Кой сте Вие, д-р Чирков?

Нямам намерение да пиша много-словно...Може би е достатъчно само да цитирам думите на хи-рурга, изречени от него, веро-ятно без никакъв свян и подобно на Лили Иванова, във връзка с отправените му обвинения за извършване на незаконни транс-плантации: „Това ми е отврати-телно. Ден и нощ бърша задни-ците на всички мои сънародници и сега ще давам обяснения за нещо, което са способни да из-мислят само психопати” /източник: Медиапул/.

Но ще си позволя да отида и още малко по-нататък...

Минете само покрай „Света Екатерина”, болницата, на която той беше доскоро директор. Вижте я отвън, а ако сте малко по-любопитни надникнете и вътре. Ще ви трябва по-малко от секунда време, за да ви светне пред очите, че е някакси невъзможно една иначе държавна болница да изглежда като ултра модерна западна клиника само с парите от Здравната каса.

Черната хроника помни случая, когато пред здраво залостените врати на Чирковата „крепост” умря нещастник, имал лошия късмет да зависи от неговото милосърдие. Болницата нямала пари- така се оправда човекът...и до ден днешен със сигурност спи здрав и лишен от угризения сън на самарянина, бърсал денонощно задниците на всички ни.

Черната хроника помни и други случаи, но не за това искам да говоря сега.

Суетнята около незаконните трансплантации ме върна във времето, когато Чирков се появи в България. Спомням си, че беше никому неизвестен, агресивен и уверен в себе си. Хвалеше се с бляскавата си кариера на Запад, която и до днес, впрочем, виси под една голяма въпросителна.

По това време най-голямото име на сърдечната хирургия у нас беше покойният вече проф. Чавдар Драгойчев. Аристократ човек- усмихнат, артистичен, умерен, без капка завист за успехите на другите. И за разлика от Чирков неговата кариера е била изкована с много талант и изнурително себераздаване тук, пред очите на всички ни.

Мургавият „младок” обаче, както се оказа, беше дошъл да се саморазправи с именития си колега. Неговата болна амбиция, чувство за малоценност, отсъствие на етика и подкрепа от силните на деня го тласнаха в директен двубой с проф. Драгойчев.

Когато се връщам към тези времена най-яркият спомен, който се откроява в главата ми е споменът за непристойното държание на напористия Чирков.

И както винаги става в такива случаи- доброто загуби! Доброто загуби, защото е незлобливо, предпочита да дава вместо да взима, не е злопаметно и не гради потайни планове и стратегии за саморазправа с противника.

Аз съм сигурен, че проф. Драгойчев не би имал нищо против да допусне младия си колега под светлините на прожектора. Но, уви, за д-р Чирков нещата винаги са стояли според максимата „Аз или никой друг”.

Проф. Драгойчев си отиде кротко, без да обижда, без да ни занимава със себе си, без да ни се натрапва, без да парадира...и остана единствено в спомените на хората, които отново върна към живот и които го обичаха. Сред тях беше и моята майка! Запомнил съм разказите й за неговите златни ръце, голямо и добро сърце и денонощното му дежурство пред болничното й легло.

Никой никога няма да може да обвини големия проф. Драгойчев, че е взимал пари под масата, че е принуждавал умиращи хора да правят „дарение” за клиниката му, че е извършвал незаконни операции или че е хлопнал безсърдечно вратата на своята клиника пред човек изпаднал в беда.

Тази история, която ви разказах, впрочем, е много показателна за това какви са подбудите на агресивния ПР, изграден върху чуждото отричане и елиминиране, натрапчиво изискващ преклонение пред собствената личност и постижения! Такъв ПР в 100% от случаите говори за тежък и изкривен характер и нечисти намерения.

Най-активните и обиграни бойци в публичното пространство обичайно са и най-изпечените мошеници. А защитниците на „правата вяра”, за съжаление си отиват по правило от бойното поле огорчени, победени и забравени.

Едно от любимите ми описания на доброто и злото е дело на големия Франц Кафка, който без да е имал и понятие от ПР, казва, че доброто е праволинейно, а злото многолико и променящо се според обстоятелствата. Затова то често побеждава и умело си служи с хватките на съвремения ПР.

Всъщност и днес много актуални герои на нашето време разиграват коня си по същия начин, както го правеше и прави и до днес д-р Чирков!

Аз обаче съм сигурен, приятели, че вашето вътрешно око ще ги разпознае! Както съм сигурен и че ще отдадете чест на добрите герои!



Бойко Христов

Евровнос на политици или вотове до дупка и нова роля за медиите

Живеем в бандитска страна. Бандитите са по улиците, бандити-те са и във властта. Преди време вторите създадоха първите, сега първите хранят вторите. Абе, симбиоза за чудо и приказ!

В нашия BG случай дори не може да се говори за корупция, а става въпрос за престъпност, престъпност от най-низш едно-клетъчен вид, намираща се в най-сурова, груба фаза, далеч от своята посестрима рафинираната европейска корупция, която до балканския си аналог изглежда като балерина до танцьорка на кючеци.

На драматичния въпрос как да преодолеем престъпноко-рупцията има, както при всеки друг подобен случай, два отговора- екзотичен и прагматичен.

Карибска екзотика: Евровнос на политици
В тази връзка предлагам към най-солидните неправителствени организации у нас да бъде създадена длъжността „евроловец на глави” или в превод euro headhunter. Тези юнаци ще имат за задача да си набелязват подходящи политици от европейските страни, към които да отправят предложение да станат част от нашия политически живот.

Това вероятно ще бъдат второразредни професионалисти, загубили последните избори в родните си страни, ама както се казва- все ще прихванем и ний нещичко от европейските обноски.

Ако се съгласят, даваме им българско гражданство по бързата процедура и ги пускаме да орат на обществената нива.

Въпреки че предложението е с мирис на кокос, далеч не е невъзможно да заживее реален живот. Подобни схеми отдавна се отиграват във футбола, пък и по времето, когато у нас са наливали основите на постосманската модерна демокрация, европейският внос във вътрешното ни министерство не се е занимавал със запалки, змии и др. подобни, а е успял да излекува пладнешкото кърджалийство, предписвайки на злосторниците рецепта за моменталическо дървообесване.

И ако все пак се чувстваме неуверени, относно реализацията на този прогресивен ход, препоръчвам да повикаме за съвет нашите колоритни футболни мениджъри, защото и те като бабите от рекламите знаят най-добре.


