неделя, 16 ноември 2008 г.
ATTENTION!!! In case of emergency read Infor-mation Agency Focus
вторник, 28 октомври 2008 г.
Първият световен конкурс "Мистър Свят"-Mr.World'96
сряда, 22 октомври 2008 г.
"ЦЕНТЪРЪТ"
1.
2.
понеделник, 20 октомври 2008 г.
Спуканият балон на Димитър Бербатов

Ако един от най-скъпите нападатели в света, Димитър Бербатов, знаеше тази проста истина или пък беше чел или чул дори поне малко за “Принципът на Питър” никога нямаше да приеме офертата на “Манчестър Юнайтед”. Но какво да се прави- футболът не е университет и там за добро или зло не четат книги, а ритат топки.
Най-общо казано “Принципът на Питър” гласи, че всеки един човек се стреми да достигне върха на своята некомпетентност /която винаги е всъщност следващото стъпало след върха на неговата компетентност/ и това, образно казано, представлява неговия край. За да сме по-ясни, ще вземем живия и често срещан пример от футбола, според който масова практика е изявените футболисти да стават треньори, с презумпцията, че щом се били отличници на зеленото поле, ще бъдат такива и на треньорската скамейка. Yes, Yes, but No! или Да, да, ама не! по български. :)
Един от бившите наставници на българския футболист в “Байер Леверкузен”, ако не се лъжа след конфликт с него, беше казал, че Митко никога няма да стане мегазвезда, защото не играе със сърце. И въпреки, че Бербатов в крайна сметка беше “изкушен” от “Червените дяволи”, треньорът все пак се оказа прав. Защото каква мегазвезда си щом като нито един път не се осмеляваш да играеш с лице към противников защитник, никога не си показал бразилски финт, не си задържал топката у себе си повече от две секунди, а щом я получиш веднага гледаш да се отървеш от нея, отклонявайки я накъдето ти видят бутонките? Какъв звезден нападател си щом нито веднъж не си организирал сам атака към противниковата врата и повечето ти голове са вкарани от два метра от “гюмеджийската” позиция? Ех, Бербо, а има нападатели, които вкарват сами от центъра...Какъв суперстар си щом срещу отбор като Грузия си един от най-слабите на терена и единственото, с което ще останеш в спомените на разочарованите запалянковци са няколкото отървавания от топката и нулева заплаха за противниковата врата? На фона на всичко това, трагикомично звучи финалния ти акорд: “Ами явно толкова си можеме! ” Да, Митко, да, толкова си можеш наистина...
И за да се върна пак към “Принципът на Питър”, най-добре за българския футболист щеше да бъде ако беше останал в Тотнъм, защото там щеше да продължи да бъде звезда, съобразно максимата “По-добре цар на село, отколкото пъдар в града”. Той обаче избра второто и дръпна “Червеният дявол” за опашката, а там футболисти като Кристиано Роналдо и Уейн Рууни, ще му стопят лагерите, както се казва, и ще го пратят бодро да крачи по стъпките на “разочарованието на Челси” Шевченко.
Аз като българин винаги се радвам на успехите на свои сънародници, но като обективен човек не мога да си затварям очите пред явните недоразумения. А решението на сър Алекс Фъргюсън да прахоса луди пари за Бербо е точно такова недоразумение, което аз си обяснявам с факта, че преди да вземе окончателното си решение за трансфер успешният треньор за жалост не е гледал нито един български мач на“златния” си нападател. Сега със сигурност вече го прави, но е твърде късно.
И на края, за да бъде бетониран безоблачният хоризонт пред английския гранд предлагам на британския военачалник да уволни Кристиано Роналдо и да вземе Гонзо. Така легендарният тим ще разполага с две дървета, които ще увеличат противниковите греди до четири и това ще доведе до по-голяма математическа вероятност за вкарване на гол. А на противниковите отбори “Майка им жална!”, както се казва.
По отношение на ПР-а, този материал идва да покаже, как се придобива псевдо имидж, как този псевдо имидж може да доведе до реални практически резултати, но и как веднъж достигнал до върха на своята некомпетентност, когато твърде много се отдалечи от реалните факти, лъсва голата истина, че великанът всъщност е с глинени крака. Впрочем подобни примери от шарената ни обществена практика, дал Господ.
Бойко Христов
събота, 11 октомври 2008 г.
