Медийната теория според Скот Лаш

"Ако критиката вече не може да бъде трансцендентална, а тряб-ва да бъде иманентна на информационния ред, критиката на информацията все повече се превръща в медийна теория", твърди Скот Лаш в книгата си "Критика на информаци-ята".разбери повече

.

в-к "Култура"

Не трябваше ли, все пак, някой първо да запоз-нае Михаел Шумахер с Максим Стависки

Михаел Шумахер е новото рекламно лице на Martini и в продължение на две години ще съветва любителите на на-питката от рекламни клипове „Don't drink and drive".

Това е новината, а ето ги и моите страхове.

Някой все пак, май, трябваше да си направи труда първо да запознае Шуми с Максим Стависки, преди сключването на примамливия рекламен договор. Защото приликите между тях взеха да стават опасно много, а ще бъде жалко легендарния германец да последва съдбата на световния шампион по фигурно пързаляне.

.
Какво имам предвид.

И двамата, очевидно, обичат високите скорости и агресивното каране.

.

И двамата участват в кампании против шофирането в нетрезво състояние /на Шуми тепърва му предстои да го прави за Мартини/.

И двамата произхождат от народи, които обичат огнената вода под една или друга форма-руснаците- водката, германците- бирата.

Това, разбира се, го казвам на шега! Ама знае ли се?

Може би, наистина няма да е зле някой да запознае пилота от "Формула 1", ако не с Максим, то поне с фактите от печалния български инцидент, ей така, за всеки случай...

Бойко Христов

Криворазбраната звездомания на Линдзи Лоън

Хората обичат митовете и си създават звезди. А обичат митове-те, защото отчаяно се нуждаят да материализират мечтите си.

От своя страна звездите са егоцентрични и с удоволствие приемат да бъдат коронясани за звезди. А са егоцентрични, защото изпитват остра екзистенциална нужда за получаване на повече любов и гаранции за себеутвърждаване.

Хората също искат да станат звезди и много от тях се опитват.

Едните имат качества и залагат на тях. А когато ги признаят влизат в директен сблъсък с ресорната си звезда.

Другите нямат качества, но същият този екзистециален стремеж да бъдат обичани и да получат гаранции за собственото си себеутвърждаване им дава сили да продължат напред, за да се превърнат в собствената си мечта.

Е, да, обаче, но нали казахме, че те нямат качества за това.

А когато и те осъзнаят нелицеприятната истина /защото аудиторията е чувствителна и го разбира доста преди тях/, започват да мимикрират...и да подражават на звездите.

Тъжно. Бих ги посъветвал да не го правят, ама кой ли ме слуша.

Такъв черен, автоубийствен ПР си направи тези дни Линдзи Лоън, която позира гола за сп. New York Magazine, както казват „в нещо като римейк на знаменитата фотосесия на Мерилин Монро, направена от фоторепортера Бърт Стърн през 1962 г.”

Доколко въпросната фотосесия е знаменита ще оставим настрана.

.
Предлагам да видим снимките на Линдзи...

.

На мен те-зи снимки ми изгле-ждат тра-гично!

Никаква прилика с Мерилин. Само тук-таме може да се каже, че имат нещо общо, ама то и мен така да ме напляскат и аз ще заприличам на нея.

Да не говорим, че и самата Линдзи изглежда зле.

Глупаво е да искаш да подражаваш на други звезди, когато самия ти искаш да отидеш „на небето”. А и когато опитът, освен всичко друго, се окаже и неуспешен, ще предизвикаш единствено снизходителна усмивка по лицата на хората.

И сигурно е, че няма да станеш нито звезда, нито падаща звезда, а което е още по-жалко- нито дори светулка в храстите.

Както в случая!

.

.

Бойко Христов

ПР опашката на казуса Косово

Косово се отцепи...

Освен разместване на геополитическите пластове, прецедентът ще поднесе на световния организъм една сериозна опашка от последствия, имащи своя генезис в ПР частта на проблемата. Защото, ако на някой не му е ясно- геополитиката и ПР-а вървят ръка за ръка. Ще посоча само един типичен пример за невярващите- болката на България- многострадалната Македония, неуморно утвърждава своето място сред независимите държавни субекти с помощта на пропагандата /едно популярно и познато откак свят светува оръжие на ПР-а/, ежедневно бълвайки към международната общественост пр-матрици за своята иден-тичност, самосъзнание, историческа действителност и т.н. и т.н.

С други думи, в една значителна степен геополитиката реализира своите цели с помощта на различни ПР похвати и комуникационните сигнали, които държавните субекти излъчват във външното пространство предопределят значително бъдещите междудържавни взаимоотношения, техния характер, цели, стратегия и резултати.

Но да се върнем към Косово. Преинтересна е темата, кой и по какъв начин ще излезе от създалото се блато,обилно изпълнено с лепкава кал:
.

Косово и Албания
Двете вече държави ще разчетат съгласието на международната общност за отцепване на Косово като сигнал за безпрецедентна възможност за бъдещо обединение и превръщането в реалност на мечтата им за Велика Албания. А, те ще се опитат- повече от ясно е.

Македония
Албанците в Македония доволно потриват ръце и вече предвкусват касовия успех на бъдещия хит-филма „Косово 2”, но този път със снимачна площадка до Охридското езеро. От това Гърция потреперва, докато на нас изобщо не ни пука!

Турция
Турция е толкова доволна от случилото се, че дори собственоръчно уши знамената на косоварската „незави-симост”. За югоизточната ни съседка отцепването:

1.Служи като допинг за собствената й кауза спрямо Европа

2.Отдалечава я още повече от членство в Европейския съюз

Сърбия
Поставена на колене, Сърбия се очертава да бъде вечния троянски кон на Москва в Европа. И Европа сама си е виновна.