Прагматичната алтернатива: Вотове до дупка и нова роля за медиите
Тук първо искам да подчертая, че не бива да обвиняваме народа си в пасивност, търпеливост и нежелание да се бори за правата си.

Един от основните атрибути на понятието народ е инертността, което значи, че е твърде енергоемко, да не кажа невъзможно да го вдигаш на крак за щяло и нещяло. Защото в най-новата история на българския преход поводи бол и ако при всеки от тях народът трябваше да каже тежката си дума по барикадите, то щяхме да се превърнем в уличници, така де- от стачки нямаше да имаме време да се приберем по домовете си.

Ето защо предлагам следните възможности:

Вотове на недоверие до дупка
Каквото и да си говорим, всеки нов вот на недоверие е поредния пирон в ковчега на мъртвеца...ъхъ...пардон-на управляващите. А те най-много се ужасяват от властопадане, защото така се прекъсва жизненоважната им хранителна верига, на чието изграждане и поддържане са посветили целия си личен живот и политическа кариера.

Не един партиен мастодонт се е разпаднал от това, че е бил принуден да линее в опозиция дълго време. Да бъдеш в опозиция-това е ужасът на всяка партия, на всеки политик.

Нова роля за медиите
Време е, според мен, медиите да се откажат от изпълнение единствено на традиционната си функция да бъдат преоб-ладаващо информиращи субекти и бойно поле на публичния живот, а да започнат да изразяват и отстояват ясни позиции по важните въпроси на обществото.

Така например в текущия мегаскандал с мирис на пагони, запалки и змии медиите могат да излязат с твърда позиция по въпроса и да подкрепят пред-стоящия пети вот на недоверие, с уговорката, разбира се, че не го правят в услуга на опозицията, а в името на българското общество. Това е само малък пример от големия арсенал за действие, който би се открил пред средствата за масово осведомяване ако прегърнат новата си роля.

Медиите и само медиите могат да бъдат най-верния обществен защитник- омбудсман от ново поколение. Защото, въпреки многото познати ни случаи на журналистически слугинаж, общият медиен фон е единственият възможен и реален бранител на обществените интереси. Все още медиите не са истинска четвърта власт, но могат да станат.

Уверен съм, че с времето тези два механизма ще сработят и ще дадат резултат, като не бива да се съмняваме, че към техния ефект ще се прибави и този на компенсаторното попечителство от страна на Европейския съюз.

.

.
Бойко Христов

Как чрез Валентина Хасан и „Ken Lee” синдро-мът на Малкия присмехулник се превърна в имиджов актив

Сред многото атавизми, които съвременното общество от веко-ве наред носи тихичко в най-дълбоките ъгли на своите джобове, се нарежда и Негово Превъзходителство Малкият присмехулник.

.

Аз понеже съм го виждал, мога да ви кажа, че доста прилича на Педя човек-Лакът брада и е страшно хитър, така щото, когато се наложи да влезе в действие, го прави като изпитан нинджа. Разполага с поне сто лица, безгръбначен е, действа бързо и също така бързо си отива. А, когато си отиде ние със сигурност оставаме дълбоко заблудени, относно същността на малкия тарикат, току-що ушил ни с дебели бели конци.

Последният групов хипнотичен сеанс, който Н.П. Малкия присмехулник проведе пред българската, че дори и световната общественост се случи покрай „небивалия” успех на самоуверения природен талант Валентина Хасан и нейния саморасляк “Ken Lee”.

На пръв поглед тя стана звезда- милиони сваляния от мрежата, мултикултурни опити за пресъздаване на самородното злато от Кърджали, статия в “People”, участие в “топ-шоута” по националния ефир, безсънни нощи за поп иконата Марая Кери ;)) и т.н. и т.н.

Тя стана звезда... тя стана звезда, ама според критериите на съвременното ни преобладаващо консуматорско общество, робуващо на собствените си недостатъци и огледалните им нововъведения в маркетинговите комуникации.

Иначе е жертва... жертва, според добрия тон на човешките взаимоотношения, основани на морала, взаимното зачитане и уважение.

За мое най-голямо съжаление и въпреки всичките гръмогласно афиширани морални императиви на специалистите по комуникации, почти ежедневна практика в тяхното поприще е да яхват, дори и най-низшите и елементарни човешки качества и слабости, само и само да угодят на вездесъщото търсене и да реализират печалба от всякакво естество.

Така етиката и стремежът към култивирането на добър вкус у масовия потребител отстъпи място на дивото поощряване на често пъти дори и най-низшите страни на човешката природа. Оправданието в такива случаи е „Клиентът има право. Щом има търсене има и предлагане.”

Ето как т.нар. съвременно цивилизовано общество загърбва с лека ръка хилядолетната диалектика на одухотворяването и прегърна варварското сеирджийство на далечните ни прадеди.

Върна на сцената средновековното сеирджийство, когато мърлявата тълпа, жадна за зрелища се радва неистово на поредната публична екзекуция, на поредния женски бой в калта или на мършавия изрод, показван за развлечение по панаири и площади.

А тълпата, тя иска още...още извратени развлечения, още сеир, защото Малкият присмехулник в нея /ах, този стар сериджия?!/ иска още жертви.

.
Той кара човека да изпитва егоистично удоволствие от нещастието и унижението на другия, да изпитва извратена радост, вместо съчувствие, да затвърждава своето варварско чувство за превъзходство над ближния. И всичко това- тихо гарнирано с блудкавата увереност за собствената си неприкосновеност.

Нищо повече от едно духовно садистично воайорство, породено от крайно неуважение към личността на другия.

И днес, ние, съвременните хора, сме до болка склонни да си строшим вратовете да зяпаме сеирджийски някоя тежка катастрофа, да цъкаме с език, тайно да се радваме, че не сме на мястото на жертвите, без обаче да помогнем...

Ето защо, Валентина Хасан не е звезда, а е мечка, която водят с халка на носа по пазарите, докато развеселената тълпа щедро развързва ръцете на Малкия присмехулник и се присмива на воля над иначе доказаното нещастие на самоуверената кърджалийка.

Известността на Валентина се дължи на обществения присмех.

Хайде да си признаем- ние й се присмиваме, нали? Смешен външен вид, неадекватно поведение, липса на самооценка, това някой от вас „нормалните” би ли го направил, би ли поискал да бъде на нейно място,а? „Да, да, ама не!”, както се казва.

