Ето ме и мен- "новоизпеченият" ротарианец

Приемането ми в Rotary club Sofia City-едно изключително въл-нуващо и важно събитие в живота ми!!!

.

Горещо благодаря на всички членове на клуба за подкрепата, приятелството и споделените общи каузи!!!

.

Sofia'20.05.2008

Известният моден фотограф Даниел Рачев с изложба в любимото заведение на Fashion TV в Лондон

Известният моден фотограф Даниел Рачев откри авторска изложба в тузарското заведение The Collection, намиращо се в луксозния лондонски квартал Челси. От вчера, 19.05.2008, в продължение на един месец, ценителите на модната фотография и изтънчената естетика на големите майстори ще могат да се насладят на експозицията от топ кадри на български звезди от шоу бизнеса и модния подиум, позирали пред обектива на талантливия българин и няколко от последно създадените му творби в английската столица за местни дизайнери.

The Collection е популярно като любимото място на модния телевизионен канал Fashion TV, а в него често се организират престижни модни събития.

Изложбата на българския фотограф е организирана по покана на заведението.

Бойко Христов

KISS изнесоха майсторски урок на родните звезди как се прави истинско шоу

снимки: www.dnevnik.bg

И аз като други 25 000 хиляди българи не се сдържах и отидох на концерта на легендарната банда KISS.

Честно да си призная тръгнах с предубеждението, че заради десетките години прекарани на сцената сеньорите на метъла са вече поизносени и едва ли ще могат да вдигнат летвата до нивото на добрите стари, славни времена, обаче...

Много бързичко разбрах, че МАЙСТОРЪТ ВИНАГИ СИ ОСТАВА МАЙСТОР!

Още след първата минута-

виках с цяло гърло,

времето спря и ме върна във дните, когато бях шестокласник
/в онези времена единствената касетка с heavy metal, която имахме беше един концерт на Judas Priest/,

забравих за проблемите си и бях щастлив,

почувствах се за миг, както много отдавна не съм се чувствал- БЕЗСМЪРТЕН!,

целувах любимото момиче

и исках да задържа този момент, ако може, завинаги!


Не знам какво ще правя, когато групи като KISS, AC/DC, Metallica, Judas Priest, Twisted Sister слезнат от сцената.

Самите KISS са перфектни професионалисти, всеки детайл на шоуто им беше изпипан докрай и освен отлична музика, демонстрираха уважение към публиката и умения да разгорещяват страстите до точката на кипене.

Когато се върнах вкъщи, пуснах случайно концерт на “Б.Т.Р.” /между другото харесвам песните им/ и веднага ми стана кристално ясно защо нито един български изпълнител или група никога няма да станат световни звезди.

За да покориш света, не стига само да пееш добре и да се друсаш на сцената все едно минаваш оттам случайно, а трябва да се раздаваш, да провокираш, да гориш- да бъдеш истински ШОУМЕН!

И публиката ще те обича и ще бъде с теб докрая!

KISS си отидоха, да заповядат Metallica...а за AC/DC направо се моля Богу горещо!!!!

Бойко Христов

ПР-ите - ортаци на адвокатите

Уважаеми кандидат-подсъдими,

Време е в масовото съзнание да навлезе и да се утвърди представата за една нова ниша на пр-ите в социалните взаимоотношения. Тази на адвокат по комуникациите.

Обръщам се първо към вас, защото, сигурен съм- вие ще ме разберете най-добре.

Адвокат по комуникациите.
„Ами, че то пр-ите винаги са били такива”- ще ме контрират със задоволство някои. Е, да, но аз като стар букво/из/ед говоря буквално и имам предвид тяхната директна намеса в „свещения” правораздавателен процес.

„Сакън”- ще викнат други- „Той е обективен, свещен и гарантиран от Конституцията. В него няма място за хора, като пр-ите, които за пари са готови да извъртят всичко”.

Има и още как. Първо, защото той не е обективен, нито пък свещен и второ, защото докато свят светува под маската на неговата „обективност” и „свещеност” ще се разиграват всевъзможни машинации. Кои явни до наглост, кои на четири очи и пет уши, но все пак машинации...

Я, да ви попитам, вие вярвате ли в обективността и свещеността на правораздавателния процес „По света и у нас”? Мълчите, а?


Уважаеми кандидат-подсъдими,

Ето какво предложение отправям към всички вас, мои уважавани бъдещи клиенти:
Когато дългата и леко закривена ръка на закона надвисне над нищо неподозиращата ви и, разбира се, невинна глава, трябва да направите две неща- да се огледате за добър адвокат, но не пропускайте и мен-печения пр.

Тази препоръка се отнася за вас толкава повече, колкото по-известна личност сте и колкото по-голям е обществения интерес към делото, по което сте подсъдим.

Досега повечето ви „колеги” слушат единствено адвокатите си, относно своите вербални словоизлияния пред разследващите и пред медиите. И затова, всъщност, в болшинството от случаите ставаме свидетели именно на словоизлияния, а не на добре конструирана и пресметната публична защита.

От днес нататък, обаче, под вещото кукловодство на тандема от адвокат и ПР, невинността на обвиняемия ще звучи много по-достоверно както пред съдиите и прокуратурата, така и пред широката общественост.

Не забравяйте, че и служителите на Темида са хора и се влияят от тезите в публичното пространство.

А, ако в българското правораздаване някой ден, дай боже, се привнесе състава от съдебни заседатели /както го знаем от американските филми/, тогава ползата от ПР-а ще стане просто неизмерима.

В други случаи, уважаеми, вие ще се сблъскате с едни много любезни, разбрани и услужливи съдии, които по някаква си тяхна многозначителна причина ;)) искат да ви помилват, независимо от степента на прегрешението ви. Помислете и за тях- все пак ще им трябва някакво оправдание пред вечно подозрителното общество за грубото потъпкване на фактите и законите, което се готвят да осъществят, водени от спонтанния лъч на алтруизъм, който сте успели да разпалите у тях по незнаен начин. ;)) И пак ще опрете до мен.

Скъпи и многоуважавани мои бъдещи клиенти, помислете добре върху това, което ви прошепнах на ухо. То може да ви спести години натрупвания на мазоли от търкане на затворническите нарове.

Епилог
И ще дойде ден, когато американският полицай, този супермен от филмите, ще казва на току-що хванатите от него пиленца- “Имате право да мълчите без присъствието на Вашия адвокат и пр”/бел. авт. не прочие, а ПР/.

А, аз пък вече доволно потривам ръце от бъдещата фирма с жена ми, която е юрист. ;))))



Бойко Христов

Дузината уроци, на които ме научи PR-a

С времето разбрах, че ПР-ът не е просто професия, а е мъдър съветник по житейските въпроси и ако имаш уши да слушаш, както се казва, по-добре го слушай.

Ето дузината уроци, които пр-ската практика бетонира в крехката ми душа и по които вече НЕ ПРИЕМАМ СПОР С НИКОГО.

1. Дарвин греши- не маймуната, а хамелеонът е предшественик на homo sapiens. Учените да си говорят каквото искат.

2. От времето на неандерталеца изправеният човек страда от една неизлечима и генетично обусловена болест- остър хроничен солипсизъм. Това ще рече, че дори и свинар, той се чувства като Краля Слънце и го вълнуват преди всичко само неговите си височайши дела. Хроничният солипсизъм, за разлика от хроничния запек, НЕ СЕ ЛЕКУВА.

3. Не само Дарвин, но и народното творчество се провали в опита си да даде обяснение на човешките дълбини-ХУБАВИЯТ ВОЛ ПОД СКЪСАН ЧУЛ НЕ СЕ ВИЖДА.

4. Да живее акциденцията-всичко е условно и преходно. Всичко е ценно и нищо няма стойност. Така, гонейки Михаля в лабиринта на несъщественото, изпускаме най-важното.

5. Библията е права: Не бива да хвърляме бисерите си на прасетата.