Европейският съюз
Единственото шизофренно същество в цялата ситуация е Европейският съюз, защото:

1. Хем иска да ограничи влиянието на Русия в Европа, хем го засилва, предавайки Сърбия

2. Подобно на расов скорпион се самоизяжда, създавайки огнища за бъдещи пожари на собствената си територия. Такива потенциални огнища са малцинствата в различни европейски страни, като: Испания, Германия /само преди дни турският премиер Ердоган наля масло в огъня със свое изказване в страната/, Румъния, Македония и не на последно място България

3. За пореден път затвърждава пред другите суперсили образа си на нехомогенно и импотентно същество, на което му трябва много малко, за да се разпадне на съставните си части. Тук отварям запетая, за да споделя, че според мен Европа много отдавна трябваше да проведе вътрешен дебат, каква позиция трябва да отстоява при подобни ситуации. По случая с Косово ЕС трябваше да излезе с единно становище, било то и погрешно. И щеше да се представи далеч по-достойно, отколкото с последвалите смехотворни и ялови изявления на Съвета на външните министри на ЕС.

4. Показа бъговете в собствената си матрица, от които геополитическите хакери на другите суперсили ще продължат да се възползват.

Русия
Русия получи отлична възможност да засили своите позиции в Европа и да поднови вече позабравената си реторика на играч от голямата сцена. При това без да й коства почти нищо- а най-вече само думи, заемане на позиция и тук-таме някой блъф, като изпращането на военен кораб-наблюдател по време на американските въздушни издевателства над Сърбия и т.н.

България
България е един от големите губещи, защото:
1.Когато искаш да се харесаш на всички, няма да се харесаш на никого-едно старо и изпитано практическо правило в ПР-а. България хем признава Косово, хем го прави с половин уста, хем съчувства на Сърбия. Ужас! Импотентна и малодушна политика от наша страна.

2. Дава много позитивни сигнали на един български (?!) политик- "философ", че е на прав път.

3.Кара Македония да си отдъхне, че остана само комай Гърция, която да я тормози, че всъщност е измислена държава

4.Показва на чуждите държави и на собствения си народ, че не защитава националните си интереси- първа с гордост призна Македония, а сега ще признае и Косово (между другото, Косово в голяма част от историята си е било българска територия и при това сравнително доскоро)

5.Затвърждава впечатлението у другите членки на ЕС, че е един безмълвен, мекогръбначен член на съюза, който никога няма да защити сериозна позиция и винаги ще се носи по течението на мнозинството и по-силните на деня. ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГО ДРУГИ СТРАНИ.

Християнството и исляма
1. Християнството за пореден път показа на исляма две от слабите си черти- да бъде пасивно и хуманно по криворазбран начин и неспособността на неговите съставни елементи да се обединяват пред обща заплаха. За разлика от исляма.

2. По време на османското нашествие Европа се отърва на косъм от ислямизацията, но сега е на път да пусне нейния дух от бутилката, този път след „нежна революция”.


Абе, както казаха руснаците, кутията на Пандора се поотвори май...


Автор: Бойко Христов

Ердоган вкара втори автогол за отбора на Турция в Европейското първенство

С втори автогол, реализиран още в пър-вото полувреме на мача с отбора на Еurope United, Турция е на път да отпадне от официалната класация на Европейското първенство.

В рамките само на броени дни, най-светската мюсюлманска държава дава втори тревожен сигнал, относно своята готовност да стане част от Нова Европа.

Ето какво се надпреварваха да предават информационните агенции по све-та: „Електронното издание на автори-тетното немско списание „Шпигел“ съобщава, че турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган е поискал по време на дискусия, организирана в сградата на немското канцлерство, Германия да позволи на нейна територия да се основат турски учебни заведения. Той обосновал желанието си с това, че за да говорят немски, турските имигранти трябвало първо да владеят собствения си език.

Според Ердоган в Германия „трябва да се основат гимназии, където се преподава на турски език,а федералното правителство не трябва да смята това за проблем“. Трябвало да има също така и турски университети, защото по думите на Ердоган „науката не признава граници“.

В допълнение турският премиер е предложил да изпрати турски учители и педагози , които да работят към немските училища. Той помолил германското правителство да предприеме всичко, което е по силите му, за да подпомогне живеещите в Германия турци.”

Да поискаш това от най-мощната държава в Европейския съюз означава само едно- да смениш билета си за Стария континент с билет до Луната.

Европа отлично знае какво се случва, когато едно малцинство се самокапсулира, както от предългата си история, така и от някои съвсем свежи примери, като- гордиевият възел Косово, етническите размирици в Париж, надвисналата опасност над двуезична Македония и т.н., и т.н.

А искането на премиера Ердоган е точно това- да задържи затворени и компактни значителните турски маси в Германия, да ги предпази от асимилация и един ден...това може да се окаже сериозна заплаха за суверинитета на флагмана на европейската флотилия.

Това поведение на Турция от последните дни ще резултира със сигурност в хроничното оглушаване на Европа за чукащата на портите й все още, както се вижда, азиатска държава.

Между другото, от цялата история можем да си направим две ПР поуки, ако мога така да се изразя.

Първата е добре познатата ни учебникарска истина, че само с един-два комуникационни гафа можеш да сринеш за миг дълго и грижливо изграждания публичен образ.

А втората е, че както в живота, така и в дълбоките води на имиджмейкърството, докато свят светува, ще важи народната поговорка за вълкът и неговото отношение към собствената му козина и нрав.

Само за справка: „По повод безпокойството в и извън Турция, че идването на власт на партия с ислямистки корени може да представлява заплаха за светския характер на държавата, Ердоган и другите партийни лидери дадоха уверения, че ПСР няма таен религиозен план и представиха една про-западна консервативна програма. Ердоган определи като първо-степенен приоритет приемането на страната в ЕС, обещавайки реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС.” -http://www.balkan-times.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/infoBios/setimes/resource_centre/bios/erdogan_recep

.

Изводите ще предоставя на вас.

А за мен ще остане съжалението за светски мислещите модерни хора в Турция, които уви, поне засега ще трябва да се задоволят с голите демонстрации и рухването на мечтите.

