само теб!
-Няма- отвърна със същото усилие росата- дори и като пара ще бъдем пак заедно!


Така, държейки се за ръце, те се изгубиха в необятната вис…

.

.

Автор: Бойко Христов

Норче, грим си имаш предостатъчно, ама ти липсва...PR

“Градски легенди”. TV2. Елеоно-ра Манчева. За тези, които не знаят - това е “Мисис Бълга-рия’2006”.

Благодаря ти, Господи, че ми отвори очите за такива дълбоки истини, които до този момент съвсем закономерно са убяг-вали от явно залинелия ми мозък. Как досега не съм разбрал, например, че е дос-татъчно да знаеш само испански език, да изпратиш снимка и да те поканят за водещ не къде да е, ами в Rai Uno! А той, италианският, бил лесен, учел се бързо. УАУ! Какви широки хоризонти се откриват пред мен само- кеф ти Америка, кеф ти Евразия! Всъщност, не- с моите възможности и те са ми малко.

Разбрах и много други житейски уроци, но не това е най-важ- ното. Преди всичко ме потресе самочувствието и увереността, с които бяха изтърсени тези думи.

Норче, грим си имаш предостатъчно, ама ти липсва...да кажем PR! Казвам PR, защото, както е известно, интелектуалните способности на човек се развиват до 21 години и след това колкото си може, толкова си може...

Бях си обещал преди време да не се занимавам с изцепките на безтегловни хора, но този път наруших правилото, защото, за съжаление, това ЯВЛЕНИЕ, което ме споходи от телевизионния екран, е симптоматично за една голяма част от днешния ни шоу елит. Казвам го от личен опит! Но най-жалкото е, че има “ДЗвезди”, на които и най-печеният имиджмейкър не може да помогне. Дори и да ги крие от критичното око на публиката, като им забранява вербалните изяви и лично им пише вестникарските интервюта, истината пак ще лъсне рано или късно. По ред причини...

За тях спасение няма!

Не знам защо, но докато пиша тези редове, в главата ми Тошко Колев натрапчиво припява:”Че ти купим лека кола, зиме да не одиш гола, оооооо......”

Бойко Христов

ATTENTION!!! In case of emergency read Infor-mation Agency Focus

Снощи, броени минути след първото земетресение, когато бях взел всички известни ми мерки, за да предпазя близките си от евентуален бъдещ неблагоприятен развой на събитията, реших да се информирам какво точно се е случило и какво евентуално предстои. Знаете, човек винаги иска да е ориентиран. Но като оставим настрана простото любопитство, ясно е, че точната и добре насочена информация е най-важното нещо в първите минути на една криза или бедствие, а опита показва, че в такива моменти тя почти винаги липсва.

.

Как реагираха на това предизвикателство снощи българските институции и медии? Ето какво показва моя личен опит:

.

1. От всички предвидени за целта "горещи" телефони работещ се оказа само 112. Другите просто даваха заето. На него наистина любезен женски глас ми обясни, че единственото нещо, което могат да ми кажат е, че е имало земетресение от 4-та степен по Рихтер, но не знаеха нищо повече- дали да очакваме нови трусове и т.н. Е да, но това вече го бях прочел в Интернет, или с други думи държавните институции не ми бяха от особена полза.

.

2. При медиите картинката беше шарена-едни реагираха веднага, други малко по-тромаво, а някои едва днес се престрашиха да кажат и те две-три думи за инцидента. Първи на земетресението реагираха Агенция "Фокус" и БТА, малко по-късно по "Хоризонт" направиха и първото включване с дежурния сеизмолог на БАН.

.

Като лично усещане мога да кажа, че останах най-доволен от Агенция "Фокус", защото те първи, най-подробно и през цялото време се стремяха да информират за земетресението. Така постъпиха и рано сутринта след втория трус-отново бяха първи. Както казах вече БТА също реагираха добре, но проблемът им се състои в това, че трябва да си техен абонат, за да можеш да прочетеш цялата новина.

.

В резюме, ако в бъдеще ми се наложи, да получа моменталическа информация, ще търся първо на адрес: http://www.focus-news.net/.

.

Знам, че сега много от вас ще ме сложат, без много да му мислят, в графата "Платен клакьор", но аз съм чист пред съвестта си. И все пак, ако някой ден ви се наложи спешна информация, спомнете си за думите ми...Вярно е, че дотогава агенцията може да е развалила качеството на услугата, но все пак си мисля, че е добре да знаете за този факт.