Ето защо казвам, че тя е жертва...жертва на нас, егоистите- консуматори!

И сега, въпреки, че по-скоро зрителят би трябвало да изпитва съжаления към нея, тя е популярна, желан гост в рейтингови предавания, насърчават я да продължава да ни показва своя будещ присмех цирков номер.

Тя е популярна, акумулирала е огромен интерес от страна на аудиторията и затова може да се каже, макар и с половин уста, че е звезда...И нищо чудно един ден някой спец маркетолог да реши да я направи рекламно лице за чудо и приказ...Нищо чудно!

А дотогава ще продължат да я яхат различни тарикати, целящи да прихванат някой и друг зрител в повече за импотентните си предавания, ще я използват и един ден ще я захвърлят, превърнали я в жертва на собствените си комерсиални подбуди.

Ето къде, всъщност, минава тънката линия между здравия смях и присмеха, между истинската стойност и псевдо славата.

Валентина Хасан е жертва и има право да ни съди за нарушаване на човешките й права, защото е станала жертва на обществен присмех и е била подлъгана с нечисти цели.

Е, това ще стане на някоя друга планета, в някой друг живот, в някое друго общество!!!! Но не и при нас!



Автор: Бойко Христов

Валентина Хасан и нейната песен „Ken Lee” в новата реклама на кренвиршите „КЕН”

Заради голямата популярност, която получи една от участ-ничките в кастингите на Music Idol- Валентина Хасан със своя незабравим кавър „Ken Lee”, екипът на кренвиршите „КЕН” сериозно обмисля възможността да я привлече като рекламно лице в новата си пазарна кампания.

Маркетолозите на фирмата са респектирани от сериозния интерес, който успя да активира към себе си нестандартната имитаторка на Марая Кери и смятат да използват като основа на рекламата съвпадението в имената на марката кренвирши и заглавието на атрактивния кавър.

Според информация от кухнята, Валентина щяла да пее в кадър над препълнена купа с кренвирши, а на базата на аналогия с припева от англоезичния оригинал: “Не мога да живея без теб!”, зрителят щял да бъде подложен на сложно внушение за отличните вкусови качества на наденичките.

Сериозно била обмисляна и възможността рекламната кампания да бъде изградена като тийзър, в чийто по-късен етап да се появи и самата Марая Кери. В момента “КЕН” проучвали хонорарите на поп звездата.

Изказано било единственото опасение, че “пухкавината” на двете певици може да провокира и негативен ефект, който да доведе до отлив на клиенти от нежния пол.

Е, това, разбира се, беше шега от моя страна, взета сякаш от сънищата на самата Валентина Хасан. ;))

От мен усмивки!

Иначе си заслужава да се поразмислим върху казуса „Валентина Хасан” и нейното място в рекламата на XXI- ви век.


Бойко Христов

Смях на гърба на Ватикана или защо 4-ти март трябва да стане Световен ден на глу-постта

Ватиканът реабилитира Галилео Га-лилей. Почти 400 години след процеса, на който ученият е обвинен от католическата църква в ерес, издигат негов паметник в пределите на папската държава.

.

Това не е четвъртомартенска шега...Не, не е :))))

.

И затова аз съвсем сериозно предлагам следните простички неща:

1. 4-ти март да бъде признат като Световен ден на глупостта.

.
2. ООН или Европейският съюз да се намеси в делата на смахнатата държавица и чрез механизмите на международното право да въведе задължително пенсиониране на папите след навършване на 60 годишна възраст. Ако не се намерят юридически основания за това, НАТО да го наложи със сила.

.

3. Да се попита настоящия папа дали признава измирането на динозаврите и ако не, кога смята да го направи?

.

4. Примерът да влезе в учебниците по ПР за 5-ти клас.

.

Чак не е за вярване докъде е изпаднала днешната църква, в това число и родната.

.

Добре е, че хората вярват в Бог и доброто, въпреки църквата и нейната тотална неадекватност, иначе кой знае дали днес щеше изобщо да има човечество...

.

.

Бойко Христов

Медийната теория според Скот Лаш

"Ако критиката вече не може да бъде трансцендентална, а тряб-ва да бъде иманентна на информационния ред, критиката на информацията все повече се превръща в медийна теория", твърди Скот Лаш в книгата си "Критика на информаци-ята".разбери повече

.

в-к "Култура"

Не трябваше ли, все пак, някой първо да запоз-нае Михаел Шумахер с Максим Стависки

Михаел Шумахер е новото рекламно лице на Martini и в продължение на две години ще съветва любителите на на-питката от рекламни клипове „Don't drink and drive".

Това е новината, а ето ги и моите страхове.

Някой все пак, май, трябваше да си направи труда първо да запознае Шуми с Максим Стависки, преди сключването на примамливия рекламен договор. Защото приликите между тях взеха да стават опасно много, а ще бъде жалко легендарния германец да последва съдбата на световния шампион по фигурно пързаляне.

.
Какво имам предвид.

И двамата, очевидно, обичат високите скорости и агресивното каране.

.

И двамата участват в кампании против шофирането в нетрезво състояние /на Шуми тепърва му предстои да го прави за Мартини/.

И двамата произхождат от народи, които обичат огнената вода под една или друга форма-руснаците- водката, германците- бирата.

Това, разбира се, го казвам на шега! Ама знае ли се?

Може би, наистина няма да е зле някой да запознае пилота от "Формула 1", ако не с Максим, то поне с фактите от печалния български инцидент, ей така, за всеки случай...

Бойко Христов

Криворазбраната звездомания на Линдзи Лоън

Хората обичат митовете и си създават звезди. А обичат митове-те, защото отчаяно се нуждаят да материализират мечтите си.

От своя страна звездите са егоцентрични и с удоволствие приемат да бъдат коронясани за звезди. А са егоцентрични, защото изпитват остра екзистенциална нужда за получаване на повече любов и гаранции за себеутвърждаване.

Хората също искат да станат звезди и много от тях се опитват.

Едните имат качества и залагат на тях. А когато ги признаят влизат в директен сблъсък с ресорната си звезда.

Другите нямат качества, но същият този екзистециален стремеж да бъдат обичани и да получат гаранции за собственото си себеутвърждаване им дава сили да продължат напред, за да се превърнат в собствената си мечта.

Е, да, обаче, но нали казахме, че те нямат качества за това.

А когато и те осъзнаят нелицеприятната истина /защото аудиторията е чувствителна и го разбира доста преди тях/, започват да мимикрират...и да подражават на звездите.