Бойко Христов

Бракът на Никола Саркози и Карла Бруни-безпрецедентната микстура, с привкус на бонвиванство и ПР

Това можеше да се случи само във Фран-ция, поне на този етап. И е интересно отвсякъде-най-вече от ПР гледна точка.

Невъзможният брак на Никола Саркози с Карла Бруни-една безпрецедентна микстура, с привкус на бонвиванство и ПР стана реалност.

Че той е бонвиван, спор няма. Мосю Саркози има отработеното поведение на човек, който се отдава на своите желания и взима решенията само, защото „ей, така му се е приискало в момента”.

Само така може да се обясни актива му от три брака в съпружеското поприще, светкавичното и ненадей-но „освобождаване” на българските медици, още по-светкавичния развод след това и най-светкавичния брак с бившата манекенка.

Че за нея президентският брак е ПР, спор също няма. Който е добре запознат със съдбата на манекенките знае отлично, че за тях модата не е нищо повече от трамплин и писта за ускорение в приключението живот. И, когато тази кариера приключи, те отчаяно се нуждаят от ново поприще и нова патерица, за да не останат безработни.

Та, в тази връзка, някой да е чувал за певицата Карла Бруни? Не, нали? Е, бракът й със Саркози я изстреля отново в орбита.

Те се ожениха- дотук добре!
Светът си поприпомни за позабравената Карла и разбра, най-сетне (!), как се казва президентът на една от двете най-влиятелни страни на Евросъюза. Защото сигурен съм, че дори след освобождаването на медиците ни, много изтерзани умове все още сричаха малкото му име и се питаха за фамилията му. Но сега е друго, сега всички го знаят.

Какви са перспективите пред тях оттук нататък?
Проучвания на общественото мнение показват, че доверието в президента-бонвиван спада, като приписват нерадостния факт до голяма степен на връзката му с Карла. За съжаление, обаче, някак с половин уста смачкват, че хората не били доволни и от неговата икономическа политика.

.

Е, тази част от допитванията наистина би могла да изяде главата на президента, а не любовните му похождения, както преобладаващо се твърди... защото франзуците са толерантни хора, още повече пък на тази тема.

.

В тази връзка, ако новата президентска двойка не досади на аудиторията с преекспониране в публичното пространство, този експеримент има всичките шансове да се превърне от прецедент в един успешен челен опит.

Аз лично им стискам палци- в името на ПР-а. Защото този брак е истинско явление за пр-мените, откъдето и да го погледнеш- нещо като минаването на комета близо покрай земното кълбо.

Стискам палци и на президентския ПР щаб, защото, както се разбра от пресата, и те също са кумували на височайшата сватба.

Оттук нататък всичко е единствено в ръцете на Никола и Карла- за оцеляването им както в любовта, така и под светлините на прожектора...и ако спечелят, ще спечелят и двамата, но ако загубят, ще загуби само Саркози!

Бойко Христов

Преслава с очила- прогрес или регрес на поп-фолка

Преди седмица поп-фолк певицата Преслава се появила с изискани очила ала Надето Михайлова на свое участие в популярното чалга заведение в Студен-тски град „Ориент 33”. Съдейки по погледа на случайно попаднало в обектива момиче на една от снимките, новата фасада на гърлата с прабългарско име определено плаши заклетите й почитатели.

Шегата на страна, питам съвсем сериозно- префинизирането на чалгата е началото на нейното размиване и деградация на понятието или напротив- възход и нови хоризонти?

Всички знаем откъде тръгна музикалният стил- от чалгата. Хитови парчета от зората на бранша бяха- „Камъните падат”, „Радка пиратка”, „Дърт козел млада върба лющеше” и т.н и т.н. В същото време външният вид на певачките беше елементарен и вулгарен- силикон до дупка, кичозни дрешки и аксесоари, дървени подрусвания, слаби и често пошли текстове, евтини клипчета и недодялани бицепси.

И въпреки това, въпреки всичките тези недостатъци, въпреки ежедневното недоволство на уважавания от мен Васко Кеца и компания, изливано по повод и без повод, чалгата се наложи, стигна до небивал разцвет и то такъв, че единствено поп-фолк компаниите затвориха целия цикъл на музикално производство и разпространение. / Всъщност всеки народ се заслужава музиката, нали?/

А, беше все още чалга...но изведнъж започнаха промените. Чалгата се прекръсти на поп-фолк, започна да се родее с етното, да експериментира, най-често безпринципно, с вплитането на различни популярни и етно стилове и накрай- някои парчета се опитаха да зазвучат почти като тяхната посестрима поп музиката.

Промяната не подмина и певиците- някои от тях с откровено кръчмарски, е, хайде, нека да го кажем по- евфемистично- с ресторантски стил, започнаха да се припознават във външния си вид на поп певици. Първа се преобрази Глория. Започна да експериментира и Десислава.

Сега друга певица от Топ 4 на чалгата- Преслава също, май, залита в нехарактерна за нея посока. Популярно с голямата си гръдна обиколка и дължащо до голяма степен успеха си на нея, смуглото момиче изведнъж реши да започне да носи по-малък номер сутиени, а ето, че вече се вживява и с елегантни очила, такива каквито не подхождат нито на нейната визия, нито на нейния публичен образ. Да не говорим, че ако прекали с метаморфозите си, изтънее като фиданка, започне да носи дискретни тоалети и начене да къдри „Боса по асфалта вървя си” ще остане без пукнат фен и с нулеви участия.

Преслава, внимавай-хората си обичат чалгата. Тя те направи известна. Да не се наложи след време да те питат журналистите „Поради что се срамиш да се наречеш чалга певица?”

Още веднъж- шегата на страна, но не ме напуска следната мисъл. Имам чувството, че много от поп-фолк певиците биха пяли нещо различно от чалгата...ако можеше...

Когато наберат скорост, започват с метаморфозите и единственото, което ги задържа в руслото на чалгата са гарантираните участия в кръчмите и спонсорите, които им плащат, за да пеят...чалга. Ако не беше така, тези момичета отдавна щяха да запеят поп, защото май някакси ги е срам от този т.нар. „нисък стил”.