Дистрикт гуверньора на България се срещна с Ротари клубовете Тангра, Sofia City и Средец
петък, 26 септември 2008 г.
LONDON FASHION WEEKEND- гвоздеят на модния календар във Великобритания
LONDON FASHION WEEKEND е гвоздеят на модния календар във Великобритания, където 150 модни дизайнери и експерти по красота представят своите ключови виждания за сезона есен - зима 2008.
„Модата, представяна на подиума, е в тъмни полутонове, изцяло погълната от доминиращите готически и футуристични тенденции.”- информира по телефона от английската столица модният фотограф Даниел Рачев. „Дори женските фолклорни и шотландски детайли са пресътворени да изглеждат застра-шително, сякаш инспирирани от тъмната фантазия.”-акцентира той.
Всички експерти са единодушни, че това е най-стилният сезон на LONDON FASHION WEEKEND досега.
На снимките, любезно предоставени от популярния български фотограф, манекенки от модна агенция „MODELS 1”, представят топ колекция, дело на няколко дизайнери, изградена от четири различни теми: “Шотландски принцеси”, “Красивото момиче от картината”, “Черната чародейка” и “Готически романс”. Техните прически са дело на модните корифеи от “TONI&GUY". Гримът на Елизабет Андерсън следва двете характерни тенденции за световните подиуми – “Екстревагантни очи” и “Тъмни устни”.
.
Медийни партньори на модната фиеста са списание “ELLE“ и телевизионния канал Channel 4”.
Фотографии и кореспонденция : Даниел Рачев
понеделник, 15 септември 2008 г.
Ротаракт Sofia City по пътя към Личната си легенда

понеделник, 25 август 2008 г.
Пирон в ковчега на Обама...йо-хо-хо и бутилка скоч

Новите имперски мераци на Сибирската мечка, богато гарнирани с военна техника и безпардонно отношение към мнението на световната общественост, получили най-ярко проявление в скорошните грузински драми, със сигурност са опънали нервите на американския избирател. А неговият почти атавистичен страх от възкръсналия богатир ще го накара да залепне като първокачествено тиксо към кандидатурата на Маккейн- железният ветеран, който спрямо Русия винаги е бил хардлайнер.
четвъртък, 21 август 2008 г.
Известни хора говорят глупости в кампания на БНР
Подобна кампания едва ли ще промени посоката в мисловния процес на родните хард драйвъри, но щом като си решил да бъдеш фронтмен в морализаторстването, поне го изпипай формално, за да не предизвикваш снизходителни усмивки.
В едно средно дълго „конско” как трябва да управляваме личните си МПС-та, за да няма ПТП-та, уважавания иначе от мен Андрей Слабаков, казва приблизително следното: „...дори не е необходимо да спазвате знаците, просто карайте внимателно!”
Опаааа, г-н Слабаков, опааааа БНР! Вчера един злощастник видя слънцето за последен път, защото не спази знака STOP на околовръстното до Младост. Ми той май е приел буквално вашето внушение.
Горкият Максим, и той може да се чувства подведен от вас. Не спазвал ограниченията в скоростта, но бил нащрек през цялото време, човекът. А то, за зла беда, какво се случило накрая...
Дайте тогава да махнем всички пътни знаци, защото са излишни и само хабим материала.
.
сряда, 13 август 2008 г.
И все пак AC/DC идват в България
неделя, 27 юли 2008 г.
Политическият прецедент на Николай Камов след финансовия и морален шамар на ЕС
Приятелският плесник, обаче, не доведе до очаквания катарзис. Според физичните закони, съвсем закономерно, акумулираната от наказанието енергия причини поривисто брауново движение на българските политици, но то за съжаление се оказа хаотично и лишено от усвояването на нов тип мислене и поведение. Без НИКАКВИ ПРОБЛЯСЪЦИ.
Като резултат от драматичния европейски полъх управляващите предприеха “гениална” кръгова защита, изпълнявана преди всичко с похватите на ПР-а, а техните политически опоненти и към момента точат вилици и ножове в канибалски порив. И нито един от тях не постъпи по правилния и очакван от Брюксел начин. NO HOPE!