Първият световен конкурс "Мистър Свят"-Mr.World'96

Приятели, предлагам на Вашето внимание един запис с вече поч- ти антикварна стойност :). Това е първият световен кон- курс "Мистър Свят", който се проведе през далечната 1996 година. Тогава бях на 21 г. /eeeехххх!/, а конкурсът е част от моите скромни 15 минути слава на този свят. Никога няма да го забравя!!!!!

.

.

1.

2.

.

.

"ЦЕНТЪРЪТ"

Един мой филм за развитието на системата за оперативно управ- ление и контрол на столичния транспорт. Винаги ще помня този проект по мои си, лични причини...а г-н Васил Найденов е един от най-големите мениджъри, с които съм имал честта да работя!

.

Филмът е в две части:

1.

2.

Спуканият балон на Димитър Бербатов

Да те издига балон нагоре е доста несигурно занимание, защото той, балонът, във всички случаи е въздух под налягане и почти винаги се пука. А, когато се спука, абсолютно сигурно е, че и твоята работа е спукана.

Ако един от най-скъпите нападатели в света, Димитър Бербатов, знаеше тази проста истина или пък беше чел или чул дори поне малко за “Принципът на Питър” никога нямаше да приеме офертата на “Манчестър Юнайтед”. Но какво да се прави- футболът не е университет и там за добро или зло не четат книги, а ритат топки.

Най-общо казано “Принципът на Питър” гласи, че всеки един човек се стреми да достигне върха на своята некомпетентност /която винаги е всъщност следващото стъпало след върха на неговата компетентност/ и това, образно казано, представлява неговия край. За да сме по-ясни, ще вземем живия и често срещан пример от футбола, според който масова практика е изявените футболисти да стават треньори, с презумпцията, че щом се били отличници на зеленото поле, ще бъдат такива и на треньорската скамейка. Yes, Yes, but No! или Да, да, ама не! по български. :)

Един от бившите наставници на българския футболист в “Байер Леверкузен”, ако не се лъжа след конфликт с него, беше казал, че Митко никога няма да стане мегазвезда, защото не играе със сърце. И въпреки, че Бербатов в крайна сметка беше “изкушен” от “Червените дяволи”, треньорът все пак се оказа прав. Защото каква мегазвезда си щом като нито един път не се осмеляваш да играеш с лице към противников защитник, никога не си показал бразилски финт, не си задържал топката у себе си повече от две секунди, а щом я получиш веднага гледаш да се отървеш от нея, отклонявайки я накъдето ти видят бутонките? Какъв звезден нападател си щом нито веднъж не си организирал сам атака към противниковата врата и повечето ти голове са вкарани от два метра от “гюмеджийската” позиция? Ех, Бербо, а има нападатели, които вкарват сами от центъра...Какъв суперстар си щом срещу отбор като Грузия си един от най-слабите на терена и единственото, с което ще останеш в спомените на разочарованите запалянковци са няколкото отървавания от топката и нулева заплаха за противниковата врата? На фона на всичко това, трагикомично звучи финалния ти акорд: “Ами явно толкова си можеме! ” Да, Митко, да, толкова си можеш наистина...

И за да се върна пак към “Принципът на Питър”, най-добре за българския футболист щеше да бъде ако беше останал в Тотнъм, защото там щеше да продължи да бъде звезда, съобразно максимата “По-добре цар на село, отколкото пъдар в града”. Той обаче избра второто и дръпна “Червеният дявол” за опашката, а там футболисти като Кристиано Роналдо и Уейн Рууни, ще му стопят лагерите, както се казва, и ще го пратят бодро да крачи по стъпките на “разочарованието на Челси” Шевченко.

Аз като българин винаги се радвам на успехите на свои сънародници, но като обективен човек не мога да си затварям очите пред явните недоразумения. А решението на сър Алекс Фъргюсън да прахоса луди пари за Бербо е точно такова недоразумение, което аз си обяснявам с факта, че преди да вземе окончателното си решение за трансфер успешният треньор за жалост не е гледал нито един български мач на“златния” си нападател. Сега със сигурност вече го прави, но е твърде късно.