6. Ако попиташ прилепа какво представлява света, животинчето ще ти отвърне простодушно, че той е една голяма пещера.

7. Еклисиаст казва: “Окото не се напълня с гледане, нито ухото със слушане”.

8. Сърцето предпочита да чуе това, което иска, а не това, което трябва.

9. Овцата и вълкът са първи братовчеди.

10. На доброто трябва да се помага. За да успее, то трябва да се научи да борави с оръжията на злото. И от двете обаче има нужда.

11. Последната ос, около която се върти света е лицемерието. Най-доходоносният занаят е правенето на маски. В такъв случай, КУКЕРИТЕ СА УЖАСНИ ЛИЦЕМЕРИ ;))).

12. Проповедникът казва: “Суета и гонене на вятъра. Всичко е суета!”

.
.

To be continued...

Бойко Христов

Какво е Ротари

Ротари – една над 100-годишна организация

На 23 февруари преди 103 години се е родило ротарианското движение. Пол Ха­рис, то­га­ва млад юрист, кой­то се чу­в­с­т­вал са­мо­тен в раз­ра­с­т­ва­щия се Чи­ка­го, се сре­щ­нал с три­ма при­я­те­ли, за да об­съ­ди ед­на своя идея. При­я­те­ли­те би­ли Сил­ве­с­тър Ший­л, тър­го­вец на въ­г­ли­ща, Гу­с­та­вус Е. Ло­ер, ми­нен ин­же­нер, и Хи­рам Шо­ри от ши­ва­ш­кия би­з­нес. Те се сре­щ­на­ли в офи­са на Ло­ер - стая 711 в сгра­да­та Unity Building.

В спо­ра се ро­ди­ла иде­я­та да се съ­з­да­де мъ­ж­ки клуб, в кой­то да чле­ну­ват по един пре­д­с­та­ви­тел на все­ки би­з­нес и про­фе­сия. Би­ло ре­ше­но вся­ка сле­д­ва­ща сбир­ка да пре­до­с­та­вя въз­мо­ж­ност на чле­но­ве­те да се за­по­з­на­ват с при­з­ва­ни­я­та на ко­ле­ги­те си и да пре­д­с­та­вят своя би­з­нес, а се­д­ми­ч­ни­те сбир­ки да ста­ват на те­ри­то­ри­я­та на различни офиси, като се ре­ду­ват. И от­тук на­з­ва­ни­е­то Ро­та­ри (“rotary” - вър­тящ се).

Че­ти­ри­ма­та ос­но­ва­те­ли са не само с различни професии, но и с аме­ри­кан­с­ки, гер­ман­с­ки, шве­д­с­ки и ир­лан­д­с­ки про­из­ход, и ка­то про­дукт на тогавашната аме­ри­кан­с­ка­ дей­с­т­ви­тел­ност се ока­з­ват по­д­хо­дя­щи­те ро­ди­те­ли на съ­з­да­де­но­то от тях дви­же­ние.

След при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на пе­тия член - Ха­ри Ра­гълс - гру­па­та за­по­ч­ва офи­ци­ал­но да се на­ри­ча Ро­та­ри клуб от Чи­ка­го.

Чи­ка­г­с­ки­ят клуб в пре­д­с­та­ви­те на Пол Ха­рис ни­ко­га не е бил са­мо­цел­на ор­га­ни­за­ция, ко­я­то да на­сър­ча­ва един­с­т­ве­но би­з­не­са ме­ж­ду сво­и­те чле­но­ве. Още от са­мо­то на­ча­ло той ви­ж­дал сво­я­та идея, пре­въ­п­лъ­те­на в по-ши­ро­ки со­ци­ал­ни изя­ви, за­ся­га­щи ця­ло­то об­ще­с­т­во.

През 1910 го­ди­на Ро­та­ри сви­к­ва пър­вия си кон­г­рес в Чи­ка­го и ше­с­т­на­де­сет­те съществуващи тогава клу­ба се обе­ди­ня­ват в Национална асоциация на Ротари клубовете.

.
Иде­а­лът на Ро­та­ри за­по­ч­ва да се офор­мя през то­зи на­ча­лен пе­ри­од, ко­га­то Ар­тър Шел­дън ста­ва член на чи­ка­г­с­кия клуб. Ка­то чо­век, кой­то пре­по­да­ва но­ва­та на­у­ка «из­ку­с­т­во­то да се при­в­ли­чат кли­ен­ти», той е убе­ден, че на би­з­не­са тря­б­ва да се гле­да ка­то на сре­д­с­т­во, ко­е­то слу­жи на об­ще­с­т­во­то, и на пър­вия кон­г­рес на Ро­та­ри през 1910 го­ди­на той ци­ти­ра фра­за­та: “Ко­и­то слу­жи на съ­б­ра­тя­та си, пе­че­ли най-мно­го.” Следват промени ка­то “То­зи, кой­то слу­жи най-до­б­ре, той пе­че­ли” и “Слу­жи над со­б­с­т­ве­ни­те си ин­те­ре­си”. Те бър­зо са въз­при­е­ти от вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци и ста­ват де­виз вър­ху клу­б­ни­те ем­б­ле­ми на Ро­та­ри. По-късно за­ко­но­да­тел­ни­ят съ­вет ре­ша­ва, че де­ви­зът на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл ще бъде “Service Above Self” - “За безкористна слу­жба”.

Пър­ви­ят клуб из­вън гра­ни­ци­те на САЩ е основан в Канада през 1911 г. С това Ротари ста­ва ме­ж­ду­на­ро­дна организация. По-къ­с­но съ­ща­та го­ди­на е създаден клуб и в Лондон.

.

Ве­д­нъж пре­ми­на­ло Ат­лан­ти­ка, дви­же­ни­е­то бър­зо се раз­ра­с­т­ва, в ре­зул­тат на ко­е­то на кон­г­ре­са в Ми­не­со­та, през 1912 г. ор­га­ни­за­ци­я­та ве­че се на­ри­ча Ме­ж­ду­на­ро­д­на асо­ци­а­ция на клу­бо­ве­те Ро­та­ри и по-къ­с­но през 1922 г. името й е съ­к­ра­те­но на Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл.
.

Пър­ви­ят Ро­та­ри клуб в стра­на, в ко­я­то не се го­во­ри ан­г­ли­й­с­ки, е сфор­ми­ран през 1916 го­ди­на в Ха­ва­на, Ку­ба. Та­ка Ро­та­ри за­по­ч­ва да пре­о­до­ля­ва не са­мо на­ци­о­нал­ни гра­ни­ци, но и ези­ко­ви ба­ри­е­ри. Ро­та­ри ста­ва на­и­с­ти­на све­то­в­на ор­га­ни­за­ция след 1920 г., ко­га­то дви­же­ни­е­то до­с­ти­га до Юж­на и Цен­т­рал­на Аме­ри­ка, Аф­ри­ка, Ав­с­т­ра­лия и Азия. Та­зи ши­ро­ка по­д­к­ре­па доказва че при­н­ци­пи­те на организацията са жи­з­не­ни и до­при­на­сят за пре­въз­мо­г­ва­не на раз­ли­чи­я­та в ра­си­те, цве­та, ве­ро­и­з­по­ве­да­нието, езика и ге­о­г­ра­ф­с­кото раз­по­ло­же­ние.
.

Пър­ва­та ем­б­ле­ма на Ро­та­ри е оби­к­но­ве­но ко­ле­ло на ка­ру­ца - сим­вол на “ци­ви­ли­за­ция и дви­же­ние”. През 1923 го­ди­на към ко­ле­лото с 24 зъ­бци и шест спи­ци се до­ба­вя и ключ на ос­та, за да по­ка­же, че ко­ле­ло­то не е в за­с­той. На кон­г­ре­са в Да­лас, Те­к­сас, през 1929 го­ди­на е пре­д­с­та­ве­но офи­ци­ал­но­то опи­са­ние на ем­б­ле­ма­та. Крал­с­ко­то си­ньо и зла­т­но са из­б­ра­ни за офи­ци­ал­ни цве­то­ве на Ро­та­ри, а фла­гът на Ро­та­ри е бял с ко­ле­ло­то, изо­б­ра­зе­но в сре­да­та. И до днес, по­с­та­вен на ре­ве­ра, то­зи знак от­ли­ча­ва вси­ч­ки ро­та­ри­ан­ци по све­та.