Тъжно. Бих ги посъветвал да не го правят, ама кой ли ме слуша.

Такъв черен, автоубийствен ПР си направи тези дни Линдзи Лоън, която позира гола за сп. New York Magazine, както казват „в нещо като римейк на знаменитата фотосесия на Мерилин Монро, направена от фоторепортера Бърт Стърн през 1962 г.”

Доколко въпросната фотосесия е знаменита ще оставим настрана.

.
Предлагам да видим снимките на Линдзи...

.

На мен те-зи снимки ми изгле-ждат тра-гично!

Никаква прилика с Мерилин. Само тук-таме може да се каже, че имат нещо общо, ама то и мен така да ме напляскат и аз ще заприличам на нея.

Да не говорим, че и самата Линдзи изглежда зле.

Глупаво е да искаш да подражаваш на други звезди, когато самия ти искаш да отидеш „на небето”. А и когато опитът, освен всичко друго, се окаже и неуспешен, ще предизвикаш единствено снизходителна усмивка по лицата на хората.

И сигурно е, че няма да станеш нито звезда, нито падаща звезда, а което е още по-жалко- нито дори светулка в храстите.

Както в случая!

.

.

Бойко Христов

ПР опашката на казуса Косово

Косово се отцепи...

Освен разместване на геополитическите пластове, прецедентът ще поднесе на световния организъм една сериозна опашка от последствия, имащи своя генезис в ПР частта на проблемата. Защото, ако на някой не му е ясно- геополитиката и ПР-а вървят ръка за ръка. Ще посоча само един типичен пример за невярващите- болката на България- многострадалната Македония, неуморно утвърждава своето място сред независимите държавни субекти с помощта на пропагандата /едно популярно и познато откак свят светува оръжие на ПР-а/, ежедневно бълвайки към международната общественост пр-матрици за своята иден-тичност, самосъзнание, историческа действителност и т.н. и т.н.

С други думи, в една значителна степен геополитиката реализира своите цели с помощта на различни ПР похвати и комуникационните сигнали, които държавните субекти излъчват във външното пространство предопределят значително бъдещите междудържавни взаимоотношения, техния характер, цели, стратегия и резултати.

Но да се върнем към Косово. Преинтересна е темата, кой и по какъв начин ще излезе от създалото се блато,обилно изпълнено с лепкава кал:
.

Косово и Албания
Двете вече държави ще разчетат съгласието на международната общност за отцепване на Косово като сигнал за безпрецедентна възможност за бъдещо обединение и превръщането в реалност на мечтата им за Велика Албания. А, те ще се опитат- повече от ясно е.

Македония
Албанците в Македония доволно потриват ръце и вече предвкусват касовия успех на бъдещия хит-филма „Косово 2”, но този път със снимачна площадка до Охридското езеро. От това Гърция потреперва, докато на нас изобщо не ни пука!

Турция
Турция е толкова доволна от случилото се, че дори собственоръчно уши знамената на косоварската „незави-симост”. За югоизточната ни съседка отцепването:

1.Служи като допинг за собствената й кауза спрямо Европа

2.Отдалечава я още повече от членство в Европейския съюз

Сърбия
Поставена на колене, Сърбия се очертава да бъде вечния троянски кон на Москва в Европа. И Европа сама си е виновна.

Европейският съюз
Единственото шизофренно същество в цялата ситуация е Европейският съюз, защото:

1. Хем иска да ограничи влиянието на Русия в Европа, хем го засилва, предавайки Сърбия

2. Подобно на расов скорпион се самоизяжда, създавайки огнища за бъдещи пожари на собствената си територия. Такива потенциални огнища са малцинствата в различни европейски страни, като: Испания, Германия /само преди дни турският премиер Ердоган наля масло в огъня със свое изказване в страната/, Румъния, Македония и не на последно място България

3. За пореден път затвърждава пред другите суперсили образа си на нехомогенно и импотентно същество, на което му трябва много малко, за да се разпадне на съставните си части. Тук отварям запетая, за да споделя, че според мен Европа много отдавна трябваше да проведе вътрешен дебат, каква позиция трябва да отстоява при подобни ситуации. По случая с Косово ЕС трябваше да излезе с единно становище, било то и погрешно. И щеше да се представи далеч по-достойно, отколкото с последвалите смехотворни и ялови изявления на Съвета на външните министри на ЕС.

4. Показа бъговете в собствената си матрица, от които геополитическите хакери на другите суперсили ще продължат да се възползват.

Русия
Русия получи отлична възможност да засили своите позиции в Европа и да поднови вече позабравената си реторика на играч от голямата сцена. При това без да й коства почти нищо- а най-вече само думи, заемане на позиция и тук-таме някой блъф, като изпращането на военен кораб-наблюдател по време на американските въздушни издевателства над Сърбия и т.н.

България
България е един от големите губещи, защото:
1.Когато искаш да се харесаш на всички, няма да се харесаш на никого-едно старо и изпитано практическо правило в ПР-а. България хем признава Косово, хем го прави с половин уста, хем съчувства на Сърбия. Ужас! Импотентна и малодушна политика от наша страна.

2. Дава много позитивни сигнали на един български (?!) политик- "философ", че е на прав път.

3.Кара Македония да си отдъхне, че остана само комай Гърция, която да я тормози, че всъщност е измислена държава

4.Показва на чуждите държави и на собствения си народ, че не защитава националните си интереси- първа с гордост призна Македония, а сега ще признае и Косово (между другото, Косово в голяма част от историята си е било българска територия и при това сравнително доскоро)

5.Затвърждава впечатлението у другите членки на ЕС, че е един безмълвен, мекогръбначен член на съюза, който никога няма да защити сериозна позиция и винаги ще се носи по течението на мнозинството и по-силните на деня. ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГО ДРУГИ СТРАНИ.

Християнството и исляма
1. Християнството за пореден път показа на исляма две от слабите си черти- да бъде пасивно и хуманно по криворазбран начин и неспособността на неговите съставни елементи да се обединяват пред обща заплаха. За разлика от исляма.

2. По време на османското нашествие Европа се отърва на косъм от ислямизацията, но сега е на път да пусне нейния дух от бутилката, този път след „нежна революция”.


Абе, както казаха руснаците, кутията на Пандора се поотвори май...