И на края, за да бъде бетониран безоблачният хоризонт пред английския гранд предлагам на британския военачалник да уволни Кристиано Роналдо и да вземе Гонзо. Така легендарният тим ще разполага с две дървета, които ще увеличат противниковите греди до четири и това ще доведе до по-голяма математическа вероятност за вкарване на гол. А на противниковите отбори “Майка им жална!”, както се казва.


По отношение на ПР-а, този материал идва да покаже, как се придобива псевдо имидж, как този псевдо имидж може да доведе до реални практически резултати, но и как веднъж достигнал до върха на своята некомпетентност, когато твърде много се отдалечи от реалните факти, лъсва голата истина, че великанът всъщност е с глинени крака. Впрочем подобни примери от шарената ни обществена практика, дал Господ.

Бойко Христов

Дистрикт гуверньора на България се срещна с Ротари клубовете Тангра, Sofia City и Средец

На 07.10.2008 г. д-р Любен Атанасов, Дистрикт гуверньор на България' 2008-2009 се срещна с Ротари клубовете Тангра, Sofia City и Средец. Срещата премина, съпроводена от голям интерес и оживени дискусии.

Г-н Александър Кашукеев от РК Тангра се прояви като най-разпаления защитник на патриотичната теза в дейността на Ротари.

Ето я и нашата "агитка" от РК Sofia City- най-младия Ротари клуб в България.

Един от основните акценти на срещата беше необходимостта да се преодолее разпространеното схващане, че Ротари е затворена "секта", която функционира единствено в полза на своите членове, защото смисълът на Ротарианството е да носи добавена стойност за цялото общество.

LONDON FASHION WEEKEND- гвоздеят на модния календар във Великобритания

Преди два дни, на 24 септември, започна едно от най-престижни-те модни събития в Обединеното кралство- LONDON FASHION WEEKEND. Мега фешън шоуто се провежда в Националния исторически музей, Южен Кенсингтън и ще продължи до 28 септември.

LONDON FASHION WEEKEND е гвоздеят на модния календар във Великобритания, където 150 модни дизайнери и експерти по красота представят своите ключови виждания за сезона есен - зима 2008.

„Модата, представяна на подиума, е в тъмни полутонове, изцяло погълната от доминиращите готически и футуристични тенденции.”- информира по телефона от английската столица модният фотограф Даниел Рачев. „Дори женските фолклорни и шотландски детайли са пресътворени да изглеждат застра-шително, сякаш инспирирани от тъмната фантазия.”-акцентира той.

Всички експерти са единодушни, че това е най-стилният сезон на LONDON FASHION WEEKEND досега.

На снимките, любезно предоставени от популярния български фотограф, манекенки от модна агенция „MODELS 1”, представят топ колекция, дело на няколко дизайнери, изградена от четири различни теми: “Шотландски принцеси”, “Красивото момиче от картината”, “Черната чародейка” и “Готически романс”. Техните прически са дело на модните корифеи от “TONI&GUY". Гримът на Елизабет Андерсън следва двете характерни тенденции за световните подиуми – “Екстревагантни очи” и “Тъмни устни”.
.
Медийни партньори на модната фиеста са списание “ELLE“ и телевизионния канал Channel 4”.

.

Фотографии и кореспонденция : Даниел Рачев

Ротаракт Sofia City по пътя към Личната си легенда

Ето я нашата "бодра смяна", както се казва- ротаракторите от клуб Sofia City.

Официалното парти по повод тяхното чартиране се проведе на 06.09.2008 г. в Созопол, в разгара на Аполония.

Много емоционални слова, много гости и приятели, много надежди и планове...ето че и нашите ротарактори тръгнаха по пътя към постигане на Личната си легенда. А, както казва Паулу Коелю: "И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."/Алхимикът/

С тяхното чартиране средната възраст на нашия, иначе най-млад, Ротари клуб драматично спадна :))), но също така драматично се повиши, сигурен съм, нашата виталност и вяра в смелите идеи.

Честито, приятели!

Пирон в ковчега на Обама...йо-хо-хо и бутилка скоч

Отдавна съчиних политическия некро-лог на Барак Обама, просто защото така и не видях подходящите условия във фауната на американския изби-рател, които да способстват реалната му метаморфоза в US President. Не че не е добра кандидатура, дори напротив, но просто властовите му напъни се случват в неподходящото време и във все още неподходящата страна. Цяла Европа се е прехласнала по симпатичния политик и аз лично също бих гласувал най-вероятно за него ако бях америкън ситизън. Е да, ама не съм, а само американците, подобно на Зума, имат тежката дума.