Горките им фенове, бих казал също така. Сигурен съм, че много от тях си харесват именно чалгата, такава каквато си беше преди, а сега са принудени да получават безвкусни за техните рецептори дози странни музикални миксове.

Бойко Христов

Турция- нашествието на забрадките

Турция- дуалистичната държава, разкъсвана между цивилизацията на 21 век и консервативните корени на Ориента е на път да върне забрадките в училищата.

Това е нищо повече от безмислен автогол в стремежа й да стане един ден част от Европейския съюз. Защо?

Ами защото,
географското разположение на държавния субект не е задължително условие за принад-лежност към европейската парадигма, а само предпоставка.

Да станеш част от обединена Европа, означава да споделяш нейният цивилизационен избор, да споделяш общо-европейските духовни и културни постижения и императиви. Защото може да имаш лаптоп със сателитна връзка и да изстрелваш спътници в космоса, но при все това летобороенето ти да крета с няколко века назад.

А, връщането на забрадките се приема точно така- като повторен опит за автокапсулация в миналото. Така го интерпретират както светските сили в страната, така и загрижените архитекти на Европейския съюз.

Тревожен сигнал, тревожен ПР ход, силно контрастиращ на фона на многобройните проевропейски ангажименти, поети от турските правителства. Ход, който едва ли ще донесе някакви конкретни ползи вътре в страната, но със сигурност ще сложи прът в спиците на набралата инерция външнополитическа ориентация.

В други времена, нашествието на забрадките едва ли щеше да бъде толкова лоша новина, но днес, когато световният ислям е в разгара на своя кръстоносен поход, това плаши, отблъсква и отдалечава... И никой после няма да има право да обвинява Европа в прекомерна подозрителност.

Широко разкрачена над Босфора, Турция продължава да бъде, досущ като Силвестър Сталуон- най-добрият боксьор сред артистите и най-добрият артист сред боксьорите. В геополитически аспект, този шпагат едва ли ще й донесе конкретна полза, а ако все пак й донесе, едва ли ще е задълго.

Накрай, тази вътрешна хамлетовска борба на югоизточната ни съседка заслужава уважение и европейски ангажименти за насочване на процесите в правилната посока.

Бойко Христов

Бритни Спиърс-метаморфози почти като по Кафка

Какво ви е необходимо ако искате да ви направят некролог приживе? Не, не трябва да плащате. Просто трябва да сте много известен, да освободите парата като пуснете духа от бутилката, да проявите завидно усърдие и постоянство, да го правите пред медиите и моментът ще си дойде сам. Ще бъде добре, ако само се преструвате, но ако това е наистина...

Тя все още е само на 26 години, все още е жива, но някои хора се опитват да прогнозират смъртта й, а вероятно и да си направят нестандартен ПР за нейна сметка.

Ето какво натрупа в актива си бившата поп „Барби”, любимка на 13 годишните момиченца по цял свят- Бритни Спиърс. Тя си обръсна главата, обича да се бие, смесва наркотиците и алкохола без да й мигне окото, чест клиент е на болниците, отнеха й родителските права, направи опит за самоубийство, напада папараците, подготвила е списък на хората, чиято смърт желае. И, всъщност, ама ни най-малко не й пука с какви нейни снимки ще осъмне на другата сутрин светът...

В началото всички мислеха, че може би е уволнила личния си ПР и това е неговото отмъщение или, че това е просто новата бунтарска визия на младото момиче. Може би имидж експеримент, нова модна линия в нейното творческо развитие. Но пропуснаха да си припомнят, че много от най-големите бунтари в шоу бизнеса, всъщност изпитват остра невъзможност да се разберат със самите себе си, имат куп лични проблеми и ги пренасят навън, опитвайки се понякога да ги маскират като творчество. Та нали на творците им е позволено всякакво поведение? Ето как дефектът се превръща в ефект с публичната благословия на аудиторията.

Нагласите на хората към нейното публично гилотиниране преминаха от учудването, през опита за разбиране, съжалението, докато в един момент станаха или ще станат безразлични. А това ще е началото на нейната информационна смърт, защото вместо да е интересна, ще ЗАПОЧНЕ ДА ДОСАЖДА. Адски много да досажда.

Защото едно е да го правиш нарочно, за да провокираш- тогава може и да станеш идол, но съвсем друго е да го правиш от собствено безсилие- тогава си личи, твърде много си личи. Жалко за момичето!

Така с пълно право Бритни се самокоронова като абсолютна кралица по деградация на имиджа. Ако беше дяволски талантлива, хората щяха да й „простят” изцепките, но тя не е и занапред ще я свързват единствено с рояците от шумни скандали.
Ето как, за съжаление, "преминава световната слава"!

P.S. Преди години жертва на подобна деградация стана и Железния Майки- до такава степен, че май щеше да става и порно актьор. Да не говорим пък за Джако, който отиде направо в небитието, заради шумните публични процеси по обвинение в педофилия.

Бойко Христов

Радвам се, че те познавах, Боби...

За човекa, който не беше подвластен на шахматни-те закони

Радвам се, че те познавах, Боби...Сега, като се позамисля, нашето приятелство започна, май, преди има-няма 25 години. Спомням си, че баща ми ме запозна с теб- разказа ми за гениалния американец, който единствен успял да се саморазправи по нетрадиционен и безапелационен начин с хегемонията на руската школа. Човекът-машина, “вкарал в болница” дори хладнокръвния питон-Петросян.

Оттогава те познавам, Боби, и колкото повече те изучавах през годините, толкова по-голямо ставаше уважението ми към теб. Колко прав се оказа баща ми!

“Незаменими хора няма”, са казали някои, но и двамата с теб знаем, че тези думи не са нищо повече освен хилава и суетна самозащита на посредствения, малкия човек, гузно опитващ се да прикрие нелицеприятната гледка под собствената си повърхност. Шахматът никога нямаше да бъде същият без теб, без твоят вечен стремеж да отидеш отвъд теорията, отвъд познатото, отвъд възможното...