Автор: Бойко Христов

Ердоган вкара втори автогол за отбора на Турция в Европейското първенство

С втори автогол, реализиран още в пър-вото полувреме на мача с отбора на Еurope United, Турция е на път да отпадне от официалната класация на Европейското първенство.

В рамките само на броени дни, най-светската мюсюлманска държава дава втори тревожен сигнал, относно своята готовност да стане част от Нова Европа.

Ето какво се надпреварваха да предават информационните агенции по све-та: „Електронното издание на автори-тетното немско списание „Шпигел“ съобщава, че турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган е поискал по време на дискусия, организирана в сградата на немското канцлерство, Германия да позволи на нейна територия да се основат турски учебни заведения. Той обосновал желанието си с това, че за да говорят немски, турските имигранти трябвало първо да владеят собствения си език.

Според Ердоган в Германия „трябва да се основат гимназии, където се преподава на турски език,а федералното правителство не трябва да смята това за проблем“. Трябвало да има също така и турски университети, защото по думите на Ердоган „науката не признава граници“.

В допълнение турският премиер е предложил да изпрати турски учители и педагози , които да работят към немските училища. Той помолил германското правителство да предприеме всичко, което е по силите му, за да подпомогне живеещите в Германия турци.”

Да поискаш това от най-мощната държава в Европейския съюз означава само едно- да смениш билета си за Стария континент с билет до Луната.

Европа отлично знае какво се случва, когато едно малцинство се самокапсулира, както от предългата си история, така и от някои съвсем свежи примери, като- гордиевият възел Косово, етническите размирици в Париж, надвисналата опасност над двуезична Македония и т.н., и т.н.

А искането на премиера Ердоган е точно това- да задържи затворени и компактни значителните турски маси в Германия, да ги предпази от асимилация и един ден...това може да се окаже сериозна заплаха за суверинитета на флагмана на европейската флотилия.

Това поведение на Турция от последните дни ще резултира със сигурност в хроничното оглушаване на Европа за чукащата на портите й все още, както се вижда, азиатска държава.

Между другото, от цялата история можем да си направим две ПР поуки, ако мога така да се изразя.

Първата е добре познатата ни учебникарска истина, че само с един-два комуникационни гафа можеш да сринеш за миг дълго и грижливо изграждания публичен образ.

А втората е, че както в живота, така и в дълбоките води на имиджмейкърството, докато свят светува, ще важи народната поговорка за вълкът и неговото отношение към собствената му козина и нрав.

Само за справка: „По повод безпокойството в и извън Турция, че идването на власт на партия с ислямистки корени може да представлява заплаха за светския характер на държавата, Ердоган и другите партийни лидери дадоха уверения, че ПСР няма таен религиозен план и представиха една про-западна консервативна програма. Ердоган определи като първо-степенен приоритет приемането на страната в ЕС, обещавайки реформи, които ще направят Турция по-демократична и плуралистична държава и ще я приведат в съответствие с критериите за членство в ЕС.” -http://www.balkan-times.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/infoBios/setimes/resource_centre/bios/erdogan_recep

.

Изводите ще предоставя на вас.

А за мен ще остане съжалението за светски мислещите модерни хора в Турция, които уви, поне засега ще трябва да се задоволят с голите демонстрации и рухването на мечтите.

Бойко Христов

Бракът на Никола Саркози и Карла Бруни-безпрецедентната микстура, с привкус на бонвиванство и ПР

Това можеше да се случи само във Фран-ция, поне на този етап. И е интересно отвсякъде-най-вече от ПР гледна точка.

Невъзможният брак на Никола Саркози с Карла Бруни-една безпрецедентна микстура, с привкус на бонвиванство и ПР стана реалност.

Че той е бонвиван, спор няма. Мосю Саркози има отработеното поведение на човек, който се отдава на своите желания и взима решенията само, защото „ей, така му се е приискало в момента”.

Само така може да се обясни актива му от три брака в съпружеското поприще, светкавичното и ненадей-но „освобождаване” на българските медици, още по-светкавичния развод след това и най-светкавичния брак с бившата манекенка.

Че за нея президентският брак е ПР, спор също няма. Който е добре запознат със съдбата на манекенките знае отлично, че за тях модата не е нищо повече от трамплин и писта за ускорение в приключението живот. И, когато тази кариера приключи, те отчаяно се нуждаят от ново поприще и нова патерица, за да не останат безработни.

Та, в тази връзка, някой да е чувал за певицата Карла Бруни? Не, нали? Е, бракът й със Саркози я изстреля отново в орбита.

Те се ожениха- дотук добре!
Светът си поприпомни за позабравената Карла и разбра, най-сетне (!), как се казва президентът на една от двете най-влиятелни страни на Евросъюза. Защото сигурен съм, че дори след освобождаването на медиците ни, много изтерзани умове все още сричаха малкото му име и се питаха за фамилията му. Но сега е друго, сега всички го знаят.

Какви са перспективите пред тях оттук нататък?
Проучвания на общественото мнение показват, че доверието в президента-бонвиван спада, като приписват нерадостния факт до голяма степен на връзката му с Карла. За съжаление, обаче, някак с половин уста смачкват, че хората не били доволни и от неговата икономическа политика.

.

Е, тази част от допитванията наистина би могла да изяде главата на президента, а не любовните му похождения, както преобладаващо се твърди... защото франзуците са толерантни хора, още повече пък на тази тема.

.

В тази връзка, ако новата президентска двойка не досади на аудиторията с преекспониране в публичното пространство, този експеримент има всичките шансове да се превърне от прецедент в един успешен челен опит.

Аз лично им стискам палци- в името на ПР-а. Защото този брак е истинско явление за пр-мените, откъдето и да го погледнеш- нещо като минаването на комета близо покрай земното кълбо.

Стискам палци и на президентския ПР щаб, защото, както се разбра от пресата, и те също са кумували на височайшата сватба.

Оттук нататък всичко е единствено в ръцете на Никола и Карла- за оцеляването им както в любовта, така и под светлините на прожектора...и ако спечелят, ще спечелят и двамата, но ако загубят, ще загуби само Саркози!

Бойко Христов

Преслава с очила- прогрес или регрес на поп-фолка

Преди седмица поп-фолк певицата Преслава се появила с изискани очила ала Надето Михайлова на свое участие в популярното чалга заведение в Студен-тски град „Ориент 33”. Съдейки по погледа на случайно попаднало в обектива момиче на една от снимките, новата фасада на гърлата с прабългарско име определено плаши заклетите й почитатели.