Дви­же­ни­е­то Ро­та­ри по­с­та­вя съ­що та­ка ос­но­ви­те на дру­ги све­то­в­ноиз­ве­с­т­ни ор­га­ни­за­ции ка­то Ме­ж­ду­на­ро­д­но об­ще­с­т­во на де­ца­та ин­ва­ли­ди, ос­но­ва­но през 1922 го­ди­на и на­ри­чано днес Ме­ж­ду­на­ро­д­на ре­ха­би­ли­та­ция, а съ­що та­ка и ор­га­ни­за­ци­я­та ЮНЕ­С­КО, иде­я­та за ко­я­то се ро­ди­ла на ед­на кон­фе­рен­ция на Ро­та­ри в Лон­дон през 1942 г.

През 1947 г. около 50 членове на Ротари стават делегати и консултанти при основаването на Обединените нации. Днес Ротари е с най-високия статут на консултант в Организацията на обединените нации, който може да придобие неправителствена организация. В това си качество Ротари има глас в системата на ООН, позволяващ му достъп до нейните специалисти и ресурси в целия свят.

Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след смърт­та на Пол Ха­рис през 1947 г. е съ­с­та­вен пър­вият план за на­г­ра­ди на Фон­да­ци­я­ Ротари в об­ла­ст­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то. Фон­да­ци­я­та Ро­та­ри от­то­га­ва е на­пъл­но за­ви­си­ма от до­б­ро­вол­ни­те да­ре­ния на ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци от це­лия свят. Се­ри­о­зен из­то­ч­ник на фи­нан­си са вно­с­ки­те от по 1000 и по­ве­че ща­т­с­ки до­ла­ра във фон­да­ци­я­та, сре­щу ко­и­то да­ри­те­ли­те по­лу­ча­ват знак «Пол Ха­рис Фелоу». Отличието мо­же да се да­ва и на ли­ца ро­та­ри­ан­ци и неро­та­ри­ан­ци, ако съ­ща­та су­ма е вне­се­на в не­го­ва чест.

През 1985 г. Ротари постави началото на програма-та «ПолиоПлюс» - амбициозна програма, чиято цел е всички деца в света да бъдат имунизирани срещу детски паралич. Партньори в глобалното унищожение на полиомиелита са Световната здравна организация, Ротари Интернешънъл, Американските центрове за превенция и контрол на болестите и УНИЦЕФ.

.

Като резултат от това партньорство случаите на детски паралич намаляха с 99% от 1988 г. насам и светът застана на прага на унищожаването на болестта. Членовете на Ротари са допринесли за тези решаващи усилия с повече от 600 милиона долара и безброй часове доброволен труд.

.
Спестяванията, които ще бъдат направени след изкореняването на полиомиелита, са 1.5 милиарда долара годишно – средства, които могат да бъдат използвани за решаването на други здравни проблеми. А спестеното човешкото страдание не може да бъде измерено по никакъв начин.
.

Дру­ги зна­чи­ми про­г­ра­ми на фон­да­ци­я­та са: Matching Grants - субсидии, отпускани по­д­к­ре­па на се­ри­о­з­ни про­е­к­ти на Ротари клу­бо­ве­те по места и ди­с­т­ри­к­ти­те. Про­г­ра­мата «Здраве, глад, хуманност» е из­го­т­ве­на, за да от­бе­ле­жи 75-го­ди­ш­ни­на­та на Ро­та­ри и да до­при­не­се за “по-до­б­ро здра­ве, по-мал­ко глад и да на­сър­чи раз­ви­ти­е­то на чо­ве­ка и об­ще­с­т­во­то, на ме­ж­ду­на­ро­д­но­то раз­би­ра­тел­с­т­во, до­б­рата во­ля и мира”. Про­г­ра­ма­та “Ро­та­ри до­б­ро­вол­ци” су­б­си­ди­ра ро­та­ри­ан­ци, ро­та­ра­к­то­ри или би­в­ши въз­пи­та­ни­ци на Ро­та­ри, же­ла­ещи да слу­жат в чу­ж­да стра­на, ко­я­то се ну­ж­дае от те­х­ни­те уме­ния. През 2002 г. Ротари основа Центровете за Международни науки по въпросите на мира и решаването на конфликти – една новаторска програма за обучение на утрешните миротворци.

.

В ре­ди­ца стра­ни по вре­ме на Вто­ра­та све­то­в­на вой­на ня­кои Ро­та­ри клу­бо­ве се раз­пу­с­кат, но по-къ­с­но го­ля­ма част от тях се вклю­ч­ват в Ро­та­ри Ин­тер­не­шъ­нъл. В се­мей­с­т­во­то на Ро­та­ри се вклю­ч­ват Ита­лия (1946), Гер­ма­ния и Япо­ния (1948), Ис­па­ния (1977). Клу­бо­ве­те в ня­кои стра­ни с ко­му­ни­с­ти­че­с­ко уп­ра­в­ле­ние ос­та­ват раз­фор­ми­ро­ва­ни до 1989 го­ди­на, ко­га­то след съ­г­ла­су­ва­ни уси­лия и по­ли­ти­че­с­ки про­ме­ни Ро­та­ри се по­я­вя­ва от­но­во в Из­то­ч­на Ев­ро­па. През съ­ща­та та­зи го­ди­на клу­бо­ве се по­я­ви­ха в Ун­га­рия и По­л­ша. През 1990 г. Ро­та­ри на­в­ле­зе в би­в­шия Съ­ве­т­с­ки съ­юз, и то за пър­ви път с уч­ре­дя­ва­не­то на мо­с­ко­в­с­кия Ро­та­ри клуб. На­с­тъ­п­ле­ни­е­то про­дъл­жи със сфор­ми­ра­не­то на клу­бо­ве в Че­хия и Словакия, бивша Юго­с­ла­вия, България и Румъния.

.

Според статистиката на Ротари Интернешънъл България е страната с най-бързо развиващо се ротарианско движение.

.
И ако погледнем в историята, можем да се гордеем, че в България само пет години след основаването на първия клуб в Европа (извън Обединеното кралство) са правени проучвания за условията за създаване на Ротари клуб от първия българин ротарианец – панагюреца Събо Николов, който е член на Ротари от 1915 г. На 22 април 1933 г. се подписва протоколът за учредително събрание на софийския Ротари клуб. Членове на клуба са изтъкнати личности: учени, предприемачи, финансисти и др., които със своята безкористна служба на обществото и страната допринасят много за развитието и на България, и на ротарианството, за да се стигне през 1940 г. до обявяването на България за самостоятелен дистрикт (област). И въпреки двукратната забрана на ротарианското движение в нашата страна – през 1941 и 1951 г., духът на Ротари се възражда през 1991 г. и вече 17 години увлича със своята магия стотици български мъже и жени, изпълвайки сърцата и душите им с решимост да работят всеотдайно, безкористно и с любов за България, за българския народ, за чове­чеството.

.
Сега в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци в почти всички големи градове. От началото на възстановяването на ротариан­ското движение досега българските ротарианци са помогнали на нашето общество с програми и действия за над половин милион долара.

.
То­ва е на­к­ра­т­ко ис­то­ри­я­та на та­зи клу­б­на ор­га­ни­за­ция в слу­ж­ба на све­та - осъ­ще­с­т­ве­на идея на един млад чо­век, по­чу­в­с­т­вал се са­мо­тен - ста­нала мо­ти­ви­ращ фа­к­тор за слу­ж­ба чрез при­я­тел­с­т­во.

.