Не се е раждал друг като Робърт Фишер. Вглъбен, ексцентричен, мистичен, предизвикателен, неумолим, блестящ, неподражаем...Такъв ще те запомня!

Често пъти съм се питал какво ли би станало ако можеше да се пренесеш на древното бойно поле и да премериш силите на своите войски срещу отрупаните с военна слава отряди на Македонски? Знам, сигурен съм, че щеше да спечелиш респекта и уважението на легендарния пълководец.

Боби, светът не те разбра, но историята те призна... Такава е съдбата на господарите на духа- онези странни хора, които уж приличат на останалите, но са толкова различни.

Боби, е2-е4, стари приятелю... радвам се, че те познавах.... предстои ти да играеш най-дългата Испанска партия в своята кариера...

P.S. Малцина знаят, че Боби Фишер е единственият шампион, за когото световната титла никога не е била самоцел и единственият, който се е осмелил да я пожертва в името на едно по-добро бъдеще на световния шахмат.

Бойко Христов

IN MEMORIAM:Почина бившият световен шампион по шахмат Боби Фишер

Световноизвестният американ-ски шахматист Боби Фишер, известен както с гениалната си шахматна игра, така и с ексцен-тричното си и нестандартно поведение, почина на 64-годишна възраст в болница в столицата на Исландия Рейкявик. Там той живееше от дълго време, след като получи и исландско гражданство.

.
Американецът стана известен с това, че детронира руснаците от върха на шахмата с брилятна игра и с партии, влезли в теорията на шахмата.

.
Фишер е роден в Чикаго, но израства в Бруклин. Големите си победи в световния шахмат прави още на 15-годишна възраст. През 1972 година побеждава Борис Спаски и става световен шахматен лидер за три години, когато загубва от Анатолий Карпов.

.
Заради поведение в разрез с официалната политика на САЩ през 70-те години и ексцентрични претенции за участието му в турнири, Фишер има неприятности с американските власти, включително и арест в чужбина по искане на САЩ. Той напуска родната си страна и се заселва в Рейкявик.

.

Животът му продължава встрани от големия шах и е белязан от странното му поведение, съпътствало го през всичките години на слава и забрава.
.

Mediapool

Хайде на бас за Америка!

След като през годините успях да се пре-върна в спец в познаването коя ще е поредната Мис или кой жребец ще се надмогне в стипълчейс надбягванията, дойде време да се занимая с нещо по-сериозно и смислено, като предварител-ните избори за президент в Америка, например.

.
Освен световна тема с най-висок приоритет, модното дефиле на претендентите представлява 100 %-ов интерес и за братята ПР-и от близо и далеч. И с пълно право-та нали точно в тази надпревара на "покрива на света" са впрегнати най-добрите експерти по комуникации, политолози, социолози, психолози и политици от кариерата. Обиграни и натренирани екипи трошат още от сега милиони долари, за да убедят в преимуществото на своя кандидат раздвоеното между Левски и ЦСКА и политически активно население на Америка. Същото правят и анализаторите- упражняват своите пера, изтъквайки какви ли не, преди всичко комуникационни, причини за победата на Обама в Айова или на Хилари Клинтън в Ню Хемпшър.

.

"Дяволът е в детайлите", са казали умните хора и точно този дявол дърпа в момента опашките на анализаторите и прогностиците, които, оплитайки се в джунглата от "профи" детайли, са на път да допуснат /и всъщност вече допускат/ множество грешки, относно изхода на битката.

.
Ето защо,
въпреки голямото ми уважение към правилното таргетиране, произнасянето на интригуваща телевизионна реч без употребата на аутокю или успешното отиграване на телевизионен диспут, истината за крайните резултати е една и всъщност доста проста- действителната надпревара за президентското кресло вече е започнала и се води между двете топ кандидатури на демократите. Един от тях ще стане следващият US President. Причината- със своето голямо омазване "Буши" загроби априори всички мераци на републиканците за триумф.

.

.
Mr. President or Mrs. President?
That is the question!
Това също е история с предизвес-тен край и така на практика се оказва, че всъщност в изборите за господар на Белия дом драма просто НЯМА.
.
Въпреки пословичната расова търпимост на американците, още дълго време негрите ще свирят на първа цигулка само в музиката, спорта и от време на време в киното...От друга страна, който поне малко е запознат с нравите в тази страна знае колко големи права са си извоювали тамошните представителки на нежния пол.
.
С други думи- САЩ не са готови да имат черен президент, все още не. Но са напълно готови да пуснат в Белия дом една жена, защото освен всичко останало те са и генетично предраз-положени към такъв тип решение- тяхната прародина-Великата Британия си има кралица, имаше си и ''желязна лейди"...
.
Честит първи президентски мандат, г-жо Клинтън!!!
.
Коментар: Бойко Христов

Ех ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum*

"Ех ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum". Както можете да се досетите това трудно разбираемо и възтромаво изречение не е нищо друго освен една от многото латински сентенции, запазили се, ей така, напук на нас-твърдоглавите и неразумни представители на съвременната цивилизация. Тези крилати мисли би трябвало да се явяват нещо като "конското", което, докато сме били малки, са обичали да ни "четат" различни хора по различни поводи. Аз, обаче, нямам такива намерения, а единствената ми цел да си услужа с това премъдро умотворение от гробницата на световното културно наследство е съвсем благородна, досущ както са били праведни и намеренията на моряците от Бари, когато са "краднали" мощите на Свети Николай :)))

В превод изречението означава "Лъвът се познава по ноктите, а магарето – по ушите" и с него давам началото на нова рубрика в скромния си блог. Рубриката ще има за цел да бъде нещо като "Осанна!" или "Разпни го!" за опитните воини или безумците, дръзнали да ангажират вниманието ни в умозрителното пространство познато на всеки от нас като "публично". А, каква е връзката между предмета на рубриката с нейното заглавие... е, сигурен съм, че вие не сте от ленивите читатели и ще стигнете сами до брега на отговора, без патерица от моя страна.