Шегата на страна, питам съвсем сериозно- префинизирането на чалгата е началото на нейното размиване и деградация на понятието или напротив- възход и нови хоризонти?

Всички знаем откъде тръгна музикалният стил- от чалгата. Хитови парчета от зората на бранша бяха- „Камъните падат”, „Радка пиратка”, „Дърт козел млада върба лющеше” и т.н и т.н. В същото време външният вид на певачките беше елементарен и вулгарен- силикон до дупка, кичозни дрешки и аксесоари, дървени подрусвания, слаби и често пошли текстове, евтини клипчета и недодялани бицепси.

И въпреки това, въпреки всичките тези недостатъци, въпреки ежедневното недоволство на уважавания от мен Васко Кеца и компания, изливано по повод и без повод, чалгата се наложи, стигна до небивал разцвет и то такъв, че единствено поп-фолк компаниите затвориха целия цикъл на музикално производство и разпространение. / Всъщност всеки народ се заслужава музиката, нали?/

А, беше все още чалга...но изведнъж започнаха промените. Чалгата се прекръсти на поп-фолк, започна да се родее с етното, да експериментира, най-често безпринципно, с вплитането на различни популярни и етно стилове и накрай- някои парчета се опитаха да зазвучат почти като тяхната посестрима поп музиката.

Промяната не подмина и певиците- някои от тях с откровено кръчмарски, е, хайде, нека да го кажем по- евфемистично- с ресторантски стил, започнаха да се припознават във външния си вид на поп певици. Първа се преобрази Глория. Започна да експериментира и Десислава.

Сега друга певица от Топ 4 на чалгата- Преслава също, май, залита в нехарактерна за нея посока. Популярно с голямата си гръдна обиколка и дължащо до голяма степен успеха си на нея, смуглото момиче изведнъж реши да започне да носи по-малък номер сутиени, а ето, че вече се вживява и с елегантни очила, такива каквито не подхождат нито на нейната визия, нито на нейния публичен образ. Да не говорим, че ако прекали с метаморфозите си, изтънее като фиданка, започне да носи дискретни тоалети и начене да къдри „Боса по асфалта вървя си” ще остане без пукнат фен и с нулеви участия.

Преслава, внимавай-хората си обичат чалгата. Тя те направи известна. Да не се наложи след време да те питат журналистите „Поради что се срамиш да се наречеш чалга певица?”

Още веднъж- шегата на страна, но не ме напуска следната мисъл. Имам чувството, че много от поп-фолк певиците биха пяли нещо различно от чалгата...ако можеше...

Когато наберат скорост, започват с метаморфозите и единственото, което ги задържа в руслото на чалгата са гарантираните участия в кръчмите и спонсорите, които им плащат, за да пеят...чалга. Ако не беше така, тези момичета отдавна щяха да запеят поп, защото май някакси ги е срам от този т.нар. „нисък стил”.

Горките им фенове, бих казал също така. Сигурен съм, че много от тях си харесват именно чалгата, такава каквато си беше преди, а сега са принудени да получават безвкусни за техните рецептори дози странни музикални миксове.

Бойко Христов

Турция- нашествието на забрадките

Турция- дуалистичната държава, разкъсвана между цивилизацията на 21 век и консервативните корени на Ориента е на път да върне забрадките в училищата.

Това е нищо повече от безмислен автогол в стремежа й да стане един ден част от Европейския съюз. Защо?

Ами защото,
географското разположение на държавния субект не е задължително условие за принад-лежност към европейската парадигма, а само предпоставка.

Да станеш част от обединена Европа, означава да споделяш нейният цивилизационен избор, да споделяш общо-европейските духовни и културни постижения и императиви. Защото може да имаш лаптоп със сателитна връзка и да изстрелваш спътници в космоса, но при все това летобороенето ти да крета с няколко века назад.

А, връщането на забрадките се приема точно така- като повторен опит за автокапсулация в миналото. Така го интерпретират както светските сили в страната, така и загрижените архитекти на Европейския съюз.

Тревожен сигнал, тревожен ПР ход, силно контрастиращ на фона на многобройните проевропейски ангажименти, поети от турските правителства. Ход, който едва ли ще донесе някакви конкретни ползи вътре в страната, но със сигурност ще сложи прът в спиците на набралата инерция външнополитическа ориентация.

В други времена, нашествието на забрадките едва ли щеше да бъде толкова лоша новина, но днес, когато световният ислям е в разгара на своя кръстоносен поход, това плаши, отблъсква и отдалечава... И никой после няма да има право да обвинява Европа в прекомерна подозрителност.

Широко разкрачена над Босфора, Турция продължава да бъде, досущ като Силвестър Сталуон- най-добрият боксьор сред артистите и най-добрият артист сред боксьорите. В геополитически аспект, този шпагат едва ли ще й донесе конкретна полза, а ако все пак й донесе, едва ли ще е задълго.

Накрай, тази вътрешна хамлетовска борба на югоизточната ни съседка заслужава уважение и европейски ангажименти за насочване на процесите в правилната посока.

Бойко Христов

Бритни Спиърс-метаморфози почти като по Кафка

Какво ви е необходимо ако искате да ви направят некролог приживе? Не, не трябва да плащате. Просто трябва да сте много известен, да освободите парата като пуснете духа от бутилката, да проявите завидно усърдие и постоянство, да го правите пред медиите и моментът ще си дойде сам. Ще бъде добре, ако само се преструвате, но ако това е наистина...

Тя все още е само на 26 години, все още е жива, но някои хора се опитват да прогнозират смъртта й, а вероятно и да си направят нестандартен ПР за нейна сметка.

Ето какво натрупа в актива си бившата поп „Барби”, любимка на 13 годишните момиченца по цял свят- Бритни Спиърс. Тя си обръсна главата, обича да се бие, смесва наркотиците и алкохола без да й мигне окото, чест клиент е на болниците, отнеха й родителските права, направи опит за самоубийство, напада папараците, подготвила е списък на хората, чиято смърт желае. И, всъщност, ама ни най-малко не й пука с какви нейни снимки ще осъмне на другата сутрин светът...

В началото всички мислеха, че може би е уволнила личния си ПР и това е неговото отмъщение или, че това е просто новата бунтарска визия на младото момиче. Може би имидж експеримент, нова модна линия в нейното творческо развитие. Но пропуснаха да си припомнят, че много от най-големите бунтари в шоу бизнеса, всъщност изпитват остра невъзможност да се разберат със самите себе си, имат куп лични проблеми и ги пренасят навън, опитвайки се понякога да ги маскират като творчество. Та нали на творците им е позволено всякакво поведение? Ето как дефектът се превръща в ефект с публичната благословия на аудиторията.