То­ва е Ро­та­ри. Ро­та­ри е го­лям бла­го­да­ре­ние на при­но­са и единството на хи­ля­ди­те ро­та­ри­ан­ци от целия свят!

Наско Начев, ДГ 2007-2008, Дистрикт 2482-България

Кой сте Вие, д-р Чирков?

Нямам намерение да пиша много-словно...Може би е достатъчно само да цитирам думите на хи-рурга, изречени от него, веро-ятно без никакъв свян и подобно на Лили Иванова, във връзка с отправените му обвинения за извършване на незаконни транс-плантации: „Това ми е отврати-телно. Ден и нощ бърша задни-ците на всички мои сънародници и сега ще давам обяснения за нещо, което са способни да из-мислят само психопати” /източник: Медиапул/.

Но ще си позволя да отида и още малко по-нататък...

Минете само покрай „Света Екатерина”, болницата, на която той беше доскоро директор. Вижте я отвън, а ако сте малко по-любопитни надникнете и вътре. Ще ви трябва по-малко от секунда време, за да ви светне пред очите, че е някакси невъзможно една иначе държавна болница да изглежда като ултра модерна западна клиника само с парите от Здравната каса.

Черната хроника помни случая, когато пред здраво залостените врати на Чирковата „крепост” умря нещастник, имал лошия късмет да зависи от неговото милосърдие. Болницата нямала пари- така се оправда човекът...и до ден днешен със сигурност спи здрав и лишен от угризения сън на самарянина, бърсал денонощно задниците на всички ни.

Черната хроника помни и други случаи, но не за това искам да говоря сега.

Суетнята около незаконните трансплантации ме върна във времето, когато Чирков се появи в България. Спомням си, че беше никому неизвестен, агресивен и уверен в себе си. Хвалеше се с бляскавата си кариера на Запад, която и до днес, впрочем, виси под една голяма въпросителна.

По това време най-голямото име на сърдечната хирургия у нас беше покойният вече проф. Чавдар Драгойчев. Аристократ човек- усмихнат, артистичен, умерен, без капка завист за успехите на другите. И за разлика от Чирков неговата кариера е била изкована с много талант и изнурително себераздаване тук, пред очите на всички ни.

Мургавият „младок” обаче, както се оказа, беше дошъл да се саморазправи с именития си колега. Неговата болна амбиция, чувство за малоценност, отсъствие на етика и подкрепа от силните на деня го тласнаха в директен двубой с проф. Драгойчев.

Когато се връщам към тези времена най-яркият спомен, който се откроява в главата ми е споменът за непристойното държание на напористия Чирков.

И както винаги става в такива случаи- доброто загуби! Доброто загуби, защото е незлобливо, предпочита да дава вместо да взима, не е злопаметно и не гради потайни планове и стратегии за саморазправа с противника.

Аз съм сигурен, че проф. Драгойчев не би имал нищо против да допусне младия си колега под светлините на прожектора. Но, уви, за д-р Чирков нещата винаги са стояли според максимата „Аз или никой друг”.

Проф. Драгойчев си отиде кротко, без да обижда, без да ни занимава със себе си, без да ни се натрапва, без да парадира...и остана единствено в спомените на хората, които отново върна към живот и които го обичаха. Сред тях беше и моята майка! Запомнил съм разказите й за неговите златни ръце, голямо и добро сърце и денонощното му дежурство пред болничното й легло.

Никой никога няма да може да обвини големия проф. Драгойчев, че е взимал пари под масата, че е принуждавал умиращи хора да правят „дарение” за клиниката му, че е извършвал незаконни операции или че е хлопнал безсърдечно вратата на своята клиника пред човек изпаднал в беда.

Тази история, която ви разказах, впрочем, е много показателна за това какви са подбудите на агресивния ПР, изграден върху чуждото отричане и елиминиране, натрапчиво изискващ преклонение пред собствената личност и постижения! Такъв ПР в 100% от случаите говори за тежък и изкривен характер и нечисти намерения.

Най-активните и обиграни бойци в публичното пространство обичайно са и най-изпечените мошеници. А защитниците на „правата вяра”, за съжаление си отиват по правило от бойното поле огорчени, победени и забравени.

Едно от любимите ми описания на доброто и злото е дело на големия Франц Кафка, който без да е имал и понятие от ПР, казва, че доброто е праволинейно, а злото многолико и променящо се според обстоятелствата. Затова то често побеждава и умело си служи с хватките на съвремения ПР.

Всъщност и днес много актуални герои на нашето време разиграват коня си по същия начин, както го правеше и прави и до днес д-р Чирков!

Аз обаче съм сигурен, приятели, че вашето вътрешно око ще ги разпознае! Както съм сигурен и че ще отдадете чест на добрите герои!



Бойко Христов

Евровнос на политици или вотове до дупка и нова роля за медиите

Живеем в бандитска страна. Бандитите са по улиците, бандити-те са и във властта. Преди време вторите създадоха първите, сега първите хранят вторите. Абе, симбиоза за чудо и приказ!

В нашия BG случай дори не може да се говори за корупция, а става въпрос за престъпност, престъпност от най-низш едно-клетъчен вид, намираща се в най-сурова, груба фаза, далеч от своята посестрима рафинираната европейска корупция, която до балканския си аналог изглежда като балерина до танцьорка на кючеци.

На драматичния въпрос как да преодолеем престъпноко-рупцията има, както при всеки друг подобен случай, два отговора- екзотичен и прагматичен.

Карибска екзотика: Евровнос на политици
В тази връзка предлагам към най-солидните неправителствени организации у нас да бъде създадена длъжността „евроловец на глави” или в превод euro headhunter. Тези юнаци ще имат за задача да си набелязват подходящи политици от европейските страни, към които да отправят предложение да станат част от нашия политически живот.

Това вероятно ще бъдат второразредни професионалисти, загубили последните избори в родните си страни, ама както се казва- все ще прихванем и ний нещичко от европейските обноски.

Ако се съгласят, даваме им българско гражданство по бързата процедура и ги пускаме да орат на обществената нива.

Въпреки че предложението е с мирис на кокос, далеч не е невъзможно да заживее реален живот. Подобни схеми отдавна се отиграват във футбола, пък и по времето, когато у нас са наливали основите на постосманската модерна демокрация, европейският внос във вътрешното ни министерство не се е занимавал със запалки, змии и др. подобни, а е успял да излекува пладнешкото кърджалийство, предписвайки на злосторниците рецепта за моменталическо дървообесване.

И ако все пак се чувстваме неуверени, относно реализацията на този прогресивен ход, препоръчвам да повикаме за съвет нашите колоритни футболни мениджъри, защото и те като бабите от рекламите знаят най-добре.


Прагматичната алтернатива: Вотове до дупка и нова роля за медиите
Тук първо искам да подчертая, че не бива да обвиняваме народа си в пасивност, търпеливост и нежелание да се бори за правата си.

Един от основните атрибути на понятието народ е инертността, което значи, че е твърде енергоемко, да не кажа невъзможно да го вдигаш на крак за щяло и нещяло. Защото в най-новата история на българския преход поводи бол и ако при всеки от тях народът трябваше да каже тежката си дума по барикадите, то щяхме да се превърнем в уличници, така де- от стачки нямаше да имаме време да се приберем по домовете си.

Ето защо предлагам следните възможности:

Вотове на недоверие до дупка
Каквото и да си говорим, всеки нов вот на недоверие е поредния пирон в ковчега на мъртвеца...ъхъ...пардон-на управляващите. А те най-много се ужасяват от властопадане, защото така се прекъсва жизненоважната им хранителна верига, на чието изграждане и поддържане са посветили целия си личен живот и политическа кариера.

Не един партиен мастодонт се е разпаднал от това, че е бил принуден да линее в опозиция дълго време. Да бъдеш в опозиция-това е ужасът на всяка партия, на всеки политик.

Нова роля за медиите
Време е, според мен, медиите да се откажат от изпълнение единствено на традиционната си функция да бъдат преоб-ладаващо информиращи субекти и бойно поле на публичния живот, а да започнат да изразяват и отстояват ясни позиции по важните въпроси на обществото.