Ех, какво да се прави, бай Иване, Sic transit gloria mundi...

КОЙ “РАЗВРАЩАВА” МЕДИИТЕ?

Основно медията “живее” от реклама. В този случай всичко е ясно- искаш 30 секунди рекламно време, плащаш тарифата и го имаш. Законът е спазен и както се казва- “И вълкът сит, и агнето цяло!”. Безмилостната битка за рекламните бюджети обаче и изпитаното в практиката правило, че “парите никога не достигат” карат медиите да обърнат взор и към друга посока в търсене на финансова “захранка”. Така се поставя основата на т.нар. stand-by предразположение към корупция. Остава само да се намери кой да се възползва от него и кръгът се затваря. Е, повече от естествено е, че ще се намери...

Всяко уважаващо себе си училище за журналисти възпитава своите питомци никога, ама никога да не стават близки или да не изпадат в каквато и да било зависимост от хората или организациите, за които пишат. Защо ли? Защото това би захвърлило техния професионален морал на боклука, разрушавайки мита за независмата журналистика. Да де, ама както се казва сме хора и нищо човешко не ни е чуждо!

ПРОЯВИ НА ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ
Случай 1
Най-безобидния повод да погалиш някого с перото си е уважение или приятелство със съответната персона. Представете си например, че най-добрият ви приятел от детинство е министър-председател на страната, а пък вие като деен журналист сте попаднали на силно компроментираща информация, свързана с него. Какво правите вие? Ами просто предупреждавате приятеля за надвисналата опасност и унищожавате документите. В друг случай, когато го атакуват в публичното пространство, вие пък ще му подадете едно медийно рамо. Тук все още не говорим за истинска корупция.

Случай 2
Той е налице, когато започнете да получавате извънредно внимание от страна на ПР-а на съответния човек или организация. Той ви казва колко е доволен от работата ви, колко сте добър като журналист и как заради това иска да ви покани да вземете участие на един семинар в Швейцария. Не стига това, ами все ще намери и повод да ви подари някой интригуващ подарък. Приемете ли офертата- с вас е свършено.

Случай 3
Това е класическият случай на парите, дадени кеш. Във всяка медия се знае кой човек може да прокара вашия материал и каква е неговата тарифа. Стига да имате точните познати лесно ще уредите въпроса. Естествено, ако ще подкупвате редактор, трябва да приготвите повечко финикийски знаци, отколкото за обикновен репортер. Често пъти пък журналистът ще ви поиска и пари за своя пряк началник, който да благослови материала.

Случай 4
Най-крупното ниво на изкривените пазарни взаимоотношения е когато, цялата медия е впрегната да обслужва нечии корпоративни или политически мераци. Тук става въпрос за огромни залози и огромни интереси.

PR VS. МЕДИИ
Кой обаче най-често става причина за това развращаване на медиите? Съществува една категория хора, която като компютърен вирус, създаден специално, за да се възползва от невидим бъг в операционната система на медиите, размахва пред носа на журналистите примамливи стимули като змията ябълката от дървото на познанието и ги кара да съгрешат- първо пред своята съвест и после пред висшия морален императив на журналистиката в който са се клели. Да дойдат на сцената ПР-мените! Колкото и странно да звучи, причините, които карат ПР-ите да престъпят всичките версии на публично лансираните си етични кодекси са същите, както и при медиите- парите никому не достигат, а пренаселените сегменти с политици, фирми, организации могат да докарат до истерия всеки един, дръзнал да премери сили с преките си конкуренти. Така ожесточеното желание да си едни гърди пред другите заражда търсенето на корупция. Търсенето намерило предлагането и БУМ!- ключът влязъл в ключалката.

ЕПИЛОГ
Така е в България, така е и по света. Едните дават, другите вземат, никой нищо не е разбрал, статията се получи чудесна, а и хората май ще повярват...а ако пък не повярват, скоро ще забравят. Да живее приятелството между котката и мишката!

Автор: Бойко Христов

Статията е публикувана в списание "Медиа свят".

Моя снимка в сайта на National Geographic Мagazine

Тази моя пред-коледна сним-ка намери своето скром-но място в селекцията на фоторедакто-ра на National Geographic Mazagine Susan Welchman.

Photo and caption by Boyko Hristov
December 26, 2007
ICE PRISON OR JUST ONE OF THE BEAUTIFUL FACES OF THE WINTER?

http://ngm.nationalgeographic.com/ngm/yourshot/daily-dozen/daily-dozen.html

ПРекламата

Или за раждането на една нова дисциплина

“Но съвсем не е нещо необикновено след дълго разработване на една наука, когато си въобразим, че сме стигнали вече кой знае колко далеч в нея, накрай да дойде някому наум да запита дали и как изобщо е възможна такава наука. Защото човешкият разум обича така много да строи, че много пъти вече е издигал кулата, но след това отново я е събарял, за да види как е била направена основата й.” /Имануел Кант “Пролегомени”/

Всички сме чували за войната между PR-а и рекламата. За нейната “хубава Елена” също. Стигна се дори дотам, че в спора “Кой е по- по- най-?”се появи и книга със станалото вече култово заглавие “Залезът на рекламата и възходът на Public relations”. PR-мените яхнаха заглавието, то се превърна в тяхна мантра и необорим аргумент, който хвърляха безмилостно в очите на “горките” рекламисти, когато не разполагаха с убедителни доказателства, за да защитят престижа на своята професия. По всичко изглежда, че ако продължават така нещата, тази борба има всичките изгледи да се превърне в перпетуум мобиле, т.е. вечна. Изобщо темата “Кой кого?” е вълнувала въображението на не един специалист и е била причина за разгорещени спорове в не малко е- форуми, дискусии и частни разговори. Продължава и да бъде. Хиляди изписани редове, хиляди изговорени думи и всичко това без резултат. Е, значи има нещо гнило, някъде някой все пак бърка. Изходът- разрушаването на кулите.