.

Защо не Обама, а друг - това вече няколко пъти разяснявах. Наскоро, обаче, беше забит и последния пирон в ковчега на... сенатора от Илинойс. А помощта за Маккейн дойде от неочаквана посока- Mother Russia.

.
Новите имперски мераци на Сибирската мечка, богато гарнирани с военна техника и безпардонно отношение към мнението на световната общественост, получили най-ярко проявление в скорошните грузински драми, със сигурност са опънали нервите на американския избирател. А неговият почти атавистичен страх от възкръсналия богатир ще го накара да залепне като първокачествено тиксо към кандидатурата на Маккейн- железният ветеран, който спрямо Русия винаги е бил хардлайнер.

.

Какъв куриоз само- със своето непремерено поведение славянската мегадържава на практика предреши избирането на своя по-голям враг.

.

В контекста на новата геополитическа матрица Барак Обама изглежда повече като балерина, а на американците със сигурност не им се гледа аржентинско танго.

.

.

Бойко Христов

Известни хора говорят глупости в кампания на БНР

Знаете я тази кампания по БНР, в която известни личности ко- ват твърдоглавия български шофьор да кара по-полечка, нали? Ако не сте- бързо беж към Вефа и се образовайте!

Подобна кампания едва ли ще промени посоката в мисловния процес на родните хард драйвъри, но щом като си решил да бъдеш фронтмен в морализаторстването, поне го изпипай формално, за да не предизвикваш снизходителни усмивки.

В едно средно дълго „конско” как трябва да управляваме личните си МПС-та, за да няма ПТП-та, уважавания иначе от мен Андрей Слабаков, казва приблизително следното: „...дори не е необходимо да спазвате знаците, просто карайте внимателно!”

????????????????????????????

Опаааа, г-н Слабаков, опааааа БНР! Вчера един злощастник видя слънцето за последен път, защото не спази знака STOP на околовръстното до Младост. Ми той май е приел буквално вашето внушение.

Горкият Максим, и той може да се чувства подведен от вас. Не спазвал ограниченията в скоростта, но бил нащрек през цялото време, човекът. А то, за зла беда, какво се случило накрая...

Дайте тогава да махнем всички пътни знаци, защото са излишни и само хабим материала.

.

Скоро, отново по БНР, един египтянин разказваше за организацията на движението в Кайро. Направо да паднеш от кемъла! Там, при „директен сблъсък”, пешеходецът и шофьорът се разбирали с очи, кой кого ще пусне с предимство. Било въпрос на невербални negotiations!
.

Айде, писна ми да сме Ориента! А, вие господа и госпожи морализатори, ако продължавате така с гафовете, съвсем ще компрометирате иначе благородната кауза!

Бойко Христов

И все пак AC/DC идват в България

Скъпи приятели, просто не мога да се въздържа да не ви споде-

ля радостната вест - "ВЕЛИКИТЕ" AC/DC най-сетне ще дойдат за концерт у нас. А това ще се случи през юни месец другата година и както се казва "знам го от извора"!

.

Няма какво повече да направя, освен да изрева "УРА!" и да започна да се готвя за така дългоочакваната визита.

.

Помнете ми думата, това ще бъде най-добрият и най-посетен концерт в България за всички времена!

.

Айде, ще се видим там! А дотогава...

Политическият прецедент на Николай Камов след финансовия и морален шамар на ЕС

Финансовият шамар на ЕС, с който ни зашлевиха от Брюксел по късо остригания врат, се оказа преди всичко морален. Оттам, всъщност ни заявиха, че не ни вярват, че в техните очи сме не само крадци, но и лъжци.

Приятелският плесник, обаче, не доведе до очаквания катарзис. Според физичните закони, съвсем закономерно, акумулираната от наказанието енергия причини поривисто брауново движение на българските политици, но то за съжаление се оказа хаотично и лишено от усвояването на нов тип мислене и поведение. Без НИКАКВИ ПРОБЛЯСЪЦИ.

Като резултат от драматичния европейски полъх управляващите предприеха “гениална” кръгова защита, изпълнявана преди всичко с похватите на ПР-а, а техните политически опоненти и към момента точат вилици и ножове в канибалски порив. И нито един от тях не постъпи по правилния и очакван от Брюксел начин. NO HOPE!