Така например в текущия мегаскандал с мирис на пагони, запалки и змии медиите могат да излязат с твърда позиция по въпроса и да подкрепят пред-стоящия пети вот на недоверие, с уговорката, разбира се, че не го правят в услуга на опозицията, а в името на българското общество. Това е само малък пример от големия арсенал за действие, който би се открил пред средствата за масово осведомяване ако прегърнат новата си роля.

Медиите и само медиите могат да бъдат най-верния обществен защитник- омбудсман от ново поколение. Защото, въпреки многото познати ни случаи на журналистически слугинаж, общият медиен фон е единственият възможен и реален бранител на обществените интереси. Все още медиите не са истинска четвърта власт, но могат да станат.

Уверен съм, че с времето тези два механизма ще сработят и ще дадат резултат, като не бива да се съмняваме, че към техния ефект ще се прибави и този на компенсаторното попечителство от страна на Европейския съюз.

.

.
Бойко Христов

Как чрез Валентина Хасан и „Ken Lee” синдро-мът на Малкия присмехулник се превърна в имиджов актив

Сред многото атавизми, които съвременното общество от веко-ве наред носи тихичко в най-дълбоките ъгли на своите джобове, се нарежда и Негово Превъзходителство Малкият присмехулник.

.

Аз понеже съм го виждал, мога да ви кажа, че доста прилича на Педя човек-Лакът брада и е страшно хитър, така щото, когато се наложи да влезе в действие, го прави като изпитан нинджа. Разполага с поне сто лица, безгръбначен е, действа бързо и също така бързо си отива. А, когато си отиде ние със сигурност оставаме дълбоко заблудени, относно същността на малкия тарикат, току-що ушил ни с дебели бели конци.

Последният групов хипнотичен сеанс, който Н.П. Малкия присмехулник проведе пред българската, че дори и световната общественост се случи покрай „небивалия” успех на самоуверения природен талант Валентина Хасан и нейния саморасляк “Ken Lee”.

На пръв поглед тя стана звезда- милиони сваляния от мрежата, мултикултурни опити за пресъздаване на самородното злато от Кърджали, статия в “People”, участие в “топ-шоута” по националния ефир, безсънни нощи за поп иконата Марая Кери ;)) и т.н. и т.н.

Тя стана звезда... тя стана звезда, ама според критериите на съвременното ни преобладаващо консуматорско общество, робуващо на собствените си недостатъци и огледалните им нововъведения в маркетинговите комуникации.

Иначе е жертва... жертва, според добрия тон на човешките взаимоотношения, основани на морала, взаимното зачитане и уважение.

За мое най-голямо съжаление и въпреки всичките гръмогласно афиширани морални императиви на специалистите по комуникации, почти ежедневна практика в тяхното поприще е да яхват, дори и най-низшите и елементарни човешки качества и слабости, само и само да угодят на вездесъщото търсене и да реализират печалба от всякакво естество.

Така етиката и стремежът към култивирането на добър вкус у масовия потребител отстъпи място на дивото поощряване на често пъти дори и най-низшите страни на човешката природа. Оправданието в такива случаи е „Клиентът има право. Щом има търсене има и предлагане.”

Ето как т.нар. съвременно цивилизовано общество загърбва с лека ръка хилядолетната диалектика на одухотворяването и прегърна варварското сеирджийство на далечните ни прадеди.

Върна на сцената средновековното сеирджийство, когато мърлявата тълпа, жадна за зрелища се радва неистово на поредната публична екзекуция, на поредния женски бой в калта или на мършавия изрод, показван за развлечение по панаири и площади.

А тълпата, тя иска още...още извратени развлечения, още сеир, защото Малкият присмехулник в нея /ах, този стар сериджия?!/ иска още жертви.

.
Той кара човека да изпитва егоистично удоволствие от нещастието и унижението на другия, да изпитва извратена радост, вместо съчувствие, да затвърждава своето варварско чувство за превъзходство над ближния. И всичко това- тихо гарнирано с блудкавата увереност за собствената си неприкосновеност.

Нищо повече от едно духовно садистично воайорство, породено от крайно неуважение към личността на другия.

И днес, ние, съвременните хора, сме до болка склонни да си строшим вратовете да зяпаме сеирджийски някоя тежка катастрофа, да цъкаме с език, тайно да се радваме, че не сме на мястото на жертвите, без обаче да помогнем...

Ето защо, Валентина Хасан не е звезда, а е мечка, която водят с халка на носа по пазарите, докато развеселената тълпа щедро развързва ръцете на Малкия присмехулник и се присмива на воля над иначе доказаното нещастие на самоуверената кърджалийка.

Известността на Валентина се дължи на обществения присмех.

Хайде да си признаем- ние й се присмиваме, нали? Смешен външен вид, неадекватно поведение, липса на самооценка, това някой от вас „нормалните” би ли го направил, би ли поискал да бъде на нейно място,а? „Да, да, ама не!”, както се казва.

Ето защо казвам, че тя е жертва...жертва на нас, егоистите- консуматори!

И сега, въпреки, че по-скоро зрителят би трябвало да изпитва съжаления към нея, тя е популярна, желан гост в рейтингови предавания, насърчават я да продължава да ни показва своя будещ присмех цирков номер.

Тя е популярна, акумулирала е огромен интерес от страна на аудиторията и затова може да се каже, макар и с половин уста, че е звезда...И нищо чудно един ден някой спец маркетолог да реши да я направи рекламно лице за чудо и приказ...Нищо чудно!

А дотогава ще продължат да я яхат различни тарикати, целящи да прихванат някой и друг зрител в повече за импотентните си предавания, ще я използват и един ден ще я захвърлят, превърнали я в жертва на собствените си комерсиални подбуди.

Ето къде, всъщност, минава тънката линия между здравия смях и присмеха, между истинската стойност и псевдо славата.

Валентина Хасан е жертва и има право да ни съди за нарушаване на човешките й права, защото е станала жертва на обществен присмех и е била подлъгана с нечисти цели.

Е, това ще стане на някоя друга планета, в някой друг живот, в някое друго общество!!!! Но не и при нас!



Автор: Бойко Христов

Валентина Хасан и нейната песен „Ken Lee” в новата реклама на кренвиршите „КЕН”

Заради голямата популярност, която получи една от участ-ничките в кастингите на Music Idol- Валентина Хасан със своя незабравим кавър „Ken Lee”, екипът на кренвиршите „КЕН” сериозно обмисля възможността да я привлече като рекламно лице в новата си пазарна кампания.

Маркетолозите на фирмата са респектирани от сериозния интерес, който успя да активира към себе си нестандартната имитаторка на Марая Кери и смятат да използват като основа на рекламата съвпадението в имената на марката кренвирши и заглавието на атрактивния кавър.

Според информация от кухнята, Валентина щяла да пее в кадър над препълнена купа с кренвирши, а на базата на аналогия с припева от англоезичния оригинал: “Не мога да живея без теб!”, зрителят щял да бъде подложен на сложно внушение за отличните вкусови качества на наденичките.

Сериозно била обмисляна и възможността рекламната кампания да бъде изградена като тийзър, в чийто по-късен етап да се появи и самата Марая Кери. В момента “КЕН” проучвали хонорарите на поп звездата.

Изказано било единственото опасение, че “пухкавината” на двете певици може да провокира и негативен ефект, който да доведе до отлив на клиенти от нежния пол.

Е, това, разбира се, беше шега от моя страна, взета сякаш от сънищата на самата Валентина Хасан. ;))

От мен усмивки!

Иначе си заслужава да се поразмислим върху казуса „Валентина Хасан” и нейното място в рекламата на XXI- ви век.


Бойко Христов

Смях на гърба на Ватикана или защо 4-ти март трябва да стане Световен ден на глу-постта

Ватиканът реабилитира Галилео Га-лилей. Почти 400 години след процеса, на който ученият е обвинен от католическата църква в ерес, издигат негов паметник в пределите на папската държава.