Но в потвърждение на максимата, че “Всяко правило си има изключение” над оловнотежкия и мрачен пейзаж прелетя и една бяла лястовица. Две кратки изречения, публикувани от Николай Камов на неговия блог, предизвикаха голям интерес. На 23 юли политикът отбелязва:“Срам ме е от това, което Европейската комисия каза днес за България. И се чувствам виновен.”
Без да се впускам в подробности, само ще кажа, че това е истински прецедент в българския политически живот. За да признаеш такова нещо под светлините на прожектора е необходимо, най-малкото, да ти стиска и да не си морален кастрат. Нещо, което за съжаление, управляващите не показаха.
Много бих искал “прецедентът Камов” да не остане изолиран случай и да се забрави. Баш драго ще ми бъде ако и други политици, особено управляващите, се почувстват виновни. Само така политиците ще дадат ясен знак към своя народ, че най-сетне има шанс изтерзаното отечество да поеме по правилния път на ПРОМЯНАТА! Да не говорим, че това ще бъде и по-вярната реакция от ПР гледна точка.
Предлагам на медиите да попитат персонално всеки действащ политик дали изпитва вина и срам от европейския шамар. Тази импровизирана анкета ще има изключително интересни и забавни резултати! Дано се проведе.
Бойко Христов
събота, 26 юли 2008 г.
God bless Metallica

Български "звезди", учете се от големите!
четвъртък, 24 юли 2008 г.
Созопол се намира в Турция
Созопол се намира в Турция...Или поне това е желанието на турската държава.
Аз поне нямам друго разумно обяснение на факта, че едно бързо прехвърляне на късовълновия созополски ефир от моя страна доведе до трагични резултати – поне 40 турски радиостанции от всякакъв калибър и едва около 5 български.
Какво ли си мисли за нас чуждестранният турист, докато пили гумите на луксозното си возило по разнебитения асфалт и отчаяно се опитва да послуша поне малко европейска музика, за да убие времето, прекарано в досадно оцеляване по българските пътища?
Ама Sorry, Michael, само гюбеци предлагаме.
Сещам се за една анкета отпреди години, правена сред чешките туристи, посещавали бреговете на Черно море в блажените соц времена. На въпрос с какво впечатление са останали от пребиваването си в България, братята славяни заковаваха без колебание, че страната ни е Ориента.
Сигурно така си мислят и на Босфора, щом провеждат толкова мощна медийна пропаганда в един район, където единственият наличен турчин, бай Мустафа, е дошъл погрешка на курорт. Слуша си той турски гюбеци и се чувства като в Кушадасъ. Кеф, баш кеф, мама му стара!
Между другото, ситуацията с радиостанциите е същата по цялото Южно Черноморие, та чак до Несебър и е така, поне според моя опит, от 15-20 години.
Това си е чиста проба груба пропаганда, опит за създаване на сфери на влияние и културна асимилация. Като отчетем необратимия и бързоскоростен демографски срив сред гяурите, турската информационна инвазия си изглежда съвсем закономерна и на място.
Големият въпрос тук е, защо позволява това българската държава? Едно е да се хващат 40 турски радиостанции в Ахтопол, а съвсем друго е това да се случва в Несебър. Защото тогава, по същата логика, в Пловдив би трябвало да слушат само сиртаки. А за София направо да не говорим- от ранни зори до късна вечер- яко сръбско и Лепа Брена.
Нещо не се връзва, нали?
Good bye, Созопол! Merhaba*, СозополЪ!
P.S. Чувствам се задължен да отбележа, че отношението към България от страна на Турция е държавна политика, а не стремеж на обикновените хора. Преди години имах едно страхотно преживяване в Турция, където бях много повече от „комшу”, радвах се на голямо уважение и спечелих много приятели.
*Merhaba- на турски „Здравей!”
Бойко Христов
петък, 11 юли 2008 г.
Обичам България, но ме е срам от...
Наскоро се завърнах от Гърция и както винаги, когато се прибирам някъде отвън, почти задължително трябва да се боря с добре познатата ми вече депресийка, траеща поне няколко дни.
Но, както и да е, да започна все пак отначало...
Веднага след граничния пункт, на гръцка територия, започва един хубав път, който все още е в ремонт. Аз съм трета кола, а колоната я водят две келешчета нашенчета в Голф, точно като тези, които бутат бременните майки по спирките у нас. Няколкостотин метра след „цедката” започват ограничителни знаци. Наближаваме един, на който пише максимално допустима скорост 50 километра. И какво мислите, че става? Същите тези юнаци, натискат спирачки и ни принуждават да пълзим след тях със заветните 50 километра. После стигнахме и до 30. И така в продължение на поне километър и половина...