Причината да не се намери задоволителен отговор обаче се крие не толкова в сложността на проблемата, а има своето основание във факта, че самото задаване на въпроса “Кой кого?” е некоректно, защото ще видим по-нататък, че обособяването и съществуването на т.нар. PR и т.нар. реклама като две отделни дисциплини е проблематично и нека да го кажем още по-конкретно - всъщност те са части от едно и също нещо. По-надолу в статията ще направя сравнение между тях на базата на повърхностните емпирични критерии, според които съвременната теория ги разграничава. И това, което би следвало да се разбере след установяването на мнимата “различност” е, че се прави погрешно обособяване на базата на несъществени критерии, което от своя страна води до нуждата от разрешаването на практическия псевдо въпрос “Кой кого?”.

Независимо от сравнително голямото разнообразие на предлагани дефиниции за двете дисциплини и особено за PR-а, най- общо, тяхното съвременно тълкувание можем да декомпозираме до следните твърдения:

Очевидно е от самата таблица, че основанията двете дисципли-ни да се считат за отделни и различни се черпят от твърдения-та, заложени в точки от 3 до 6. Ето защо от съображения за краткост ще подмина първите две.

Пари и контрол или немотия и хаос

Често използван крите-рий, по който разграни-чават PR-а от рекламата е този, че рекламата е платена и това й гаран-тира контрол над кому-никираното съдържа-ние, а PR-ът бил безпла-тен и поради това нямал пълна власт над това как медиите ще предадат же-ланата от него информа-ция. Първо, кой е казал, че PR-ът не плаща на медиите, за да публику-ват и второ, кой е казал, че PR-мените не могат да имат същия контрол над изнесеното съдържание, както при рекламата? Трябва да си човеко-щраус в професията, за да не знаеш за случаи от практиката, когато PR спецове стимулират финансово журналисти, за да видят реализирани желаните от тях материали. И вярвате ли, че в тези случаи PR-мените нямат пълен контрол над съдържанието? Ако вярвате, значи може би сте все още студент първи курс по PR и ви е простено. Вярно е, че това поведение е ъндърграунд, вярно е, че никога няма да го видите афиширано в нито един етичен кодекс на гилдията, но също така е вярно, че то е практика и подобно на секса в отминали времена е мръсна дума, но всички го правят. За да сме честни пред себе си, трябва да се съобразим с този факт. Дори и обаче да не вземем предвид тази “тъмна страна” на нещата, любопитен съм какво бихте казали тогава за платените публикации в пресата или пък за някой благотворителен клип на БЧК (и тук изискването за заплащане е изпълнено, тъй като, отдавайки безплатно своето ефирно време, съответната медия всъщност съфинансира благотворителната инициатива)? И те ли са реклама, моля?!

.

Пристрастност или безпристрастност

Изхождайки от заплащането или незаплащането някои уважавани автори пък стигат до друго гениално прозрение- понеже всички знаят, че рекламата е платена и че в нея компаниите могат да кажат каквото си искат, то тя се счита от реципиентите за пристрастна и поради това никой не вярва на твърденията й, докато PR-ът се възприемал за безпристрастен, тъй като не самият субект говорел за себе си, а трети страни, разбирай медиите. Към подобно твърдение бих отправил няколко забележки. Първо и в двата случая за субекта говорят медиите или самият той (изберете си, което искате от двете), като противно на общоустановеното клиширано схващане нищо не пречи (поне на теория) и при двете дисциплини да се прилагат формите с различно лице и число, в зависимост от контекста на конкретната комуникационна нужда. Второ, погледнато априори от ракурса на теорията за комуникацията и апостериори от гледната точка на жизнения цикъл, в който се намира рекламата понастоящем, можем да твърдим, че спадът на доверието в нея е следствие не толкова на приписваната й пристрастност, а по-скоро на силната наситеност на комуникационното пространство с рекламни форми, което, свързано с дългата й употреба (оттук веднага се явява като следствие фактът, че хората са свикнали с нея), води до нейната износеност като комуникационна форма. Това обаче не означава автоматически, че в ранния период на рекламата хората не са вярвали в нейните послания или пък, че днес вече никой не го прави.

Със сходна съдба, впрочем, до голяма степен могат да се похвалят и днешните Връзки с обществеността. Да вземем например световния опит с политическия PR. Общественото мнение до такава степен вече е станало подозрително към изказванията и действията на политиците, че дори, когато се говорят верни неща, хората си казват под мустак: ”Остави го тоя, прави си PR”.

За общите форми

Ако попитате някой човек на улицата какви форми използва рекламата той веднага, почти без да се замисли, ще ви даде за пример някой рекламен клип на бира, аудио спот на застрахователна компания, рекламно каре на марка автомобили и т.н. На същия въпрос за PR-а, той вече не толкова бързо, но сравнително уверено ще ви обясни, че това са например последното интервю на политика Х по предаването У на телевизията Z, ще ви посочи също така някои статии, участия в радио и ТВ предавания, репортажи и т.н. Какъв отговор бихме получили обаче, ако попитаме как тогава трябва да определим клиповете на правителството на НДСВ, които агитираха за повишаване на избирателната активност на парламентарни избори’2005? Това реклама на изборите ли беше или пък PR, целящ да повиши избирателната активност?

Тази хибридност идва да ни покаже, че догматичното препращане към едната или другата дисциплина, направено на базата само на общоприетото схаващане кои форми са присъщи за рекламата и кои за Public relations не отразява адекватно комуникационната реалност и най- малкото не би могло това положение да се използва за вододелен критерий.

ПРеклама

Могат да се дават още много подобни примери и да се правят сходни заключения, но не това е целта на статията, разбира се. Тя идва да покаже всъщност, че в професионалните среди цари пълен хаос по отношение на правилното разбиране на т.нар. PR и т.нар. реклама. Причината за това се нарича гилдийна недостатъчност или с други думи казано- липса на наука и слабо подготвени кадри. Затова нищо чудно, че се правят нелепи опити за изкуственото разделение на PR и рекламата, нищо чудно и че това разделение се прави на базата на несъществени и дори смехотоворни критерии. За да обособиш една дисциплина от друга трябва да са налице доказани различия по отношение на много по-важни атрибути като: предмет, методика, цели, ракурс към изследваната материя и др., а не това дали някой плаща за нещо или не.