.

Това не е четвъртомартенска шега...Не, не е :))))

.

И затова аз съвсем сериозно предлагам следните простички неща:

1. 4-ти март да бъде признат като Световен ден на глупостта.

.
2. ООН или Европейският съюз да се намеси в делата на смахнатата държавица и чрез механизмите на международното право да въведе задължително пенсиониране на папите след навършване на 60 годишна възраст. Ако не се намерят юридически основания за това, НАТО да го наложи със сила.

.

3. Да се попита настоящия папа дали признава измирането на динозаврите и ако не, кога смята да го направи?

.

4. Примерът да влезе в учебниците по ПР за 5-ти клас.

.

Чак не е за вярване докъде е изпаднала днешната църква, в това число и родната.

.

Добре е, че хората вярват в Бог и доброто, въпреки църквата и нейната тотална неадекватност, иначе кой знае дали днес щеше изобщо да има човечество...

.

.

Бойко Христов

Медийната теория според Скот Лаш

"Ако критиката вече не може да бъде трансцендентална, а тряб-ва да бъде иманентна на информационния ред, критиката на информацията все повече се превръща в медийна теория", твърди Скот Лаш в книгата си "Критика на информаци-ята".разбери повече

.

в-к "Култура"

Не трябваше ли, все пак, някой първо да запоз-нае Михаел Шумахер с Максим Стависки

Михаел Шумахер е новото рекламно лице на Martini и в продължение на две години ще съветва любителите на на-питката от рекламни клипове „Don't drink and drive".

Това е новината, а ето ги и моите страхове.

Някой все пак, май, трябваше да си направи труда първо да запознае Шуми с Максим Стависки, преди сключването на примамливия рекламен договор. Защото приликите между тях взеха да стават опасно много, а ще бъде жалко легендарния германец да последва съдбата на световния шампион по фигурно пързаляне.

.
Какво имам предвид.

И двамата, очевидно, обичат високите скорости и агресивното каране.

.

И двамата участват в кампании против шофирането в нетрезво състояние /на Шуми тепърва му предстои да го прави за Мартини/.

И двамата произхождат от народи, които обичат огнената вода под една или друга форма-руснаците- водката, германците- бирата.

Това, разбира се, го казвам на шега! Ама знае ли се?

Може би, наистина няма да е зле някой да запознае пилота от "Формула 1", ако не с Максим, то поне с фактите от печалния български инцидент, ей така, за всеки случай...

Бойко Христов

Криворазбраната звездомания на Линдзи Лоън

Хората обичат митовете и си създават звезди. А обичат митове-те, защото отчаяно се нуждаят да материализират мечтите си.

От своя страна звездите са егоцентрични и с удоволствие приемат да бъдат коронясани за звезди. А са егоцентрични, защото изпитват остра екзистенциална нужда за получаване на повече любов и гаранции за себеутвърждаване.

Хората също искат да станат звезди и много от тях се опитват.

Едните имат качества и залагат на тях. А когато ги признаят влизат в директен сблъсък с ресорната си звезда.

Другите нямат качества, но същият този екзистециален стремеж да бъдат обичани и да получат гаранции за собственото си себеутвърждаване им дава сили да продължат напред, за да се превърнат в собствената си мечта.

Е, да, обаче, но нали казахме, че те нямат качества за това.

А когато и те осъзнаят нелицеприятната истина /защото аудиторията е чувствителна и го разбира доста преди тях/, започват да мимикрират...и да подражават на звездите.

Тъжно. Бих ги посъветвал да не го правят, ама кой ли ме слуша.

Такъв черен, автоубийствен ПР си направи тези дни Линдзи Лоън, която позира гола за сп. New York Magazine, както казват „в нещо като римейк на знаменитата фотосесия на Мерилин Монро, направена от фоторепортера Бърт Стърн през 1962 г.”

Доколко въпросната фотосесия е знаменита ще оставим настрана.

.
Предлагам да видим снимките на Линдзи...

.

На мен те-зи снимки ми изгле-ждат тра-гично!

Никаква прилика с Мерилин. Само тук-таме може да се каже, че имат нещо общо, ама то и мен така да ме напляскат и аз ще заприличам на нея.

Да не говорим, че и самата Линдзи изглежда зле.

Глупаво е да искаш да подражаваш на други звезди, когато самия ти искаш да отидеш „на небето”. А и когато опитът, освен всичко друго, се окаже и неуспешен, ще предизвикаш единствено снизходителна усмивка по лицата на хората.

И сигурно е, че няма да станеш нито звезда, нито падаща звезда, а което е още по-жалко- нито дори светулка в храстите.

Както в случая!

.

.

Бойко Христов

ПР опашката на казуса Косово

Косово се отцепи...

Освен разместване на геополитическите пластове, прецедентът ще поднесе на световния организъм една сериозна опашка от последствия, имащи своя генезис в ПР частта на проблемата. Защото, ако на някой не му е ясно- геополитиката и ПР-а вървят ръка за ръка. Ще посоча само един типичен пример за невярващите- болката на България- многострадалната Македония, неуморно утвърждава своето място сред независимите държавни субекти с помощта на пропагандата /едно популярно и познато откак свят светува оръжие на ПР-а/, ежедневно бълвайки към международната общественост пр-матрици за своята иден-тичност, самосъзнание, историческа действителност и т.н. и т.н.

С други думи, в една значителна степен геополитиката реализира своите цели с помощта на различни ПР похвати и комуникационните сигнали, които държавните субекти излъчват във външното пространство предопределят значително бъдещите междудържавни взаимоотношения, техния характер, цели, стратегия и резултати.

Но да се върнем към Косово. Преинтересна е темата, кой и по какъв начин ще излезе от създалото се блато,обилно изпълнено с лепкава кал:
.

Косово и Албания
Двете вече държави ще разчетат съгласието на международната общност за отцепване на Косово като сигнал за безпрецедентна възможност за бъдещо обединение и превръщането в реалност на мечтата им за Велика Албания. А, те ще се опитат- повече от ясно е.

Македония
Албанците в Македония доволно потриват ръце и вече предвкусват касовия успех на бъдещия хит-филма „Косово 2”, но този път със снимачна площадка до Охридското езеро. От това Гърция потреперва, докато на нас изобщо не ни пука!

Турция
Турция е толкова доволна от случилото се, че дори собственоръчно уши знамената на косоварската „незави-симост”. За югоизточната ни съседка отцепването:

1.Служи като допинг за собствената й кауза спрямо Европа

2.Отдалечава я още повече от членство в Европейския съюз

Сърбия
Поставена на колене, Сърбия се очертава да бъде вечния троянски кон на Москва в Европа. И Европа сама си е виновна.

Европейският съюз
Единственото шизофренно същество в цялата ситуация е Европейският съюз, защото:

1. Хем иска да ограничи влиянието на Русия в Европа, хем го засилва, предавайки Сърбия

2. Подобно на расов скорпион се самоизяжда, създавайки огнища за бъдещи пожари на собствената си територия. Такива потенциални огнища са малцинствата в различни европейски страни, като: Испания, Германия /само преди дни турският премиер Ердоган наля масло в огъня със свое изказване в страната/, Румъния, Македония и не на последно място България

3. За пореден път затвърждава пред другите суперсили образа си на нехомогенно и импотентно същество, на което му трябва много малко, за да се разпадне на съставните си части. Тук отварям запетая, за да споделя, че според мен Европа много отдавна трябваше да проведе вътрешен дебат, каква позиция трябва да отстоява при подобни ситуации. По случая с Косово ЕС трябваше да излезе с единно становище, било то и погрешно. И щеше да се представи далеч по-достойно, отколкото с последвалите смехотворни и ялови изявления на Съвета на външните министри на ЕС.

4. Показа бъговете в собствената си матрица, от които геополитическите хакери на другите суперсили ще продължат да се възползват.