Е, честно, не бях виждал толкова примерни шофьори. Стана ми и смешно, и тъжно, и жал за тях. Защото тук, сигурно са царе на пътя- свирят гуми, минават на червено, натискат газта до дупка, псуват и показват средни пръсти. Жалка работа!
При първия възможен момент всички ги отрязахме и оставихме да пълзят унизително по мъчните гръцки пътища.
Не ме разбирайте погрешно- аз съм много примерен и умерен шофьор, но нали се сещате за правилните думи „Прекален светец и богу не е драг.” А какво остава, когато този светец е и фарисей?
За мен и моето семейство последва една превъзходна и безоблачна почивка, гарнирана с красиви и екзотични гледки, изпипани къщички, без свине, кокошки, краставици и домати, гори от цветя покрай пътищата, нито една дупка в асфалта, усмихнати и купонясващи гърци, спокойни и доволни туристи, отлично уважение към клиента и т.н. и т.н.
Няма смисъл да продължавам!
Какво се случи навръщане- ами веднага една яка дупка на шосето ни засмука, разтърси автомобила и съзнанието ми до основи, за да слезна на земята и да осъзная, че все пак съм вече в България. А тя, нашата мила татковина, изглежда почти така...И в духовен, и в материален план...
(снимките съм ги направил в София)
И така ще бъде винаги, докато важи поговорката „Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле”. Трудно и мъчително се оказва за нас да осъзнаем, че нашето собствено щастие и просперитет минава задължително през уважението към другия.
Излезте само по улиците и ще видите за какво иде реч- един кошер от нервни оси, които се гърчат безпомощно, жилейки се една друга!
Това, че сме на опашката в Европа си е само наша заслуга и на никой друг. Въпрос на интелект, въпрос и на манталитет. Ето защо вече не искам и да чувам, че сме били на второ място по интелект след евреите. Дрън-дрън!!! Ако беше така, отдавна щяхме да сме разбрали и осъществили интереса си. Нито пък искам някой да ми помпа самочувстието със Самиула, Симеон Велики или прабългарите на Аспарух. От тях за съжаление няма и следа. Още дълго време ще виждам в нашите очи приведената и продажна рая с ориенталски манталитет.
Извинявам се, че съм толкова краен в изказванията си! Но си го позволявам, защото обичам България, но ме е срам от...
Преди време пуснах в Свежо един материал, в който казвам, че е жизненоважно за нас като народ и държава да започнем да правим ПР в името на собственото си оцеляване. (Целият текст може да видите тук:За държавата, ПР-а и затихващите функции...) Той, обаче, се претъркаля през сайта без почти никакъв интерес, за разлика от други мои материали, касаещи доста по- незначителни и невзрачни теми.
И от това ме боли. Не ни пука ли, харесваме си кочината ли, правим го от омраза към Вуте ли или просто сме дебили?
Всички ние страшно много приличаме на момчетата от Голфа- "царе" у нас и мушмороци в чужбина!
четвъртък, 12 юни 2008 г.
Евро’2008 по Диема – двойната загуба на рек-ламодателите

Освен за зрителите, обаче, излъчването на първенството от телевизия Диема създава и сериозен проблем на рекламодателите. Всъщност, проблемите са два – рекламна инфлация и „реализирането” на пропуснати ползи.
Тук отварям скоба, за да подчертая, че съвсем нарочно няма да се спра на въпроса дали наддаването пред УЕФА /което само по себе си, означава, че футболната централа е гонила по презупмция един-единствен резултат - да достигне максималните финансови стойности на правата за излъчване/ е довело до оскъпяване на мизата за рекламиране по време на първенството или не, защото доказването на подобна тенденция е проблематично по много причини и трудно може да се приеме за достоверно.
Въпреки това, обаче, можем да кажем, че оскъпяване на рекламното време така или иначе има, защото дори и рекламодателят да заплати същата сума за 30 секунден видео спот, подобно на предишни години, то вече за тези пари ще достигне до 2/3 от онази аудитория. Или преведено по-просто, за да може неговото рекламно послание да „облъчи” 1 респондент той ще трябва да заплати вече 30 % отгоре. Това си е чиста проба рекламна инфлация.