.
Но в потвърждение на максимата, че “Всяко правило си има изключение” над оловнотежкия и мрачен пейзаж прелетя и една бяла лястовица. Две кратки изречения, публикувани от Николай Камов на неговия блог, предизвикаха голям интерес. На 23 юли политикът отбелязва:“Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.”

.
Без да се впускам в подробности, само ще кажа, че това е истински прецедент в българския политически живот. За да признаеш такова нещо под светлините на прожектора е необходимо, най-малкото, да ти стиска и да не си морален кастрат. Нещо, което за съжаление, управляващите не показаха.

Много бих искал “прецедентът Камов” да не остане изолиран случай и да се забрави. Баш драго ще ми бъде ако и други политици, особено управляващите, се почувстват виновни. Само така политиците ще дадат ясен знак към своя народ, че най-сетне има шанс изтерзаното отечество да поеме по правилния път на ПРОМЯНАТА! Да не говорим, че това ще бъде и по-вярната реакция от ПР гледна точка.

Предлагам на медиите да попитат персонално всеки действащ политик дали изпитва вина и срам от европейския шамар. Тази импровизирана анкета ще има изключително интересни и забавни резултати! Дано се проведе.



Бойко Христов

God bless Metallica

.

GOD BLESS METALLICA!

В продължение на два часа ураганът Катрина вилня из София! В съседна Сърбия сеизмолозите съобщиха за земетресение с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер с епицентър столицата на България. Земните трусове са били усетени във всички съседни балкански държави. Летище София беше затворено временно за полети.

Аз имах честта да бъда в самия център на природното бедствие, в устата на звяра, както се казва! И по чудо оживях, за да мога сега да ви разказвам.

Със саунд като на първокласна резачка, без излишни приказки и разточително шоу бурята вилня и си отиде с обещанието, че следващия път също няма да ни се размине.

И до сега в ушите ми някой натрапчиво припява Sad, but true! Кое му е sad и кое му е true, тепърва предстои да разбера, но на душичката ми й е гот, че и аз бях там, ядох, пих и се веселих!

И, моля те, Джеймс, ако някъде по широкия свят видиш я Ангъс Йънг, я брат му или Брайън Джонсън, прати им "една българска роза от мен", за да се вземат най-сетне в ръце и да се отбият да ни уважат.

Български "звезди", учете се от големите!

God bless Metallica - The Monsters of Rock!

Созопол се намира в Турция

Созопол се намира в Турция...Или поне това е желанието на турската държава.

Аз поне нямам друго разумно обяснение на факта, че едно бързо прехвърляне на късовълновия созополски ефир от моя страна доведе до трагични резултати – поне 40 турски радиостанции от всякакъв калибър и едва около 5 български.

Какво ли си мисли за нас чуждестранният турист, докато пили гумите на луксозното си возило по разнебитения асфалт и отчаяно се опитва да послуша поне малко европейска музика, за да убие времето, прекарано в досадно оцеляване по българските пътища?

Ама Sorry, Michael, само гюбеци предлагаме.

Сещам се за една анкета отпреди години, правена сред чешките туристи, посещавали бреговете на Черно море в блажените соц времена. На въпрос с какво впечатление са останали от пребиваването си в България, братята славяни заковаваха без колебание, че страната ни е Ориента.

Сигурно така си мислят и на Босфора, щом провеждат толкова мощна медийна пропаганда в един район, където единственият наличен турчин, бай Мустафа, е дошъл погрешка на курорт. Слуша си той турски гюбеци и се чувства като в Кушадасъ. Кеф, баш кеф, мама му стара!

Между другото, ситуацията с радиостанциите е същата по цялото Южно Черноморие, та чак до Несебър и е така, поне според моя опит, от 15-20 години.

Това си е чиста проба груба пропаганда, опит за създаване на сфери на влияние и културна асимилация. Като отчетем необратимия и бързоскоростен демографски срив сред гяурите, турската информационна инвазия си изглежда съвсем закономерна и на място.

Големият въпрос тук е, защо позволява това българската държава? Едно е да се хващат 40 турски радиостанции в Ахтопол, а съвсем друго е това да се случва в Несебър. Защото тогава, по същата логика, в Пловдив би трябвало да слушат само сиртаки. А за София направо да не говорим- от ранни зори до късна вечер- яко сръбско и Лепа Брена.