Русия
Русия получи отлична възможност да засили своите позиции в Европа и да поднови вече позабравената си реторика на играч от голямата сцена. При това без да й коства почти нищо- а най-вече само думи, заемане на позиция и тук-таме някой блъф, като изпращането на военен кораб-наблюдател по време на американските въздушни издевателства над Сърбия и т.н.

България
България е един от големите губещи, защото:
1.Когато искаш да се харесаш на всички, няма да се харесаш на никого-едно старо и изпитано практическо правило в ПР-а. България хем признава Косово, хем го прави с половин уста, хем съчувства на Сърбия. Ужас! Импотентна и малодушна политика от наша страна.

2. Дава много позитивни сигнали на един български (?!) политик- "философ", че е на прав път.

3.Кара Македония да си отдъхне, че остана само комай Гърция, която да я тормози, че всъщност е измислена държава

4.Показва на чуждите държави и на собствения си народ, че не защитава националните си интереси- първа с гордост призна Македония, а сега ще признае и Косово (между другото, Косово в голяма част от историята си е било българска територия и при това сравнително доскоро)

5.Затвърждава впечатлението у другите членки на ЕС, че е един безмълвен, мекогръбначен член на съюза, който никога няма да защити сериозна позиция и винаги ще се носи по течението на мнозинството и по-силните на деня. ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГО ДРУГИ СТРАНИ.

Християнството и исляма
1. Християнството за пореден път показа на исляма две от слабите си черти- да бъде пасивно и хуманно по криворазбран начин и неспособността на неговите съставни елементи да се обединяват пред обща заплаха. За разлика от исляма.

2. По време на османското нашествие Европа се отърва на косъм от ислямизацията, но сега е на път да пусне нейния дух от бутилката, този път след „нежна революция”.


Абе, както казаха руснаците, кутията на Пандора се поотвори май...


Автор: Бойко Христов

Ердоган вкара втори автогол за отбора на Турция в Европейското първенство

С втори автогол, реализиран още в пър-вото полувреме на мача с отбора на Еurope United, Турция е на път да отпадне от официалната класация на Европейското първенство.

В рамките само на броени дни, най-светската мюсюлманска държава дава втори тревожен сигнал, относно своята готовност да стане част от Нова Европа.

Ето какво се надпреварваха да предават информационните агенции по све-та: „Електронното издание на автори-тетното немско списание „Шпигел“ съобщава, че турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган е поискал по време на дискусия, организирана в сградата на немското канцлерство, Германия да позволи на нейна територия да се основат турски учебни заведения. Той обосновал желанието си с това, че за да говорят немски, турските имигранти трябвало първо да владеят собствения си език.

Според Ердоган в Германия „трябва да се основат гимназии, където се преподава на турски език,а федералното правителство не трябва да смята това за проблем“. Трябвало да има също така и турски университети, защото по думите на Ердоган „науката не признава граници“.

В допълнение турският премиер е предложил да изпрати турски учители и педагози , които да работят към немските училища. Той помолил германското правителство да предприеме всичко, което е по силите му, за да подпомогне живеещите в Германия турци.”

Да поискаш това от най-мощната държава в Европейския съюз означава само едно- да смениш билета си за Стария континент с билет до Луната.

Европа отлично знае какво се случва, когато едно малцинство се самокапсулира, както от предългата си история, така и от някои съвсем свежи примери, като- гордиевият възел Косово, етническите размирици в Париж, надвисналата опасност над двуезична Македония и т.н., и т.н.

А искането на премиера Ердоган е точно това- да задържи затворени и компактни значителните турски маси в Германия, да ги предпази от асимилация и един ден...това може да се окаже сериозна заплаха за суверинитета на флагмана на европейската флотилия.

Това поведение на Турция от последните дни ще резултира със сигурност в хроничното оглушаване на Европа за чукащата на портите й все още, както се вижда, азиатска държава.

Между другото, от цялата история можем да си направим две ПР поуки, ако мога така да се изразя.

Първата е добре познатата ни учебникарска истина, че само с един-два комуникационни гафа можеш да сринеш за миг дълго и грижливо изграждания публичен образ.

А втората е, че както в живота, така и в дълбоките води на имиджмейкърството, докато свят светува, ще важи народната поговорка за вълкът и неговото отношение към собствената му козина и нрав.

Само за справка: „По повод безпокойството в и извън Турция, че идването на власт на партия с ислямистки корени може да представлява заплаха за светския характер на държавата, Ердоган и другите партийни лидери дадоха уверения, че ПСР няма таен религиозен план и представиха една про-западна консервативна програма. Ердоган определи като първо-степенен приоритет приемането на страната в ЕС, обещавайки реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС.” -http://www.balkan-times.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/infoBios/setimes/resource_centre/bios/erdogan_recep

.

Изводите ще предоставя на вас.

А за мен ще остане съжалението за светски мислещите модерни хора в Турция, които уви, поне засега ще трябва да се задоволят с голите демонстрации и рухването на мечтите.

Бойко Христов

Бракът на Никола Саркози и Карла Бруни-безпрецедентната микстура, с привкус на бонвиванство и ПР

Това можеше да се случи само във Фран-ция, поне на този етап. И е интересно отвсякъде-най-вече от ПР гледна точка.

Невъзможният брак на Никола Саркози с Карла Бруни-една безпрецедентна микстура, с привкус на бонвиванство и ПР стана реалност.

Че той е бонвиван, спор няма. Мосю Саркози има отработеното поведение на човек, който се отдава на своите желания и взима решенията само, защото „ей, така му се е приискало в момента”.

Само така може да се обясни актива му от три брака в съпружеското поприще, светкавичното и ненадей-но „освобождаване” на българските медици, още по-светкавичния развод след това и най-светкавичния брак с бившата манекенка.

Че за нея президентският брак е ПР, спор също няма. Който е добре запознат със съдбата на манекенките знае отлично, че за тях модата не е нищо повече от трамплин и писта за ускорение в приключението живот. И, когато тази кариера приключи, те отчаяно се нуждаят от ново поприще и нова патерица, за да не останат безработни.

Та, в тази връзка, някой да е чувал за певицата Карла Бруни? Не, нали? Е, бракът й със Саркози я изстреля отново в орбита.

Те се ожениха- дотук добре!
Светът си поприпомни за позабравената Карла и разбра, най-сетне (!), как се казва президентът на една от двете най-влиятелни страни на Евросъюза. Защото сигурен съм, че дори след освобождаването на медиците ни, много изтерзани умове все още сричаха малкото му име и се питаха за фамилията му. Но сега е друго, сега всички го знаят.

Какви са перспективите пред тях оттук нататък?
Проучвания на общественото мнение показват, че доверието в президента-бонвиван спада, като приписват нерадостния факт до голяма степен на връзката му с Карла. За съжаление, обаче, някак с половин уста смачкват, че хората не били доволни и от неговата икономическа политика.

.

Е, тази част от допитванията наистина би могла да изяде главата на президента, а не любовните му похождения, както преобладаващо се твърди... защото франзуците са толерантни хора, още повече пък на тази тема.

.

В тази връзка, ако новата президентска двойка не досади на аудиторията с преекспониране в публичното пространство, този експеримент има всичките шансове да се превърне от прецедент в един успешен челен опит.

Аз лично им стискам палци- в името на ПР-а. Защото този брак е истинско явление за пр-мените, откъдето и да го погледнеш- нещо като минаването на комета близо покрай земното кълбо.

Стискам палци и на президентския ПР щаб, защото, както се разбра от пресата, и те също са кумували на височайшата сватба.

Оттук нататък всичко е единствено в ръцете на Никола и Карла- за оцеляването им както в любовта, така и под светлините на прожектора...и ако спечелят, ще спечелят и двамата, но ако загубят, ще загуби само Саркози!