Другата финансова загуба на рекламодателите я наричам условно „реализирането” на пропуснати ползи, заради окастрената аудитория. Разбира се, за някои рекламодатели, гражданите, които нямат кабелна телевизия, по икономическа или друга причина не влизат в таргетната група на техните продукти, но какво да кажем за една марка бира, например, която буквално преследва всички мъже, гледащи футболната фиеста. Ето този тип рекламодатели, според мен, имат пълното право да се чувстват ощетени, защото предишни години европейското първенство ги е допускало в дома на повече хора. Което, според маркетинговата теория, ако всичко останало е било наред, им е носело по-големи продажби и респективно печалби.
Ако аз бях рекламодател по времето на Евро’2008 щях да задам много, разнообразни и сериозни въпроси на самата телевизия, обслужващата ме рекламна агенция или медия шоп. И едва тогава щях да взема решение дали да рекламирам или не.
Но данните, които сочат, че рекламното време за Евро’2008 е било продадено безапелационно 100 %, ме карат да си мисля, че бизнесът и този път е рекламирал просто по инерция.
Нещо, което за съжаление той прави доста често.
Бойко Христов
понеделник, 9 юни 2008 г.
ЦСКА - самоспасяването на една марка

Левски и ЦСКА са нещо като Кока-Кола и Пепси Кола в българския футбол- топ брандове, концентрирали в себе си голяма история, огромна потребителска лоялност и емоционална привързаност. Помислете си само какво би станало ако утре разберете, че повече никога няма да пиете Кока-Кола /е, за мен такава е бирата, ама това е друг въпрос ;)/, помислете си какво би се случило по света при тази новина....
.
Нещо подобно мъчи сърцата на червените фенове у нас през последните дни – тяхната Кока-Кола повече няма да се произвежда или евентуално ще придобие вкуса и цвета на долнопробна лимонада.
ЦСКА се оказа в уникална ситуация, не заради това, че отива във В група и изпада от Шампионската лига, а защото предстои да разберем доколко силната марка притежава способност да се самоспаси.
Защо да се самоспаси?
Защото няма друг избор- в България спортът и в частност футболът трудно намират своите спонсори, защото от тях просто не се печели или ако се печели, то е малко. И почти единствените меценати са тези, които в покровителството на един или друг клуб виждат благоприятна възможност да изперат някой и друг лев. Но ЦСКА е потънала в дългове и това прави вдигането й на крака неизгодно дори за най - изпечените перачи.
Един бърз SWOT анализ на ЦСКА и Кока-Кола ясно показва, че голямата разлика между тях се крие във факта, че емблематичната марка на безалкохолната напитка струва безчет пари, докато емблематичната марка на родния гранд има единствено огромно емоционално значение. Защо? Ами защото, ако купиш фалиралата Кока-Кола ще можеш да направиш отново много пари, докато въпросът с отбора на армейците изобщо не стои по същия начин.
ЦСКА се намира на ръба на изпадането в летаргична кома, защото ако прекрачи във В група, нейното I’ll be back ще стане неимоверно трудно, тъй като за разлика от Ювентус, когото преди време го сполетя подобна съдба, ЦСКА няма финансовата мощ да съхрани елитния си екип. А това ще й отреже възможността да изплува от блатото на аматьорския футбол.
За мен критичната ситуация, в която се намира ЦСКА, е нещо като да стоиш между тоя и оня свят. А нейната уникалност се състои в това, че сме на прага на един истински лабораторен опит взет от живия свят, който ще докаже степента на вероятност емоционалната сила на една марка да привлече пари за нейното спасяване и просъществуване. И това- в един комерсиален свят, където парите би следвало да се възпроизведат в повече пари. Отварям скоба, за да подчертая, че единственото изключение би могло да се случи ако кабинетът успее да продаде на „д-р Живаго” в пакет „Кремиковци” и закъсалия отбор на принципа „кон за пет лева и кокошка за петдесет”.
Аз лично пожелавам на клуба експериментът да бъде успешен, въпреки че съм левскар.
Не мога да не споделя и моето учудване от една друга тенденция, която се открои покрай драмата на закъсалия отбор- огромната и твърда подкрепа от страна на феновете и чевръстото ангажиране на официалната власт с проблемите на една иначе частна фирма.