Нагласите на хората към нейното публично гилотиниране преминаха от учудването, през опита за разбиране, съжалението, докато в един момент станаха или ще станат безразлични. А това ще е началото на нейната информационна смърт, защото вместо да е интересна, ще ЗАПОЧНЕ ДА ДОСАЖДА. Адски много да досажда.

Защото едно е да го правиш нарочно, за да провокираш- тогава може и да станеш идол, но съвсем друго е да го правиш от собствено безсилие- тогава си личи, твърде много си личи. Жалко за момичето!

Така с пълно право Бритни се самокоронова като абсолютна кралица по деградация на имиджа. Ако беше дяволски талантлива, хората щяха да й „простят” изцепките, но тя не е и занапред ще я свързват единствено с рояците от шумни скандали.
Ето как, за съжаление, "преминава световната слава"!

P.S. Преди години жертва на подобна деградация стана и Железния Майки- до такава степен, че май щеше да става и порно актьор. Да не говорим пък за Джако, който отиде направо в небитието, заради шумните публични процеси по обвинение в педофилия.

Бойко Христов

Радвам се, че те познавах, Боби...

За човекa, който не беше подвластен на шахматни-те закони

Радвам се, че те познавах, Боби...Сега, като се позамисля, нашето приятелство започна, май, преди има-няма 25 години. Спомням си, че баща ми ме запозна с теб- разказа ми за гениалния американец, който единствен успял да се саморазправи по нетрадиционен и безапелационен начин с хегемонията на руската школа. Човекът-машина, “вкарал в болница” дори хладнокръвния питон-Петросян.

Оттогава те познавам, Боби, и колкото повече те изучавах през годините, толкова по-голямо ставаше уважението ми към теб. Колко прав се оказа баща ми!

“Незаменими хора няма”, са казали някои, но и двамата с теб знаем, че тези думи не са нищо повече освен хилава и суетна самозащита на посредствения, малкия човек, гузно опитващ се да прикрие нелицеприятната гледка под собствената си повърхност. Шахматът никога нямаше да бъде същият без теб, без твоят вечен стремеж да отидеш отвъд теорията, отвъд познатото, отвъд възможното...

Не се е раждал друг като Робърт Фишер. Вглъбен, ексцентричен, мистичен, предизвикателен, неумолим, блестящ, неподражаем...Такъв ще те запомня!

Често пъти съм се питал какво ли би станало ако можеше да се пренесеш на древното бойно поле и да премериш силите на своите войски срещу отрупаните с военна слава отряди на Македонски? Знам, сигурен съм, че щеше да спечелиш респекта и уважението на легендарния пълководец.

Боби, светът не те разбра, но историята те призна... Такава е съдбата на господарите на духа- онези странни хора, които уж приличат на останалите, но са толкова различни.

Боби, е2-е4, стари приятелю... радвам се, че те познавах.... предстои ти да играеш най-дългата Испанска партия в своята кариера...

P.S. Малцина знаят, че Боби Фишер е единственият шампион, за когото световната титла никога не е била самоцел и единственият, който се е осмелил да я пожертва в името на едно по-добро бъдеще на световния шахмат.

Бойко Христов

IN MEMORIAM:Почина бившият световен шампион по шахмат Боби Фишер

Световноизвестният американ-ски шахматист Боби Фишер, известен както с гениалната си шахматна игра, така и с ексцен-тричното си и нестандартно поведение, почина на 64-годишна възраст в болница в столицата на Исландия Рейкявик. Там той живееше от дълго време, след като получи и исландско гражданство.

.
Американецът стана известен с това, че детронира руснаците от върха на шахмата с брилятна игра и с партии, влезли в теорията на шахмата.

.
Фишер е роден в Чикаго, но израства в Бруклин. Големите си победи в световния шахмат прави още на 15-годишна възраст. През 1972 година побеждава Борис Спаски и става световен шахматен лидер за три години, когато загубва от Анатолий Карпов.

.
Заради поведение в разрез с официалната политика на САЩ през 70-те години и ексцентрични претенции за участието му в турнири, Фишер има неприятности с американските власти, включително и арест в чужбина по искане на САЩ. Той напуска родната си страна и се заселва в Рейкявик.

.

Животът му продължава встрани от големия шах и е белязан от странното му поведение, съпътствало го през всичките години на слава и забрава.
.

Mediapool

Хайде на бас за Америка!

След като през годините успях да се пре-върна в спец в познаването коя ще е поредната Мис или кой жребец ще се надмогне в стипълчейс надбягванията, дойде време да се занимая с нещо по-сериозно и смислено, като предварител-ните избори за президент в Америка, например.

.
Освен световна тема с най-висок приоритет, модното дефиле на претендентите представлява 100 %-ов интерес и за братята ПР-и от близо и далеч. И с пълно право-та нали точно в тази надпревара на "покрива на света" са впрегнати най-добрите експерти по комуникации, политолози, социолози, психолози и политици от кариерата. Обиграни и натренирани екипи трошат още от сега милиони долари, за да убедят в преимуществото на своя кандидат раздвоеното между Левски и ЦСКА и политически активно население на Америка. Същото правят и анализаторите- упражняват своите пера, изтъквайки какви ли не, преди всичко комуникационни, причини за победата на Обама в Айова или на Хилари Клинтън в Ню Хемпшър.

.

"Дяволът е в детайлите", са казали умните хора и точно този дявол дърпа в момента опашките на анализаторите и прогностиците, които, оплитайки се в джунглата от "профи" детайли, са на път да допуснат /и всъщност вече допускат/ множество грешки, относно изхода на битката.

.
Ето защо,
въпреки голямото ми уважение към правилното таргетиране, произнасянето на интригуваща телевизионна реч без употребата на аутокю или успешното отиграване на телевизионен диспут, истината за крайните резултати е една и всъщност доста проста- действителната надпревара за президентското кресло вече е започнала и се води между двете топ кандидатури на демократите. Един от тях ще стане следващият US President. Причината- със своето голямо омазване "Буши" загроби априори всички мераци на републиканците за триумф.

.