Нещо не се връзва, нали?

Good bye, Созопол! Merhaba*, СозополЪ!

P.S. Чувствам се задължен да отбележа, че отношението към България от страна на Турция е държавна политика, а не стремеж на обикновените хора. Преди години имах едно страхотно преживяване в Турция, където бях много повече от „комшу”, радвах се на голямо уважение и спечелих много приятели.

*Merhaba- на турски „Здравей!”

Бойко Христов

Обичам България, но ме е срам от...

Наскоро се завърнах от Гърция и както винаги, когато се прибирам някъде отвън, почти задължително трябва да се боря с добре познатата ми вече депресийка, траеща поне няколко дни.

Но, както и да е, да започна все пак отначало...

Веднага след граничния пункт, на гръцка територия, започва един хубав път, който все още е в ремонт. Аз съм трета кола, а колоната я водят две келешчета нашенчета в Голф, точно като тези, които бутат бременните майки по спирките у нас. Няколкостотин метра след „цедката” започват ограничителни знаци. Наближаваме един, на който пише максимално допустима скорост 50 километра. И какво мислите, че става? Същите тези юнаци, натискат спирачки и ни принуждават да пълзим след тях със заветните 50 километра. После стигнахме и до 30. И така в продължение на поне километър и половина...

Е, честно, не бях виждал толкова примерни шофьори. Стана ми и смешно, и тъжно, и жал за тях. Защото тук, сигурно са царе на пътя- свирят гуми, минават на червено, натискат газта до дупка, псуват и показват средни пръсти. Жалка работа!

При първия възможен момент всички ги отрязахме и оставихме да пълзят унизително по мъчните гръцки пътища.

Не ме разбирайте погрешно- аз съм много примерен и умерен шофьор, но нали се сещате за правилните думи „Прекален светец и богу не е драг.” А какво остава, когато този светец е и фарисей?

За мен и моето семейство последва една превъзходна и безоблачна почивка, гарнирана с красиви и екзотични гледки, изпипани къщички, без свине, кокошки, краставици и домати, гори от цветя покрай пътищата, нито една дупка в асфалта, усмихнати и купонясващи гърци, спокойни и доволни туристи, отлично уважение към клиента и т.н. и т.н.

Няма смисъл да продължавам!

Какво се случи навръщане- ами веднага една яка дупка на шосето ни засмука, разтърси автомобила и съзнанието ми до основи, за да слезна на земята и да осъзная, че все пак съм вече в България. А тя, нашата мила татковина, изглежда почти така...И в духовен, и в материален план...

(снимките съм ги направил в София)

И така ще бъде винаги, докато важи поговорката „Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле”. Трудно и мъчително се оказва за нас да осъзнаем, че нашето собствено щастие и просперитет минава задължително през уважението към другия.

Излезте само по улиците и ще видите за какво иде реч- един кошер от нервни оси, които се гърчат безпомощно, жилейки се една друга!

Това, че сме на опашката в Европа си е само наша заслуга и на никой друг. Въпрос на интелект, въпрос и на манталитет. Ето защо вече не искам и да чувам, че сме били на второ място по интелект след евреите. Дрън-дрън!!! Ако беше така, отдавна щяхме да сме разбрали и осъществили интереса си. Нито пък искам някой да ми помпа самочувстието със Самиула, Симеон Велики или прабългарите на Аспарух. От тях за съжаление няма и следа. Още дълго време ще виждам в нашите очи приведената и продажна рая с ориенталски манталитет.

Извинявам се, че съм толкова краен в изказванията си! Но си го позволявам, защото обичам България, но ме е срам от...

Преди време пуснах в Свежо един материал, в който казвам, че е жизненоважно за нас като народ и държава да започнем да правим ПР в името на собственото си оцеляване. (Целият текст може да видите тук:За държавата, ПР-а и затихващите функции...) Той, обаче, се претъркаля през сайта без почти никакъв интерес, за разлика от други мои материали, касаещи доста по- незначителни и невзрачни теми.

И от това ме боли. Не ни пука ли, харесваме си кочината ли, правим го от омраза към Вуте ли или просто сме дебили?

Всички ние страшно много приличаме на момчетата от Голфа- "царе" у нас и мушмороци в чужбина!

Бойко Христов