Защо не заставаме така и на барикадите, когато трябва да защитаваме собствените си жизненоважни социални интереси? Това сравнение, без да искам, ме води до логичното заключение, че ние просто не обичаме себе си и своята държава.
Искам да попитам и още нещо - защо премиерът не се активира така моменталически и когато ставаше въпрос за корупцията в Министерството на вътрешните работи?
Все въпроси с тъжни отговори.
Иначе на ЦСКА пожелавам успех!
.
четвъртък, 5 юни 2008 г.
Барак Обама – скритият коз на републикан-ците

те избори се отдалечава от хоризонта с бързите криле на лястовица. Техният скрит коз, който ги върна неочаквано в голямата игра, се казва Барак Обама.
снимка: mediapool.bg
Казвам неочаквано, защото след „мъдрото” началничество на Буш, който успя да оплеска всичко, до което се докосна, републиканците можеха да сънуват повторен мандат на техен избраник само през крив мексикански макарон.
Нещата, обаче, се обърнаха...
С номинирането на Барак Обама за кандидат-президент, демократите наистина показаха на света защо са демократи - да избереш чернокож за лице на страната си /която между другото е родина и на ку клукс клан (ККК)/ изисква да си модерно мислещ, цивилизован, образован и напредничав субект. Демонстрирайки своя демократичен възглед за бъдещето на Америка и пилеейки напразни усилия във вътрешния остър дебат жена или чернокож трябва да управлява кормилото на американския флагман, демократите, обаче, допуснаха стратегическа грешка, която може да им коства почти сигурната иначе изборна победа.
Независимо, че сега се правят опити да се обедини разцепения като Титаник демократичен вот чрез похвалите, които Обама изсипа срещу своя бивш враг и чрез спряганата идея за кандидат-президентски тандем между тях двамата, сигурно е, че част от избирателите на Хилъри ще предпочетат да гласуват за по-консервативния Джон Маккейн или най-малкото ще се откажат от гласуване. А това работи само и единствено за възкръсналите като птицата феникс републиканци.
Демократите са разединени, докато републиканците демонстрираха по-голямо единство и като електорат и като партийно поведение. В техните редици бързо-бързо отпаднаха конкурентите на Маккейн още в мига, когато стана ясно кой има най-големи шансове за успех. Битката при демократите, обаче, произведе дълбока вирусна инфекция в техния микроклимат и това неминуемо ще се отрази по време на генералното шоу.
Не е за подценяване и факта, че ожесточената битка между Клинтън и Обама доведе в голяма степен до тяхното принизяване в очите на електората, образно казано, защото успяха в някаква степен взаимно да се „омаскарят”. Джон Маккейн пък няма този проблем и се радва на значителен комфорт, поне що се отнася до това.
Докато всички тръпнат в очакване дали Хилъри Клинтън все пак ще се откаже от предизборното „клане” ние можем да кажем със сигурност едно- ако демократите заложат на Обама, Америка най-вероятно ще има отново президент републиканец.
И това ще се случи, освен ако Маккейн не допусне драстични грешки в своята кампания по време на президентските избори. Както, впрочем, направи самата Хилъри, която в началото на предварителните избори беше ясно очертания фаворит, но впоследствие, заради груби грешки в своята кампания се удави в дълбоките води на демократическия електорат.
Сега на дневен ред стои въпроса дали демократите ще осъзнаят, че ако искат да имат свой президент през следващите години би следвало да пренебергнат резултатите от първичните избори и да жертват сенатора от Илинойс в името на крайната победа.
.
Бойко Христов
вторник, 3 юни 2008 г.
Изборно насилие в Македония - че това е толкоз просто и логично!
гично!
Ех, бедна ми, бедна Българийо, колко ли още срамни компро-
миси ти предстои да направиш със себе си...
Повече по темата: http://pr-master.blogspot.com/2008/02/blog-post_20.html
Бойко Христов
сряда, 21 май 2008 г.
Ето ме и мен- "новоизпеченият" ротарианец
вторник, 20 май 2008 г.
Известният моден фотограф Даниел Рачев с изложба в любимото заведение на Fashion TV в Лондон




The Collection е популярно като любимото място на модния телевизионен канал Fashion TV, а в него често се организират престижни модни събития.
Изложбата на българския фотограф е организирана по покана на заведението.