.
Mr. President or Mrs. President?
That is the question!
Това също е история с предизвес-тен край и така на практика се оказва, че всъщност в изборите за господар на Белия дом драма просто НЯМА.
.
Въпреки пословичната расова търпимост на американците, още дълго време негрите ще свирят на първа цигулка само в музиката, спорта и от време на време в киното...От друга страна, който поне малко е запознат с нравите в тази страна знае колко големи права са си извоювали тамошните представителки на нежния пол.
.
С други думи- САЩ не са готови да имат черен президент, все още не. Но са напълно готови да пуснат в Белия дом една жена, защото освен всичко останало те са и генетично предраз-положени към такъв тип решение- тяхната прародина-Великата Британия си има кралица, имаше си и ''желязна лейди"...
.
Честит първи президентски мандат, г-жо Клинтън!!!
.
Коментар: Бойко Христов

Ех ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum*

"Ех ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum". Както можете да се досетите това трудно разбираемо и възтромаво изречение не е нищо друго освен една от многото латински сентенции, запазили се, ей така, напук на нас-твърдоглавите и неразумни представители на съвременната цивилизация. Тези крилати мисли би трябвало да се явяват нещо като "конското", което, докато сме били малки, са обичали да ни "четат" различни хора по различни поводи. Аз, обаче, нямам такива намерения, а единствената ми цел да си услужа с това премъдро умотворение от гробницата на световното културно наследство е съвсем благородна, досущ както са били праведни и намеренията на моряците от Бари, когато са "краднали" мощите на Свети Николай :)))

В превод изречението означава "Лъвът се познава по ноктите, а магарето – по ушите" и с него давам началото на нова рубрика в скромния си блог. Рубриката ще има за цел да бъде нещо като "Осанна!" или "Разпни го!" за опитните воини или безумците, дръзнали да ангажират вниманието ни в умозрителното пространство познато на всеки от нас като "публично". А, каква е връзката между предмета на рубриката с нейното заглавие... е, сигурен съм, че вие не сте от ленивите читатели и ще стигнете сами до брега на отговора, без патерица от моя страна.

Ех, какво да се прави, бай Иване, Sic transit gloria mundi...

КОЙ “РАЗВРАЩАВА” МЕДИИТЕ?

Основно медията “живее” от реклама. В този случай всичко е ясно- искаш 30 секунди рекламно време, плащаш тарифата и го имаш. Законът е спазен и както се казва- “И вълкът сит, и агнето цяло!”. Безмилостната битка за рекламните бюджети обаче и изпитаното в практиката правило, че “парите никога не достигат” карат медиите да обърнат взор и към друга посока в търсене на финансова “захранка”. Така се поставя основата на т.нар. stand-by предразположение към корупция. Остава само да се намери кой да се възползва от него и кръгът се затваря. Е, повече от естествено е, че ще се намери...

Всяко уважаващо себе си училище за журналисти възпитава своите питомци никога, ама никога да не стават близки или да не изпадат в каквато и да било зависимост от хората или организациите, за които пишат. Защо ли? Защото това би захвърлило техния професионален морал на боклука, разрушавайки мита за независмата журналистика. Да де, ама както се казва сме хора и нищо човешко не ни е чуждо!

ПРОЯВИ НА ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ
Случай 1
Най-безобидния повод да погалиш някого с перото си е уважение или приятелство със съответната персона. Представете си например, че най-добрият ви приятел от детинство е министър-председател на страната, а пък вие като деен журналист сте попаднали на силно компроментираща информация, свързана с него. Какво правите вие? Ами просто предупреждавате приятеля за надвисналата опасност и унищожавате документите. В друг случай, когато го атакуват в публичното пространство, вие пък ще му подадете едно медийно рамо. Тук все още не говорим за истинска корупция.

Случай 2
Той е налице, когато започнете да получавате извънредно внимание от страна на ПР-а на съответния човек или организация. Той ви казва колко е доволен от работата ви, колко сте добър като журналист и как заради това иска да ви покани да вземете участие на един семинар в Швейцария. Не стига това, ами все ще намери и повод да ви подари някой интригуващ подарък. Приемете ли офертата- с вас е свършено.

Случай 3
Това е класическият случай на парите, дадени кеш. Във всяка медия се знае кой човек може да прокара вашия материал и каква е неговата тарифа. Стига да имате точните познати лесно ще уредите въпроса. Естествено, ако ще подкупвате редактор, трябва да приготвите повечко финикийски знаци, отколкото за обикновен репортер. Често пъти пък журналистът ще ви поиска и пари за своя пряк началник, който да благослови материала.

Случай 4
Най-крупното ниво на изкривените пазарни взаимоотношения е когато, цялата медия е впрегната да обслужва нечии корпоративни или политически мераци. Тук става въпрос за огромни залози и огромни интереси.

PR VS. МЕДИИ
Кой обаче най-често става причина за това развращаване на медиите? Съществува една категория хора, която като компютърен вирус, създаден специално, за да се възползва от невидим бъг в операционната система на медиите, размахва пред носа на журналистите примамливи стимули като змията ябълката от дървото на познанието и ги кара да съгрешат- първо пред своята съвест и после пред висшия морален императив на журналистиката в който са се клели. Да дойдат на сцената ПР-мените! Колкото и странно да звучи, причините, които карат ПР-ите да престъпят всичките версии на публично лансираните си етични кодекси са същите, както и при медиите- парите никому не достигат, а пренаселените сегменти с политици, фирми, организации могат да докарат до истерия всеки един, дръзнал да премери сили с преките си конкуренти. Така ожесточеното желание да си едни гърди пред другите заражда търсенето на корупция. Търсенето намерило предлагането и БУМ!- ключът влязъл в ключалката.

ЕПИЛОГ
Така е в България, така е и по света. Едните дават, другите вземат, никой нищо не е разбрал, статията се получи чудесна, а и хората май ще повярват...а ако пък не повярват, скоро ще забравят. Да живее приятелството между котката и мишката!

Автор: Бойко Христов

Статията е публикувана в списание "Медиа свят".

Моя снимка в сайта на National Geographic Мagazine

Тази моя пред-коледна сним-ка намери своето скром-но място в селекцията на фоторедакто-ра на National Geographic Mazagine Susan Welchman.

Photo and caption by Boyko Hristov
December 26, 2007
ICE PRISON OR JUST ONE OF THE BEAUTIFUL FACES OF THE WINTER?

http://ngm.nationalgeographic.com/ngm/yourshot/daily-dozen/daily-dozen.html