Бойко Христов

Преслава с очила- прогрес или регрес на поп-фолка

Преди седмица поп-фолк певицата Преслава се появила с изискани очила ала Надето Михайлова на свое участие в популярното чалга заведение в Студен-тски град „Ориент 33”. Съдейки по погледа на случайно попаднало в обектива момиче на една от снимките, новата фасада на гърлата с прабългарско име определено плаши заклетите й почитатели.

Шегата на страна, питам съвсем сериозно- префинизирането на чалгата е началото на нейното размиване и деградация на понятието или напротив- възход и нови хоризонти?

Всички знаем откъде тръгна музикалният стил- от чалгата. Хитови парчета от зората на бранша бяха- „Камъните падат”, „Радка пиратка”, „Дърт козел млада върба лющеше” и т.н и т.н. В същото време външният вид на певачките беше елементарен и вулгарен- силикон до дупка, кичозни дрешки и аксесоари, дървени подрусвания, слаби и често пошли текстове, евтини клипчета и недодялани бицепси.

И въпреки това, въпреки всичките тези недостатъци, въпреки ежедневното недоволство на уважавания от мен Васко Кеца и компания, изливано по повод и без повод, чалгата се наложи, стигна до небивал разцвет и то такъв, че единствено поп-фолк компаниите затвориха целия цикъл на музикално производство и разпространение. / Всъщност всеки народ се заслужава музиката, нали?/

А, беше все още чалга...но изведнъж започнаха промените. Чалгата се прекръсти на поп-фолк, започна да се родее с етното, да експериментира, най-често безпринципно, с вплитането на различни популярни и етно стилове и накрай- някои парчета се опитаха да зазвучат почти като тяхната посестрима поп музиката.

Промяната не подмина и певиците- някои от тях с откровено кръчмарски, е, хайде, нека да го кажем по- евфемистично- с ресторантски стил, започнаха да се припознават във външния си вид на поп певици. Първа се преобрази Глория. Започна да експериментира и Десислава.

Сега друга певица от Топ 4 на чалгата- Преслава също, май, залита в нехарактерна за нея посока. Популярно с голямата си гръдна обиколка и дължащо до голяма степен успеха си на нея, смуглото момиче изведнъж реши да започне да носи по-малък номер сутиени, а ето, че вече се вживява и с елегантни очила, такива каквито не подхождат нито на нейната визия, нито на нейния публичен образ. Да не говорим, че ако прекали с метаморфозите си, изтънее като фиданка, започне да носи дискретни тоалети и начене да къдри „Боса по асфалта вървя си” ще остане без пукнат фен и с нулеви участия.

Преслава, внимавай-хората си обичат чалгата. Тя те направи известна. Да не се наложи след време да те питат журналистите „Поради что се срамиш да се наречеш чалга певица?”

Още веднъж- шегата на страна, но не ме напуска следната мисъл. Имам чувството, че много от поп-фолк певиците биха пяли нещо различно от чалгата...ако можеше...

Когато наберат скорост, започват с метаморфозите и единственото, което ги задържа в руслото на чалгата са гарантираните участия в кръчмите и спонсорите, които им плащат, за да пеят...чалга. Ако не беше така, тези момичета отдавна щяха да запеят поп, защото май някакси ги е срам от този т.нар. „нисък стил”.

Горките им фенове, бих казал също така. Сигурен съм, че много от тях си харесват именно чалгата, такава каквато си беше преди, а сега са принудени да получават безвкусни за техните рецептори дози странни музикални миксове.

Бойко Христов

Турция- нашествието на забрадките

Турция- дуалистичната държава, разкъсвана между цивилизацията на 21 век и консервативните корени на Ориента е на път да върне забрадките в училищата.

Това е нищо повече от безмислен автогол в стремежа й да стане един ден част от Европейския съюз. Защо?

Ами защото,
географското разположение на държавния субект не е задължително условие за принад-лежност към европейската парадигма, а само предпоставка.

Да станеш част от обединена Европа, означава да споделяш нейният цивилизационен избор, да споделяш общо-европейските духовни и културни постижения и императиви. Защото може да имаш лаптоп със сателитна връзка и да изстрелваш спътници в космоса, но при все това летобороенето ти да крета с няколко века назад.

А, връщането на забрадките се приема точно така- като повторен опит за автокапсулация в миналото. Така го интерпретират както светските сили в страната, така и загрижените архитекти на Европейския съюз.

Тревожен сигнал, тревожен ПР ход, силно контрастиращ на фона на многобройните проевропейски ангажименти, поети от турските правителства. Ход, който едва ли ще донесе някакви конкретни ползи вътре в страната, но със сигурност ще сложи прът в спиците на набралата инерция външнополитическа ориентация.

В други времена, нашествието на забрадките едва ли щеше да бъде толкова лоша новина, но днес, когато световният ислям е в разгара на своя кръстоносен поход, това плаши, отблъсква и отдалечава... И никой после няма да има право да обвинява Европа в прекомерна подозрителност.

Широко разкрачена над Босфора, Турция продължава да бъде, досущ като Силвестър Сталуон- най-добрият боксьор сред артистите и най-добрият артист сред боксьорите. В геополитически аспект, този шпагат едва ли ще й донесе конкретна полза, а ако все пак й донесе, едва ли ще е задълго.

Накрай, тази вътрешна хамлетовска борба на югоизточната ни съседка заслужава уважение и европейски ангажименти за насочване на процесите в правилната посока.

Бойко Христов

Бритни Спиърс-метаморфози почти като по Кафка

Какво ви е необходимо ако искате да ви направят некролог приживе? Не, не трябва да плащате. Просто трябва да сте много известен, да освободите парата като пуснете духа от бутилката, да проявите завидно усърдие и постоянство, да го правите пред медиите и моментът ще си дойде сам. Ще бъде добре, ако само се преструвате, но ако това е наистина...

Тя все още е само на 26 години, все още е жива, но някои хора се опитват да прогнозират смъртта й, а вероятно и да си направят нестандартен ПР за нейна сметка.

Ето какво натрупа в актива си бившата поп „Барби”, любимка на 13 годишните момиченца по цял свят- Бритни Спиърс. Тя си обръсна главата, обича да се бие, смесва наркотиците и алкохола без да й мигне окото, чест клиент е на болниците, отнеха й родителските права, направи опит за самоубийство, напада папараците, подготвила е списък на хората, чиято смърт желае. И, всъщност, ама ни най-малко не й пука с какви нейни снимки ще осъмне на другата сутрин светът...

В началото всички мислеха, че може би е уволнила личния си ПР и това е неговото отмъщение или, че това е просто новата бунтарска визия на младото момиче. Може би имидж експеримент, нова модна линия в нейното творческо развитие. Но пропуснаха да си припомнят, че много от най-големите бунтари в шоу бизнеса, всъщност изпитват остра невъзможност да се разберат със самите себе си, имат куп лични проблеми и ги пренасят навън, опитвайки се понякога да ги маскират като творчество. Та нали на творците им е позволено всякакво поведение? Ето как дефектът се превръща в ефект с публичната благословия на аудиторията.

Нагласите на хората към нейното публично гилотиниране преминаха от учудването, през опита за разбиране, съжалението, докато в един момент станаха или ще станат безразлични. А това ще е началото на нейната информационна смърт, защото вместо да е интересна, ще ЗАПОЧНЕ ДА ДОСАЖДА. Адски много да досажда.

Защото едно е да го правиш нарочно, за да провокираш- тогава може и да станеш идол, но съвсем друго е да го правиш от собствено безсилие- тогава си личи, твърде много си личи. Жалко за момичето!

Така с пълно право Бритни се самокоронова като абсолютна кралица по деградация на имиджа. Ако беше дяволски талантлива, хората щяха да й „простят” изцепките, но тя не е и занапред ще я свързват единствено с рояците от шумни скандали.
Ето как, за съжаление, "преминава световната слава"!

P.S. Преди години жертва на подобна деградация стана и Железния Майки- до такава степен, че май щеше да става и порно актьор. Да не говорим пък за Джако, който отиде направо в небитието, заради шумните публични процеси по обвинение в педофилия.

Бойко Христов