И накрая, тъй като смятам, че понятието Public relations е по-обобщаващо от това за реклама, би следвало “новата” дисциплина, получена при техния синтез да се нарича отново PR. Тук обаче ще се сблъскаме, най-вероятно, с една грандиозна революция на “Обединените световни рекламисти”, ето защо предлагам, както винаги в името на мира, новата дисциплина да се казва PRеклама. Така всички най-сетне ще забравим за “старата вражда” и ще се прегърнем дружно в името на светлото бъдеще на комуникациите.

.

Автор: Бойко Христов

Статията е публикувана във вестник "Дневник" и в marketingavenue.net

За държавата, ПР-а и затихващите функции...

ПР на една предизвестена смърт или ПР на оцеляването?

Седя си в офиса и чувам по радиото, че специална ПР кампания ни разяснява влизането на страната в Европейския съюз. Вечерта, по телевизора ме “светват” за предвидения ПР на България като туристическа дестинация. На другия ден някой натрапчиво ми обяснява колко брилянтна била ПР акцията на компанията Х или политика Y. ПР на това, ПР на онова...

Браво! – казвам - Модерна професия... Помага на хората да разберат... Имат нужда от нея. Изведнъж, обаче нещо ме бодва право в сърцето. Ами, хубаво де, просветляваме хората /до тук добре/, а какво ще правим ако един ден се събудим и разберем, че просто вече няма на кого да въздействаме? Една елементарна, набързо сглобена равносметка е напълно достатъчна да потвърди: за последната година населението на България е намаляло с 40 224 души, като само от 1990 г. досега сме “олекнали” с около 900 000 нашенци.

Ниска раждаемост, висока смъртност, имиграция, слабо здравеопазване, ниски доходи, все повече деца дори не ходят на училище... И така, къде на шега, къде наистина, определението “земя като човешка длан” започва все повече да звучи като погребален реквием на една държава със затихващи функции.

Социалистическият реализъм VS. The wild west
Спомням си, че едно време се смеехме и презирахме умотворенията на комунистическата пропаганда. И до днес се разправят като анекдоти крилати фрази от рода на “25 години народна власт - 25 години цирк”
“Да не оставим неодрусана слива в нашето село!“ и т.н... И гледахме с надежда и възхищение към Америка. Какво беше учудването ми, когато години по-късно в същия този земен рай през сто метра с почуда се натъквах на билбордове, крещящи от високо своите послания към целокупния американски народ: United we stand, Proud to be American и т.н. Всяка втора фланелка носеше американското знаме, подсилено от подобни послания. Шапки, значки, химикалки и цяла армия от разнообразни артикули повдигат самочувствието на американския народ. Това ме учуди, но не ме подразни. Може би, защото вече бях пораснал. И тогава, осъзнавайки безхаберието на собствената си родина в това отношение, възкликнах в себе си с драматизма на елин пелинов герой: “Боже, колко много слепота има на този свят!” Мислят американците, мислят за себе си и своето оцеляване! Не че и те не правят ПР за това или онова, но просто не забравят най-важното...

Постсоциалистическата реалност на Големия брат
Какво постигна българският модел? Абсолютно нищо. Бързо, бързо зачеркнахме доброто старо лозунгарство, презряхме го и дори от кумова срама не отчетохме неговите добри страни. Че имаше недъзи - това беше ясно на всички. Защо обаче никой не видя, че принципът, върху който то беше изградено (без значение какви бяха целите му), е най-малкото благороден - да възпитава, да изгражда? Ако бяхме измислили нещо друго, по-полезно от него, добре, но ние, какво направихме ние? Отново едно голямо нищо - впуснахме се в дивата оргия на нихилизма, заменихме "смешните лозунги" с вакуум. Да ви кажа честно, по-добре лозунг в студентски стол: “Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.”, отколкото водещи столични рекламни агенции да правят реклама и ПР на безполови чалга певци и то за сметка на Апостола. “Героите” от Биг Брадър станаха едва ли не национални знаменитости и вместо да си тръгнат от предаването с наведени от срам глави, те започнаха тежко да премислят за политическа кариера, да водят предавания и да берат плодовете на своята известност. Свива ме сърцето като се сетя на къде сме тръгнали.

Глобалната роля на съвременния ПР
Топим се, отиваме си... Едва ли е, защото сме достигнали върха на своята некомпетентност или пък можем да вменим цялата вина на повсеместната беднотия. Истината е, че нямаме национални идеали, не защитаваме националните си интереси. А че в това отношение ПР-ът може да бъде от изключителна полза, спор няма. В името на своето възникване и оцеляване държавите пренаписват историята, изграждат у своите граждани фалшиво самочувствие и ни показват на практика кои са най- важните цели на ПР-а днес. ПР-ът създава държави, започва войни и ги прекратява, избира правителства и крои новия световен ред. За нас обаче дребнотемието е преди всичко и така пропускаме същественото. Че каква полза да разясняваш влизането на страната в Европейския съюз, когато, както е тръгнало, тя скоро просто няма да е между живите? С това си поведение България има големите шансове да се превърне в световен феномен и да стане първата изчезнала държава жертва на ПР-а (по-скоро на неговото отсъствие), а страни като Израел и Македония напримeр да ни изнасят нагледен урок как той създава и гради.

Тази отговорност обаче не бива да вменяваме на народа, а на държавата и на всички, които имат отношение към неговото извисяване. Не е ли време да започнем да правим ПР в името на своята държава? Не е ли време да заменим ПР-а на една предизвестена смърт с ПР на оцеляването?

Автор: Бойко Христов

Статията е публикувана в "Софийски вестник" и http://www.marketingavenue.net/